Сто лица на колела
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сто лица на колела

Сто лица на колела

За Бангладеш и очарованието на градската джунгла

8917 прочитания

© Павел Господинов


Докато похапвам вкусна бангладешка храна, слушам приятния глас на Султана – около 70-годишна пенсионирана адвокатка от Върховния съд в Дака и собственичка на хотела, в който съм отседнал и вечерям. Тя ми разказва за работата си като юрист, за корумпираната правна система в държавата, за малкия си бизнес, за страната и накрая заключва, че за нея селската част на Бангладеш е прекрасна, но градовете са отвратителни и повече никога не би се върнала в Дака (действието се развива в хотелче недалеч от Srimangal, на около 200 км от Дака). Склонен съм да се съглася, макар да не бих използвал точно думите "отвратителен" или "мръсен, хаотичен, претъпкан и ужасен", били те и верни.

Градският Бангладеш е повече от това – той е отделен свят, който заслужава да бъде изследван и открит от всеки лично за себе си. Като представителна извадка на градския Бангладеш ще ползвам Дака, столицата на Народната република Бангладеш – един от най-големите градове на Южна Азия с население от над 15 милиона души (или около 43 000 човека на кв.км), разположен на източния бряг на река Буриганга в делтата на Ганг. Най-често градът се свързва с два рекорда – брой рикши, пъплещи по улиците (около 400 000), и факта, че е един от най-гъсто населените градове в света.

Невъзможно е в един текст да се опише и разкаже всичко за Дака и градския живот в страната, затова ще се спра на няколко места, които всеки пътешественик и фотограф ще бъде доволен да види, пипне, помирише (много важно), снима и усети.

Речното пристанище на Дака (Sadarghat Boat Terminal), разположено в южната част на града, е един от най-големите речни терминали в света. Той обслужва дневно около 200 големи и по-малки съда, а хората, използващи услугите му за същото време, са около 50 000. Докато се намирате в тази централна точка на града, ще стане ясно, че се разхождате, снимате и консумирате сандвича си върху бунище с дебел килим от боклук. Бетонните пътеки (без боклук по тях) водят само до платформите, където пристават по-големите речни кораби. Всички останали лодки и по-малки корабчета забиват нос директно в скрития под плътен пласт боклук бряг, който на места дори не се вижда. "Важно е да сте с отворено съзнание, когато пътувате из Бангладеш", пише анонимен пътешественик от популярен интернет блог. Подкрепям го напълно. Когато човек не съди, не е високомерен, а е отворен към всичко и всички, може да прекара чудесно време в Бангладеш сред едни от най-усмихнати и добронамерени хора, които някога ще срещне.

Най-забележителните плавателни съдове са така наречените Rockets ("Ракети") - пътнически кораби, произведени в началото на миналия век, притежавани и експлоатирани от държавната служба

Bangladesh Inland Water Transport Corporation. Те обслужват най-известната линия в Бангладеш – от Дака до Кулна с 10 спирки и разстояние от 354 км, което изминават за около 28 часа. Едно е сигурно – Rockets не са декор в исторически филм, а масов транспорт, ползван както от туристи, обикновено изолирани на най-горната, луксозна палуба, така и от редовни граждани, ситуирани на по-долните палуби. Именно на тях се возих и аз, а преживяванията от няколкото нощни часа, прекарани сред мъже, жени, деца, денкове багаж, добитък и тоалетни, непочиствани вероятно от пускането на кораба на вода, са едни от най-ярките и осезаеми спомени от тази чудна река.

Улица Hindu (Hindu street), или както местните наричат това място – пазара Shankaria, е хиндуисткото сърце на стара Дака (Puran Dhaka).

Това е един от най-гъсто населените райони в града, а също и дом на най-голямата хиндуистка общност в иначе мюсюлманска Дака и Бангладеш. Местните тук са вегетарианци и последователи на бог Вишну и бог Кришна. Най-голямото удоволствие е да се загубите из малките улички и сутерени, попадайки в приказни малки занаятчийски работилнички, където се практикуват всевъзможни стари занаяти, включително и един от най-разпространените – изработка на скулптури на боговете Вишну, Кришна и др. В Shakhari Bazaar има множество богато украсени сгради, построени по време на колониалния период. Въпреки окаяното си състояние днес те са свидетелство на богатата и пищна традиция от миналото. @@galwidg:[email protected]@

Хиндуизмът е втората по значение религия в Бангладеш. Тя обхваща около 9.6% от населението, което отрежда на страната третото място по брой хора, изповядващи тази религия след Индия и Непал. По своята същност бангладешкият хиндуизъм се доближава до западнобенгалската разновидност и това е обяснимо с факта, че двете части на Бенгал – Западен (в днешна Индия) и Източен (днешен Бангладеш) са попадали в една държава (Индия) до 1947 г., до момента на разделението си. Култът към бог Вишну е еднакво разпространен сред всички касти в страната поради универсалните си човешки послания за разлика от почитането на бог Шива, практикуван най-вече от по-висшите касти.

Издигането на бог Вишну и суфизма (мистично течение в мюсюлманството) съжителстват съвместно по един особен и интересен начин в Бенгал. Основната и най-важна прилика е, че и двете течения използват земната плътска любов като израз на единение с божественото. На индийския субконтинент, където враждата между мюсюлмани и индуси е причинила множество страдания и жестокост, подобни послания наред с разбираемия и по-човешки език за общуване на двете религии са може би доброто лекарство срещу омразата и враждата.

Дака е царството на рикшите. Огромният им брой, както и впечатляващите улични задръствания, предизвикани единствено от тях, са толкова забележителни, че спокойно може да прекарате дни наред само като ги снимате или като техен пътник. Особено внимание заслужават украсите. В Бангладеш изкуството да се рисува по рикши датира от 50-те години на миналия век. Най-често срещани са изображенията на цветя, птици и популярни артисти. Срещат се рикши, украсени по начин и с образи, представящи религиозните пристрастия на собственика, а понякога и такива с изографисани текстове и коментари по социални или религиозни проблеми. Макар и често хулено от местния елит, това "народно" изкуство всъщност е изключително живописно и напълно уникално, нещо, което го прави истинско и достойно за възхищение.

Най-тъжната част от градският бангладешки пейзаж са бордеите и гетата, разположени най-вече около железопътни релси, бреговете на локалните реки и в покрайнините на града. В тях живее 40% от населението (или около 7 милиона души). Дака е най-бързо разрастващият се град в света, като според ООН населението му ще достигне 20 милиона души през 2025 г. Според статистики на организацията около 70% от основната миграция на хора от вътрешността на страната към гетата на големите градове се случва поради промените в климата – проблем, чиито най-мащабни последици изпитва именно Бангладеш.

Посетих няколко гета в Бангладеш (основните са Begun Bari, Karail, Kawnia, Lalbagh, Mohammadpur, Mymensingh), сред които и най-голямото от тях – Karwan Bazar в Дака. В него живеят 12 000 човека, помещаващи се в около 3000 колиби. Влакове минават на всеки 30 минути толкова близо до хората и къщите, че човек има чувството, че всеки момент ще настъпи катастрофа или някой ще бъде смачкан. За жалост това наистина се случва, и то много често, обясни ми моят водач – най-вече с малки деца, които все още не са изградили бързи рефлекси да се отдръпнат навреме.

Картината е твърде буквална и до болка очевидна – огромен брой хора от най-ниската социална и обществена прослойка, живеещи на ръба на оцеляването, наблъскани в малки колиби, направени с подръчни материали без вода и електричество. Вместо да ви залея с числа и статистки, ще ви разкажа за местните туристически фирми, които рекламират т. нар. услуга poverty tours за еднодневни или няколкочасови посещения на гета срещу заплащане. Тя представлява организиране на платени турове за туристи като вид туристическа атракция с цел печалба (независимо от декларациите на фирмите, че 80 % от доходите отива за подобряване на условията на живот в гетата) по лични наблюдения – изключително неприемлива. 

Посещението на гетата от журналисти, фотожурналисти, документалисти, кореспонденти и хора, които имат за цел да документират условията за живот, е повече от желателно, но да се ползват бордеите като туристическа атракция е дълбоко непочтенно. Докато вървях из тесните улички на гетото Karwan Bazar и разменях по някоя дума с хората с помощта на моя водач, си задавах непрекъснато въпроса как е възможно човешки същества да бъдат докарани до ниво на полуживотинско съществуване и до ситуация, в която туристи да идват да ги снимат и разглеждат като животни в зоологическа градина. Седях на железопътните релси и наблюдавах хората почти безмълвно. Няколко дни по-късно се бях настанил в удобното кресло на самолета на Турските авиолинии на път обратно за България, а прекрасно ухаещата стюардеса ми подаде пакетче, в което намерих следните вещи: малка четка за зъби, тубичка паста за зъби, чорапи със специално гумено покритие на ходилата, за да не падна, докато отивам до тоалетната, слушалки, кърпа за лице, маска за очите, за да не ми пречи светлината в самолета. Прибрах се вкъщи, а България никога не ми е изглеждала по-прекрасна.

Най-хубавото нещо в Бангладеш са хората и техните усмивки. Спомням си и сега с носталгия за всички, които срещнах по пътя си, и няма да е пресилено, ако кажа, че до известна степен ми липсват. Липсват ми неподправената доброта в повечето от хората, простотата на ежедневието, човечността, безкрайното им любопитство и жажда за познания и контакт с външния свят.

http://pavelgospodinov.photoshelter.com

http://pavelgospodinov.com/

Докато похапвам вкусна бангладешка храна, слушам приятния глас на Султана – около 70-годишна пенсионирана адвокатка от Върховния съд в Дака и собственичка на хотела, в който съм отседнал и вечерям. Тя ми разказва за работата си като юрист, за корумпираната правна система в държавата, за малкия си бизнес, за страната и накрая заключва, че за нея селската част на Бангладеш е прекрасна, но градовете са отвратителни и повече никога не би се върнала в Дака (действието се развива в хотелче недалеч от Srimangal, на около 200 км от Дака). Склонен съм да се съглася, макар да не бих използвал точно думите "отвратителен" или "мръсен, хаотичен, претъпкан и ужасен", били те и верни.

Градският Бангладеш е повече от това – той е отделен свят, който заслужава да бъде изследван и открит от всеки лично за себе си. Като представителна извадка на градския Бангладеш ще ползвам Дака, столицата на Народната република Бангладеш – един от най-големите градове на Южна Азия с население от над 15 милиона души (или около 43 000 човека на кв.км), разположен на източния бряг на река Буриганга в делтата на Ганг. Най-често градът се свързва с два рекорда – брой рикши, пъплещи по улиците (около 400 000), и факта, че е един от най-гъсто населените градове в света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    Благодаря за репортажа, добре предава части от местния колорит ( е, не от политиката на страната). Едиственото което бих добавил към цитираното "Важно е да сте с отворено съзнание, когато пътувате из Бангладеш" е " и често със запушен нос".

  • 2
    tarna avatar :-|
    tarna

    Асоциацията ми за Бангладеш е бедност, наводнения, детски труд, евтин труд, дрехи произведени в Бангладеш. Очевидно знам много малко за тази страна, затова благодаря за разказа, много е интересен.




  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Малко е потресаваща обстановката в Бангадеш или поне на мен така ми изглежда.

  • 4
    tm_pz avatar :-|
    Todor Marinov

    Пълна цигания, то май само те са по - зле от нас , все още?

  • 5
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Добро четиво, благодаря!

  • 6
    sofianec avatar :-|
    Софиянец

    Наскоро четох за Бангладеш...не мога да си представя държава която е само с 37 000кв. км по-голяма от България, но е с население от 150млн. души....и БВП само 3 пъти по-висок от нашия...Чудовищно!

  • 7
    anastas_kar avatar :-|
    anastas_kar

    С " Жажда за контакт с външния свят " в Социлистически Бангладеж ,
    бедност и усмивки... към светлото бъдеще !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.