Мариана Мелнишка
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Чудно е празничното спокойствие по улиците на София около Коледа, особено ако се случи да няма стрехи от сняг, надвесени над фасадите, а те да са огрени от слънцето. Докато се шляех между книжарници и някой и друг магазин с "голямо намаление", се заглеждах и по къщите, които обикновено подминавам с поглед, забит в неравните плочки, павета или в дупките по асфалта. В необичайната тишина човек може да се заслуша и в някакви спомени, в чути-недочути разкази, нещо прочетено и забравено, после да го потърси пак из книгите, в архивите. От бул. "Витоша" към ул. "Граф Игнатиев" свърнах по късичката ул. "Христо Белчев", за да видя на светло къщата на №12, където преди повече от век са витаели духовете на трима поети – Мара и Христо Белчеви и Пенчо Славейков.
Отдавна преустроена в заведение с носталгичното име Before&After ("Преди и сега"), тя все пак е съхранила нещо от атмосферата на литературен салон – между запазените ламперии и автентичния дървен под, с мраморна жардениера като фонтан насред залата на партерния етаж. Неделните танго милонги тук като че ли поддържат духа на отминалите времена.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
12 коментара
Отдавна е време за преразглеждане на правилата продажби, използване и поддръжка на къщите - паметници на културата. Не може да се очаква че стари хора или собственици от чужбина ще се грижат за приличния изглед на имотите, още по-малко българските "бизнесмени" ( моля редките изключения сред тази група да ме извинят, но не съм чул за дарения и благотворителни прояви подобни на тези на Христо и Евлоги Георгиеви).
Къщата е е уникална, но още по уникалното е, че снимката е запечатала моето червено СиСи...:)
В идеалния софийски център преди време видях такава поразяваща разруха, че ми се доплака. Представих си цялата чаровна архитектурна еклектика във възстановен, освежен и поддържан вид. Нямам предвид само сградите, наречени паметници на културата, а една цялостна концепция за облагородяване на пространството. В това отношение може да се вземе пример от Букурещ, Загреб, Любляна, а за антипример може да послужи днешна Будапеща. В старите евродемокрации върви постоянно финансиране от нарочни еврофондове за реновиране, Не е възможно това да не се получи за София, но няма как да дойде неповикано, а колкото повече се отлага такова решение, толкова по-скъпо ще струва.
До коментар [#3] от "grinda":
Тук-там има възстановени къщи, но голяма част е оставена съзнателно да се разрушава. И вместо специфичният дъх на София да бъде възстановен, старите сгради се заместват от безличен "бетон и стъкло" или наяраво от грозен мутробарок.
До коментар [#4] от "Lady Zeppelin":
Изглежда София не е случила на главен архитект, нито на кмет-естет. И аз видях възстановени сгради, но те стоят като самотни бижута на бунище и навяват неприятни асоциации за богат-беден. Бетонът и стъклото принципно не са проблем, стига да се вписват без конфликт със старото. По света е пълно с успешни примери за това. Може би нашите студенти по архитектура навън ще успеят да се преборят за хармонична София.
А мутро-културата се вижда с просто око навсякъде.
До коментар [#5] от "grinda":
Има примери за вписване на бетон и стъкло, да, но не и когато се бута старата архитектура, носеща духа на града. Мисълта ми е, че с вписване става, но не и със заместване, защото тогава особеният дух умира.
Преди време ми беше попаднала впечатляваща галерия със снимки на сгради, разрушени при бомбардировките на Дрезден, които след това са възстановени до последния детайл. Триумф на надеждата, здравата работа и човешкия дух! Става ми тъжно от нашенските гледки...
До коментар [#7] от "ladinn":
Във Варшава е било по-зле, печелейки печалната титла на "най-разрушен" град п време на Втората Световна война - близо 90% е напълно разрушен, като броя сгради останали с етаж над 2ри е бил по-малко от 100...В последствие Старият град е възстановен педантично така както е бил през 15 и 16 век, използвани са колкото може оригиналните тухли и камъни за къщите (!) всичко разрушено е било буквално пресявано за да се запази каквито предмети на изкуството е имало, дори брави на врати и прозорци...А у нас...изживяваме още първичн капитализъм, губейки идентичността на местата които обитаваме ежедневно....
"Между пътувания за лечение и учение двамата поети работят заедно в същата тази къща, където Мара е първият и най-взискателен редактор на много от стиховете в "Острова на блажените" - онзи модерен за времето си епос на родолюбие и преклонение пред героите."
Статията е чудесна, но би трябвало заглавието да е "На Острова на блажените".
До коментар [#8] от "Yomega":
Не е само Варшава, цяла Германия е била в руини, а после възстановена до брава и резе...Аз лично се чудя какви хора стоят зад този подвиг! Ние във всеки случай, сме толкова встрани от това, че не си струва коментара. Дано поне и малкото, с което разполагаме, да съхраним някак!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.