Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
През 2009 г. в Кашкайш, градче, известно до момента повече с плажовете си, отколкото като културно средище, отвори врати музеят на художничката Паула Регу (1935) – нарича се Дом на историите и е един от малкото в света, посветени на жив артист. Компактната му, запомняща се сграда, чиято окраска варира според количеството светлина от бледооранжево до керемиденочервено, е несъмнено женствена – заради двойката пресечени пирамиди, напомнящи гърди, но и видимо корава. Като кокалестите, несъразмерни женски фигури с едри носове, подбити пети и недоверчиви погледи, които разнасят непрогледния си мрак из картините на Регу. За разлика от тях самата Паула изглежда по-скоро крехка (и "маниакално-депресивна", както сама се определя): от десетилетия живее в Лондон, през 2010-а бе удостоена с Орден на британската империя (и с него титла дейм, женския еквивалент на сър), а това лято получи най-високата сума за своя картина на търг: 861 000 евро за "Поглед назад" (1987). В музея – обзаведен със задължителната зала за конференции и прожекции; магазин с богата книжарница плюс малко кафене, свободно преливащо към моравата навън – са събрани 745 творби на Паула Регу, част от които периодично се излагат по теми. До началото на 2012 на показ е подборката "Тялото има много лакти", чийто надслов се дължи на невъзможността на артиста да улови всички движения на модела си, както и на португалския израз dor de cotovelo (букв. "болка в лакътя" – "изпитвам ревност"). Домът на историите работи всеки ден, входът е безплатен.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Разчупен и съдържателен текст. Супер!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.