Ждрелото на река Ерма е от онези феномени, за които много хора говорят, но почти никой не е виждал. Има такива феномени, за справка – чудовището от Лох Нес, летящите чинии, гражданското общество в България и др. За разлика от съмнителното битие на изброените обаче Ерма и нейното ждрело са тук, само на около час път с автомобил и сега ще ви пренесем дотам и обратно, като по пътя ще отбележим едно-две места, които придават добавена стойност на цялото приключение.

Разбира се, като говорим за добавена стойност, трябва да споменем третия основен участник – вишнев Форд Фокус, който ни осигурява удобно, леко и безаварийно пътуване. Единственият малък "инцидент", който ни се случва, е резултат от недостатъчната ни информираност, относно напредъка на новите технологии – на всеки светофар колата необяснимо изгасва и още по-необяснимо запалва съвсем сама. След кратко съвещание все пак стигаме до извода, че става въпрос за някаква ужасно приятна функция за икономия на гориво и намалени емисии, от която започваме да се възползваме с удоволствие.
Посоката ви е Трън, общо взето, откъдето и да идвате, ще ви се пада на запад. И, общо взето, откъдето и да идвате, ще се наложи да минете през София. За щастие между София и Перник вече съществува магистрала като слънце ("Люлин"), която съкращава стандартния път (през Владая) до не повече от десет минути. От Перник посоката ще бъде Брезник, след което следвате табелите за Трън. Като цяло пътят е в учудващо добро състояние, а пейзажите около него са приказно красиви, особено втората половина от маршрута. Но стига празни приказки, да минем на същественото.

Ждрелото на река Ерма
Докато следваме кафявите указателни табели след Трън, спорим какво е ждрело. Точно когато спорът зацикля някъде между извор и каньон, стигаме до края на асфалта, оставяме колата и продължаваме пеш по Трънска екопътека. Забравяме да говорим за известно време, първо, заради болезнено чистия въздух, после - заради шеметните баири, а след това и заради нарастващия грохот. Много бързо разбираме какво е ждрело – пътеката се извива през гората и стига до две внушителни отвесни скали, между които се спуска каменно стъпаловидно корито. Въпреки че сме в, общо взето, сух период, дебитът на реката е впечатляващ, а двете скали, за които по-късно ще разберем, че се наричат Жилав камък и Църквището, се издигат на около 150 - 200 метра над водата. Пътеката бързо стига до първите стълби и мост, изграден от дърво и въжета, който преминава над бушуващата вода към отсрещния бряг. Следва изкачване на отсрещния склон и пътеката преминава през тунел-пещера, където човек може да си провери нивата на клаустрофобия. Цялата екопътека е с дължина 13 километра и свършва до село Банкя (за което ще стане въпрос по-надолу).
NB 1: Ако искате да се подкрепите с топли или студени напитки, точно преди началото на пътеката ще видите един много симпатичен фургон с още по-симпатични собственици (през студените сезони вътре уютно бумти печка с дърва). За спане може да се обадите на вила "Ждрелото" (0877 476 229) или да се огледате в Трън, където ще намерите и нелоши местенца за хапване.
Музей на киселото мляко (село Студен извор)
Причината за името на селото е съвсем уважителна – наблизо има карстов извор, чиито бистри и студени води текат през самото село. Няма да е трудно да откриете музея, той гордо се издига до малко площадче. Защо музеят на киселото мляко се намира в това село, в което през 1992 г. има население точно 16 души? Ами защото тук е роден Стамен Григоров, човекът с най-големи заслуги бактерията Lactobacillus delbrueckii да е по-известна по целия свят с името Lactobacillus bulgaricus. Тъй като през 1905 г. доктор Григоров публикува резултатите от своите изследвания, провеждани в лабораторията на професор Масол в Женева, и именно те показват на света причините за съществуването на киселото мляко – един невидим микроогранизъм, който с помощта на своя незаменим колега Streptococcus salivarius subsp. thermophilus превръща млечните протеини в аминокиселини и млечни киселини. Всичко това, както и много други неща чакат да бъдат научени на втория етаж на музея. За да сте сигурни, че ще ви посрещне някой, моля, потърсете предварително Даниела Пейчева (0888 794 461) или Кирил Марков (0898 432 286).

N.B 2: Студен извор не фигурира на обикновените пътни карти. За да стигнете до него, карате от Трън в посока към Сърбия, стигате до табелата за село Вукан, в края на града, а отклонението е вляво. На връщане може да посетите и село Бусинци, където да се срещнете с прочутата бусинска керамика.
Минерален басейн, село Банкя
Това е последната точка в маршрута ни, намира се на самата граница, а отклонението е вляво, малко след Трън, в посока София. Изглежда, че дворът на една от последните къщи е разделен от граничната бразда през 1919 г. Тук е и краят на 13-километровата екопътека. Ние обаче стигаме там по тъмно и след известно лутане срещаме един от жителите на селото, баба Минка, която изобщо не се смущава от луксозния ни автомобил и с удоволствие ни разказва горе-долу следното: В селото има минерален басейн с лечебна минерална вода, разположен е в открит двор, на чиято ограда пише "Добре дошли". Пред него има красива чешма, от която тече постоянно хладка минерална вода, а курортният сезон започва през пролетта и свършва през есента. След като ни казва, че сме закъснели, и ни уведомява, че почти всички къщи в селото дават стаи под наем, започва да ни разпитва откъде сме и да ни разказва за внука си, който също отишъл в София да учи. Опитва да прочете какво пише на автомобила, но признава, че не е запозната с латиницата. Благодарим й и се втурваме да снимаме чешмата. После пием по една вода и поемаме към София, но в главите ни продължават да се преливат гледки на гори, реки и скали, а в ушите ни бучи водата на ждрелото.

NB 3: Ако ви се остава в село Ярловци, има доста приличен хотел с ресторант (0888 334 637, 0878 420 890). Селото се намира на десет километра от Трън, в посока Сърбия (граничен пункт Стрезимировци). От близкото село Милославци може да си купите домашно кисело мляко и кашкавал. А на връщане към София минавате край село с незабравимото име Парамун, където предлагат добри млечни и месни продукти, както и домашно сладко от круши с орехи, домашно приготвени млени люти чушки с чесън. Магазинчето е точно до пътя.
*Спри, огледай се, ослушай се (трънски диалект)

Ждрелото на река Ерма е от онези феномени, за които много хора говорят, но почти никой не е виждал. Има такива феномени, за справка – чудовището от Лох Нес, летящите чинии, гражданското общество в България и др. За разлика от съмнителното битие на изброените обаче Ерма и нейното ждрело са тук, само на около час път с автомобил и сега ще ви пренесем дотам и обратно, като по пътя ще отбележим едно-две места, които придават добавена стойност на цялото приключение.

15 коментара
Първите две думи ги разбрах, само последната абсолютна непозната, като от чужд език.
До коментар [#1] от "Dragoslava":
И аз не я разбрах...
Ама я пише на 2-ра страница "под линия".
*Спри, огледай се, ослушай се (трънски диалект)
Направо ми иде да добавя, ...и ако не идва влак...:)
Иначе интересна статия....по темата.
СивО, дебелО препасано с белО,
бие на два токА и се ока Чока. :-)
===========
Що е то ?:-)
До коментар [#3] от "Танас":
Който знае, да каже, please!
До коментар [#4] от "Dragoslava":
Трънски милиционер а името му е Чока.:-)
Навремето милиционерските униформи бяха сиви с бели колани.:-)
До коментар [#1] от "Dragoslava":
Точния израз е :
Съпри, одзърни се, анюрай се, па претръчи, ако не иде тренът !
в превод
спри, огледай се, ослушай се и премини, ако не идва влакът
navy
Рейтинг: 2298 Весело
106
22:49
07 дек, 2012
съпри, одзърни се, анюрай се, па претръчи, ако не иде тренът
публикувано под статията за накокържаните бесепари
До коментар [#6] от "navy":
От Вас са взели израза, да знаете. Тези думички се използват в нашия край и сега, без анюрай.
Зàпри се, озърни се, претърчи...
До коментар [#7] от "Dragoslava":
Не е важно.Истината е ,че са взели израза от "Данча от Проданча" разбирай от извора.
Аз обаче се чудя на акъла на столичани на които тези хубави места из Брезнишко и Трънско са под носа им /да не го казвам на граовски :)/ са се юрнали летно време из бетоно на Банско/айде зимата ги разбирам/ или на майната си из Родопите.
До коментар [#8] от "navy":
[quote#8:"navy"]/да не го казвам на граовски [/quote]
Как е на граовски?
Никой граовец нема да каже за нещо което му е много близо ,че е под носа му.
И шопите са така затова са кръстили едно село сега квартал на София със звучното име Подуяне.:)