Тук съм човек
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Тук съм човек

Тук съм човек

Звукове и гледки от коледния базар в Берлин

11212 прочитания

© Светослав Чулин


Шоколадовите дядоколедовци надничат от стелажите в немските супермаркети още от средата на септември, а витрините от няколко седмици са отрупани с елхички, шейни, джуджета и снежнобяла вата. Само след около месец по магазините очакваме първите великденски зайчета. Хората обичат да им е празнично и на търговците им върви.

Базарът на "Жандарменмаркт" в центъра на Берлин е един от десетте хиляди коледни пазари за захаросани ядки, шарени украси, греяно вино и други сладости за душата и тялото в цяла Германия. И в най-отдалечените кътчета на града, зад някой ъгъл, греят щандове с вкусотии. Традицията се е зародила по съвсем рационални причини – още преди векове в предпразничните зимни дни хората са се запасявали с провизии. В малкото градче Бауцен близо до Дрезден тази година най-старият коледен пазар се организира за 627-и път. И до днес базарите се откриват четири недели преди Бъдни вечер – времето, в което според църковната традиция вярващите се подготвят да посрещнат Рождество Христово. Някои от тях затварят врати малко преди 24 декември, а на други се вдигат весели новогодишни тържества.

Между историческите сгради на площад "Жандарменмаркт" блестят бели шатри, отрупани със звезди. Павилионите, сгушени под уютните палатки, едва побират изобилието от стоки. Всичко обаче е подредено като в аптека – някаква логика се долавя дори в събраните на гроздове гирлянди и ръчно изрисувани топки за елха. Погледнато от птичи поглед, стълпотворението от хора прилича на мравуняк: всеки държи по нещичко в ръцете си и под влиянието на колективната динамика се придвижва от щанд на щанд. Покрай будките за греяно вино често пътеките се задръстват и после пак се отпушват – нормално явление при 600 хиляди посетители годишно.

В типичния за базара водовъртеж от хора несигурността, обхванала Германия в края на 2010 г., сякаш се е изпарила: през есента на миналата година министърът на вътрешните работи Ханс-Петър Фридрих предупреди за повишена терористична заплаха. Застрашени бяха масови прояви, особено около Коледа и Нова година. "Бихте ли отишли на коледен базар?", беше един от често задаваните въпроси към политиците. От няколко дни обаче из берлинските базари шества злосторник с друг профил. Той щедро черпи с малки шишенца водка, примесена с отровно вещество, уж за здравето на новороденото си дете. Под влиянието на медийния шум хората са изправени на нокти: промоция на напитки между щандовете в момента не би била добра идея.

Този случай не помрачава лъчезарното настроение на базара. Зад отрупаните щандове като работливи джуджета се суетят продавачите, донатъкмяват стоката си и не забравят приветливо да се усмихват. Някои по цяла година са на път – през лятото излагат по панаири и увеселителни паркове, а през зимата са тук. Инге е свикнала с номадския живот. "Особено преди Коледа висенето на студа си струва. Важно е да непрекъснато да пристъпваш от крак на крак, за да не замръзнеш ", признава ми тя и, клатушкайки се, подава поредната целофанова торбичка с марципанови бонбони с нуга и ядки към многолюдната опашка. Въпреки че при покупка на няколко опаковки намалението е предварително изчислено (дори изписано на картончета по лавиците), винаги смъква по някое и друго евро от цената. "Пазаренето носи удовлетворение и за двете страни", казва ми тя.

Фотограф: Светослав Чулин

Няколко метра по-нататък

отново се натъквам на марципан в същите вариации. В разнообразието на 150-те щанда повторението не дразни, даже е практично – имаш избор да се наредиш там, където ще чакаш по-малко. Марките на хранителните продукти са неизвестни, но затова пък според етикетите са "био", "без захар, но вкусни", "най-доброто от местни производители" или просто "с уникален послевкус". Всеки чревоугодник може да опита ябълков чипс (тънко нарязани сушени ябълки), паста за мазане с мерудии (овкусена с шарени подправки извара), френски сушени наденици с аромат на камамбер, с парченца гъби или зеленчуци, суджук от сърна. Опитването може да продължи часове и да е напълно безплатно, защото от всеки павилион с дълги щипци учтиво ти подават резенче месо или хлебче с парченце сирене за дегустация. След няколко хапки човек се поддава на вкусовите си рецептори и си купува нещо – в симпатично бурканче или увито в амбалажна хартия.

В съзвучие с идеята на пазарите от едно време някои покупки се изваждат от хладилника чак на коледната трапеза или пък се превръщат в чудесни гурме подаръци за под елхата. Други се поглъщат на място и по няколко: горещите вурстове на скара, доволно дебели шайби леберкез и свински джолан с гарнитура от типичното за Северна Германия варено зелено зеле, омесени пред очите ни кифли с пълнеж от сирене и спанак. Около пещите и гриловете е не само най-вкусно, но и най-топло. Захаросаните в червено ябълки са като по картинките от приказките, бухтичките с пудра захар и фунийките с горещи кестени или орехи са ордьовър, десерт. А в по-големи количества – основното ястие.

Традицията е немска, но посещението на коледен базар се е превърнало в обичай за всеки, който е част от мултикултурната столица. По тесните преки на "Фридрихщрасе" са сгъчкани двуетажни автобуси с любопитни туристи. Те бързат послушно да се наредят на дългата опашка на входа. Въпреки бърборилнята от различни езици обратно на мита за Вавилон нещо ги обединява: "Не съм християнка, но сред толкова много усмихнати хора ми става коледно", обобщава китайката Лин.

Фотограф: Светослав Чулин

Концепцията на коледния базар на "Жандарменмаркт" е по-различна не само по отношение на архитектурните решения. Феновете на въртележките се насочват към някои от останалите 85 пазара в града, които повече напомнят на виенския Пратер. Тук атмосферата е по-спокойна и изискана: под прозрачни куполи с разкошни полилеи на снежно бели колосани покривки се сервират фини ястия и скъпи вина. Майстор-готвачите на хотел "Хилтън" и сладкарите на "Галери Лафайет" угаждат на по-претенциозните клиенти и на тези, които просто искат да седнат на топло. Целта на маркетинговия трик е следващото кулинарно удоволствие да се случи направо в изисканите ресторанти, които се намират на метри от шатрите.

Спасение от прехвърчащия мокър сняг

са и отоплените палатки на занаятчиите и художниците. Идеи за подаръци бълват от всеки щанд: пластмасова дрънкулка за 3 евро, филцови шапки по поръчка, елегантни чанти от кожа на японско говедо "кобе" с цени от триста евро нагоре. "Материалът е изключително тънък и еластичен, а месото е признато за най-вкусното на света. Животните се масажират всеки ден и се хранят със смеска от бира", разказва сладкодумно дизайнерката. Накрая ми подава визитната си картичка и ме кани да разгледам ателието й, където изработва скъпите аксесоари. Не съм сигурна, че след тези натуралистични разяснения бих добавила към тоалета си кобе чанта.

Базарът е платформа за артисти от различни националности да завържат контакти помежду си и да подсигурят продажбите за следващите месеци. Сред тях са и българката Клио Карадим, автор на изрисуваното с български мотиви берлинско мече, което заедно с мечки от цял свят беше изложено тази година и в София.

Фотограф: Светослав Чулин

Сред някои от рафтовете човек се чувства действително като на изложба: експонатите струват няколкостотин евро, а пипането не е желателно. Макет на яслите във Витлеем от майсторски шлифовано дърво с комплект фигурки на Христос, Дева Мария, Йосиф и Трите влъхви са подарък с перспектива: "Тази Коледа вземете яслите и Исус, а следващата – някои от другите библейски герои", дава ми практични съвети продавачката. За по-нетърпеливите има дървени влакчета на приемлива цена и с всички вагончета наведнъж.

Излизам от пасажа на занаятите. Лъха на греяно вино – комбинация от анасон, канела и карамфил. Горещата напитка се лее от огромни казани с чучурчета в порцеланови чаши на борчета – големи, колкото е нужно за предколедна развеселеност и трезви спомени. А шарената чашка всеки може да вземе със себе си, за да пренесе у дома доброто настроение.

Фотограф: Светослав Чулин
Фотограф: Светослав Чулин
Фотограф: Светослав Чулин
Фотограф: Светослав Чулин
Фотограф: Светослав Чулин
Фотограф: Светослав Чулин

Шоколадовите дядоколедовци надничат от стелажите в немските супермаркети още от средата на септември, а витрините от няколко седмици са отрупани с елхички, шейни, джуджета и снежнобяла вата. Само след около месец по магазините очакваме първите великденски зайчета. Хората обичат да им е празнично и на търговците им върви.

Базарът на "Жандарменмаркт" в центъра на Берлин е един от десетте хиляди коледни пазари за захаросани ядки, шарени украси, греяно вино и други сладости за душата и тялото в цяла Германия. И в най-отдалечените кътчета на града, зад някой ъгъл, греят щандове с вкусотии. Традицията се е зародила по съвсем рационални причини – още преди векове в предпразничните зимни дни хората са се запасявали с провизии. В малкото градче Бауцен близо до Дрезден тази година най-старият коледен пазар се организира за 627-и път. И до днес базарите се откриват четири недели преди Бъдни вечер – времето, в което според църковната традиция вярващите се подготвят да посрещнат Рождество Христово. Някои от тях затварят врати малко преди 24 декември, а на други се вдигат весели новогодишни тържества.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    nenova_l avatar :-|
    Laska Nenova

    Истинско празнично настроение!

  • 2
    etty1 avatar :-|
    etty1

    Мислим си, че един базар няма да ни повдигне духа, но грешим. Преди няколко години попаднах случайно много огорчена и разплакана на великденския базар пред кметството във Виена. Още до третата къщичка един възрастен австриец в тиролска премяна ме хвана за ръката и ме накара да седна край малка масичка. Двамата с жена му ми дадоха пунш, парче сладкиш и салфетки за сълзите. Показаха ми със знаци, че тук всички се веселят, а не плачат. Аз не знам немски, а те не знаеха друг език, но се разбрахме идеално. Моментално обикнах тези хора и се надявам, че са живи и здрави. Духът на подобно място трабва да бъде преживян и ви пожелавам от сърце да срещате добри хора в трудните моменти!

  • 3
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    И нищо да не купиш, само да пообиколиш базара и продобиваш празнич но настроение!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK