Истории на чашка абсент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Истории на чашка абсент

Истории на чашка абсент

За величието на къщите, които познаваме само като заведения

29017 прочитания

© Александър Геров


Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Пролетта подрани и слънцето огря лицата на софийските къщи – и на малките, и на големите, - боите им светнаха, изпъкнаха корнизите, надникнаха изпод стрехите каменни глави и капители. Напълниха се улиците с хора, разпериха се чадъри в дворовете на къщи с история и с късмет - да посрещат пак гости, както преди век и повече, макар сега по-често с нови собственици и само полъх от някогашните им дух и атмосфера.

Някак естествено подредих по престижност, а може би и по спомени, внушителните сгради, известни вече само като клуб-ресторанти или клуб-кафенета. Полюбопитствах какво става с "Руския клуб", както наричаха ресторант "Крим" на ъгъла на "Славянска" и "Добруджа" – предпочитано място за романтични срещи, празнични вечери, дипломатически обеди, бохемски сбирки, където са били посрещани световни политици и знаменитости. В неделния следобед сградата бе притихнала, заметната с полупрозрачна пелерина, което подсказваше, че подетият отдавна ремонт не е приключил. По нищо не личи каква ще е поредната метаморфоза на забележителната фамилна къща, събирала някога интелектуалци, политици, после масони, ротарианци, по-късно завзета от съветски военни, превърната в Руски клуб, след това заграбена от тогавашния Министерски съвет и лишена - по социалистически - от виенските мебели, полилеите и повечето дъбови ламперии. Част от тях бяха останали в салоните на ресторанта (в системата на "Балкантурист") и му придаваха незабравимия уют, гарниран с артистичното сервиране на изискани ястия. Лете масите в градината с богато орнаментираната желязна решетка на високата ограда навяваха френски импресионизъм. Но зад красивите кулиси на тази градска сцена през годините се е разигравала драмата на пълната с превратности съдба на видния юрист и политик Теодор Теодоров. С дипломи по право от Одеса и Париж, от успешен адвокат той става народен представител, министър на правосъдието, на финансите, а през 1910 г. издига подобаваща на положението му внушителната къща по проект (и на интериора) на големия архитект Г. Фингов - същинско архитектурно бижу сред изникналите вече множество представителни сгради в оформилия се невероятно бързо център на София. Министър Теодоров е женен за Рада Герова - едно от петте деца на възрожденския книжовник и дипломат Найден Геров и съпругата му Мария Пулиева, първа братовчедка на Евлоги и Христо Георгиеви, дарителите на Софийския университет. Красотата на Рада личи на портрета й от Станислав Доспевски, изложен в Националната галерия. Семейство Теодорови имат дъщеря Ана-Мария и син Иван.

Съхранената къща с достолепен интериор, където се намира One More Bar, е принадлежала на банкерската фамилия Губиделникови и е построена през 1909 г. под силния полъх на сецесиона в България
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Като министър-председател през 1918-1919 г. Т. Теодоров оглавява българската делегацията за мъчителните преговори в Париж по Ньойския договор, в която участва и Александър Стамболийски, тогава министър на благоустройството. Теодоров не понася унижението за страната си и подава оставка от правителствения пост, зает дни след това от Стамболийски, който е принуден да подпише договора. Иронията е, че след бурните следвоенни събития в България той изпраща в 1923 г. Теодоров в затвора. Излязъл оттам огорчен и с разклатено здраве, той умира на следващата година. Съпругата му Рада отглежда двете им деца, а приютява и осиротялото и обедняло семейство на покойния си брат Евлоги Геров (кръщелник на чичо си Евлоги Георгиев), чийто единствен син, Найден, става по-късно композитор. Радостта се връща в къщата, когато Ана-Мария се омъжва за известния политик д-р Николай П. Николаев, който през 1935-1936 г. става секретар на Министерството на външните работи, след това е последователно министър на народното просвещение и министър на вътрешните работи и народното здраве. Избран за първомайстор на масонската ложа "Зора", той събира "зидарите" в семейния дом, а по-късно и членовете на създадения от него "Ротари клуб" в София. Като народен представител и впоследствие като пълномощен министър в Стокхолм до септември 1944 г. Н. Николаев действа за пълната отмяна на антиеврейските мерки в България. Признанието на новата народна власт е смъртна присъда и стойността на обратния билет до София за изпълнението й. Емигрант по неволя, той поема грижите за семейството си и за тъща си, дъщерята на Найден Геров, която вече не може да се върне в софийския си дом, тъй като той е конфискуван от държавата. Тя умира през 1963 г. в Стокхолм. В България остава синът й Иван, който плаща наем на българската държава за правото да обитава малка част от бащиния си дом. Не му е позволено да упражнява професиите, за които се е дипломирал в Париж, и се препитава като суфльор в операта, стенограф и преводач. Две години след смъртта на майка му къщата им е изцяло национализирана и придобива славата на най-реномирания ресторант в София, достоен за звезди като Орнела Мути, Катрин Деньов, Морган Фрийман, Клод Брасьор, Кшищов Зануси, Никита Михалков, Андрей Кончаловски и много други.

Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Доста по-оживен и отворен за най-различни посетители и събития е Клубът на архитекта на ул. "Кракра" 11 с ресторант, поддържан в стила на цялата сграда, но и с леко екзотична атмосфера. Заел е по интелигентен начин приземните помещения и част от двора на още една софийска къща със забележителна история и стопани – гордост за българския род. Построена е в края на ХІХ век в характерния тогава еклектичен стил по поръчка на ген. Иванов - първия директор на Военното училище. Когато през 1907 г. го преместват в Търново, той продава дома си на д-р Иван Карамихайлов, син на търговец от Шумен, току-що завърнал се от Виена, където е завършил медицина, създал е семейство и три деца с английската аристократка Мери Слейд. Тя се отказва от музикална кариера, за да придружи съпруга си в родината му, а по-късно се преквалифицира за негова медицинска сестра. Надстрояват втори етаж в бароков стил, а представителната фасада е украсена с пластични елементи и сводести прозорци. Интериорът също се отличава с пищност - високи тавани с гипсови отливки, бели кахлени камини, поръчани от Виена (две от тях са запазени и до днес), вградени библиотеки. През 1909 г. д-р Карамихайлов е назначен за управител на новопостроената болница на Българския червен кръст, предшественица на Института за спешна медицинска помощ "Н. И. Пирогов".

По време на войните от 1912 до 1918 г.

Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

самоотверженият българин заминава на фронта, където отказва да получи и лев заплата за труда си. След края на Първата световна война открива на горния етаж в дома си частна клиника с финансовата помощ на бащата на Мери. Имало операционна, амбулатория, три болнични стаи, а фамилията на доктора заема долния етаж. Под него са били всякакви сервизни помещения. Като придворен лекар той приемал царя в дома си. Синът му Иван наследява професията на баща си, но макар да е многообещаващ хирург, народната власт го интернира в Дряново само защото е асистирал при раждането на Симеон ІІ. До края на живота си той пътува всеки ден до железничарската болница в Горна Оряховица. Закъснялото признание "народен лекар" не утешило стария д-р Карамихайлов, нито помогнало на сина му, който починал преди баща си. По примера на родителите си на професията си се отдала и голямата дъщеря Елисавета, която защитила във Виена докторат по молекулярна физика, работила в лабораторията на ядрения физик д-р Кавендиш в Кембридж и стигнала на крачка от Нобелова награда с изследванията си върху изкуственото разпадане на атомите. Но тя предпочита да се завърне в България и става първата жена с хабилитация в Софийския университет, основава катедрата по ядрена физика и принася здравето и живота си в жертва на призванието си. Тази преданост към науката е изписана по лицето й на портрета, който й е нарисувала нейната забележителна леля, сестрата на доктора, Елена Крамихайлова – първата българска постимпресионистка, представителка на Мюнхенската художествена школа у нас. Днес галерията в Шумен, откъдето са корените на рода, носи нейното име.

Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Предоставена на държавата, аристократичната къща е населена с какви ли не наематели и едва не рухва, преди да я поеме Съюзът на архитектите и да я реставрира така, че с двата си салона за културни събития, с библиотеката и пространствата, осветени през прекрасните витражи, домът на талантливите Карамихайлови отново е средище на интелектуален живот.

