Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

5 30 май 2012, 13:36, 6763 прочитания

Любов и смърт

Тази година в Кан спечелиха наистина добрите филми

Борислав Колев | Кан - София
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Една от емблематичните снимки от историята на кинофестивала в Кан е от 1984 – режисьорът Серджо Леоне и актьорът Робърт де Ниро на коктейла след премиерата на "Имало едно време в Америка". 28 години по-късно в Кан отново бе прожектирана оригиналната 253-минутна режисьорска версия. Серджо Леоне отдавна не е на този свят. Де Ниро беше в Кан. И много се вълнуваше, както и всички зрители на един от най-великите филми за истинското приятелство, любовта и смъртта. Може би символично тези теми доминираха в заглавията от основния конкурс на сегашното издание на фестивала.

Съдбовният избор


"Любов" (Amour) на австриеца Михаел Ханеке със сигурност няма да има участта на фестивална еднодневка, а ще остане във времето. В този реализиран във Франция изключителен филм любовта е смърт, а смъртта е любов. Достойна "Златна палма", с която Ханеке (той триумфира и през 2009 с "Бялата панделка") се присъедини към елитния клуб на режисьорите, печелили два пъти главната награда – Копола, Шохей Имамура, Биле Аугуст, Кустурица и братята Дарден (трикратен победител няма). Ако съществуваше такава традиция в Кан, "Палмата" трябваше да се присъди не само на Ханеке, но и в лицето на актьорите Жан-Луи Трентинян и Емануел Рива, които правят феноменални роли. Те играят възрастни съпрузи, които много се обичат, но жената получава парализа и става страшно за двамата. Пред мъжа остава съдбовният избор какво да направи в името на любовта: да продължи агонията на мъчителното съществуване или да я прекрати, което според закона е убийство...

Инфографика

Серджо Леоне и Робърт де Ниро, Кан 1984

Увеличаване



Широко затворени очи


Смърт в семейна двойка има и в Post Tenebras Lux на мексиканеца Карлос Рейгадас (награда за режисура). Но любовта сякаш е останала само на телесно равнище. Рейгадас, любимец на селекционерите в Кан и прочут с провокативния си стил, който понякога минава границите на добрия вкус, този път е намерил мярката. Макар че със сигурност пак ще хвърли в потрес някои по-консервативни зрители. Режисьорът прокарва във филма и едно второ равнище на послание, насочено към познавачи на киното, като прави леко иронични препратки към различни филмови образци – най-директен е паралелът с "Широко затворени очи" на Стенли Кубрик.



Големият брат те гледа

Любовта в семейството е застрашена и в "Риалити" (Reality) на италианеца Матео Гароне (Гран при, втората по стойност награда). Там главният герой, иначе свестен човек, шокира жена, деца и приятели, след като изперква тотално от манията си да попадне в Big Brother. Авторската идея, че телевизията с някои свои формати е смърт чрез промиване на мозъци, не е лишена от логика. Но тя е поднесена елементарно, назидателно, истерично, скучно и определено е несъстоятелно решение на журито. Тук очевидно е повлиял неговият председател, италианският режисьор Нани Морети, защото темата и гротесковия подход към нея са много близки на собствените му авторски пристрастия. В същото време трябва да се признае на журито, че не направи иначе характерния за Кан конюнктурен реверанс и не награди нито един щатски филм. Защото тази година ще се запомни с безпрецедентно слабата селекция на американско кино в основния конкурс.

Лов на вещици

Един от най-силните филми на фестивала, посветен на сериозни проблеми и нагнетен от емоции, бе "Ловът" (The Hunt) на датчанина Томас Винтерберг. Потънал в самота след развода възпитател в детска градина неистово се нуждае от любов. И точно когато изглежда, че щастието ще го споходи, е обвинен несправедливо в педофилия. Върху него се стоварва омразата на хора, които доскоро са го харесвали и уважавали. Героят е изправен пред Хамлетовата дилема – в буквалния смисъл. За изпълнението си Матс Микелсен получи приза за мъжка роля.

Пред лицето на Бога

В "Отвъд хълмовете" (Beyond the Hills) едно момиче, израснало в сиропиталище, отива в манастир, за да посвети любовта си изцяло на Бога. И също е пред дилема: да остане вярна на ортодоксалните канони или да се откаже от тях и да даде любов и топлина на най-добрата си приятелка. Тук също се намесва смъртта. А румънският филм е единствения с две награди – за женска роля на Кристина Флутур и Козмина Стратан и за сценарий на режисьора Кристиан Мурджиу, спечелил през 2007 "Златна палма" с "Четири месеца, три седмици и два дни".

Лей се, река от уиски


Британският The Angels’ Share (награда на журито) е единственият филм с приз, който е комедия и където любовта е заредена с оптимизъм. Режисьорът Кен Лоуч дава шанс на героите си аутсайдери, които успяват да откраднат най-скъпото уиски на света, да го продадат на солидна цена и така да си пооправят несретния живот. Прави го майсторски, колоритно, с настроение и човещина. И с любов – към хората и към уискито.

Последната линейка

За да работиш в българската "Спешна помощ", където си нонстоп очи в очи със смъртта, трябва или да си луд, или при тези мизерни условия за труд истински да обичаш професията си. А може би просто те носи инерцията... Документалният филм на режисьора Илиян Метев и продуцента Димитър Гочев "Последната линейка на София" не дава готови отговори и това е за добро. Филм от класа, драматургично конструиран като игрално кино, издържан естетически и стилистично от начало до край. За пръв път от 1985 г., когато анимационният "Женитба" на Румен Петков и Слав Бакалов спечели "Златна палма" за късометражен филм, българското кино се завръща с награда от Кан – за откритие в Седмицата на критиката. Заслужена. Дано тя отвори пред филмите ни перспектива за влизане през следващите години в конкурсните програми от официалната селекция на фестивала.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Изкуство отвъд живия контакт Изкуство отвъд живия контакт

Галерия "Галерия" на Албена Баева и Рене Беекман развива мисленето ни за дигитално изкуство

29 май 2020, 721 прочитания

Тайната вечеря на Берлин 2 Тайната вечеря на Берлин

Supper-клубовете - ъндърграунд ресторанти, които предлагат различно кулинарно преживяване в неформална атмосфера, бяха застрашени от изчезване дори преди пандемията. Защо?

15 май 2020, 2921 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Затворнически рок...The Rock

На туристическо свиждане в Алкатраз

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10