Още има чудеса

Защо ли още ни трябва киното? Този въпрос като че ли се натрапи на тазгодишния филмов фестивал в Кан: Още преди началото му големият режисьор Стивън Содърбърг ("Трафик", "Бандата на Оушън"), който навремето получи първата си голяма награда за "Секс, лъжи и видео" именно в Кан, заяви, че повече няма да снима кинофилми. "Behind the Candelabra", с който участва в тазгодишното състезание за "Златната палма", поне на първо време ще е последният му. Причината е, че филмите, които Содърбърг иска да прави – по смели и по-различни, вече според него не могат да се правят за големия екран. Други са сега интересите на големите студия и други днешните механики за печелене на пари във филмовия бизнес. Според Содърбърг телевизията е новото кино. След 12 дни гледане на филми, Кан обаче убедително показа, че магията на киното е все още тук и все още има какво ново да ни дари: А именно много филми на ниво и един прекрасен.

Чудото се случи по средата на фестивала. Тогава обикновено умората започва да си казва думата, всички са психически и физически изтощени от филми, работа, партита и от досадния многодневен дъжд тази година. И така, онази сряда вечер, около две хиляди журналисти седяхме във фестивалната зала "Дебюси", леко изнервени и колективно понамирисващи в подгизналите си дрехи, очаквахме да отметнем поредния филм.