Неща, които те карат да възкликнеш: "О, каква чистота!"
Снежнобелите ръкавици, прилепнали по ръцете на таксиметровите шофьори. Също и белите калъфи, наподобяващи ластична дантела, в които са пристегнати седалките на всяко такси.
Високите лъскавобели паравани около строящите се небостъргачи в центъра на Токио, по които не можеш да видиш и петънце, а камо ли графит. Тук сградите имат средна продължителност на живота от около двадесет години.
Липсата и на най-незначителни форми на боклук дори по улици, където реката от хора не спира да приижда.
Изчерпателните колекции от малки, средни и големи четки, както и всякакви други уреди за почистване, които можеш да видиш окачени на някоя стена в задните улички на Токио.
Неща, които са XS размер
Пожарните коли, линейките, бетонобъркачките, боклукчийските коли.
Неща, от които не очакваш да са красиви
Кръглите метални капаци на канализационните шахти по улиците.
Корените на лотуса.
Пластмасовите макети на ястията, които се предлагат в закусвалните и ресторантчетата. Изработени са в реален размер и са най-сигурният начин да си поръчаш нещо, което би изял без колебания. Така и не видях меню на латиница.
Заводът за изгаряне на отпадъци "Майшима" в Осака, чийто екстериор е проектиран от австрийския художник архитект Хундертвасер.
Указателните табели по паважа...
Указателните табели по паважа те информират откъде е добре да минеш (в Япония движението е отляво), къде да изчакаш на пресечката зеления сигнал на светофара и дали в този квартал можеш да вървиш и да пушиш, в повечето случаи – не можеш, дори и ако стоиш на едно място.
Жените, които се грижат за кожата си...
Жените, които се грижат за кожата си, носят в чантите си грижливо сгънати дебели хавлиени кърпи, с които в горещите дни често-често обират капчиците пот по лицето си.
За да се предпазят от прежурящите слънчеви лъчи, почти всички се разхождат по улицата с разноцветни чадъри. Някои от тях извънредно елегантни. За мое учудване всички жени, които помолих да ми позират за снимка, защото ми бе харесал стилът им на обличане, веднага побързваха да сгънат чадъра си, та трябваше да ги помоля да го разтворят отново.
Пълната екипировка на тези, които се придвижват по улиците с велосипед, е шапка с издължена напред козирка или чадър, монтиран към рамката на колелото, както и слънцезащитни ръкавели до лактите.
Обществени места, на които подремващите хора са обичайна гледка
Сутрин в кафенето пред таблата със закуска, включваща забулено яйце в соев сос, кроасан и няколко стръка зелена салата.
На предългите ескалатори, спускащи се почти отвесно в подземията на метрото.
Разбира се, в мотрисите на метрото, в седнало положение, но също и правостоящи, отпуснали цялата си тежест върху кожените хватки. Една от рекламите в токийското метро, на която се виждат два папагала, кацнали върху клон, единият с клюмнала глава върху крилото на другия, гласи: "Моля не се облягайте на седналите до вас, в случай че заспите."
Видях и една жена машинист, която точно когато влакът навлизаше в гарата, притвори очи с натежали от спирала мигли за повече от минута. Намираше се в локомотива на опашката на влака и всъщност надничах през стъкленото прозорче на кабината й, за да видя как борави с копчетата и ръчките на таблото за управление.
Устройства, които ненадейно проговарят
Светофарът срещу Японския национален театър в Токио. Наоколо нямаше жива душа и така и не разбрах какво ми каза.
Един камион с пулсиращи мигачи, спрял до таксито ни на светофара: "Сега ще завия наляво, сега ще завия наляво."
Тоалетната чиния в Националния център за изкуство в Токио, която сам-самичка пропя, за да не се притеснявам от евентуалните звуци, които би могло да произведе тялото ми. При повечето тоалетни чинии опцията за музикално оформление се задейства след натискането на специално копче. В Япония се срещат тоалетни чинии със затоплена седалка, с автоматично отварящ се – подобно на гигантска керамична мида – капак и, разбира се, с широк набор хигиенни процедури. Чудя се какво ли си мислят японците за технологичния напредък в Европа, когато посягат към топчето тоалетна хартия с качества на фина шкурка.
Неща, които не успявам да постигна с клечките за хранене
Да разкъсам парче месо на няколко хапки.
Да уловя половинка варено яйце, плуващо в чиния със супа.
Да изям цяла купа рамен в бульон, без да се опръскам. Изключение са местата, където човек може да разчита на спасението от вилица и нож.
Неща, които ме карат да размишлявам върху думата жестокост
Едно писмо на Тойотоми Хидейоши, по чието нареждане е построен Замъкът в Осака, до 6-годишния му син, в което му поръчва да обезглави всяка дойка или прислужница, която го е подразнила.
