Португалски прелести
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Португалски прелести

Португалски прелести

Гледки и шарки от страната на сладките портокали

19216 прочитания

© Радмила Младенова


Жълто като жълтък от селска кокошка

Кроасаните, печивата с яйчен крем, сладкишите, бисквитите – всички изкушения в сладкарничката на Вашку на "Санта Катерина", една от централните улици в Порту, са така наситено и обещаващо жълтъченожълти, сякаш кокошките в Португалия изобщо не си правят труда да снасят яйца с белтък. Сладкарничката на Вашку ми напомня на софийските закусвални от 80-те – дълга стъклена витрина с неща за похапване, стените – облицовани в плочки, семпли масички и столове, спретнато и евтино. Тук влизат и млади, и стари, и местни, и туристи – да изпият по едно силно кафе със сок от портокал или някакъв сладкиш, който, както и да се нарича, все ми изглежда като разновидност на крем карамел. Моля Вашку да ми напише кое как се казва. Той не смее да пише в тефтера ми и криволичи с химикала по една релефна салфетка – pastel dе nata, quеijadas, queques de maçã. Всъщност като неговата сладкарничка-закусвалня с възжълти сладкиши има на всеки ъгъл в Порту.

В Португалия за моя изненада жегите и яйцата си съжителстват в пълно разбирателство. Дори на плажа се предлагат сандвичи с варено яйце.

"Овуш молеш" , или с наши думи "меки яйца", е името на прочутия традиционен сладкиш от Авейро, който може само да потвърди португалския култ към жълтъка. Представлява гъст крем от жълтъци със захар, поднесен във вафлена опаковка, варираща по форма и размер: от една четвъртита хапка до няколколитрово буренце. Рецептата е на монахините кармелитки от Авейро, които с белтъците си колосвали яките.

Сладките портокали са донесени най-напред в Европа тъкмо от портокалците. Оттук и името на страната им – Портокалия. Има сякаш нещо по-вярно в тази обърната етимология – улиците на Порту за осеяни с портокалови дръвчета, отколкото в истината, че държавата, а покрай нея и "портокалът", носи името на два пристанищни града с римско минало – Порту и Гая.

Фотограф: Радмила Младенова

Рижо като пресен корк

Обелените дънери на корковите дъбове, които изскачат от време на време край пътя. Стволове със свалена кожа. Отгоре им е изписано с блажна боя: "2" за 2012 г., което указва, че следващата акция по събиране на корк може да се извърши след седем години.

Португалците наистина разбират от корк. От него майсторят не само вездесъщите тапи за вино или изолиращите плоскости за стени и подове, но и елегантни сандали, каскети, якета, лампиони, портфейли, дамски ветрила и мъжки чадъри, дори бижута. На вид и досег коркът, излязъл изпод ръцете им, стои като мека и леко пореста фина кожа.

С цвят на печена глина и кварц

Фаянсовите изделия на "Бордалу Пинейру" демонстрират особен вкус към местната флора и фауна, както и чудато чувство за хумор. Дивя се на една сосиера с формата на едра майка плъхкиня, до която стоят две малки опашати плъхчета. Продавачката обяснява, че е правена по модел на оригинален съд от XVIII век. Ръбовете на сосиерата за позлатени.

Във фабриката за порцелан "Вишта алегре", основана с разрешение на краля през 1824 г., съдовете се пекат 22 часа на 900 градуса, а след това 22 часа на 1400 градуса. В работното хале сред стелажите с неопечени тебеширенобели купи, чаши и чайници седят жени, всяка със собствена мивка, и заличават с мокри гъби и тъпи ножчета неравностите, оставени от калъпите. Някои съдове се слепват от стотици части.

Една жена очертава в черно люспите върху сосиера с формата на риба-дракон и от време на време обира боята върху дрехата си. Лявата страна на бялата й работна престилка е цялата в тънки мацки черна боя. Когато се изпече, черното се превръща в златно.

Цяла армия художници престарателно рисуват фигурки за шах – маврите са черните, и се стараят всяка фигурка да е идентична с предишната. Само че тънките четчици и прецизните движения винаги дават леко – дори колкото косъмче от четката – отклонение.

С цвят на пясък в небето

Вятърът. Когато духа от Испания, температурите са над 35 градуса. Когато задуха от океана, отведнъж става с десет градуса по-студено. Понякога се случва вятърът да обърне посоката си за една нощ.

На плажа първият задължителен аксесоар е ветроупорна палатка, може всъщност и скала, но достатъчно голяма, че да осигурява завет.

С цвят на често разгръщана книга

Чета "Японска хроника" на Никола Бувие, дадена ми назаем от приятелка, и си преписвам следния цитат: "Зуихицу (мисли без продължение, по волята на четчицата), както на драго сърце правят японците, които никога не са вярвали в стройната свързаност, нито на показването на т.к.т.д.д." На друго място Бувие описва в комични краски първата среща на европейци, т.е. португалци, с жителите на Япония, в която португалците – срещу известна сума – откриват на японците тайната на огнестрелното оръжие.

Ден по-късно попадам на същата сцена в книгата "Първото глобално село" (15-о издание) на английския журналист Мартин Пейдж. Макар да е работил основно като военен кореспондент, а книгата си за Португалия да пише в пълна слепота, Пейдж разказва с рядко срещана лекота и око за детайла. Португалците не само първи стъпват в Япония, но и построяват там Нагазаки, който наред с крепостните градове Гоа, Малака, Макао е част от морската им империя през XVI век. По това време те буквално стават мерудията на всяка манджа. Учат японците как да приготвят риба в "темпура", на китайците занасят тънките кори, картофите и фъстъците, от тях взимат целина и ревен за Европа, а на сечуанската кухня додават възлютото бразилско чили.

Фотограф: Радмила Младенова

Зелено като лъскавите листа на евкалипт

В Португалия се намират най-обширните гори от евкалипт в Европа. Длъгнестите и космести стволове на това ароматно дърво се използват за производството на хартия, а когато огрее слънце, зелените листа в короната му лъщят отдалеч като намазани с масло.

"Градински рибки", или паниран зелен фасул, са били храната за тези, които не са можели да си позволят дори риба.

Терасите с разлистени лози от двете страни на безкрайната река Доуру, чиито гроздове събират слънце за лекото лятно "зелено" вино.

Монсанту се води за най-живописното португалско село – тук сякаш някой е разровил гнездото на птицата Рух и сред търкулналите се огромни каменни яйца е построил крепост и рояци от селски къщури. Селото клечи на висок хълм, от който се открива гледка към километри поля, лозя, маслинови горички и лъщящи евкалипти, почти до ръба на хоризонта.

Бяло като гърдите на чайка

Хълмът, обрасъл с белите сгради на стария град Коимбра. Най-отгоре като бяла корона е кацнал университетът, един от най-дълголетните в Европа, основан още през 1290 г.

Белите пясъчни лилии, които надвиват сушата на пясъчните дюни край морето. От центъра на Гая до курортното градче Ешпиню покрай бреговата ивица – в продължение на 15 километра – се простира дървена променада, скована от дъските на старата жп линия, по която може да се стигне до всеки плаж, но и да се разгледат отблизо инак защитените пясъчни дюни. Португалците са кръстили тази пътека Лазурната линия.

На една от дюните съзирам бялата гръд на чайка с размерите на врабче, най-дребната в света. Край нея тичат на смешен зиг-заг новоизлюпените й малки, пепелявожълти, почти неразличими на фона на пясъка. Бащата пърха наоколо и прави трескави опити да ми отклони вниманието.

Измито бяло като косите на фадо изпълнител Събота привечер местните се събират за фадо в "Бутеку" срещу Паласиу де крищал. Пет маси с карирани покривки, 25-30 клиенти при добро желание, сгъчкани като сардини. Възрастни хора, млади туристки с дълги обективи, други, неподдаващи се на категоризиране странници отпиват бавно от чашата си с вино верде и замезват с маслина или парче октопод. На съседната маса виждам ръцете на възрастна жена – с тъмна кожа, изпъкнали вени и остър яркочервен маникюр – да тактуват в едно музиката. Един китарист и един изпълнител на португалско "банджо" с 12 струни акомпанират на редуващите се певци от квартала, които са все със сериозни лица и дрехи – по риза, вратовръзка и поизносено сако, въпреки жегата, и с едната ръка в джоба на панталоните. Всеки изпълнява по две песни и си сяда. Фадо звучи като накъсана мъка.

Огромните осолени парчета риба трéска, които заемат най-централно място в супермаркета, като че да е сушилня. Най-типичната храна за португалците – известна още като бакаляу – днес се внася от Англия и Норвегия, а старата сушилня за риба под открито небе в Гая е обрасла в нацъфтели кактуси.

Червено като престояла кръв

Бучките сварена кръв, които се продават на пазарчето "Боляо" и които, аха, да сбъркаш с натрошени парчета шоколад. По желание на клиента продавачите могат да му напълнят шишенце с прясна кръв – тази от животното, което си е закупил – нея обаче нямат право да търгуват.

"Матафрангуш", букв. "трепи-пиле", се нарича металната фуния с голям отвор, която се използва, когато искаш да събереш кръвта на току-що закланото от теб животно. Много практично нещо, коментира португалецът, който ми разяснява приложението й.

От супера си купувам galinha dе campo, цяла селска кокошка с глава и крачка, към които върви и пакетче с кръв. На него пише – 120 мл.

В ресторантчето на планинското село Фолгузиню поднасят към топлия ръжен хляб четири вида наденици. Първата – морсела – е черна и пореста, прави се от свинска кръв. Втората – алейра – е оранжева и леко лигава и щом я разрежеш, се разтича в чинията, прави се от пилешко месо и хляб. Навярно преди няколко века е била спасението на насилствено покръстените евреи. Останалите две наденици – мойра и шорису – са обикновено вкусни.

Цветове, които се бият

Доматеночервено гаспачо с резени ягода и зелена чушка.

Сприхавият съсед, който по време на европейското по футбол окачва на прозореца си знамето на отбора, играещ срещу Португалия.

Ученичета, облечени в униформени червени тениски, които се мъчат да скъсат жилавото листо на палма в ботаническата градина.

Ръцете ми миришат на манго до средата на дланите, нагоре – на печени сардини, докато седя на първи ред в Каза да музика и слушам едно момче, сляло се с челото си. Михаил Петров е носител на наградата на Гилермина Суджа, най-известната португалска виолончелистка, и вече втора година изнася соло концерти с нейния "Страдивариус".

Пъстро като преливащи се райета

От наблюдателницата на местния бръснар ми се открива панорамна картина към едно кръстовище, което се пада на възвишение. От едната страна на улицата стои в профил жена на остри метални токове, с татуирани загорели прасци, къс розов минижуп, черни коси до кръста, цигара между отрупаните с бижута пръсти и тъмни очила. Говори с момче по джапанки и къси гащи, което от време на време нежно й подредрежда кичурите коса. Двамата дълго стоят така и обсъждат нещо. После жената се обръща с лице към мен и тръгва нагоре по улицата. В анфас се преобразява на мъж.

От другата страна на улицата тъничка като щурче майка се опитва да извади нещо – може би косъм или костица – от устата на момченцето си. Двамата се движат рязко, размахват лакти и застават все в начупени пози. Отвсякъде ми приличат на китайци.

"Какво ми обсъждат косата", сърди се един приятел, чиито къдрави фитили говорят за някой и друг чернокож прадядо. "Сякаш не знаят, че португалците, където и да са отишли, винаги са се смесвали с тамошното население."

Изящните ръкоделия, разноцветни оригами и бижута в книжарницата на улица "Санта Катарина", до едно изработени от обитателите на местните затвори.

Облепените с плочки фасади на къщите на изгрев слънце сияят в тревнозелено, морскосиньо, виненочервено, че и жълтъченожълто. Други се белеят като ризи, избродирани с дребни пъстри шарки. Идеята да обличат къщите си в цвят и керамика португалците донасят от Южна Америка. Когато през 80-те години започват да падат цели фасади на сгради, обявени за архитектурни паметници, ей тъй в една нощ, португалците приемат закон, който поставя мораториум върху правото на по-нататъшен строеж за двайсет години. И фасадите на старите къщи спират да падат. Подобен закон пази и горите им от "случайни" пожари.

Фотограф: Радмила Младенова
Фотограф: Радмила Младенова
Фотограф: Радмила Младенова
Фотограф: Радмила Младенова
Фотограф: Радмила Младенова

Жълто като жълтък от селска кокошка

Кроасаните, печивата с яйчен крем, сладкишите, бисквитите – всички изкушения в сладкарничката на Вашку на "Санта Катерина", една от централните улици в Порту, са така наситено и обещаващо жълтъченожълти, сякаш кокошките в Португалия изобщо не си правят труда да снасят яйца с белтък. Сладкарничката на Вашку ми напомня на софийските закусвални от 80-те – дълга стъклена витрина с неща за похапване, стените – облицовани в плочки, семпли масички и столове, спретнато и евтино. Тук влизат и млади, и стари, и местни, и туристи – да изпият по едно силно кафе със сок от портокал или някакъв сладкиш, който, както и да се нарича, все ми изглежда като разновидност на крем карамел. Моля Вашку да ми напише кое как се казва. Той не смее да пише в тефтера ми и криволичи с химикала по една релефна салфетка – pastel dе nata, quеijadas, queques de maçã. Всъщност като неговата сладкарничка-закусвалня с възжълти сладкиши има на всеки ъгъл в Порту.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    kroki1 avatar :-|
    kroki1

    Красиво, текстът е много по добър от снимките.

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    Прекрасен текст - направо прелива с багри, аромати, вкусове и гледки - браво на авторката! Наблюдателно око, пикантни детайли - още веднъж - браво. За снимките -да, можеше и по-добре, обаче текстът сияе.

  • 3
    bartoli avatar :-|
    Karla BAN Hanneman XIII

    Много харесвам Португалия , особено Лишбоа и Ещурил. Прекрасни , декадентски кътове има на всеки ъгъл.

  • 4
    kambanka avatar :-|
    kambanka

    Благодаря за прекрасната статия! Браво! Ще се радвам и занапред да пишете в "Лайт" за места - мехлеми за душата. Поне на мен така ми въздейства разказът за Португалия! А ако държите да ни бъдете и полезни - давайте информация за пътуването - самолетни билети, настаняване, забележителности, отзиви за хотели, ресторанти и т.н. Оставам в очакване :)

  • 5
    waterfall avatar :-P
    waterfall

    До коментар [#4] от "kambanka":

    Е,Вие пък -още малко и ще поискате да Ви платят и билета до там.

  • 6
    dravalanche avatar :-|
    DrAvalanche

    До коментар [#5] от "waterfall":

    А Вие бихте ли отказали допълнителна информация...или билет

  • 7
    gianni avatar :-|
    gianni

    До коментар [#3] от "Karla GOP Hanneman":

    Синтра също е много красива, а и климатът и е страхотен.

  • 8
    tulsa avatar :-|
    тулса

    До коментар [#7] от "gianni":

    Качи ли се на мавритански замък?
    В Синтра се убедих обаче, че никога
    не е късно да получиш хранително отравяне.
    Особено, ако се увлечеш от екзотиката на някакви
    непроверени ресторантчета.

  • 9
    boykao avatar :-P
    bo

    страхотен текст


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK