С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

20 16 май 2014, 17:12, 24309 прочитания

Малката Виена

Спомен за знаковия български архитект Георги Фингов (140 години от рождението и 70 от смъртта) през неговите сгради

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Стопанско училище Княгиня Мария Луиза, ул. Лавеле 30

Увеличаване

Инфографика

Първа евангелска черква, ул. Солунска 47


Увеличаване

Инфографика

Софийска банка, ул. Московска 19


Увеличаване

Инфографика

Търговско индустриална камера, ул. Славянска 2

Увеличаване

Инфографика

Централна кооперативна банка, надстройка, ул. Иван Вазов 1

Увеличаване

Инфографика

Трета софийска гимназия, ул. Уилям Гладстоун и Пиротска 68

Увеличаване

Инфографика

Хотел Империал, ул. Леге и Съборна

Увеличаване

Инфографика

Българска търговска банка, площад Гарибалди

Увеличаване



На тръгване от квартала "Докторски паметник" се връщам отново на ул. "Шипка" и спирам пред стройната къща на на № 44, с която са свързани много имена и съдби. В архивите е записана на Смедовски, но всъщност има еклектична история като характерния стил на проектиралите я архитекти Фингов и Маричков. По поръчка на съпрузите Христина и Атанас Смедовски те създали през 1910 г. поредния си кокетен шедьовър в сецесионов стил, с еркери и балкони, с пластични украси, островърха кула и начупена покривна линия. В интериора присъствали любимите на Фингов дървени ламперии, кахлени печки и гипсови тавани. През 1938 г. била купена от пословично успешния и почтен софийски търговец на хранителни стоки Георги Гегов, стигнал заедно с брат си Христо и с трудолюбието им от бедността на родното македонско село до собствена фирма, чийто първи магазин и досега стои на бул. "Дондуков".

В къщата на ул. "Шипка" си отивали стари и идвали нови членове на рода, докато бомбардировката не прекъснала линията на възхода им. И ако счупеният покрив и една-две стени можело да бъдат поправени, пълната национализация на имуществото на Гегов през 1948 г. спряла работата и на сърцето му. Но въпреки натрапените наематели в къщата семейството на дъщеря му успявало някак с учение и таланти да привлича наоколо си хора на науката и изкуството, докато правнукът на съсипания търговец стигнал до спечелена с конкурс позиция във Френската академия на науките. Фамилията му Кабасанов (на другия му дядо – светило в българистиката) стои с едри букви на вратата на възстановената най-сетне наследствена къща.


Всъщност накъдето и да се обърне скитащият из централните улици на София,  непременно ще види някоя от изящните фасади на арх. Георги Фингов, на когото древната ни столица дължи своя европейски облик, фрагменти от който са надживели и бомбардировките, и разрушителните амбиции на тоталитарното градоустройство, за да зависят днес от интересите на парите. За щастие сградите, построени за банки, само са сменяли собствениците си, така че днес се оказват и залог за престиж. Ами по-малките фамилни къщи, които искат грижи, а не носят доходи, сред които са двете къщи на самия архитект, пред едната от които се спряхме в януарския брой на Light.

Начертал е плановете – с фасадната декорация и интериорите – на повече от сто частни дома не само на софиянци, но и в Пловдив, Казанлък и други градове, а във Варна, Бургас, Свищов, Плевен и Велико Търново е проектирал сам или със съдружници важни обществени сгради, достолепни училища и много банки. Превратностите в собствената му съдба сякаш са се пренесли върху необозримото му и разнообразно творчество: "доходните" сгради тържествуват, гарите, халите, училищата са общинска грижа, но не една осиротяла къща се руши, както рухнали много от мечтите и надеждите на гениалния и родолюбив българин още преди да рухне над него бомбардирана сграда.

Роден в Калофер в учителско семейството, той преживял бягството през Балкана в 1878 г. от нахлуващите турци, после станал свидетел на смутни времена, докато баща му бил назначаван за управител на различни окръжни градове, преди да се посвети на любимото си учителстване. А когато дошло време Георги да избере "висша наука", както сам се изразява в кратките си записани спомени, забележителните му математически умения и препоръката на учителя по рисуване го насочили към архитектурата. Във Виена пристигнал без дума немски и само с 10-12 наполеона, но попаднал на хазайка с добро сърце и бил взет под закрила от сънародника си арх. Йордан Миланов, вече утвърден в австрийската столица и по-късно посветил се и той на благоустрояването на родината.