Само през два двора на същата улица е другото знаково място в София – Чешкият клуб. Това е най-старият оцелял, при това в относително непроменен вид, софийски ресторант. Той е станал символ на специфично цивилизационно присъствие в България, резултат от това, че след Освобождението чужденци са идвали в страната ни не като евтина работна ръка, а като предприемачи и пътешественици. Уменията на чехите са дали отпечатък върху инженерни проекти, особено в пътното строителство, в търговската дейност, в оркестровата музика, а да не говорим за бирата и кулинарията. Те са имали нужда от свое средище още в началото на 90-те години на XIX век. В регистъра на паметниците на културата къщата на "Кракра" 15 датира от 1892 г. като собственост на Христо Анков, а през 1924 г. е продадена от негова наследничка на чехите за клуба им. Име на архитект не се споменава, но европейският стил с неокласически акценти я сродява с произведенията на онзи съзидателен устрем, който за двайсетина години превръща София от голямо село в "Малката Виена". Сградата е ъглова с богата релефна украса по фасадата в духа на барока, а междуетажните корнизи и балконите балансират вертикалното решение. Входът с колони води през красиво декорирано преддверие към забележителен интериор с гипсови тавани, пиластри, ламперии и мозайки. Специалитетите на кухнята са преживяване за ценителите, които някога се отличаваха с бохемски и дисидентски дух.

Оттам прекосих площада пред храма "Ал. Невски" и като тръгнах по ул. "Московска", между внушителни сгради видях опънатите бели чадъри в двора пред Къщата с часовника на №15. Тя сякаш е отстъпила назад, до ръба на наклона над бул. "Дондуков" - най-високото място на северна София, – а кулата й наднича над дърветата отпред. Чудно, че за нея не се знае много, а е имала толкова важни функции в живота на новата столица. Каменната сграда е построена веднага след Освобождението за офицерски клуб и жилища на руските военни. Предполага се, че е проектирана от австрийския архитект Шрайберг - на два етажа във възрожденски стил, с кула по тогавашната мода и с два големи вестибюла (салони) - на мястото на турска казарма, която се оказала върху здрави зидове от древна градска стена, с глинени тръби и камъни с надписи с тракийски имена. За непроучената и тогава, и до днес археологическа находка споменава Иречек. Няколко значими събития са се случили в тази сграда за пръв път в България. На фона на неокласическия интериор са играни първите театрални представления в независимото княжество. Тук се изнасяли концерти, а още преди да бъде построен Военният клуб (1907 г.), се е състоял първият офицерски бал у нас. През 1884 г. в къщата е имало заседания и на народните представители, след като изгоряла дървената сграда, използвана тогава от Народното събрание.

По нищо не личи каква ще е поредната метаморфоза на забележителната фамилна къща, събирала някога интелектуалци, политици, после масони, ротарианци, по-късно завзета от съветски военни, превърната в Руски клуб, след това заграбена от тогавашния Министерски съвет и лишена - по социалистически - от виенските мебели, полилеите и повечето дъбови ламперии
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Смята се, че името на улица "Московска" идва от първоначалното предназначение на Къщата с кулата. Знае се, че по едно време тя е принадлежала на две италиански принцеси, близки на царското семейство, но всички документи са били изгорени заедно с мебелите от настанените пак в тази къща вече съветски военни след 9 септември 1944 г. Едва в последните десетилетия и след основния ремонт от съдържателите на клуба мястото стана достъпно за гражданите като едно от най-приятните заведения, което несъмнено съперничи на Крим по атмосфера, ястия и напитки за изискани, често високопоставени, гости.Следващите разпънати чадъри канеха редовните и случайните гости вече и в градината на едно от най-обичаните интелектуални кафенета на ул. "Шишман" 12 - ONE MORE. Почитателите му често питат по форумите кой е живял в красивата къща, в която те няма как да не се загледат поне за едно питие времетраене. Съхранената и обгрижена от сегашните наематели стройна къща с достолепен интериор е принадлежала на банкерската фамилия Губиделникови и е построена през 1909 г. под силния полъх на сецесиона в България по проект на арх. Д. Ничев, който е бил в екипа на Г. Фингов. Записана е на името на съпругата на Георги Губиделников-баща, която е сестра на споменатия тук Теодор Теодоров, но двамата баджанаци юристи са били свързани вече от свободната си адвокатска практика. Губиделников е бил и подпредседател на 9-ото Народно събрание през 1896 г., ала предпочел да се посвети на банкерството вместо на политиката. В тези амбиции му помага Иван Е. Гешов, универсален наследник на милионите на Евлоги Георгиев и изпълнител на завещанието му.

Когато е създадена Българската търговска банка - акционерно дружество със 7.5 млн. златни лева внесен капитал и 2.75 млн. лева златен резерв, - баща и син Георги Губиделникови стават последователно нейни главни директори. По-късно идва и съдружието с Атанас Буров в застрахователното дружество "България". В щедростта си банкерската фамилия подпомага със значителна сума изграждането на "Доходното здание" в Русе, а 4-те фонда за различни благотворителни дейности са предоставени за управление от Светия синод с изричната заръка да се подпомагат бедни ученици от Духовната семинария. През май 1952 г. парите от всички фондове са конфискувани в полза на държавата.Но най-забележителният жест на семейство Губиделникови е, че приютяват за почти три години – до арестуването и екзекуцията му през 1947 г. - земеделеца-депутат Никола Петков, останал без покрив и средства, след като бомба разрушава дома му (на мястото на сегашния хотел "Радисън"), а брат му Петко и баща им Димитър са станали вече жертва на семейната традиция по родолюбие. Паметната плоча на стената едва ли говори нещо на веселите и свободни младежи по масите.

Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Когато на връщане към трамвайната спирка се спирам пред керемиденочервена фасада на "Шишман" 37 и любопитно надничам в дворчето, дори и не подозирам, какви драми са ставали между трите разноцветни вътрешни стени с тенти и табели на заведения. По стълба с красив парапет вдясно понечвам да кача в Mamma mia, но всъщност слизам по няколко стъпалца надолу вляво и се озовавам в почти тайнствено, артистично кафене със загадъчното име "Контраст" и с тавани от пруски свод. Скоро вече разговарям с достолепна възрастна дама, която съм виждала и на телевизионния екран. Г-жа Райна Дрангова с усмивка прикрива скромността си, че няма "никаква заслуга" загдето е внучка на героя от боевете при Одрин и Чаталджа полк. Дрангов и дъщеря на също така неустрашимия му син Кирил, радетел за запазването на целостта на България. Двете малки като на рисунка къщи с освежени сега в оригиналните им цветове стени били построени в първите години на миналия век и купени през 1925 г. от дядото по майчина линия на моята събеседничка, търговеца Занешев. Между многото им обитатели по това време било и семейството на ген. Коста Георгиев, убит пред детето си в градинката на близката "Св. Седмочисленици" в подготовка на заговора за атентата в църквата "Св. Неделя" по Великден същата година. Двайсет и една години по-късно във Вартоломеевата нощ срещу ВМРО между стените на тези къщи е пронизан от куршум Кирил Дрангов, а съпругата му е арестувана и пребита. Тогава 11-годишна, Райна е изселена с майка си чак в Несебър, където имали роднини. Дълги години нямала право нито да учи, нито да работи. Усещам, че е мъчително да се преразказва за пореден път драмата на доблестното семейство, която г-жа Дрангова ме насочва да прочета в някоя от многото публикации или да чуя на телевизионни сайтове. Аз пък съм й благодарна за доверието и приятелската отзивчивост.

Задължена съм и за разказите на потомците на фамилията Тедорови-Герови, на арх. Явор Банков в САБ, на книгите и сайтовете, написани и създадени от ревностни краеведи, които помагат на по-забързаните журналисти да освежаваме спомена за безброй достойни за уважение хора и дела в миналото ни.

Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Нека дойде лятото ще ги разгледаме отвсякъде;)

  • 2
    georgivelev avatar :-|
    Георги Велев

    Разказът е прекрасен, само ви моля следващият път да слагате кратка информация под снимките коя сграда точно е снимана, защото непросветеният читател може лесно да се обърка :)

  • 3
    tims avatar :-|
    tims

    Много увлекателна поредица! Дано има още!

  • 4
    the_shadow avatar :-?
    The Shadow

    Увлекателна статия, от която за пореден път лъсват поразиите на червената чума, затрила елита на България.

  • 5
    betsun avatar :-|
    betsun

    всичко хубаво, ама снимките ужасни и можехте да сложите някоя и друга от миналото за сравнение

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    В София има хубави къщи, ако се позамажат отвун ще грейнат, но повечето са в окаяно състояние.

  • 7
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    Fantaisie.

    Un groupe de
    feuilles, un
    souffle de
    lumière où
    vient la pensée,
    le son de la
    neige qui
    chante le matin....

    Francesco Sinibaldi

  • 8
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Поддържаните стари сгради из София са истинска красота.

  • 9
    victor2 avatar :-P
    victor2

    Браво на Мариана Мелнишка!

  • 10
    hechobek avatar :-|
    hechobek

    Мерси!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK