С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

2 23 яну 2013, 15:32, 11104 прочитания

Моето ателие е моята крепост

За една изложба, посветена на връзката между твореца и мястото, където работи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Винаги cъм мечталa дa вдишам aтмocфepaта в ателиетата на художницитe. Staatsgalerie в Щутгарт изпълни тайното ми желание. На 2.500 м², в свързаните Нова и Стара сграда на галерията, дори в кафенето и във фоайетата – е подредена една от най-мащабните изложби в историята й под надслова Mythos Atelier (Митът Ателие). Над 180 експоната ме пренасят в света, в който се ражда изкуството. Билетът ми за това пътуване е емоционален пъзел от над 180 картини, фотографии, видео и инсталации от последните 200 години, всяка от които ме засмуква в нейния свят, завърта ме в ателието от представите на твореца и ме препраща към следващата арт-спирка. Чувствам се поканена. 

Първо отивам на гости при Пикасо. Неговите картини са своеобразна сцена, на която се случват диалози – между художник и модел (макар той почти да не е работил лице в лице с модели), между скулптура и рисуване. "Отвореният прозорец (Ателието на твореца)" е картината, избрана да представя изложбата на плакати, транспаранти, брошури, дори торбички, така че заставайки пред нея вече я познавам, но сега я виждам в истинския й размер. Отвъд зелената рамка на прозореца се издига островърха църква, като обвита в мъгла, на фона й контарстират ясните, остри скулптурни фигури в ателието, подсилени в белотата си от червената завеса на прозореца. Остротата им е акцентирана и от стрел(к)ата, преминаваща през гипсовата фигура на крак. Трите топки в композицията са единствените овални предмети в това ателие – реално и строго на фона на потъналия в мараня свят отвън. Илюзията отсъства и в друга катрина, озаглавена "Ателие" (1927/28 г.). Фигурата на художника пред празното платно в наситено жълто е минимирана до няколко прави линии, а моделът му – до бяла скулптура на глава. Диалогът от картината е продължен в залата – на съседната стена е окачен своеобразният отговор на Рой Лихтенщайн "Reflections on the Artist's Studio" от 1989 г., който "преразказва" ателието на Пикасо в стила на комикса и поп-арта – не без ирония, но и без да пародира оригинала. Занимаването с оригинала на Пикасо сродява в известна степен творбите – действие, легитимирано от картинната дискусия, водена десетилетия по-рано от самия Пикасо с творбите на Веласкес. Една от Пикасовите Las Meninas, чийто сюжет също се развива в ателие, напомня за този творчески разговор от срещуположната стена в залата.


В ателието на един от първите импресионости Фредерик Базил (от Musée d’Orsay) ce виждат окачени по стените отхвърлените картини на художника. На техния фон разговарят художници-съмишленици, един от тях свири на пиано, атмосферата е творческа и светла, въпреки трудния път и неприемането на новото течение в изобразителното изкуство. Други импресионисти пренасят ателиетата си сред природата, а Мане рисува Моне с модел в ателието му. Срещам се и с визиите на Марсел Дюшан, Рене Магрит – едно от най-впечатляващите платна в изложбата, при което картината на триножника, поставен пред отворен прозорец, се слива почти безконтурно с пейзажа отвън. Обърнато е внимание и на множество немски автори – от Шпитцвег и Ото Дикс през течението "Синия конник" до Кирхнер, чието ателие е частично пресъздaдено. Мащабно платно на Георх Рихтер от 1985 г. ме потапя във водовъртеж от цветове.

Искам да вляза в ателиетата не само през платното. Галерията ми дава този неповторим шанс. В едно от фоаетата й детайлно е реконструирано в реални размери парижкото ателие на холандеца Пит Мондриан, един от основоположниците на абстракционизма. Ателието му, в което той се нанася през 1921 г., е едва 32 м² (един от неговите съседи по ателие е бил мексиканският художник Диего Ривера). Влизайки в малката стая се пренасям в мислите на художника – работното му място е своеобразна картина в три измерения, решена в цветовете, присъстващи в геометричните му платна – бяло, черно, наситени синьо, жълто и червено.

Алберто Джакомети – един от художниците, най-силно идентифицирани с работното си място – също рисува на 40 м² в Париж, не възнамерявайки да остане там дълго време. След 40 години в това ателие обаче признава в интервю, че странно как, но стаята е ставала все по-голяма. Пред себе си виждам стените на това ателие – да, истинските стени, с ронеща се мазилка, прозиращи тухли, и най-важното – скици на портрети и пластики, рисувани директно върху стената Този художник е и истинската причина изложбата Mythos Atelier да се превърне в действителност – преди четири години кураторката Ина Концен посещава в Париж изложбата "Ателието на Алберто Джакомети" и разбира колко важна е комуникацията между творец и работна среда. Следват дълги разговори с множество световни галерии като Museum of Modern Art в Ню Йорк, Musée d’Orsay в Париж, Museu Picasso в Барселона и Tate в Лондон, пред които тя е трябвало подробно да аргументира защо точно тази картина е необходима за концепцията й.



Американският концептуален творец Брус Науман ме допуска в ателието си през нощта. През 2002 г. той го оборудва с камери за нощно виждане и заснема една нощ в него. Сред трите екрана, заемащи напълно стените на залата, седнала на табуретка в центъра на помещението, чувам шумовете и виждам зеленикавите отблясъци на това сякаш призрачно място, сред които пробягват мишки, а отвреме на време и една котка. В хаотичната стая на Даниел Споери предметите висят залепени на плоскости по стената – характерен похват за швейцарския скулптор.

Най-добре сякаш духа на изложбата описва Жорж Брак (представен също с три картини, озаглавени "Ателие") с думита си, че ателието му дава възможност за "безмерно потапяне в себе си". А тази изложба потапя зрителя в тайнствения свят, който създава изкуство.
 
"Mythos Atelier" е в Staatsgalerie Щутгарт до 10.02.2013 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Crispy Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

22 ное 2019, 872 прочитания

Ново място: Смесен магазин "Зоя" Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

15 ное 2019, 4174 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Да обичаш присмехулник

Койоти и кечисти, студенти и политици в шепа трохи от мексиканския бит

Още от Капитал
Йоанис Коцианос: Догодина стъпваме на пазара на здравно застраховане

Председателят на изпълнителния комитет на "Алианц България холдинг" пред "Капитал"

Ще ми отпечаташ ли печатница?

Гигантски 3D принтери ще създават яхти, мостове, сгради и ракети

Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

Намаляващото влияние на ОПЕК

Съкращаването на производството не успя да вдигне цената на петрола

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

Кино: "Доза щастие"

Качествен дебют по трудна тема

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10