Още с първите държавни изпити през втората година Фингов спечелил уважението на професорите си и в края на петата един от тях го взел за асистент, а император Франц Йосиф издал специален декрет за заплатата му като български поданик. Скоро го назначили на работа и в общината, а след като приключвал със задълженията си, вечер се заемал с подготовката на дипломирането си. Щом положил и последния държавен изпит, получил предложение за доходна работа по строежа на новия дворец във Виена. Той обаче бил решил да се върне в България, "пълен с енергия, знания и надежда да допринеса нещо за родната архитектура". Отишъл за съвет най-напред при същия строителен инженер, който навремето го насочил към Виенската политехника, а сега го посрещнал с думите: "Защо не остана там? Тук ти ще се заличиш и няма нищо да можеш да направиш, едно, защото нямаме средства да строим, тъй както си учил; нямаме хора, които да те оценят, и трето – завистта ще те изяде."

Разбрал тогава младият и идеалистичен архитект Фингов (чийто баща се познавал с Христо Ботев и бил приятел с Иван Вазов) смисъла на нещо, което преживял още като студент последна година, но разкрил едва след завръщането си в родината. От Виена участвал в конкурс за български павилион на Световното изложение в Париж през 1900 г. Резултат или отговор за проекта си така и не получил. Срещнал го в София архитект от журито и го поздравил за проекта. Бил великолепен, но премия не му дали, "защото мислехме, че ти не ще можеш да се справиш и натоварихме колегата Т. да приготви друг проект..."

Дали това първо и показателно разочарование не е направило виенския възпитаник по-борбен и издържлив? Едва намира работа в Пловдив, проектира и Шипковата къща в Казанлък. Скоро е повикан в София да заеме овакантения от Фридрих Грюнангер пост на държавен архитект по дворцовите постройки. Щастлив, че може да даде воля на творческото си въображение, той прави ловните хижи в Ситняково и Царска Бистрица в духа на българската възрожденска архитектура, със сецесионови детайли, проектира малкия дворец Враня и работи по дворцовите сгради в София и Евксиноград, създава Първа евангелска църква.

По същото време се сдружава с арх. Маричков и двамата печелят проектите за нововъзникващите училища в София, а в конкурса за държавната гимназия "Гладстон" получават първа премия. Сградите и днес респектират с величествената си осанка и мащаби, а характерният архитектурен почерк се чете ясно дори на по-малката Първа девическа гимназия (днес 6-о училище) на ул. "6-ти септември".
"Първата истинска сецесионова сграда" по думите на Фингов двамата построяват за търговеца Лаос Функ – забележителна с пространственото си и естетическо си въздействие (в нея беше Червеният кръст, а сега има банка).

След като създава семейство с дъщерята Райна на знатна плевенска фамилия, "замислихме да си направим къща, която проектирах през 1906 г ... и на 1 юни 1909 г. се нанесохме да живеем в нея. В тази къща вложих всичкото си изкуство...", е писал архитектът. В уютния елегантен дом на Фингови гостуват художници и писатели, членове на дружеството "Съвременно изкуство". По това време той създава импозантната дирекция на БДЖ, Стопанското училище "Мария Луиза" (днес Музей на МВР), споменатата къща на Смедовски. Скулптори от ранга на Андрей Николов и Иван Лазаров украсяват фасадите на Фингов. Но като се "обяви Балканската война... трябваше да отидем всички на фронта. Върнахме се благополучно през 1913 г. и почнахме пак усилена работа".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Източни Родопи за откриватели Източни Родопи за откриватели

Няколко затънтени места, където да се загубиш с удоволствие

14 юни 2019, 6968 прочитания

Ново място: "Домашен Магазин" Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

14 юни 2019, 1694 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
На тясно

Dextrophobia Rooms - първите по рода си физически помещения в България, предназначени за отборно забавление под формата на real life room escape game

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Евроизбори 2019: Слънце грее, дъжд вали...

...или как гласува Симитли

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото