С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

2 29 май 2013, 15:47, 6023 прочитания

Още има чудеса

Равносметката на тазгодишното издание на филмовият фестивал в Кан: много филми на ниво и един прекрасен. Въпросът за бъдещето на киното остава отворен.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо ли още ни трябва киното? Този въпрос като че ли се натрапи на тазгодишния филмов фестивал в Кан: Още преди началото му големият режисьор Стивън Содърбърг ("Трафик", "Бандата на Оушън"), който навремето получи първата си голяма награда за "Секс, лъжи и видео" именно в Кан, заяви, че повече няма да снима кинофилми. "Behind the Candelabra", с който участва в тазгодишното състезание за "Златната палма", поне на първо време ще е последният му. Причината е, че филмите, които Содърбърг иска да прави – по смели и по-различни, вече според него не могат да се правят за големия екран. Други са сега интересите на големите студия и други днешните механики за печелене на пари във филмовия бизнес. Според Содърбърг телевизията е новото кино. След 12 дни гледане на филми, Кан обаче убедително показа, че магията на киното е все още тук и все още има какво ново да ни дари: А именно много филми на ниво и един прекрасен.

Чудото се случи по средата на фестивала. Тогава обикновено умората започва да си казва думата, всички са психически и физически изтощени от филми, работа, партита и от досадния многодневен дъжд тази година. И така, онази сряда вечер, около две хиляди журналисти седяхме във фестивалната зала "Дебюси", леко изнервени и колективно понамирисващи в подгизналите си дрехи, очаквахме да отметнем поредния филм.


Вместо това големият екран ни погълна с историята на една първа любов, разказана сякаш такава никога не е имало и никога повече няма да има. След три часа с филма на френския режисьор Абелатиф Кешиш "La vie d’Adele" ("Животът на Адел"), от които като че ли нито една секунда не е излишна, се питаш дали някога пак ще видиш нещо толкова красиво. Филмът разказва историята на ученичката Адел (Адел Екзархопулос, едва 18-годишна по време на снимките) и нейната първа голяма любов, когато открива, че се интересува повече от жени. Ема (Леа Сейду) е художничка и няколко години по-голяма, идва от по-добро семейство и има по-интелектуални приятели. И както често се случва, двете са ужасно влюбени, заживяват заедно и всяка поема по своя път, докато се раздалечат толкова, че връзката им става невъзможна. Една любовна история като хиляди други.

Но Кешиш показва баналното по-голямо и по-величествено от живота. Камерата сякаш се влюбва в чувствените устни на Адел, в малкото разстояние между зъбите на Леа. В небрежните разговори, които всички ние водим с пеперуди в корема, докато се надяваме на любовта на другия. Незабравим е моментът, когато Ема разказва за екзистенциализма на Сартр, а Адел отговаря "а, това е като при Боб Марли – get up, stand up". И разбира се, безкрайните секс-сцени – най-дългата е повече от шест минути – в които се стига до най-малки подробности.

Кешиш решава да даде главната роля на Екзархопулос, когато я вижда как яде лимонова тортичка в едно кафе. Начинът, по който младата актриса движи устните си, го очарова. "Винаги има нещо в едно лице, което ни интригува – това могат да са устните, очите, носът," казва Кешиш. "За мен това е началото на всичко..." Същото внимание към детайлите личи във всички голи сцени на филма. Когато Адел и Ема са заедно, всяка поза е осветена и аранжирана като скулптурна композиция и затова може би "секс-сцени" е напълно неподходяща дума.



По-скоро филмът на Кешиш намира свой език, на който ни говори, както малко филми преди него са успявали - сещам се за  "Шофьор на такси", "Ъндърграунд" и "Криминале". Миналата неделя "La vie d’Adele" се нареди в тяхната редица като носител на "Златната палма". Дори за първи път в историята на фестивала наградата бе дадена не само на режисьора, а и на двете главни актриси за незабравимото им присъствие на екрана. Три нови звезди изгряха на небосвода на Кан.

Съвпадението на наградата с развихрилите се протести срещу еднополовите бракове във Франция със сигурност е добър знак, но не е причина за присъждането й. Нека погледнем какво отличава "La vie d’Adele" и гореспоменатите филми, носители на "Златната палма". Всички те бяха изненади, творби, на които никой не се е надявал и които изникват от нищото и очароват всички. Такива експерименти тази година почти нямаше. Колкото ги имаше бяха уважени от журито - като мексиканския филм "Heli", най-добър режисьор за Амат Ескаланте, или китайския "A touch of Sin", който спечели за най-добър сценарий. Като че ли журито около Стивън Спилбърг искаше да даде знак, че откритията на малките продукции и кинематографии и младите режисьори, са също толкова задължение на фестивала, колкото и поклонът към старите майстори.

А стари майстори тази година имаше изключително много. С шест френски и шест американски филма в състезанието (от общо 20), все познати имена като Франсоа Озон, братята Коен, Джим Джармуш и Роман Полански, програматорите на фестивала показаха, че предпочитат сигурността пред експериментите. Но остана въпросът дали това е правилната стратегия. И какво ще стане един ден, когато старата лига изчезне? Содърбърг, разбира се, е прав - Холивуд откри в продълженията, като "Hangover" и в огромните продукции, като "Великият Гетсби" на Бъз Лурман, също представен в Кан, машините за сигурните пари. Докато Европа продължава да се губи в сложните си системи на субсидии и фондове.

Така дори на големия Джим Джармуш му трябват цели седем години, за да финансира новия си филм "Only Lovers Left Alive". На пресконференцията в Кан, Джармуш сам каза, че вече всеки филм, който звучи по-различно от това, което хората очакват, почти няма шанс. Дори и с Тилда Суинтън и Джон Хърт в главните роли, които се съгласяват да работят с него от самото начало. "Only Lovers Left Alive" е филм за меланхолични вампири. Те са дълбоко разочаровани от хората, презрително ги наричат "зомбита", защото са претръпнали към всякаква креативност. Ева (Суинтън) и Адам (Том Хидълстън) от векове са очарователна двойка, но живеят отделно, той в Детройт, а тя в Танжер. Говорят си всеки ден по скайп и почти не излизат от къщи, освен когато трябва да си набавят нови консерви с прочистена кръв. Съвременните вампири не пият директно човешка кръв, защото им е твърде замърсена със СПИН, алкохол и наркотици. Когато сестрата на Ева, която не взима нещата толкова на сериозно, "изпива" един мениджър на рок групи, веднага започва да се оплаква от болки в стомаха. Ева небрежно отбелязва "Нищо чудно, той е от музикалната сцена". Джармуш поднася много забавна, бавна и меланхолична комедия, на места може би малко пренаситена с препратки към любимите му писатели, художници и музиканти, с всеки от които нашите вампири са имали вземане-даване. Забележителна е и музиката на филма, съвместна продукция на бандата на Джим Джармуш "Sqül" и датския композитор Йозеф ван Висем.

За филма си Джармуш не успява да привлече холивудско студио. Парите най-сетне идват от Европа, предимно от продукционни къщи и фондации от Германия и Великобритания. Друг е подходът на Стивън Содърбърг, чийто "Behind the Candelabra" е финансиран от платения телевизионен канал HBO и в САЩ съответно ще се излъчва само по телевизията. "Behind the Candelabra" разказва епизод от живота на певеца Либераче по книгата на Скот Торсън. Торсън (във филма Мат Деймън) се запознава с Либераче на 16-годишна възраст и живее шест години с певеца като негов любовник. Забележителен е Майкъл Дъглас като Либераче, който успява да изтъче сложен персонаж, движещ се на ръба между любов и безскрупулност, съпричастие и егоизъм. За разлика от главният герой, филмът разказва историята напълно конвенционално и накрая се питаме, защо изобщо трябва да се занимаваме с него. Ако с "Behind the Candelabra" Содерберг и HBO искат да ни покажат бъдещето на киното, то много скоро ще ни стане мъчно за неговото минало.

Добре е, че има и стари майстори, които сигурно никога няма да ни разочароват: Братята Коен представиха очаквано забавния "Inside Llewyn Davis", историята на фолк музикант по време на възраждането на този стил в Ню Йорк през 60-те години. Люин Дейвис е симпатичен лузър, който не е уцелил правилното място в правилното време и освен това има таланта да пропуска малкото шансове, които животът му дава. Братята Коен пишат сценария като наброски, докато в един момент липсата на история в него "започна малко започна да ни тревожи". Тогава решават да вмъкнат една рижа котка, която ни съпътства през целия филм и също така безцелно и симпатично се губи както самия Люин. Типичният Коенов почерк с малките безумно смешни шеги, добре познати от "Фарго" или "Непреклонните" очевидно очарова и журито, което му присади наградата Гран при.

Всички награди се на: http://www.festival-cannes.fr/en/archives/awardCompetition.html
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разходка в Прага Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

13 сеп 2019, 2872 прочитания

Изкуството, майна 2 Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

13 сеп 2019, 1530 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Дългото гребане

Единственият български екипаж във La Vogalonga 2013 за емоцията да се пуснеш със собствен каяк из каналите на Венеция

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма