С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

3 28 юни 2013, 13:09, 10509 прочитания

Под борущенското небе

Борущица гарантира селска почивка, ама истинска, не като в някои лакирани "календарни" места, пълни с джипове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Имаме къща в старопланинското село Борущица от времето, когато по БНТ излъчваха британския сериал "Седморката на Блейк" – необичайно добър продукт за онова време и точно затова извоювал си статута на времеви маркер в душите на много деца. Още тогава в селото живееха малко хора, но все пак достатъчно, за да работи хлебопекарната – уханен символ на селския живот, който беше в ярък контраст със стерилното соцживуркане в градовете. По идиотските правила на плановата икономика хлябът беше толкова евтин, че с него местните хранеха и животните, а почти всяко семейство имаше абонамент за вестник "Правда", защото съветският официоз предлагаше срещу жълти стотинки голямо количество от така необходимата на село мултифункционална вестникарска хартия. Кръщенетата на внучетата бяха толкова масови събития, че софрата се опъваше на улицата. Гостите сядаха на пейки, сглобени от талпи върху два стола. Каймата за кюфтетата се бъркаше в големи зелени легени, а сливовата ракия се наливаше в бурканчета от лютеница, които се поставяха на равномерни интервали по дългата трапеза. Тогава бях малък, за да пия ракия, но помня възхитата на възрастните, че тя е направена без грам захар. Чернобилският радиационен облак все още не беше поразил сливите (след инцидента най-големите нива на радиация у нас са измерени именно по билото на Стара планина) и "матриял" имаше много, та не се налагаше да се добавя захар за постигане на количество за сметка на качеството.

Минаха години и децата, на чиито кръщенета съм бил, вече на свой ред имат деца. През този четвърт век на полуразпад за радиоактивните частици, които вятърът довя от Украйна, селото също изживя известен полуразпад. Той бе предизвикан не от миграцията на по-младите хора към градовете (този процес беше приключил отдавна), а от неизбежната миграция на възрастните хора в един друг свят. Хлебопекарната затвори още преди 10 ноември – беше станала неефективна дори за стандартите на онази икономика, и сега хлябът идва веднъж-два пъти седмично с камион от Мъглиж или Казанлък, като се продава по предварително направен списък. Преди няколко години отпадна и последната възможност за работа в селото – жп гарата. Тя вече е "необслужвана спирка" без никакъв персонал и пътниците си купуват билети от кондуктора във влака. Всъщност, ако в селото имаше някой местен дядо Йоцо, той щеше да усети промените в държавата по звука от влаковете, досущ като незрящия литературен герой. Навремето пътническите тренове бяха повече и с по 7-8 вагона, а сега са само с по два и дорде излезеш от къщата да помахаш на пътниците, дилижансът е отминал. Само международният влак за Букурещ и бързият "Хебър", или "бързакът", както му казват местните с очевиден респект, са с по 3 вагона. А товарните композиции съвсем изчезнаха. Я мине някоя веднъж на три-четири дни, я не.


И още нещо любопитно за т.нар. преход в това затънтено селце. В Борущица никога не е имало домашни телефони, а ретланслаторът и до днес предава само Първа програма, затова селото прескочи някои технологични етапи и мина направо в сателитната епоха, а мобилни телефони има едва от 5 години, и то само на един от операторите.

Казано с две думи – и преди, и сега Борущица е идеалното място за почивка, стига човек да оценява като ефект дефектите на едно забравено от държавата място, в което днес живеят около петдесетина души. Тук спокойствието е в такова изобилие, че преминаващите през два-три часа влакове са като атракция, а свирката на локомотива само спомага да се чуе след това тишината. Денят на местните минава в ритъма на жп разписанието и реплики като "Хебърът тъкмо замина, когато Донка дойде у нас" са ежедневие, а двучасовото закъснение на "пътника за Горна" (Оряховица – бел. авт.) се обсъжда на чашка мента в аскетичния магазин-кръчма. Ние, "виладжиите", четем списания или книги под някоя сянка, къпем се със слънчева вода, а едно от малкото ни задължения е надвечер да полеем цветята. Спокоен живот с две-три блузки, чифт къси панталони и мастичка на обяд. Ако ни домъчнее за цивилизацията или за някой неин по-засукан продукт като мляко с мюсли или сладолед, хоп на влака и след 30 - 40 минути сме в Плачковци или в Трявна.

Гарата, пардон, спирката в Борущица е другото място, където обществеността се събира и жужи. Още отдалеч - по оставената на сянка кола, хората разбират например, че Пецинката сутринта е слязъл с влака "долу в Тулово да полива доматито". Зевзеците се шегуват с един от чакащите, че отива в Плачковци "да удари една шкембе чорба", а той чистосърдечно ги парира с откровението, че основната му цел е "кроасани за внучетата". Пътуването минава неусетно не само заради красивите гледки над разлетите старопланински хълмове и прохладата на тунелите, но и заради церемонията по купуване на билет, която в случая отнема една десета от цялото пътешествие. Отивам в първото купе и казвам на кондуктора докъде съм. Той плюнчи пръст и започва да търси в една книжка с таблици разстоянието между гарите. Добре знам, че попадам в ценовата графа за 21 - 30 километра, но не се обаждам. Не го питам и защо не ползва голямата лупа, поставена на малката масичка до прозореца, тъй като е видно, че е уморен и че това ръкописно издаване на билети по почти цялото протежение на старопланинската линия е досадно задължение. Както и да е, взимам ценните бележки, на които с "Б. Вл." е отбелязано, че сме в бърз влак, и сядаме в купе с... японка! Кой да предположи, че в грохналия от старост дилижанс, пресичащ планината в ленивото утро, човек ще срещне японка. Жената е суперщастлива, че говорим английски, а след малко става още по-весело, когато й казваме, че сме виждали по телевизията нейните сънародници в град Шипка, на които тя е гостувала. Помагаме й да разбере кога от Русе има влак за Букурещ и се отправяме на пазар в Плачковци, където дори рекламните табели напомнят, че сме в планината: "Маркира, сече и изкупува частни гори", а отпечатани на принтер обяви за отдаване под наем умиляват с изписаното JSM вместо GSM. Следобед се прибираме в селото с пълни ранички, а на въпроса на любопитните съседи "скъпо ли е в града" отговарям веднага с да, защото знам, че това искат да чуят. Завършваме деня с поливане на цветята в двора, новините и най-доброто от поредния етап в "Тур дьо Франс" (ако е юли), а след това, добре облечени и наметнати с одеяло, се наслаждаваме на невероятния небесен спектакъл на Персеидите (ако е август). Дали японката е видяла метеорите в Букурещ? Едва ли, там има твърде много светлини.



Накрая малко факти: Името Борущица най-вероятно произлиза от едно от старите имена на Стара Загора – Боруй. През XIV век тук са се заселили много хора от града, бягащи от турците. В селото може да се отседне в две къщи за гости – Топузовата (0878 690 117) и една без име, която отговаря на 0876 040 227. Не знам коя е по-добра, защото не съм спал в тях. Седемте километра от съседния санаториум Радунци до Борущица (където асфалтът свършва) са сериозно изпитание за колата и духа на пътуващите, но пък благодарение на дупките мястото е изолирано като резерват. Ако пътувате вечер по тъмно, ще видите диви животни, така че си пригответе фотоапарата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Андалусия: една добра седмица 1 Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

9 ное 2018, 11160 прочитания

Нови места: "Книгата" и "Кино Култура" Нови места: "Книгата" и "Кино Култура"

Две пространства се присъединяват към вълната от нови места с културна програма в София

26 окт 2018, 18762 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Извън релси

Манхатънският парк High Line

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете