100 килограма сладки

Тези сладкарнички и пекарнички е добре да се проверят :)

До коментар [#2] от "zumz":

Такава сладкарница - у баба ти.
Само че нашите традиционни десерти са баклава, тиквеник, халва... пък тях точно някой турски майстор ще ти ги направи по-добре.
Самите изделия от рода на петифури, торти, кроасани, марципани са си френско, германско, италианско или белгийско изобретение. Логично е най-хубавите такива да стават със съответните продукти.

У баба ми - да.

А такъв довод е пълна глупост - кое откъде било.

Като че ли хубавите френски пекарни или сладкарници си набавят продукти само от Франция или риба за суши - само от Япония, или месо за хубав стейк - само от Аржентина (???)

Тенденцията в нормалните места (България явно не е сред тях) - е суровините за хранителните продукти да се набавят местно - в държавата, областта където се приготовляват такива изделия. Това се прави с цел да се нанася по-малко вреда на околната среда - разходи за транспорт, горене не бензин, вредни газове и т. н. и най-вече - да се стимулира и подкрепя местното производство.

Коментарът ми беше по принцип и не цели да критикува конкретните сладкарници описани в текста - това са отлични и качествени места, сигурен съм и съществуването им може само да ни радва и подслажда.

[quote#2:"zumz"]Ще може ли да научим за сладкарница където "Голяма част от суровините са местни - от български производители, екологични, качествени и вкусни"?
[/quote]

Напълно съм съгласна с тебе! Каква по-голяма глупост и абсурд е да се правят несполучливи напъни в имитиране на френска и каквато и да е чуждестранна кухня, когато с местни продукти, умение и фантазия, могат да се приготвят по-вкусни неща.
Само вида на чудовището, покрито с розов фондан, е достатъчно да ми се отще всякакъв досег с въпросната сладкарница! А като си представя химията, използвана като заместител на оригиналните продукти, ме обхваща страх и ужас! Убедена съм, че ако човек избягва неприродните продукти, които ни натрапват за храна за достатъчно дълъг период и след това опита някое от 'изкушенията' на местните сладкарници, то той/тя ще получи хранително отравяне. На мен лично ми се е случвало.

До коментар [#5] от "princess_x":

Как само реши, че "напъните" са "несполучливи"?
И изобщо, без да целя да те обиждам, коментарът ти звучи несвързано.

Човекът е завършил във Франция, за това е направил френска пекарна.
Това по никакъв начин не пречи на някой мераклия да направи качествена българска баничарница. Нали идеята е потребителите да имат избор - днес ти се яде кроасан, утре баница..

[quote#4:"zumz"]суровините за хранителните продукти да се набавят местно - в държавата, областта където се приготовляват такива изделия[/quote]

Много си прав, но за съжаление в България има много малко качествени местни продукти, освен ако не идеш да си ги вземеш от някой производител на село. А точно в случая с какво би могъл да се замени белгийския шоколад? Със 'Своге'? ;)

До коментар [#6] от "anahid":

Коментирах по принцип и въз основа на дълъг и тъжен опит, а за тази сладкарница ще се произнеса конкретно, след като опитам произведенията и'. Но мога да дам друг пример за шоколад, ръчно правен от българо-френска двойка в Пловдив: много прехвален в статия на Капитал (или Дневник, не помня) но горчиво и скъпичко разочарование в действителност.
В края на краищата, всичко опира до въпроса за нивото на очакванията и степента на развитие на вкуса. В България и двете са доста скромнички и, следователно, новите кулинарни предприемачи не са заплашени от кой знае какви предизвикателства от страна на клиентите.
Да живее посредствеността, за която почвата е благодатна в нашата родина!

Относно Marquissa, наистина доброто лого е много важно! Това показват и те! Иначе шоколадовите трюфели са ми любими!