С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

4 4 апр 2014, 14:26, 10075 прочитания

Експо център

По маршрута на паметните плочи в квартала "Докторски паметник" и бул. "Оборище"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Като завие човек от булеварда с имената на дарителите на Софийския университет (носил в миналото най-различни имена на преходни властници, докато получи сегашното и най-значимото) наляво по ул. "Шипка", вече навлиза в квартала "Докторски паметник" – най-достолепната част на столицата. На мястото на турски гробища в края на XIX век започнало прокарването на първите главни артерии за пулсиращия живот на разрастващия се град. Внушителната, но скромна четириъгълна пресечена пирамида от едри камъни със саркофаг отгоре е издигната на разчистеното през 1884 г. пространство – от италиански строител по проект на чешки архитект – в памет на 529 лекари, сестри и санитари от мисията на руския Червен кръст, загинали в най-тежките сражения: при Плевен, Пловдив, с. Мечка и на връх Шипка, както пише върху постамента.
Къщата на генерал Сарафов


За разлика от възникналите малко по-късно още два квартала с интелектуален дух Докторският бързо се прославил с буйни страсти, авантюри и драми.

Не му били спестени и раните от войните, нито униженията, съпътствали следвоенната ни история, а днес носи и белезите на отчуждаването и отродяването
В постепенно оформената наоколо градина зад Народната библиотека били засадени първите дървета от вълшебния вид гинко билоба. Наоколо избуявала зеленина, а градският център с възникващите административни учреждения бил на една разходка разстояние. Към новите прави улици се насочвали политици, военни, юристи, индустриалци и търговци, учени и писатели, учители и артисти, висши чиновници. Първите двуетажни къщи сред зашумени дворове приличали по-скоро на вили – за семействата им и за престиж пред формиращото се общество.

Свободният и предприемачески дух на градостроителството (както в управленски, така и в архитектурен смисъл на понятието) привличал възпитаници на най-големите световни школи – някои чужденци, но повечето българи, изпращани там след Освобождението със стипендии от държавата или от благодетели, за да построят после своето ново отечество. В две-три десетилетия те придали на този първи квартал на интелектуалците в някогашна селска София такъв европейски облик, че му се удивлявал не един пътешественик. За разлика от възникналите малко по-късно още два квартала с интелектуален дух Докторският бързо се прославил с буйни страсти, авантюри и драми. Не му били спестени и раните от войните, нито униженията, съпътствали следвоенната ни история, а днес носи и белезите на отчуждаването и отродяването.


Малцина помнят, че по ул. "Шипка" между Софийския университет и Военната академия някога дори е минавал трамвай. Но не по следите от релси вървях, а по маршрута на паметните плочи – поставени и липсващи. Спрях пред изисканата неголяма къща на №11, където е живяло семейството на проф. Иван Шишманов, един от най-великите строители на нова България, станал и инициатор на обединена Европа като председател на българската секция на Паневропейския съюз, след като сам е бил доброволец на фронта.

Потомък на поборнически род от Свищов, свързан по майчина линия с фамилията на Христо Ботев, Иван Шишманов получил солидно образование по философия, психология и педагогика в големи европейски университети, като междувременно усвоил и няколко езика, което обуславя неговия космополитизъм. Основател е на Народния театър и на първите училища по изкуствата, читалища, българската секция на ПЕН клуба, както и на много специализирани детски образователни заведения. Като организатор и председател на Съюза на българските учени, писатели и художници представял пред света националните ни достойнства, а като просветен министър се противопоставил на затварянето на университета през 1907 г., след което подал оставка. Десет години по-късно Фердинанд заложил на дипломатическия му талант и широка култура и го изпратил като посланик в Украйна, когато тя имала нужда от подкрепа срещу натиска от вече болшевишка Русия.

Шишманов се оженил още в Женева за украинката Лидия, дъщеря на негов професор - революционер и емигрант, която основала един от първите легендарни софийски литературни салони по примера на писателката Жорж Санд в Париж и на руската княгиня Зинаида Волконска, поетеса и музикантка. Посетителите на днешното заведение "О, Шипка!", заемащо мястото на същия този салон, едва ли могат да си представят какви писатели и хора на изкуството са разказвали, спорели и свирели тук.



Къщите на Бръчков и проф. Шишманов

Къщите на Бръчков и проф. Шишманов


В странстванията на професора по културология и литература като министър имало и "роман" – с румънската кралица Елизабет, в чиито дълбоки сини очи той съзрял "отражението на ангелска душа", както сам е писал, а останалото е мълва... Голямата драма на семейството била преждевременната женитба на сина им Димитър, блестящ млад юрист и литератор с дипломи от университетите, където са учили родителите му, с 23 години по-възрастна от него дама, с която имал тайна връзка, докато тя била съпруга на генерала, към когото Димитър Шишманов бил военен кореспондент.

Понасяйки с достойнство последиците от младежката си авантюра, той успява да се прочуе на литературното поприще, докато юридическият му талант го издига в държавната администрация, но за да избегне публичността, той предпочита посланическа служба в Атина. Там се сприятелява с прогресивни интелектуалци и благодарение на дипломатическия си авторитет успява да спаси живота на поета Костас Варналис от наказателна акция на нацистките окупатори.

От дълг към родината обаче приема да се върне и да служи на страната си като министър на външните работи. С поразителна далновидност предвещава изхода от войната и собствената си съдба. "Народният" съд не пощадява писателя, за да унищожи политика Димитър Шишманов, а цензурата успява да заличи от българската литература неговите така популярни пиеси, повести, разкази и роман. 

Илюстрация

Името му липсва и от паметната плоча на родния му дом. Ала с добрите си спомени и уважението си към него потомците на съпругата му устройват днес литературни четения в реституираната им къща, както майка му Лидия изпълнила след смъртта на своя съпруг Иван Шишманов през 1928 г. заръката му да събере цялото му книжовно наследство.

Едва не подминах №9, защото на предна линия не се вижда къща. Сгушено в дъното на дворче, стои едно архитектурно украшение, дарено от арх. Кирил Маричков в първите години на XX век, но десетилетията и събитията в тях са го обвили в плътна загадка. В архивите фигурира името на подпоручик Бръчков като купувач на имота през 1906 г., а последен наследник през 1973 г. се оказва италианец – вдовец на Райна Бръчкова. Фасадата във венецианско червено прилича на декор от приказка и нищо чудно, че сега е приютила сладкарница.

По проект на собственика й просторната къща с голяма веранда на №7 е строена с класическа увереност и размах. Няма плоча с името на инж. Георги Атанасов, индустриалецът с уникални способности, двигателят зад създаването на тежка промишленост и машиностроене в нашата страна. Като акционер, а впоследствие и главен директор на дружеството "Гранитоид", основано през 1908 г., той го превръща в индустриален колос, дал насоките на стопанския живот на България.

Една след друга изникват четири електроцентрали с високопланински язовир, тръгват далекопроводи, от собствени мини се захранват първите ТЕЦ, за разгърнатото строителство е построена модерна фабрика за местен цимент със собствено енергоснабдяване и четири механизирани силоза за продукцията, изграждат се железобетонни мостове, водни резервоари, аеродрумът Божурище, обогатителна фабрика за цветни метали в Кърджали, започва производство на синтетични масла от каменни въглища там, където днес е "Лукойл - Нефтохим" - всичко е проектирано, организирано и ръководено от човека със забележителна математическа дарба, която още като момче му открила пътя към Европа. Защото ориста на бежанци от Дебър и Одрин е направила Сливен роден град на Георги и неговите шестима братя и сестри. А когато и те загубват баща си, най-големият брат започва да се грижи за по-малките.

Къщата на Атанасови

Къщата на Атанасови


Заложбите на Георги му спечелват стипендия, с която той започва да учи във Виена, но завършва мечтаното инженерство в Дрезден. Пред академична кариера предпочита практическата работа и проектира един от мостовете над Дунав в Будапеща. В България се връща като специалист по мостове и железници. От Сливен е и съпругата му, с която имат трима синове. Сам той е мобилизиран през Балканската война, но се грижи строителството на циментовата фабрика да не спира и тя започва да работи през 1914 г. в навечерието на следващата война.

През мирните десетилетия на подем предприятията на фирмата дават работа на 5 до 7 хиляди души с над 100 проектанти и инженери, а за всички са осигурени общежития, столове, детски градини. Съпътстващата благотворителна дейност на индустриалеца е увековечена в паметника на Хаджи Димитър в Сливен, лъва от скулптора Андрей Николов пред Паметника на незнайния воин в София, черквата "Св. Параскева", както и много стипендии за даровити ученици.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Амок Ново място: Амок

Клубът иска да разнообрази алтернативната сцена в София

14 фев 2019, 1691 прочитания

Шънджън - бикът на китайската амбиция 2 Шънджън - бикът на китайската амбиция

Градът е огромен експеримент на Китай за бизнес, административен опит и различен начин на живот

8 фев 2019, 4445 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 4972 прочитания

15 фев 2019, 3033 прочитания

15 фев 2019, 2753 прочитания

15 фев 2019, 2750 прочитания

15 фев 2019, 1909 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Къде е млякото

Пловдивското "Да, за теб" е магазин, кафене или ресторант в засимост от настроението

Денят, след който интернет ще бъде друг

Или поне Брюксел си мисли така

Пионерът в събирането на дългове

Райна Миткова-Тодорова, управляващ директор на "ЕОС Матрикс", пред "Капитал"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете