Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

21 фев 2014, 14:35, 3632 прочитания

От Китай с любов

Берлинале на публиката и Берлинале на мечките

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Джордж Клуни ще дойде" - това бяха първите думи на Дитер Кослик, шефът на Берлинския кинофестивал, на пресконференцията дни преди неговото начало. "Да, от това се интересува нацията." Шегата бе шега само донякъде – точно тази вест намери място в много от заглавията на следващия ден. Естествено и трите големи фестивала – Кан, Венеция и Берлин, се надпреварват за големите звезди, защото няма ли ги, всички пак ще са недоволни.

Жалко, защото други са качествата на Берлинале. Всеки февруари – когато Берлин се представя от възможно най-лошата си страна с виелици и студове, градът се пълни с особен сой хора. Съвсем нормални служители, учители, студенти се превръщат за десет дни в екстремни киномани. Редят се с часове по опашки за билети, сутрин в 9 часа вече седят в киното и гледат първия от общо шест филма за деня. Филми, за които никой никога не е чувал. А за някои от тях няма и да чуе.


Докато в Кан и Венеция публиката се състои от специално избрани хора от филмовия бранш и журналисти, Берлинале е фестивалът на широката публика. Тази година бяха продадени 330 000 билета за 409 филма на 959 прожекции, за повечето от които без проблем можеш да си купиш билет дори малко преди началото. Системата на продажби е така измислена, че да предотврати спекулации и ранни разпродажби.

Спектърът беше богат. Освен големите секции – официален конкурс, Панорама и по-експерименталният Форум, Берлинале 2014 предложи и кулинарно кино, немска перспектива, детски филми, класика, както и редица нестандартни проекти – изложби, дискусии, гостувания в малки квартални кина. Тази година имаше гостуване дори в женския затвор в Берлин.

Тук можеше да видиш Cathedrals of Culture, новата 3D продукция на Вим Вендерс, в която шестима режисьори представят любимите си архитектурни обекти. Или да гледаш 90 минути футболен мач от 1988 в Румъния между "Динамо" и "Стяуа", отборите на армията и на "Секуритате". В документалния филм The Second Game режисьорът Корнелиу Порумбою и баща му – някогашен футболен рефер – коментират мача, отвеждат те зад кулисите на комунистическа Румъния, в която невидимите ръце на властта оставят отпечатъците си навсякъде.



Всичко е достъпно за всеки. Сутрин Мишел Гондри тича покрай теб, за да отиде навреме на прожекцията, нали е в журито. На премиерата на "Американска схема" един ред по-назад седи Крисчън Бейл и ти си отдъхваш, че двайсетте излишни кила от ролята му вече ги няма и той пак изглежда прекрасно.

И, разбира се, Джордж Клуни в компанията на Мат Деймън, Джон Гудмън и Бил Мъри – ех, да не бяха идвали... Не и с Monuments Men. Този път Клуни направи филма, който всички очакваха от него през онази 2002 г., когато дебютира като режисьор пак тук с Confessions of a Dangerous Mind. Четири филма по-късно вече знаем, че от Клуни става добър режисьор. Но точно сега той ни поднесе един по-скоро дилетантски опит за небрежна комедия а ла "Бандата на Оушън". Плоски диалози се редуват с безсмислено патетични сцени в клиширан холивудски стил, помежду им груби несъответствия в сюжета. Жалко за многообещаващия материал, за който Клуни с добър нюх си е осигурил правата – истинска история за група изкуствоведи през Втората световна война, които на самия фронт се опитват да спасят ценни творби на изкуството, откраднати и застрашени от нацистите. На екрана обаче виждаме безкръвна история, която не успява да ни заинтересува.

Други известни имена обаче не ни разочароваха – Уес Андерсън взе Голямата награда на журито за Grand Budapest Hotel, а Ричард Линклейтър бе награден за режисурата на Boyhood. Grand Budapest Hotel, както обикновено при Андерсън, е като приказка на ЛСД. Отвежда ни в един причудлив свят между двете световни войни в Унгария, или по-точно в измислената държава Зубровка. Тайнствената история на шеф-портиера на хотела (Рейф Файнс) и неговия ученик (Тони Риволори) се развива сред декори и костюми, изпипани до последния детайл, напомнящи за великолепието и елегантността на един отдавна изчезнал свят. Като детайли от картината са вписани и големите артисти, които Андерсън си позволява да извика на екрана за не повече от няколко минути – Тилда Суинтън, Адриън Броди, Джеф Голдблум, Уилем Дефо, Леа Сейду, Бил Мъри, Едуард Нортън и Харви Кайтел.

Точно на другия край на филмовия спектър е Boyhood на Линклейтър. Сниман в продължение на 12 години с едни и същи актьори, Boyhood е портрет на живота такъв, какъвто е - без пудра и ефекти, чист и откровен. Почти три часа придружаваме Мейсън (Елар Колтрейн) от 6-годишната му възраст до пълнолетие. Не се случва нищо особено и въпреки това екранът не те пуска нито за секунда. В трилогията си Before Sunset, Before Sunrise, Before Midnight Линклейтър също показваше едни и същи актьори – Джули Делфи и Итън Хоук – в три различни фази от живота им. Тук обаче скоковете във времето са в един и същ филм – никой не трябва да е гримиран, всички порастват и стареят естествено – Патриша Аркет, Итън Хоук и дори собствената дъщеря на Линклейтър Лорелай. Boyhood не случайно бе фаворит за "Златната мечка" на почти всички критици.

Но както често се случва на Берлинския кинофестивал, всичко стана не така, както бе очаквано. Голямата вълна от награди отиде на съвсем друго място – към две от общо трите китайски продукции. Ако изобщо може да се говори за фокус на фестивала, тази година той бе върху Китай и Япония. Затова пък липсваха много от другите силни доставчици на иновативни продукции през последните години като Източна Европа, Африка, Близкият изток, Корея и Русия. С трите си филма китайците показаха, че дори под надзора на цензурата е възможно артхаус кино на солидно ниво, макар и леко надценено от журито.

No Man’s Land е ноар в стил Тарантино от най-буйните му фази. Затова, преди да види бял свят, е отлежал три години на рафта, най-вероятно заради бруталните си сцени, някои от които очевидно липсват. А може би и заради песимистичния си поглед върху живота, май "коригиран" в края на филма. Blind Massage поразяващо пластично показва ежедневието на слепите хора, като работи с истински слепи актьори. Надникваме в непознат свят, пълен с неволи, радости и страсти, през тъмната завеса на невиждащите очи. Тази завеса е добре уловена от оператора Зенг Йиан, напълно заслужено удостоен със "Сребърна мечка" за визията си. Голямата изненада бе "Златната мечка" за Black Coal, Thin Ice, прибрал и "Сребърна мечка" за най-добър актьор на Ляо Фан. Фан е бивш полицай, станал алкохолик, след като двама от колегите му загиват в акция. Седем години и няколко убийства по-късно той все още преследва неразрешения случай, влюбва се в главната заподозряна. Бившият полицай се движи в студен и неприветлив свят, без морален ориентир. Изненадващо е, че онова, което е изгладено в No Man’s Land, тук сякаш идва в повече и придава изкуственост.

Всеки фестивал има своите перли – и когато ги откриеш, десетте дни суха храна и безсъние за забравени. Отварят място на спомен, който те държи топло, като запознанството с нов приятел. Тази година в Берлин имаше две такива перли – германският Kreuzweg и норвежкият Kraftidioten (In Order of Disappearance). Kreuzweg, или Христовият път, католиците наричат 14-те сцени от разпятието на Христа – от осъждането му от Пилат Понтийски до полагането му в гроба. Дитрих Брюгеман, режисьор и сценарист на филма, пренася Христовия път в днешно време – ролята на Спасителя е въплътена в 14-годишната Мария (Леа ван Акен), която е на път да приеме светото причастие. Тя толкова строго следва вярата си, че е готова да жертва и живота си, за да оздравее малкият й брат. Мария живее в свръхкатолическа среда в глухата провинция на Южна Германия със строга и властна майка – Франциска Вайс, може би единственото слабо място на филма, която е напълно сляпа за случващото се с дъщеря й. Уникалното на Kreuzweg е безкомпромисният му подход към разказа. Филмът е заснет в точно 14 сцени, всяка в един-единствен кадър, почти или изцяло без движение на камерата, като някои от сцените са дълги около 15 минути. Майсторството на Брюгеман в изграждането на живи сцени бе наградено със "Сребърна мечка" за най-добър сценарий.

Норвежкият Kraftidioten е най-забавната и интелигентна комедия от "Криминале" насам. Стелан Скаарсгард живее в Северна Норвегия и си изкарва хляба с чистене на заснежени пътища. Когато един ден мафията по погрешка убива сина му, той започва безмилостно отмъщение. Всичко в този филм е безкрайно иронично – шефът на норвежката мафия е невротичен веган, който постоянно си прави пресни сокчета от морков и хапва розови сладки. А един сръбски мафиот горещо препоръчва на колегата си престой в норвежки затвор - заради добрите зъболекари, учтивите надзиратели и пенсионните точки, които получаваш, докато си вътре.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Бар "Сол" Ново място: Бар "Сол"

Заведението отваря след основен ремонт и с разнообразна храна

13 мар 2020, 2014 прочитания

Networking Premium открива петата си локация в Пловдив Networking Premium открива петата си локация в Пловдив

Така се превръща в първата национална мрежа от споделени офис пространства в страната

6 мар 2020, 3457 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Трима на "Двора"

Един автор на художествена керамика и двама творци на бижута се опитват да създават среда, която култивира вкус

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10