Историята на Джо, американец, изучаващ малцинството буракумин в Япония, на когото след няколкомесечна работа в една табакхана поради високата токсичност на използваните химикали му се стопявят космите в носа. Буракумин, които традиционно упражняват "мръсни" професии, не разполагат с никакви лични предпазни средства. За разлика например от строителните работници, които са оборудвани до един с каска, защитни очила, маска, работен гащеризон, ботуши и ръкавици.
Жени, които искат и не искат да бъдат виждани
В Тобита Шинчи, кварталът с червените фенери в Осака, ме прати един млад японски писател с уточнението, че единствено там мога да видя традиционни сгради с дърворезба отпреди няколко века. Повечето от екстравагантно едноетажните постройки бяха с отворени (плъзгащи се) врати, а вътре на нещо като малък подиум, облицован в червено, седеше красиво момиче в свенлива поза (на колене или с подчертано благопристойно събрани крака), обградено от цяла армия плюшени играчки с големи глави и в бебешки цветове. До момичето винаги имаше една по-възрастна дама, която заговаряше обхождащите квартала пеша или в автомобили мъже. На всяка врата бе монтирано огледало за странично виждане, с помощта на което обитателките се информираха за наближаващите по улицата клиенти. Когато срещнеха погледа ми, повечето момичето извръщаха глава.
Към пет вечерта туристите в Гион – кварталът на гейшите в Киото – се преобразяват отведнъж в настървени папараци. Всяко чакащо такси е знак, че на вратата скоро ще се появи гейша или майко (чиракуваща гейша), които тръгват по срещите си горе-долу в това време на деня. Туристите се тълпят на рояци кой от кой с по-мощен обектив, а деликатните момичета с избелени лица, сложни прически, включващи пълен комплект гребени, и ограничаващи движенията кимона извръщат глави и гледат възможно най-бързо да се скрият в таксито.
Неща, които се движат с неусетна скорост
Асансьорът в хотел "Осака Бейтауър", който се вдига от първия до петдесет и първия етаж, на височина от 168 метра, за 37 секунди. В неделя сутрин млади семейства водят децата си там на празнична закуска с изглед към залива Осака.
Влакът куршум "Нозоми", който взима 515-те километра между Токио и Осака за два часа и двайсет и шест минути. Шинкансен в тази отсечка минават на всеки 5-10 минути, като всеки един от тях има по 16 вагона с по 90 места във вагон.
Спонтанни жестове на щедрост
Сосуке, който държи мъничък суши бар в Токио, много се разтревожи, че не знае и дума на английски, а менюто му съдържа само йероглифи и нито една картинка. Все пак с доста ръкомахане и няколко ключови думи от един разговорник успяхме да си поръчаме по нещо. За да ни покаже що за зеленчук има в чиниите ни, Сосуке донесе парче бяла ряпа, обели я със сатъра си и я наряза на иглови листа пред нас. На главата си носеше – подобно на лента – навита на руло бяла хавлиена кърпа, а когато се движеше из бара, леко провлачваше обутите си в дървени сандали крака. На тръгване ни подари консерва с водораслова супа от родния си остров Хокайдо, която все още се чудя как да приготвя.
Харесах водното конче от разноцветни парчета плат върху дрехата на една жена и помолих да го снимам. Каза, че сама го е изработила от старите си кимона. Докато още щраках с фотоапарата, го свали и ми го подари, без право на отказ. Оттук насетне сдържах думите си на възхита при вида на нещо красиво.
Когато попиташ някого за посоката, дори и да бърза, дори и да искаш да идеш в обратната на неговата посока, ще спре и ще те отведе до мястото, откъдето вече е сигурен, че ще се справиш и сам. Без изключения.
Последната вечер решихме да изпием по една бира в суши бара на Сосуке. Нямаше друг освен нас. Когато разбра с помощта на няколко телефонни разговора с приятелката си, която говори английски, че това е последната ни вечер в Токио, ни покани на нощна разходка из града в леко раздрънканото си микробусче.
Когато сервитьорът опре коляно в пода и покорно сведе глава...
Когато сервитьорът опре коляно в пода и покорно сведе глава, губя ума и дума пред посланието, което изразява с езика на тялото си.
Много сервитьори в Япония смятат за неуместно да стоят по-високо от седящите пред тях клиенти и затова, когато взимат поръчката, приклякат почти до пода.
Храмове, които не се срещат толкова често
Камозука или надгробната плоча, положена през 1935 г. в императорските градините "Хама рикю" в Токио, която има за цел да омилостиви духовете на убитите там по време на лов диви патици.
Безкрайни редици от каменни деца с плетени червени шапки и дрешки и хартиени въртележки, носещи само фамилни имена, които напомнят за неродените или мъртвородените рожби. Когато задуха силен вятър, е трудно да кажеш дали са тъжни или весели.
Свещените метални фигурки на коне и крави в двора на една кланница, пред които буракумин палят ароматни пръчици, за да умилостивят духовете им.
Дзен
Керамичните съдове "раку", които се използват за традиционната чаена церемония.
Градини от зелен мъх, в които потъва всеки шум.
Златният храм.
Насред пустинята от небостъргачи в Токио...
Насред пустинята от небостъргачи в Токио се простират тучнозелените Източни градини на Императорския дворец, разнообразявани от вековни пинии с пищни ветрилобразни клони, между които се стрелкат пеперуди, черни и едри като лястовици.
Тук в жегите не спира да цикли енергичният техноритъм на цикадите, които при малко старание може да погледнеш директно в очите, големи впрочем колкото глави на топлийки.
Тук императорът и съпругата му лично са посадили горичка с различни разновидности бамбук.
Инак в Токио място за дървета (гинко билоба!) има само по тротоарите на главните улици. А дилемата – дърво или многоетажна сграда, с много редки изключения е решена в полза на сградите.
Lostwithtranslation
Така се казва една от книгите, които се продават в японските книжарници на рафта с пътеводителите за страната. Установих, че само за няколко дни и сам човек може да си състави такава.
Надпис на табела в храм: Here is not shuin-jo. There is shuin-jo next to the exit1.
Надпис в тоалетна: Dear guests, please use the toilet paper to the last minute. It helps us conserve resources2.
Често взимах дипляна със заглавна страничка на английски, която обаче при разгръщане се оказваше изписана отначало докрай с йероглифи.
Японските цигари Peace и Hope3, които имат в пъти по-високо съдържание на катран.
Неща, които напомнят за това колко сме чупливи
Още първия ден попаднахме на тв предаване, което показваше триизмерна инсценировка на експлозиите, които биха вдигнали във въздуха петролните депа, разположени в Токийския залив, в случай че настъпи природно бедствие. "Последните трийсет години тук всеки момент се очаква голям земетръс", допълни апокалиптичната картина нашият гид Дайсуке. Зад закачливата му усмивка прозираше непресторен стоицизъм и оттренирана готовност да се прости във всеки един миг с живота си. "Тогава просто казваш "сбогом" на всичко", каза той едва ли не в опит да ни настрои на местни вълни. "Тогава дори няма нужда да съм особено вежлива", отвърнах му дръзко аз. И ме жилна мисълта, че този наш разговор е колкото на шега, толкова и наистина.
Неща, които те карат да възкликнеш: "О, каква чистота!"
Снежнобелите ръкавици, прилепнали по ръцете на таксиметровите шофьори. Също и белите калъфи, наподобяващи ластична дантела, в които са пристегнати седалките на всяко такси.
12 коментара
Предполагам, че животът ще ме дари с възможност да видя последните дестина държави от ЕС които не съм посетил. Сигурно ще събера пари и за Египет или Дубай, но само мога да си мечтая за тази прекрасна страна, която е толкова далече. :(
Подремващите хора - японците работят понякога до 75 години и трябва да умеят да почиват по време на дългото пътуване до работното място, продължаващо повече от час.
Жестокостта я има и днес - убийството на делфини в Япония.
Какъв контраст между омиротворяващата картина на японската градина с къщата-пагода и космополитизма на големия град?!
Страхотна статия, уловила изцяло атмосферата на Япония и духа на нейните обитатели. Попътувал съм доста, но това е мястото, което ме плени и където бих се връщал отново и отново. Само да не беше толкова далече ;)
Отдавна не бях се захласвала толкова: красиво поднесена информация. И много, много информация. Очарована съм и дори вече не си спомням какво толкова му беше интересното на "За Япония като за Япония" навремето.
Много хубава и интересна статия. Дано да се случи един ден да видя всичко това на живо.
"Заводът за изгаряне на отпадъци "Майшима" в Осака, чийто екстериор е проектиран от австрийския художник архитект Хундертвасер"
И още един завод за отпадъци от него:
http://www.panoramio.com/photo/12259877
Отлична статия! Отново си припомних с какво Япония е екзотична за мен страна..С тази статия ме върнахте към една част от моето "аз", което удобно разположено на дивана, четеше пътеписи за далечни страни, четеше коаните и различни трактати за дзен, както и незабравимите "Записки у изголовья" на Сей Сенагон и хайку поезия:)
Фен съм им на японците, просто се надявам да доживея мига на една екскурзийка до там!
"Влакът куршум "Нозоми", който взима 515-те километра между Токио и Осака за два часа и двайсет и шест минути. Шинкансен в тази отсечка минават на всеки 5-10 минути, като всеки един от тях има по 16 вагона с по 90 места във вагон."
Ми че то "почти" като Бойковата гордост - софийското метро, поне по честотата на минаващите влакчета :-) Ех, нация техническа сме били...
А за разстоянието София - Варна да коментираме ли?
До коментар [#9] от "geordgeo":
Има нещо любопитно при влаковете, което е пропуснато в статията. Когато в разписанието пише, че влакът пристига в 10:22, например, това означава, че пред стрелката на перона, обозначена с цифрата 7, отваря вратите си 7-ми вагон. Цепи секундата. И това по мои спомени от далечната 1987 г.