Зима със слънце и зреещи по дърветата портокали, лято с теменужено вечерно небе, разхлаждано от неземни сладоледи и оживени фонтани, Пантеон с любопитна дупка в покрива, през която се случва да вали дъжд. Изкусителни бутици, еуфорични туристи в спортни обувки, които се държат като че са дишали смешен газ, и елегантни, склонни да бъркат в чуждите колички римляни – Рим доставя много удоволствия на деца от всички възрасти: от бебета в колички до тийнейджъри в късна фаза от пубертета. Стига да се предпазят от свръхочаквания, и родителите винаги намазват по нещо.
Сигурно ще ви хареса
Обхождането на центъра на Рим пеша е сред най-големите удоволствия. Например един лежерен ден от февруари или март, който започва в някое кафене с маси на улицата, в сенките на портокаловите дървета (Едно любимо: La Terrazza Barberini, Piazza Barberini, изключение сред римските кафенета с по-големите си маси и пространството между тях). Разхожда ви покрай витрините на бутици за обувки и ръкавици и внезапно ви изправя пред най-вълнуващия фонтан в света, "Треви". За хора, които никога не са били в Рим, както и за децата, той е смайваща и магическа гледка, глътка чиста радост. Ако е сам, човек може да прекара там часове, хипнотизиран от цветовете и пропорциите му – гигантско свежо езеро, бучащо в средата на едно нищожно площадче, като че образувало се от епичното протичане на нечия баня. С деца този тип рефлексии не траят дълго, особено ако тълпата от маниакални фотографи е плътна. В една от съседните улици е скрита утешителна спирка: сладоледаджийница San Crispino, Via della Panetteria 42, най-добрият сладолед в Рим според автора и някои по-признати международно капацитети.
После пътят ви води покрай вечните протести пред елегантния парламент, серията магазини за детски играчки, всичките под знака на Пинокио, към Пантеона. Лесно достъпен, без опашки и билети, той е идеална цел, ако искате да въведете по най-естествен начин децата си в духа на древен Рим. С фонтана отпред, внушителната гора коринтийски колони (чудни за криеница и други леки спортни игри, ако не ви хванат) и с приковаващия детското внимание отвор в центъра на купола, който осигурява ефектен стълб от светлина, или пък дъжд, той може да бъде привидян и като цял комплекс за забавление на хлапета. Някои го подценяват заради липсата на надпревара да влезеш в него. Той обаче е най-внушителната антична постройка, съхранена в центъра на града, и стои там в близък до сегашния си вид от около 1900 години. Вътре са гробниците на двама италиански крале и на Рафаело, но едно от най-приятните му качества е начинът, по който се е слял със съвременния град.
Античната монументалност на Пантеона може да бъде рязко подменена с делнична римска клаустрофобичност (забавно и замайващо упражнение, един от незабележимите на пръв поглед фокуси на Рим) в Tazza D’Oro, историческо кафене, датиращо от 1946 г. То се вижда още от изпод коринтийските колони, и там човек може да стане свидетел на един от най-деловите ритуали в ежедневието на римляните: обръщането на чашка разтърсващо еспресо. Посетителите се тълпят първо на касата, където плащат, и после пред бара, където двама мъже-роботи бълват напръстници с кафе със скорост от около 10 в минута. От другата страна на плота десетки италианци на свой ред изпиват подадените им кафета с почти същата скорост. Едно предимство на Tazza D’Oro е малкият щанд с бонбонки. Две евро за пакетче осигуряват на родителите нужните пет минути да си изпият кафето по български, докато детето сочи с пръст от кои карамелчета иска.
От Пантеона пътят някак естествено се насочва към следващата прекрасна спирка, "Пиаца Навона". Трите й фонтана, клоуни, живи скулптури, коне, художници и продавачи на магически туристически кич хипнотизират децата по-добре от талантливо куклено представление.
Евентуална отбивка в някакъв по-ранен час от деня може да бъде Кампо дей Фиори с непретенциозния си, оживен пазар за зеленчуци, подправки и изобщо всички онези неща, които човек често подушва, като минава покрай отворените прозорци на римските домакини всяка една лятна вечер.
Любим търговски обект в района: Elisheva, V. dei Baullari 19, весели дизайнерски обувки на човешки цени. Магазините също могат да се превърнат бързо в забавление, защото, освен че децата често намират за забавно да мерят шапки, слънчеви очила или обувки на ток, те привличат вниманието на пазаруващите италианки и бързо се оказват въвлечени в изпълнени с възторжени възгласи разговори – заместител на онова търпеливо внимание, което у родителя към този час на деня се случва да се е поизчерпало.
Естественият край на такъв маршрут е в някой тесен, но вкусен римски ресторант. Повечето местни ресторантьори предпочитат клиенти без колички и са барикадирали заведенията си така, че те са почти недостъпни за хора, които бутат такива. Тук ключът към удоволствието е хич да не ти пука. С малко настойчивост или се намира място за количката, или пък се появява детско столче. Дори детето да е нормално, т.е. да е унищожител на покривки, съдове и прибори, това обикновено не прави впечатление на никого. Не само сервитьори, но и собственици на заведения са в състояние да предложат салфетка от колосан бял лен за избърсване на детската лъжичка от полепналото доматено пюре. Накратко, безцеремонието, на което човек се натъква при влизането в ресторант, не трябва да се приема лично – то се простира върху много повече от клиентите. (Любим в района на Пиаца Навона/Кампо деи Фиори е Cul de Sac, Piazza Pasquino 73, добра римска кухня и достойна винена листа).
Децата с многото си и все спешни нужди са нелеки спътници, но в Рим се случва и така, че те могат да осигурят и някои предимства. Първо, с тяхна помощ може да се избегне чутовната опашка, която се оформя пред касите на Форума и Колизеума. За тази цел е достатъчно човек да намери входа за бебешки и инвалидни колички на Форума, от към Виа дей Фори Империали, приблизително срещу Виа Кавур. Няма опашка и купеният там билет важи и за Колизеума.
Второто блажено предимство е именно в Колизеума, където е инсталиран специален асансьор за колички. Той често е атакуван и от нахални простосмъртни, защото катеренето до горните нива на стария римски стадион не е най-забавното нещо на света, особено при температура от 40 градуса на сянка. Охраната обаче е добре обучена и отблъсва всеки неправомерен подход, така че асансьорът остава луксозно на разположение на хора с малки деца.
Сигурно няма да ви хареса
- Седемте хълма, твърди се, разкрасяват Рим. Ако пътува сам, човек рядко забелязва тази точно негова красота. Ако обаче трябва да бута бебешка количка, да носи някого на рамене или да го влачи след себе си за ръка, красивият релеф изведнъж започва да се надига пред него като очевидна, дори натрапчива характеристика, а имена като "Куиринале" или "Палатино" започват да светят в мозъка му в червено.
Към това римляните са добавили и други красоти, към които човек с количка има особена чувствителност: несъществуващи или тесни тротоари и такива, които свършват и започват отново пред вратата на всяка къща на улицата, за да дадат път на паркиращите във вътрешните дворове коли.
- Да отидете с количка в музеите на Ватикана. Няколко от тях са достъпни спокойно, но стаите с фреските на Рафаело и Сикстинската капела трябва да бъдат отписани, освен ако не сте (с) голяма група яки мъже, които да носят съоръжението нагоре-надолу по стълбите на двореца и да служат в Сикстинската капела като стена, спасяваща детето от задушаване в тълпата, дори и в най-непопулярните сред туристи месеци.
- Да използвате метрото, а и изобщо обществения транспорт на Рим, особено ако сте с бебешка количка.
Първо, всички превозни средства са претъпкани.
Второ, спирките на метрото често нямат асансьори. И ако в много други европейски държави качването на количка на ескалатора е забранено, тук охраната излиза от кабинката си, колкото да упъти родителя как точно да застане под количката и да я крепи на гръб, докато стъпалата се спускат някакви си 100 метра почти отвесно надолу към платформата на метрото. Тук единствената сигурност, която човек може да потърси, е да пропусне солидна група хора пред себе си. Така, дори да се срине в пропастта, телата им сигурно ще спрат и него, и количката с детето навреме.
Трето, ако мислите, че в България никой не прави път на хора с колички, идете в Рим и помислете пак. Римляните са готови да смигат, да цъкат, да пеят и да се плезят, както и да правят всякакви физиономии, с които не биха искали да се видят в огледалото, за да привлекат вниманието на едно дете на улицата. Затова пък да му направят път или да помогнат на майка с количка по стълбите не им минава и през ум. Те могат равнодушно да наблюдават седнали как отчаян родител стои прав в метрото и едва пази равновесие, вкопчен с една ръка в количката, с друга – променливо в откачащи се дръжки, нечии ревери или гумените уплътнения между врати и вагони с единствената грижа тази търкаляща се напред-назад комоция да не им изцапа обувките. Но човек не бива да ги съди много строго за тази работа – туристите съставляват близо една трета от всекидневното население на този град и животът на местните трябва да е адаптиран към тази изключително досадна тълпа от иначе очарователни индивиди, за да може да е що-годе поносим.
Няколко бързи, лично преболедувани съвета:
- Идете в Рим БЕЗ деца поне веднъж, преди да се върнете там с деца.
- Ако пътувате поне двама възрастни, помислете дали не е добра идея да вземете такси от летището във Фиумичино до хотела. При предварителна уговорка то може да струва 40 евро, докато само два билета за влака до Термини в една посока вече струват 28 евро.
- Ако сте с количка, преди да запазите хотел, се обадете там лично и проверете: А. На кой етаж е хотелът (някои римски хотели се намират например на 4-тия или 5-ия етаж на стара сграда и не смятат за нужно да споменават подобен детайл). Б. Има ли асансьор до този етаж и колко точно е голям (може да се случи изобщо да не побере количката ви) В. Има ли стъпала, ПРЕДИ да се стигне до асансьора – още един потенциален капан за римонаивници.
Зима със слънце и зреещи по дърветата портокали, лято с теменужено вечерно небе, разхлаждано от неземни сладоледи и оживени фонтани, Пантеон с любопитна дупка в покрива, през която се случва да вали дъжд. Изкусителни бутици, еуфорични туристи в спортни обувки, които се държат като че са дишали смешен газ, и елегантни, склонни да бъркат в чуждите колички римляни – Рим доставя много удоволствия на деца от всички възрасти: от бебета в колички до тийнейджъри в късна фаза от пубертета. Стига да се предпазят от свръхочаквания, и родителите винаги намазват по нещо.
13 коментара
Ех, че готина статия - потвърждавам за Рим - за всички сезони и възрасти е!
ROMA ETERNA CITA!
VIVA ROMA, E VIVA IMPERATORES!
VIVA REPUBLIKA ITALIANA!
Рим - град на величествено минало, красиво настояще и смело бъдеще!
Споделям въодушевлението от статията и възхитата от Рим. А бележката ми е, че колоните са коринтски, не коринтийски. И това е така, защото идват от името на град Коринт, а не Коринтия примерно.
Аз с количка бих избягвал Рим.
Не е правилен съвета за таксито. Италианските и римските таксита са едни от най-скъпите. Метрото е толкова в посока, ама не казваш драга Албена че за 27 евро на човек взимаш седмична карта за всички лини и автобуси плюс трена до фиумичино.
В магазините в Рим с колички не пускат. Няма ама, няма мама. Тротоарите са безумно тесни и претъпкани особено в централните части. А из Палатино и форо Романо с количка ... абсурд. Пълен абсурд. По това с количка кой би минал? http://mooncross.bravepages.com/rome/images/109-09
И като се качиш с асансьора за инвалиди на горния етаж какво ще правиш на колизеума, като има стълби надолу и нагоре - по 3 през 20 метра? Може да идеш до музея, да, и до гифт шопа.
Същото и в Музея на Ватикана където е сикстинската капела. С количка там да се набуташ означава да си много увреден в главата. Първо липсва кислород а ако те пуснат изобщо, то е с човек от охранта която постоянно ти проправя път и те тика да се пръждосваш по-бързо. Казваш добре и изчезваш по най-бързия начин.
Въобще Рим не е града който ще ти се хареса да посетиш с деца. А тия съвети - да влезнеш нахално със количка в някоя тратория - абсурд, просто ще ти покажат вратата. И причините са много прозаични. Просто една количка заема място което в старата част на града, т.е. тази в която се мотат туристи пеша, не е в изобилие. Ландшафта на града просто забранява ползванеото на колички. Постоянно има стълби, прегради перила и какви ли недруги пречки. Така че ако още нямате ошипяване на кръста от носене - вземете си пояс за културисти и кенгуру - и едва тогава тръгвайте.
Когато не знаете каква статия да напишете, напишете статия за Рим. Древна римска поговорка
Симпатична статия, развесели ме.
Аз с количка и малко дете в Рим не бих отишла. Десен (#5) много хубаво е обяснил защо. Даже за мен, като голям човек, е ужасно изнервящо придвижването из централната част-непрекъснато се блъскаш в хора (предимно туристи), автомобили, мотопеди (ужасно много са!), няма тротоари, или са твърде тесни...А достоинствата на Рим би могло да ги оцени дете най-малко на тинейджърска възраст-поне да е учило малко история.
И все пак 'БЕЗ деца в Рим' ми звучи доста по-приятно ;)
Здрасти, ето отговори и от мен, автора! :)
Тази статия е написана след действително пътуване с 3 деца. Или по-точно с едно дете на година и месец, едно на четири години и един тинейджър.
Ако човек пристига със самолет и иска да си стигне до хотела, той трябва да хване влак от летището във Фиумичино до центъра. Това струва 14 евро на възрастен човек (в Рим има значение височината - никой под 1,10 м височина не плаща билет). Сигурно има възможност да си купи човек и карта за по-дълъг период, и тогава да му излезе цялата сума по-ниска, но ако си си взел хотел в центъра, е много вероятно освен отсечката до летището и обратно да не му трябва транспорт. На мен ми се наложи само веднъж да използвам транспорт - до Ватикана, защото валеше дъжд.
В края на пътуването аз лично прецених, че предпочитам да платя 40 евро за такси, отколкото 28 за влака, но да трябва да влача колички, деца и багаж до гарата, да се притеснявам за разписанието на влаковете и т.н. От моя гледна точка 12-те евро в повече си струваха.
За Колизеума - както на горния, така и на долния етаж съвсем спокойно се ходи с количка. Има специален маршрут за хора с бебешки и инвалидни колички, който избягва стълбите.
Във Форума действително не е страшно забавно да тътриш количката по камъните, но невъзможно не е.
Но най-важното - не само тинейджъра с мен, но и 4-годишното ми дете бяха възторжени. В момента, в който седнахме в таксито, малкото ми дете каза, че иска пак в Рим. И досега се сеща с радост и разказва, въпреки че това изобщо не й е първото пътуване.
Преполагам, че да се направи такова пътуване през юли ще е досадно - много повече хора и горещина. Но през февруари беше точно нещото, от което имахме нужда. Тълпи почти нямаше. По магазините и ресторантите нито на едно място не съм се натъкнала на отношението, за което някои от хората, писали коментари, споменават. Точно обратното, въпреки липсата на място, навсякъде се отнасяха със симпатия и относително търпение.
Поздрави, и ви пожелавам повече Рим в живота!
Албена
Но не през лятото.