Под борущенското небе

Борущица гарантира селска почивка, ама истинска, не като в някои лакирани "календарни" места, пълни с джипове

   ©  Васил Богданов

Имаме къща в старопланинското село Борущица от времето, когато по БНТ излъчваха британския сериал "Седморката на Блейк" – необичайно добър продукт за онова време и точно затова извоювал си статута на времеви маркер в душите на много деца. Още тогава в селото живееха малко хора, но все пак достатъчно, за да работи хлебопекарната – уханен символ на селския живот, който беше в ярък контраст със стерилното соцживуркане в градовете. По идиотските правила на плановата икономика хлябът беше толкова евтин, че с него местните хранеха и животните, а почти всяко семейство имаше абонамент за вестник "Правда", защото съветският официоз предлагаше срещу жълти стотинки голямо количество от така необходимата на село мултифункционална вестникарска хартия. Кръщенетата на внучетата бяха толкова масови събития, че софрата се опъваше на улицата. Гостите сядаха на пейки, сглобени от талпи върху два стола. Каймата за кюфтетата се бъркаше в големи зелени легени, а сливовата ракия се наливаше в бурканчета от лютеница, които се поставяха на равномерни интервали по дългата трапеза. Тогава бях малък, за да пия ракия, но помня възхитата на възрастните, че тя е направена без грам захар. Чернобилският радиационен облак все още не беше поразил сливите (след инцидента най-големите нива на радиация у нас са измерени именно по билото на Стара планина) и "матриял" имаше много, та не се налагаше да се добавя захар за постигане на количество за сметка на качеството.

Минаха години и децата, на чиито кръщенета съм бил, вече на свой ред имат деца. През този четвърт век на полуразпад за радиоактивните частици, които вятърът довя от Украйна, селото също изживя известен полуразпад. Той бе предизвикан не от миграцията на по-младите хора към градовете (този процес беше приключил отдавна), а от неизбежната миграция на възрастните хора в един друг свят. Хлебопекарната затвори още преди 10 ноември – беше станала неефективна дори за стандартите на онази икономика, и сега хлябът идва веднъж-два пъти седмично с камион от Мъглиж или Казанлък, като се продава по предварително направен списък. Преди няколко години отпадна и последната възможност за работа в селото – жп гарата. Тя вече е "необслужвана спирка" без никакъв персонал и пътниците си купуват билети от кондуктора във влака. Всъщност, ако в селото имаше някой местен дядо Йоцо, той щеше да усети промените в държавата по звука от влаковете, досущ като незрящия литературен герой. Навремето пътническите тренове бяха повече и с по 7-8 вагона, а сега са само с по два и дорде излезеш от къщата да помахаш на пътниците, дилижансът е отминал. Само международният влак за Букурещ и бързият "Хебър", или "бързакът", както му казват местните с очевиден респект, са с по 3 вагона. А товарните композиции съвсем изчезнаха. Я мине някоя веднъж на три-четири дни, я не.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    • - 1
    • + 21

    Хубаво е. А снимката навява тъга. Останали са само некролозите. Хората са избягали да търсят "по-добър живот". А той добрия живот си е бил при тях.

    Нередност?
  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell
    • - 1
    • + 6

    Красива България,все още я откриваме и докато я откриваме виждаме японка сред нас:)

    Нередност?
  • 3
    nelva avatar :-|
    nelva
    • - 5

    А дали е хубаво,не се вижда.Няма нито една снимка за цяр.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал