И твори, твори, твори*

И твори, твори, твори*

Една от най-известните арт колонии в света, Yaddo, отвори вратите си специално за "Капитал Light"

Ваня Ефтимова, Ню Йорк
4326 прочитания

© Ваня Ефтимова


Ако беше личност, Yaddo щеше да е носител на 66 броя "Пулицър", 60 национални приза за най-добра книга, три оскара и една Нобелова награда за литература. И това ще са само най-известните отличия, получени от творците, работили и живели в арт колонията в щата Ню Йорк. Почти няма значим световноизвестен писател, филмов сценарист, композитор, хореограф или художник, който да не е прекарал няколко седмици под дебелите сенки на Yaddo.

Тук Патриша Хайсмит завършва ръкописа на "Непознати във влака", в едно от студиата Марио Пузо работи върху главите на "Кръстникът", а младият Труман Капоти започва да вярва в таланта си. Сол Белоу посещава Yaddo често, за да се съсредоточи върху брилянтните си анализи на модерния бит, спечелили му през 1976 г. Нобеловата награда за литература. Силвия Плат се разхожда около езерата, за да осмисли стиховете си. В едно от музикалните студиа Ленард Бърнстейн композира операта "Грижи в Таити". През 1996 г. световнонеизвестният Джонатън Летем пристига тук, за да завърши бъдещия си бестселър Motherless Brooklyn. Филип Рот пък е такъв чест гост в последните двайсетина години, че близо вековната творческа институция Yaddo би могла да бъде смятана за негов втори дом. За Патриша Хайсмит спомените от единствения престой в колонията са толкова ценни, че когато умира, й завещава цялото си богатство. Eто защо, ако сте гледали филма по книгата й "Талантливият мистър Рипли" с Мат Деймън, значи и вие сте дарили няколко цента за Yaddo.

За място с подобна история и значение входът на колонията е толкова скромен, че въпреки взирането просто го отминаваме. Надолу по булеварда гъмжи от хора от всякакви националности, раси и екстравагантни капели. Yaddo се намира в околностите на Саратога спрингс, курортът на около три часа от Ню Йорк сити, известен с конните си надбягвания, скъпите бутици и минералните извори. Според картата входът на Yaddo е само на стотина метра от световноизвестния хиподрум, където всяко лято се събират европейски аристократи и американски богаташи (после научаваме, че съседното имение е притежание на монарха на Дубай Мохамед бин Рашид ал Мактум, запален колекционер на расови коне). След втория опит най-после откриваме неочакваната пролука между стогодишните борове, за да се изкачим по криволичещ път все по-високо и все по-дълбоко в безкрайните сенки на Yaddo. Шумът на тълпите, конните надбягвания и всичко делнично и преходно остават далеч зад нас. Oгромният надпис малко преди пътят да свърши пред луксозната викторианска вила "Частна собственост! Влизането забранено", напомня, че това е буквално и преносно едно от най-ексклузивните места в Америка.

Yaddo е арт колония, създадена през 1926 г. с единствената цел да дава възможност на талантливи хора да се съсредоточат напълно и всеотдайно върху креативния процес. Историята на основаването й е толкова трагична, колкото й красива. Когато и четирите деца на пословично богатия финансист Спенсър Траск умират в края на деветнайсти век, той и жена му Катрина решават да превърнат 400 акра на лятната си резиденция в обител за артисти. Траск е инвеститор с невероятен нюх за нови проекти, подкрепил рано изобретения като телеграфа, телефона, трамвая и електрическата крушка на Томас Едисон. Джон Муди работи дълги години в компанията му, преди да създаде рейтинговата агенция Moody’s, а NYTimes се превръща в сегашния световен информационен лидер, след като финансистът го спасява от банкрут и реформира през 1896 г. Катрина от своя страна е красива и богата наследница с поетичен талант и големи мечти.

Това, което започва като неформално събиране на артисти, от 1926 г. се превръща в една от най-важните институции на американската култура. Оттогава до днес близо 6 хил. хора на изкуството са посетили колонията, осигуряваща им безплатно стая, студио, храна и всекидневни грижи, за да работят необезпокоявани. Два пъти в годината Yaddo събира заявления за престой в пет категории – литература, музикална композиция, визуални изкуства, сценични изкуства и филм. Чуждестранни кандидатури са добре дошли, ако авторите говорят английски и представят превод на работата си. Специална комисия селектира обитателите за годината, като основният критерий не е известността, а талантът и творческият им потенциал. Избраните могат да пребивават в колонията от две до осем седмици, чийто 22-членен персонал се труди, за да им осигури прекрасни условия за работа. "За нас в Yaddo процесът на творене е свещен", казва Лесли Ледък, която се грижи за връзките с обществеността на колонията. В Yaddo неканените гости са нежелани, а допуснатите журналисти трябва да спазват специални условия, за да не разсейват пребиваващите в резиденцията. След дълъг телефонен разговор в началото на седмицата и обещания, че няма да се опитам да интервюирам някоя известна личност, ако случайно се срещнем в коридора, Лесли се съгласява да ни разведе в петък между 3 и 5 часа следобед – време, когато обитателите си почиват. Както всяка творческа колония и Yaddo има своите правила и в този случай те са отново подчинени на принципа креативният процес да не спира. Обитателите са задължени единствено да участват в общите закуска и вечеря, а през деня могат да посещават колега, но след изрична покана. Спазвайки същите правила, Лесли ни показва работните студиа само отвън и ние наблюдаваме отдалеч артистите на пейките, наслаждаващи се на красивия летен ден.

"Първото нещо, което прави Yaddo специално място, е, че много хора, пристигайки тук, се чувстват признати. Значителна част от гостите ни са неизвестни таланти и приемането в арт колонията за тях е равно на приемане в културния свят, обяснява Лесли. Другото е, че могат да се съсредоточат изцяло върху работата си. В днешно време творците често не изкарват препитанието си с изкуството си, а се разкъсват между него и основната си работа. Докато са в Yaddo обаче, те имат на разположение време само за себе си. Третото нещо е възможността да работят рамо до рамо с други творци, което създава особена атмосфера", допълва тя. В подобни условия често посетителите на Yaddo завършват за три седмици това, което иначе би им отнело три години.

Въпреки че правилата в арт колонията не са помръднали в последните близо деветдесет години, светът навън явно е променен. Лесли признава, че с времето атмосферата в Yaddo вече е различна. "В първите десетилетия вечерите в колонията са били по-скоро бохемски, сега творците нямат толкова свободно време на разположение. Те искат да използват престоя си, за да завършат конкретен проект", обяснява тя. Днес в Yaddo обитателите след вечеря най-много да пият по няколко уискита и да поиграят скрабъл. Пищният декор на резиденцията ала "Великият Гетсби" с удобни канапета и цветни стъкла "Тифани" обаче сякаш още жадува за някогашните бохемски нощи.

Другата история на колонията, тази на артисти без грижи и задръжки, е не по-малко легендарна. Писателят Джон Чийвър, за когото от 1934 г. Yaddo е нещо като втори дом, обича да шокира новопристигналите с изявлението, че е правил секс във всеки коридор на резиденцията, без да броим градината и околните поляни. По време на престоя си Труман Капоти започва афера с критика Нютън Арвин. Композиторът Върджил Томпсън и фотографът Анри Картие-Бресон пък играят покер по цели нощи. Веднъж обитателите, вероятно на градус, си организират слалом с тави по помпозните стълбища на Катрина Траск.

Това, което не се е променило, обаче е ентусиазмът на персонала в колонията да глези талантите. Докато се разхождаме из резиденцията, от кухнята един от четиримата готвачи на Yaddo надниква от кухнята и ни предлага прясно изпечени бисквитки и домашна лимонада. Докато отхапвам парче от може би най-вкусния сладкиш в досегашния ми трийсет и няколко годишен живот, неволно събирам и трохите, за да не паднат по дивана. Нищо чудно върху тази антикварна мебел да е медитирала Хана Аренд, а може би Юдора Уелти е редактирала "Първа любов".

"Проблемът с големите имена е, че могат да притеснят неизвестни творци и те да се откажат от Yaddo, казва Лесли. А всъщност много от имената, с които е свързвана днес колонията, първия път са дошли като никому непознати. Например Труман Капоти – той идва тук едва 21-годишен."

"Всичко, от което ние в Yaddo се интересуваме, повтаря още веднъж Лесли, е процесът на творене."

* Катрина Траск обяснява визията си за създаването на арт колонията Yaddo като "място, където талантите творят, творят, творят"

Ако беше личност, Yaddo щеше да е носител на 66 броя "Пулицър", 60 национални приза за най-добра книга, три оскара и една Нобелова награда за литература. И това ще са само най-известните отличия, получени от творците, работили и живели в арт колонията в щата Ню Йорк. Почти няма значим световноизвестен писател, филмов сценарист, композитор, хореограф или художник, който да не е прекарал няколко седмици под дебелите сенки на Yaddo.

Тук Патриша Хайсмит завършва ръкописа на "Непознати във влака", в едно от студиата Марио Пузо работи върху главите на "Кръстникът", а младият Труман Капоти започва да вярва в таланта си. Сол Белоу посещава Yaddo често, за да се съсредоточи върху брилянтните си анализи на модерния бит, спечелили му през 1976 г. Нобеловата награда за литература. Силвия Плат се разхожда около езерата, за да осмисли стиховете си. В едно от музикалните студиа Ленард Бърнстейн композира операта "Грижи в Таити". През 1996 г. световнонеизвестният Джонатън Летем пристига тук, за да завърши бъдещия си бестселър Motherless Brooklyn. Филип Рот пък е такъв чест гост в последните двайсетина години, че близо вековната творческа институция Yaddo би могла да бъде смятана за негов втори дом. За Патриша Хайсмит спомените от единствения престой в колонията са толкова ценни, че когато умира, й завещава цялото си богатство. Eто защо, ако сте гледали филма по книгата й "Талантливият мистър Рипли" с Мат Деймън, значи и вие сте дарили няколко цента за Yaddo.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


3 коментара
  • 1
    sunlight_bg avatar :-|
    sunlight

    Страхотно място, сигурна съм, че има огромна арт енергия

  • 2
    avgustina avatar :-|
    Avgustina

    Вазов е посещавал манастири, в които е създал немалко свои произведения. В тихото усамотение на Черепишкия манастир, седнал на закътана тераса с гледка към р. Искър, той написал "Една българка". Обикаляйки околните села по следите на неотдавнашни героични събития и техни живи свидетели, в една кръчма му разказали нейната история.
    Признавам обаче, че описанието на подобно място ме остави без думи - като еманация на уважението към твореца и неговия труд, и като консервативна и в същото време невероятно демократична традиция. Срещата на толкова много творци на едно място със сигурност зарежда мястото с мощна продуктивна енергия.

  • 3
    drun_drun avatar :-|
    drun_drun

    За първи път чувам за това място, впечатлен съм. Страхотно е, когато голямото богатство се харчи за такава висока цел. Въпреки че големият талант не се нуждае непременно от луксозно усамотение, хубаво е, че има и място като това, където се грижат за твореца и му създават условия да работи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал