Микрокосмос Мауърпарк


От древността хората имат едни и същи мечти – човек върви през гората и намира златно съкровище. Приказни герои се натъкват ненадейно на вълшебни предмети, чуждоземни търговци примамват с опасно омагьосани стоки, които променят съдби. Случва се и днес, с особен чар на едно особено място – пазарът за вещи втора употреба в Мауърпарк, Берлин.

Неделният ден тук започва, докато съботата още не е свършила – в онова междинно време между тъмното и светлото. Дъждът тъкмо е спрял, мирише на топло кафе и мокри камъчета. Първите търговци се трупат пред сборния пункт, за да разпределят 500-те щанда и да платят таксите си. Нещата вървят по списък, затворен от миналата седмица, и всичко е ясно – 7 евро линеен метър за сергия, 33 евро за триметров щанд с покрив. Флориан, току-що дипломиран млад инженер, е тук за пръв път. Взeма щанд с покрив, защото се очаква жега. Дошъл е със съквартиранта си, другия месец напускат общата си квартира и искат да разпродадат ненужното – предимно винили, събирани с години за няколкото им съвместни диджей изяви. Флориан се мести при гаджето си и освен винилите вече не му трябват и прахосмукачката, ютията и многото слънчеви очила. За разлика от него съседите му по сергия са често на пазара с тематичните си стоки. Отляво е Афифе – пълна туркиня, която продава стари бижута, изпекла е кекс за клиентите. Отдясно е Детлеф – белобрад чешит във военна униформа, колекционер на всякакви камуфлажи от Bundeswehr-а, продава и цветни войничета и гилзи. Като нищо да ги събрал наоколо – самият Мауърпарк (Паркът на Стената) се намира в доскорошната Зона на смъртта, ничията земя между стените на немско-немската граница, години наред празен ареал. След падането на стената хората окупират тези до скоро забранени зони и ги превръщат в зелени площи за развлечения и отдих – символ на освободените пространства, в буквален и преносен смисъл. Днес Мауърпарк е едно от най-шарените места, които човек може да си представи: 8 хектара свободна зона за почивка, спорт, импровизиранa музика под открито небе и незаменими залези; за квартални клики и туристи от цял свят, художници-айляци, рисуващи с години произведението на живота си, баскетболни маниаци, хипари, експериментиращи с йога в причудливи стойки и теоретици на живота, разтягащи дълги локуми сезон след сезон. Нескончаемата атракция обаче е горе на високото, където още стърчи стената - денонощно се появят нови и нови графити върху нея. Гъсто наредени момичета и момчета изпръскват стотици флакони спрей ежедневно и ако имат късмет, творението им остава там цели два дни, докато следващото не го покрие. Истинска привилегия е да се вредиш да рисуваш в неделя, когато малкият парк се пука по шевовете от 50 000 постители, дошли на флиймаркета.