С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

3 28 юни 2013, 13:09, 11005 прочитания

Под борущенското небе

Борущица гарантира селска почивка, ама истинска, не като в някои лакирани "календарни" места, пълни с джипове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Имаме къща в старопланинското село Борущица от времето, когато по БНТ излъчваха британския сериал "Седморката на Блейк" – необичайно добър продукт за онова време и точно затова извоювал си статута на времеви маркер в душите на много деца. Още тогава в селото живееха малко хора, но все пак достатъчно, за да работи хлебопекарната – уханен символ на селския живот, който беше в ярък контраст със стерилното соцживуркане в градовете. По идиотските правила на плановата икономика хлябът беше толкова евтин, че с него местните хранеха и животните, а почти всяко семейство имаше абонамент за вестник "Правда", защото съветският официоз предлагаше срещу жълти стотинки голямо количество от така необходимата на село мултифункционална вестникарска хартия. Кръщенетата на внучетата бяха толкова масови събития, че софрата се опъваше на улицата. Гостите сядаха на пейки, сглобени от талпи върху два стола. Каймата за кюфтетата се бъркаше в големи зелени легени, а сливовата ракия се наливаше в бурканчета от лютеница, които се поставяха на равномерни интервали по дългата трапеза. Тогава бях малък, за да пия ракия, но помня възхитата на възрастните, че тя е направена без грам захар. Чернобилският радиационен облак все още не беше поразил сливите (след инцидента най-големите нива на радиация у нас са измерени именно по билото на Стара планина) и "матриял" имаше много, та не се налагаше да се добавя захар за постигане на количество за сметка на качеството.

Минаха години и децата, на чиито кръщенета съм бил, вече на свой ред имат деца. През този четвърт век на полуразпад за радиоактивните частици, които вятърът довя от Украйна, селото също изживя известен полуразпад. Той бе предизвикан не от миграцията на по-младите хора към градовете (този процес беше приключил отдавна), а от неизбежната миграция на възрастните хора в един друг свят. Хлебопекарната затвори още преди 10 ноември – беше станала неефективна дори за стандартите на онази икономика, и сега хлябът идва веднъж-два пъти седмично с камион от Мъглиж или Казанлък, като се продава по предварително направен списък. Преди няколко години отпадна и последната възможност за работа в селото – жп гарата. Тя вече е "необслужвана спирка" без никакъв персонал и пътниците си купуват билети от кондуктора във влака. Всъщност, ако в селото имаше някой местен дядо Йоцо, той щеше да усети промените в държавата по звука от влаковете, досущ като незрящия литературен герой. Навремето пътническите тренове бяха повече и с по 7-8 вагона, а сега са само с по два и дорде излезеш от къщата да помахаш на пътниците, дилижансът е отминал. Само международният влак за Букурещ и бързият "Хебър", или "бързакът", както му казват местните с очевиден респект, са с по 3 вагона. А товарните композиции съвсем изчезнаха. Я мине някоя веднъж на три-четири дни, я не.


И още нещо любопитно за т.нар. преход в това затънтено селце. В Борущица никога не е имало домашни телефони, а ретланслаторът и до днес предава само Първа програма, затова селото прескочи някои технологични етапи и мина направо в сателитната епоха, а мобилни телефони има едва от 5 години, и то само на един от операторите.

Казано с две думи – и преди, и сега Борущица е идеалното място за почивка, стига човек да оценява като ефект дефектите на едно забравено от държавата място, в което днес живеят около петдесетина души. Тук спокойствието е в такова изобилие, че преминаващите през два-три часа влакове са като атракция, а свирката на локомотива само спомага да се чуе след това тишината. Денят на местните минава в ритъма на жп разписанието и реплики като "Хебърът тъкмо замина, когато Донка дойде у нас" са ежедневие, а двучасовото закъснение на "пътника за Горна" (Оряховица – бел. авт.) се обсъжда на чашка мента в аскетичния магазин-кръчма. Ние, "виладжиите", четем списания или книги под някоя сянка, къпем се със слънчева вода, а едно от малкото ни задължения е надвечер да полеем цветята. Спокоен живот с две-три блузки, чифт къси панталони и мастичка на обяд. Ако ни домъчнее за цивилизацията или за някой неин по-засукан продукт като мляко с мюсли или сладолед, хоп на влака и след 30 - 40 минути сме в Плачковци или в Трявна.

Гарата, пардон, спирката в Борущица е другото място, където обществеността се събира и жужи. Още отдалеч - по оставената на сянка кола, хората разбират например, че Пецинката сутринта е слязъл с влака "долу в Тулово да полива доматито". Зевзеците се шегуват с един от чакащите, че отива в Плачковци "да удари една шкембе чорба", а той чистосърдечно ги парира с откровението, че основната му цел е "кроасани за внучетата". Пътуването минава неусетно не само заради красивите гледки над разлетите старопланински хълмове и прохладата на тунелите, но и заради церемонията по купуване на билет, която в случая отнема една десета от цялото пътешествие. Отивам в първото купе и казвам на кондуктора докъде съм. Той плюнчи пръст и започва да търси в една книжка с таблици разстоянието между гарите. Добре знам, че попадам в ценовата графа за 21 - 30 километра, но не се обаждам. Не го питам и защо не ползва голямата лупа, поставена на малката масичка до прозореца, тъй като е видно, че е уморен и че това ръкописно издаване на билети по почти цялото протежение на старопланинската линия е досадно задължение. Както и да е, взимам ценните бележки, на които с "Б. Вл." е отбелязано, че сме в бърз влак, и сядаме в купе с... японка! Кой да предположи, че в грохналия от старост дилижанс, пресичащ планината в ленивото утро, човек ще срещне японка. Жената е суперщастлива, че говорим английски, а след малко става още по-весело, когато й казваме, че сме виждали по телевизията нейните сънародници в град Шипка, на които тя е гостувала. Помагаме й да разбере кога от Русе има влак за Букурещ и се отправяме на пазар в Плачковци, където дори рекламните табели напомнят, че сме в планината: "Маркира, сече и изкупува частни гори", а отпечатани на принтер обяви за отдаване под наем умиляват с изписаното JSM вместо GSM. Следобед се прибираме в селото с пълни ранички, а на въпроса на любопитните съседи "скъпо ли е в града" отговарям веднага с да, защото знам, че това искат да чуят. Завършваме деня с поливане на цветята в двора, новините и най-доброто от поредния етап в "Тур дьо Франс" (ако е юли), а след това, добре облечени и наметнати с одеяло, се наслаждаваме на невероятния небесен спектакъл на Персеидите (ако е август). Дали японката е видяла метеорите в Букурещ? Едва ли, там има твърде много светлини.



Накрая малко факти: Името Борущица най-вероятно произлиза от едно от старите имена на Стара Загора – Боруй. През XIV век тук са се заселили много хора от града, бягащи от турците. В селото може да се отседне в две къщи за гости – Топузовата (0878 690 117) и една без име, която отговаря на 0876 040 227. Не знам коя е по-добра, защото не съм спал в тях. Седемте километра от съседния санаториум Радунци до Борущица (където асфалтът свършва) са сериозно изпитание за колата и духа на пътуващите, но пък благодарение на дупките мястото е изолирано като резерват. Ако пътувате вечер по тъмно, ще видите диви животни, така че си пригответе фотоапарата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

До Египет и назад 2 До Египет и назад

Пътеводител за приключенска ваканция с елементи на пирамиди, гмуркане, ATV в пустинята и туристическа полиция

5 апр 2019, 3175 прочитания

Уаку уаку, Япония* Уаку уаку, Япония*

Япония очаква абдикацията на император Акихито и новия исторически период с възкачването на престола на неговия наследник Нарухито на 1 май

29 мар 2019, 3878 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Извън релси

Манхатънският парк High Line

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Ковачки се сбогува с Общинска банка

Фирмите на енергийния магнат оттеглиха исковете си срещу решението на БНБ от 2011 г., с което им беше отнет контрола

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност