Народна просвета

Или няколко забележителности в Германия, които дължат същестуването си изцяло на гражданската подкрепа

Изкопът "Месел"

Тази история започва през Еоцена, или епохата, в която се появяват първите съвременни бозайници. Преди около 47 милиона години в близост до днешното немско селище Месел вследствие на вулканична дейност се образува кратерно езеро тип маар. Езерото просъществува в продължение на милион и половина години, като всяка година – да кажем, напролет и наесен – на дъното му се утаява пласт мъртви водорасли. С времето езерният басейн се запълва догоре с тези седименти, които се вкаменяват и в края на XIX век започват да се експлоатират за добив на суров петрол под името шисти или глинести лиски. Загледа ли се човек в парче шистов камък, при по-добро зрение може отличи до двайсет пласта в рамките на един милиметър. И тъй като алгите, както вече казахме, са имали два размножителни цикъла през годината, се оказва, че един милиметър шисти се равнява на водораслови наслоявания от десет години. Проучванията показват, че днес шистовото находище е с дълбочина 150 и ширина 800 метра. Тук оставям пресмятанията с многото нули на читателя. По-интересното в Месел обаче е, че между отлагащите се на дъното глинести лиски попадат мъртвите телца на птици, риби, земноводни, насекоми и бозайници, които се запазват и до днес като непокътнати, макар и доста сплескани хербарии. Езерото се превръща в уникален мавзолей на епохата си – видовете, живели преди 47 милиона години, са дотолкова добре съхранени във вкаменените му недра, че днес може да се изследва съдържанието на стомаха им или дори да се види златистият синьо-зелен оттенък върху крилцата на насекомите. Този консервиращ ефект езерото дължи на огромните количества водорасли, съдържащи се в него, които по време на "цъфтежа" си изконсумират наличния във водата кислород и създават идеална среда за мумифицирането на останките от животни и растения. Освен че са изключително добре запазени, фосилите в Месел се намират и в извънредно големи количества – годишно учените изкопават между пет-шест хиляди екземпляра. Дори и на посетителите се разрешава да покопаят, да видят и да пипнат част от пресните находки, както и да поддържат в ръка вкаменели изпражнения на крокодил, от които пък става ясно, че въпросните земноводни не са си променили диетата и на йота през изминалите 47 милиона години. Най-затрогващата находка е маймунката Ида (Darwinius masillae), за жалост изчезнала наша пра-пра-пра... (и така няколко реда) пра-пралеля, най-старият намерен досега фосил на примат, за която се знае, че е била на седем месеца, все още с млечните си зъби, вегетарианка, както и че когато е паднала в езерото, е била със счупена китка.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал