Космополис
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Космополис

Лемурa

Космополис

Персонажи и мотиви от литературния фестивал в Барселона

Нева Мичева
4810 прочитания

Лемурa

© Микел Таверна


Освен скучен роман на Дон ДеЛило и още по-скучен филм на Кроненбърг по него, Космополис е и градче в американската провинция, проект за руска туристическа совалка, многоезично литературно списание от края на ХIХ век, както и нещо, което успява да обхване всичко това: биеналето на "разширената литература" в Барселона. Седмото издание на тридневния фестивал мина през март 2013 г. под надслов "Наука, хумор и лемури". Литературата, както винаги, беше "разширена", защото разпозна като свои сюжетите във всички полета на знанието и на незнанието, като се почне с науката и се свърши със сънищата. Емблемата, както и друг път на "Космополис", беше лемур: създание любопитно, чудато и почти измислено.

Фестивалът

се ражда с новото хилядолетие като "празник-лаборатория" за всички жанрове в разните им устни, писмени и дигитални изражения и в чест на факта, че "сме граждани на всемира" (ето и същинската причина за името му). От 2002 до 2011-а се колебае в кой месец да се състои и с каква периодичност, докато най-сетне налучква сегашния си формат. На трибуните му освен очевидни барселонски присъствия като Ким Монзо, Карлос Руис Сафон или Едуардо Мендоса са излизали умни глави от цял свят: легендарният френски сценарист Жан-Клод Кариер и живият класик на холандската проза Сеес Нотебоом; чилийският режисьор, писател и маг Алехандро Ходоровски и "авторката" на популярни четива за арабския свят Ясмина Кадра (всъщност Хадра, всъщност мъж); редовният кандидат за Нобелова награда Амос Оз и вече удостоеният с нея Дж. М. Кутси; американският "метапрозаик" Робър Кувър и полският поет Адам Загаевски; белоруската майсторка в жанра "устна история" Светлана Алексиевич и парижкият културолог Цветан Тодоров. Истината е, че на "Космополис 2013" няма нито едно име от калибъра на изредените: ако кризата личи в нещо, то е в липсата на "видни" гости. Само че дори така химията между участниците (100) и посетителите (6000) се получава и нещата достойно протичат в традиционната си схема: лекции, дискусии, прожекции, беседа "Кафене Европа" на десет гласа, поетически Голям шлем, прозрачни шатри на двора с уъркшопове по самиздат, "микромеценатство" (crowdfunding), библиотечни стратегии. Всичко – пипнато с чувство за мярка и хумор, включително звуковият фон: I'm Reading a Book! на You Tube чудото Джулиан Смит.

Sic transit...

Сред големите имена на пилотното издание на фестивала през 2002-а са Ришард Капушчински, Алфредо Брайс Еченике и Роберто Боланьо. За единайсетте години оттогава знаменитият полски репортер почина и изгуби ореола си (разкри се, че репортажите му са, меко казано, доукрасени). Перуанският прозаик получи няколко големи и заслужени награди като романист, но бе уличен в плагиат като публицист (осъдиха го за 16 текста, копирани точ-в-точ от други автори). Пътят на Боланьо обаче се оказа право нагоре: чилиецът, който обичаше да пише за Мексико, но прекара по-съществената част от живота си в Каталония, където си и отиде без време, неусетно се превърна в Култовата фигура на съвременната испаноезична литература. Една от основните атракции на "Космополис 2013" и истинско щастие за литературния фетишист е именно изложбата "Архив Боланьо: 1977-2003" (до 30 юни), която включва ръкописи и фотографии на автора от Барселона, Жирона и Бланес (трите града, в които е написал повечето си текстове). Фестивалът събира еднократно и Боланьовите "откриватели" от същия период: издателя на прозата му Хорхе Ералде, този на поезията, Жауме Валкорба, критика Хуан Антонио Масоливер, приятеля и съавтор А. Г. Порта ("Съвети от един последовател на Морисън към един почитател на Джойс"). Разказват: как е бягал от училище, за да чете. Какви безукорни ръкописи е предавал. Колко е бил обичлив и как живеел в литературата. "Между Борхес и Керуак" – казва някой. Постоянното оживление и шушукане зад гърба ми ме кара на няколко пъти да поглеждам лошо седящите отзад. На излизане неспокойните съседи се оказват вдовицата на Боланьо, Каролина Лопес, и синът им Лаутаро – красив кльощав младеж с огромна къдрава коса. (По-късно проверявам на колко години е – 23 – и откривам, че е свирил за Пати Смит, когато на турне в Испания тя е изпълнила песента Black Leaves, посветена на любимия й писател, баща му.)

Дворец на културата

аристократичен и деен – това е Центърът за съвременна култура на Барселона (СССВ, се-се-се-бе за приятели), където се състои "Космополис". Открит е преди 20 години на пъпа на града: на 500 м от площад "Каталуня" и началото на прочутата Рамбла, залепен до Музея за съвременно изкуство в Равал – най-живописния, пъстрокож и младолик (впечатляващ брой минувачи са на скейтбордове) квартал. За последните пет години, без да се задържам за повече от седмица в Барселона, съм била в СССВ на: лекция за възприятието ни за време, конференция за разликите в мозъчните процеси на жени и мъже, курс по анимация, фестивал на азиатското кино и поне пет солидни изложби (още помня посветената на Джеймс Балард, "Аутопсия на новото хилядолетие"). Освен с вътрешните си пространства – аулите, аудиториума, галерията, Патиото на жените и многофункционалното фоайе – отскоро СССВ разполага и с театър. А продълговатото модерно помещение на архива му е едно от най-очарователните места за (свободно за достъп) четене в града: взимаш комикс, покатерваш се на покритите с възглавници вътрешни первази на витрините му и се наслаждаваш.

Във фоайето

на СССВ бяха две от най-"фенските" срещи на фестивала. Първата – с Дейв Маккийн, британския художник (и писател, и режисьор), който от четвърт век прави пристрастяващи графични романи по сценарии на Нийл Геймън: Violent Cases, Sandman, Arkham Asylum, "Коралайн", "Книга за гробището". "Сещате ли се за Пънч и Джуди? – разказва за подготовката на една от общите им книги. – Всички уж се сещат, но никой не помни подробностите. Пънч и Джуди са герои на народни куклени представления. Сърдитият Пънч се връща вкъщи, бебето реве. Пънч убива бебето, Джуди възроптава. Пънч убива Джуди, идва да го арестува полицай. Пънч убива полицая, после палача, накрая и самия дявол..." После Маккийн показва илюстрации, обяснява проекти и по някое време заключава: "Като дете трябва да играеш, да слушаш музика и да си рисуваш, а на училище трябва да ходиш като голям, понеже чак тогава ще го оцениш."

Втората среща, която препълни фоайето, беше с Давид Карабен, певец и текстописец на "Мишима", най-любимата група за "авторски поп" в Каталония. Заел се е със задачата да лиши думите на седем известни нелюбовни песни от протекцията на големите езици, на които са писани (английски, френски), и да оголи смисъла или безсмислието им с превод. Най-несвързано прозвучава This is not a love song на PIL, най-смешно и съдържателно – Why Do The Wrong People Travel? от мюзикъла Sail Away на Ноуел Кауард.

Ситни черни дупчици

Големите теми на тазгодишния "Космополис" са "третата култура", графичният роман и хуморът. "Трета култура" е понятие от последните години, което изразява схващането, че културата на хуманитаристиката и културата на точните науки не са задължително противопоставени, а напротив – материал за една обща, трета култура, в която познанията и подходите са съчетани. Автор на израза е "културният импресарио" Джон Брокман, основател на интересното онлайн списание The Edge, което събира хора на научната мисъл и ги кара да разсъждават отвъд предела (edge) на дисциплината си; нов клас интелектуалци.

Недорасла за третата култура, от срещите по научни теми на "Космополис 2013" успявам да хвана преобладаващо словесния колорит. Едно от обсъжданията е посветено на Марс – от обзор на първите полети на въображението дотам ("Марсианските хроники" плюс Едгар Бъроуз, Артър Кларк, Филип К. Дик) до обяснение на реалното кацане на робота "Кюриозити" миналия август – и някак успявам да не запомня друго, освен желанието на Рей Бредбъри пепелта му да се прати на Марс ("Искам да съм първият мъртъв човек там!") и т.нар. Зебра":" target="_blank" >www.jpl.nasa.gov="Зебра": също международен, също на две години, той се прави в Берлин и е посветен на поезията в образи. Подборката, която представя в Барселона, е от победители през миналите години. Двама от отличените през 2012-а са чудесен пример за различните форми, които може да приеме визуализираната поезия. От една страна, ефектната анимация на Лаен Санчес и Инес Куеста "Каталонска балада" по римувана от Висенте Балагет народна приказка: младеж копнее по "проклета и прекрасна" жена, която си пожелава като залог за любовта му сърцето на неговата майка... той го изтръгва, понася, спъва се, пада, а изтърваното сърце проговаря: "Удари ли се, синко?" От друга страна – японско-американският режисьор Масахиро Сугано, с черно-бялото, татуирано, хипнотично рапиране на Косал Киев в "Защо пиша": поетът е 33-годишен, роден в бежански лагер, отраснал в САЩ, изкарал половината си живот в тамошен затвор за участие в улична банда и депортиран в Камбоджа, откъдето са родителите му, но където той никога не е стъпвал. Следващото издание на "Зебра" е през 2014 г. и на "Космополис" отговорникът за програмата му Томас Дзандеджакомо призовава към участие – както като поети или изпълнители, така и като публика.

Право, не задължение

По един или друг начин много от участниците в "Космополис 2013" застанаха на позицията, че четенето е насъщно, но не бива да е задължително. И че всички истории са свързани. Писателят Хуан Хосе Миляс, единствената испанска звезда на тазгодишното издание, известен със саркастичния си поглед към света, за час обсипа публиката с тези, всяка от които заслужаваше собствен час обсъждане. Някои писатели не заслужават да са написали собствените си книги. Да имаш всичко е най-близкото до това да нямаш нищо. Заклетите читатели са такива, защото литературата им е спасила живота. Да се научиш да четеш е да научиш да се четеш. Всички знаят кой е Шекспир, но малцина са го чели – обществото на читателите предава чрез осмоза на другите стойностите на прочетеното. За завършек, запитан какво като автор на фикции му е отношението към реалността, Миляс каза: "Това е като въпроса за оригинала и за копието... Сещам как преди няколко години от "Кралица София" в Мадрид изчезна една скулптура на Ричард Сера – 40 тона, ама изчезна. Сера реши да направи жест, да отлее още една, същата, и да я подари на музея – трябваше само да си платят транспорта. Когато новата скулптура пристигна, от музея издадоха документ, който гласеше нещо от сорта на: "Ако в бъдеще се появи оригиналът, да се смята за копие."

"Мишима"
Фотограф: Микел Таверна
Дейв Маккийн, илюстраторът партньор на Нийл Геймън
Фотограф: Карлос Касуро

Освен скучен роман на Дон ДеЛило и още по-скучен филм на Кроненбърг по него, Космополис е и градче в американската провинция, проект за руска туристическа совалка, многоезично литературно списание от края на ХIХ век, както и нещо, което успява да обхване всичко това: биеналето на "разширената литература" в Барселона. Седмото издание на тридневния фестивал мина през март 2013 г. под надслов "Наука, хумор и лемури". Литературата, както винаги, беше "разширена", защото разпозна като свои сюжетите във всички полета на знанието и на незнанието, като се почне с науката и се свърши със сънищата. Емблемата, както и друг път на "Космополис", беше лемур: създание любопитно, чудато и почти измислено.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    bretelis avatar :-(
    bretelis

    факоф -последното нещо, което филмът на кроненбърг, е скучен
    капушчински разкрит? айде комон он, бе


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK