В името на розата

Фестивалът на игралния филм във Варна показа, че идеите трябва да предхождат парите

Възможността се изплъзва, експериментът е опасен, да съдиш е трудно (occasio praeceps experimentum periculosum, iudicium difficile). Това е продължението на известната сентенция на Хипократ за вечността на изкуството и краткостта на живота (Ars longa, vita brevis), което рядко се цитира. То резюмира впечатленията ми от "Златна роза 2011", а включването на малко латински се оправдава от сериозния брой възпитаници на Класическата гимназия сред режисьорите, даващи новото лице на българското кино – от Явор Гърдев до Георги Тенев сега със "Свещена светлина". От съжителството на Класическата с обикновено квартално училище в една сграда тръгнала и идеята на режисьора Атанас Христосков и съсценариста му Явор Михайлов, гимназист там, за "№1", тазгодишният победител.За пръв път след 50 години и 30 издания печели филм, произведен само с ресурса на БНТ и бюджет под 200 000 лева. Толкова е само рекламата на някои български продукции напоследък. Намерена е тревожна обществена тема и безкомпромисна стилистика за поднасянето й. Филмът е честен до заекване и с въздействие на юмрук в лицето. Бедността е превърната в сила. Но нито неореалистите са имали пари, нито Робърт Родригес за "Ел Мариачи" - и затова заложил тялото си за медицински цели за началните $5000.

Добре е след "№1" разговорът за българското кино да не започва по инерция с парите. Първо на масата да се вадят идеите и талантът. Също и това има ли някой друг освен авторите нужда от съответния филм. В случая Христосков не е останал при достатъчно сочната откъм жанр изходна ситуация, вкарал е вътре премълчавана българска действителност - репортажите под прикритие на журналиста Стоян Георгиев, правил се на учител за месец, документирал агресията, липсата на респект и елементарни ценности в днешното българско училище. Христосков прелистил и потресаващите записи от ученическите джиесеми в междучасията. За "№1" е комплимент, че изглежда сякаш е заснет от ученически телефон. Защото едновременно с това излъчва фина духовност, желание да разбереш и простиш. И не на последно място – филмова култура.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tatiana1946 avatar :-|
    Тодора Кефалар
    • - 1
    • + 5

    Имах възможност да гледам повечето от филмите на 30-ия фестивал на бълг. игрален филм и съм спокойна за утрешния ден на родното кино. Разбира се, Я. Терзиев е както винаги точен и категоричен в оценките си за представените филми. Не бих спорила с кинокритика за нищо. Моят фаворит е "Аве", искаше ми се и "Лора от сутрин до вечер" да бъде забелязан по някакакъв начин, толкова леко и жизнерадостно е разказана историята на Лора в чудесното изпълнение на Миленита. След големия успех на "Източни пиеси" очаквах с нетърпение втория филм на К.Калев, но останах разочарована. Мъчително е да гледаш този филм, недоумяваш за присъствието на някои герои, финала не бих искала да обсъждам, жалко. А относно организацията на фестивала би трябвало да аплодираме НФЦ , както и варненсакта Артин вижън, съорганизатор.

    Нередност?
  • 2
    banananna avatar :-|
    banananna
    • + 1

    Остава сега и зрителите от различните части на страната да имат възможност да гледат филмите на голям екран и то без да трябва да излизат от работа в 2 на обяд в сряда, например.

    Нередност?
  • 3
    epoc avatar :-|
    epoc

    Знам, че въпросът ми е безсмислен, но къде могат да се гледат/наемат/купят тези филми без както #2 казва "да излизат от работа в 2 на обяд в сряда, например"?

    Същия въпрос ми е и за миналогодишни издания.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал