Малката Виена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малката Виена

Дирекция на железниците, ул. 6 септември<br/><br/>

Малката Виена

Спомен за знаковия български архитект Георги Фингов (140 години от рождението и 70 от смъртта) през неговите сгради

26330 прочитания

Дирекция на железниците, ул. 6 септември<br/><br/>

© Александър Геров


На тръгване от квартала "Докторски паметник" се връщам отново на ул. "Шипка" и спирам пред стройната къща на на № 44, с която са свързани много имена и съдби. В архивите е записана на Смедовски, но всъщност има еклектична история като характерния стил на проектиралите я архитекти Фингов и Маричков. По поръчка на съпрузите Христина и Атанас Смедовски те създали през 1910 г. поредния си кокетен шедьовър в сецесионов стил, с еркери и балкони, с пластични украси, островърха кула и начупена покривна линия. В интериора присъствали любимите на Фингов дървени ламперии, кахлени печки и гипсови тавани. През 1938 г. била купена от пословично успешния и почтен софийски търговец на хранителни стоки Георги Гегов, стигнал заедно с брат си Христо и с трудолюбието им от бедността на родното македонско село до собствена фирма, чийто първи магазин и досега стои на бул. "Дондуков".

В къщата на ул. "Шипка" си отивали стари и идвали нови членове на рода, докато бомбардировката не прекъснала линията на възхода им. И ако счупеният покрив и една-две стени можело да бъдат поправени, пълната национализация на имуществото на Гегов през 1948 г. спряла работата и на сърцето му. Но въпреки натрапените наематели в къщата семейството на дъщеря му успявало някак с учение и таланти да привлича наоколо си хора на науката и изкуството, докато правнукът на съсипания търговец стигнал до спечелена с конкурс позиция във Френската академия на науките. Фамилията му Кабасанов (на другия му дядо – светило в българистиката) стои с едри букви на вратата на възстановената най-сетне наследствена къща.

Всъщност накъдето и да се обърне скитащият из централните улици на София,  непременно ще види някоя от изящните фасади на арх. Георги Фингов, на когото древната ни столица дължи своя европейски облик, фрагменти от който са надживели и бомбардировките, и разрушителните амбиции на тоталитарното градоустройство, за да зависят днес от интересите на парите. За щастие сградите, построени за банки, само са сменяли собствениците си, така че днес се оказват и залог за престиж. Ами по-малките фамилни къщи, които искат грижи, а не носят доходи, сред които са двете къщи на самия архитект, пред едната от които се спряхме в януарския брой на Light.

Начертал е плановете – с фасадната декорация и интериорите – на повече от сто частни дома не само на софиянци, но и в Пловдив, Казанлък и други градове, а във Варна, Бургас, Свищов, Плевен и Велико Търново е проектирал сам или със съдружници важни обществени сгради, достолепни училища и много банки. Превратностите в собствената му съдба сякаш са се пренесли върху необозримото му и разнообразно творчество: "доходните" сгради тържествуват, гарите, халите, училищата са общинска грижа, но не една осиротяла къща се руши, както рухнали много от мечтите и надеждите на гениалния и родолюбив българин още преди да рухне над него бомбардирана сграда.

Роден в Калофер в учителско семейството, той преживял бягството през Балкана в 1878 г. от нахлуващите турци, после станал свидетел на смутни времена, докато баща му бил назначаван за управител на различни окръжни градове, преди да се посвети на любимото си учителстване. А когато дошло време Георги да избере "висша наука", както сам се изразява в кратките си записани спомени, забележителните му математически умения и препоръката на учителя по рисуване го насочили към архитектурата. Във Виена пристигнал без дума немски и само с 10-12 наполеона, но попаднал на хазайка с добро сърце и бил взет под закрила от сънародника си арх. Йордан Миланов, вече утвърден в австрийската столица и по-късно посветил се и той на благоустрояването на родината.

Още с първите държавни изпити през втората година Фингов спечелил уважението на професорите си и в края на петата един от тях го взел за асистент, а император Франц Йосиф издал специален декрет за заплатата му като български поданик. Скоро го назначили на работа и в общината, а след като приключвал със задълженията си, вечер се заемал с подготовката на дипломирането си. Щом положил и последния държавен изпит, получил предложение за доходна работа по строежа на новия дворец във Виена. Той обаче бил решил да се върне в България, "пълен с енергия, знания и надежда да допринеса нещо за родната архитектура". Отишъл за съвет най-напред при същия строителен инженер, който навремето го насочил към Виенската политехника, а сега го посрещнал с думите: "Защо не остана там? Тук ти ще се заличиш и няма нищо да можеш да направиш, едно, защото нямаме средства да строим, тъй както си учил; нямаме хора, които да те оценят, и трето – завистта ще те изяде."

Разбрал тогава младият и идеалистичен архитект Фингов (чийто баща се познавал с Христо Ботев и бил приятел с Иван Вазов) смисъла на нещо, което преживял още като студент последна година, но разкрил едва след завръщането си в родината. От Виена участвал в конкурс за български павилион на Световното изложение в Париж през 1900 г. Резултат или отговор за проекта си така и не получил. Срещнал го в София архитект от журито и го поздравил за проекта. Бил великолепен, но премия не му дали, "защото мислехме, че ти не ще можеш да се справиш и натоварихме колегата Т. да приготви друг проект..."

Дали това първо и показателно разочарование не е направило виенския възпитаник по-борбен и издържлив? Едва намира работа в Пловдив, проектира и Шипковата къща в Казанлък. Скоро е повикан в София да заеме овакантения от Фридрих Грюнангер пост на държавен архитект по дворцовите постройки. Щастлив, че може да даде воля на творческото си въображение, той прави ловните хижи в Ситняково и Царска Бистрица в духа на българската възрожденска архитектура, със сецесионови детайли, проектира малкия дворец Враня и работи по дворцовите сгради в София и Евксиноград, създава Първа евангелска църква.

По същото време се сдружава с арх. Маричков и двамата печелят проектите за нововъзникващите училища в София, а в конкурса за държавната гимназия "Гладстон" получават първа премия. Сградите и днес респектират с величествената си осанка и мащаби, а характерният архитектурен почерк се чете ясно дори на по-малката Първа девическа гимназия (днес 6-о училище) на ул. "6-ти септември".

"Първата истинска сецесионова сграда" по думите на Фингов двамата построяват за търговеца Лаос Функ – забележителна с пространственото си и естетическо си въздействие (в нея беше Червеният кръст, а сега има банка).

След като създава семейство с дъщерята Райна на знатна плевенска фамилия, "замислихме да си направим къща, която проектирах през 1906 г ... и на 1 юни 1909 г. се нанесохме да живеем в нея. В тази къща вложих всичкото си изкуство...", е писал архитектът. В уютния елегантен дом на Фингови гостуват художници и писатели, членове на дружеството "Съвременно изкуство". По това време той създава импозантната дирекция на БДЖ, Стопанското училище "Мария Луиза" (днес Музей на МВР), споменатата къща на Смедовски. Скулптори от ранга на Андрей Николов и Иван Лазаров украсяват фасадите на Фингов. Но като се "обяви Балканската война... трябваше да отидем всички на фронта. Върнахме се благополучно през 1913 г. и почнахме пак усилена работа".

Последвалата  Първа световна война отново го откъсва от професията, а душевната щедрост на архитекта му навлича дългове заради неуспешни съдружници. Налага се да продадат красивата къща и заживяват в набързо постегната стара тясна семейна къща на ул. "Граф Игнатиев" (днес също оставена на произвола на стихиите). Въпреки несгодите и завистта на колеги заедно с арх. Ничев създават истински крепости за новите финансови институции: Българската търговска банка, Чиновническото кооперативно застрахователно дружество, Френско-българската банка, Търговският дом, но и красивият хотел "Империал" за деловите гости на столицата. С присъщата си доверчивост арх. Фингов се съгласява да стане поръчител на рискован транспортен проект в Южна България, който е унищожен от земетресението там през 1928 г. и дълговете остават за негова сметка. А трябва да издържа и двете си деца – студенти в чужбина, като се надява, че синът му Димитър ще започне скоро да му помага с работата в проектантското бюро, което става едва през 1938 г.

"Моят буен, неспокоен, ужасно работен и труден живот, който се качваше нависоко, спадна под нулата... Почнал от нищо, достигнал до състояние от 10 000 000 лева, сега съм без стотинка. Аз, който не знаех нито празник, нито делник, нито лято, нито зимно време, който работих 34 години с най-усилено темпо и без почивка, съм без средства..." Огорчен и разорен, той унищожава целия си професионален архив през 1940 г.

От отчаянието го извежда несломимата му съпруга и децата му, които след известни несгоди намират достойни партньори в живота си – младият арх. Димитър Фингов се венчава с актрисата Олга Кирчева, а Милка, завършила международно право в Мюнхен, създава там семейство с талантливия музикант проф. Зигфрид Мюлер.

Съдбата сякаш дава на голямата фамилия няколко години време да си отдъхне.

Нелепата кончина на Георги и Райна Фингови на 10 януари 1944 г. под рухналата от бомба сграда над скривалището, където са потърсили убежище, поне им спестява други горести - да станат свидетели на болките, които децата им са орисани да преживеят. Нацистите в Германия поставят диригента Мюлер пред избора да им сътрудничи или да отиде на фронта. Той достойно предпочита второто и не след дълго се озовава в съветски пленнически лагер в Азербайджан, където през 1946 г. умира от туберкулоза. Съпругата му Милка узнава това години по-късно, но намира сили да отгледа и образова дъщеря им Барбара, която с диплома от ВИТИЗ става една от най-големите български преводачки от и на немски език.

ъгъла на Цар Освободител и Раковски
Фотограф: Александър Геров

Димитър Фингов, възпитаник на Техническото училище в Щутгарт и привърженик на модернизма, проектирал още през 1933 г. покрития пазар в Сливен и Морското казино в Бургас, отхвърля налаганата от комунистическата власт сталинистка архитектура и е уволнен от "Софпроект". Неспособен като баща си на компромиси, той емигрира в тогавашната Западна Германия и работи до смъртта си в Дюселдорф. Животът на Олга Кирчева е свързан единствено със сцената и тя остави спомен за истинска Майка Кураж – не само със знаковата си роля в пиесата на Брехт. Дъщеря им Светла Фингова минава през какви ли не  изпитания, за да се посвети на киноизкуството, което сега преподава.

Съвпадението на годините – 140 от рождението и 70 от смъртта на знаковия български архитект е повод да се събудят споменът и почитта към него не само сред гилдията, но и между забързаните в ежедневието си минувачи покрай омайно красивите му творения: ако вдигнем очи от локвите и "зебрите" и погледнем какво е създал българският дух и талант, ще намерим основание в твърдението на пътешественици, че София е (била) "малката Виена".

С признателност към г-жа Св. Фингова, задето ми предостави непубликувания още животопис на своя дядо, а от безценната книга "Австрийски архитектурни влияния в София", изд. от Музея за история на София, почерпих фактите за творчеството на арх. Фингов.

Стопанско училище Княгиня Мария Луиза, ул. Лавеле 30
Автор: Александър Геров
Първа евангелска черква, ул. Солунска 47

Автор: Александър Геров
Софийска банка, ул. Московска 19

Автор: Александър Геров
Търговско индустриална камера, ул. Славянска 2
Автор: Александър Геров
Централна кооперативна банка, надстройка, ул. Иван Вазов 1
Автор: Александър Геров
Трета софийска гимназия, ул. Уилям Гладстоун и Пиротска 68
Автор: Александър Геров
Хотел Империал, ул. Леге и Съборна
Автор: Александър Геров
Българска търговска банка, площад Гарибалди
Автор: Александър Геров

На тръгване от квартала "Докторски паметник" се връщам отново на ул. "Шипка" и спирам пред стройната къща на на № 44, с която са свързани много имена и съдби. В архивите е записана на Смедовски, но всъщност има еклектична история като характерния стил на проектиралите я архитекти Фингов и Маричков. По поръчка на съпрузите Христина и Атанас Смедовски те създали през 1910 г. поредния си кокетен шедьовър в сецесионов стил, с еркери и балкони, с пластични украси, островърха кула и начупена покривна линия. В интериора присъствали любимите на Фингов дървени ламперии, кахлени печки и гипсови тавани. През 1938 г. била купена от пословично успешния и почтен софийски търговец на хранителни стоки Георги Гегов, стигнал заедно с брат си Христо и с трудолюбието им от бедността на родното македонско село до собствена фирма, чийто първи магазин и досега стои на бул. "Дондуков".

В къщата на ул. "Шипка" си отивали стари и идвали нови членове на рода, докато бомбардировката не прекъснала линията на възхода им. И ако счупеният покрив и една-две стени можело да бъдат поправени, пълната национализация на имуществото на Гегов през 1948 г. спряла работата и на сърцето му. Но въпреки натрапените наематели в къщата семейството на дъщеря му успявало някак с учение и таланти да привлича наоколо си хора на науката и изкуството, докато правнукът на съсипания търговец стигнал до спечелена с конкурс позиция във Френската академия на науките. Фамилията му Кабасанов (на другия му дядо – светило в българистиката) стои с едри букви на вратата на възстановената най-сетне наследствена къща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    Някои изречения са непонятни, по лош текст отдавна не бях чел. Не ми се влиза в подробностти, но поне годината 1978 оправете !

  • 2
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    Някои изредения са ми неповнятни*, по лош текст отдаван на бял чех. Не ми се влива в подобностти, но поне гадината 1978 опразете !
    ____________
    * на мен много работи са ми неповнятни, но немам проблем да пиша по весникарските форуми за тех... :)

  • 3
    mondiana avatar :-|
    Мондиана

    Благодаря за материала! Хора като арх. Фингов могат да ни дадат макар и малък стимул за оптимизъм. Имало е период в историята ни, макар и кратък, в който обществото е функционирало нормално и е излъчвало и давало път на качествените хора.

  • 4
    ladin avatar :-|
    ladinn

    Благодаря и за снимките, и за информацията.

  • 5
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    До коментар [#2] от "tucker case":

    как да го разбера това изречение

    Ами по-малките фамилни къщи, които искат грижи, а не носят доходи, сред които са двете къщи на самия архитект, пред едната от които се спряхме в януарския брой на Light.

  • 6
    tims avatar :-|
    tims

    До коментар [#5] от "toshiro":

    Сериозно ли питате за смисъла на изречението?

  • 7
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    До коментар [#6] от "tims

    Да ?

  • 8
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    До коментар [#6] от "tims":

    Да и сериозно мисля, че 1978 трябва да е 1878 ??

  • 9
    2.5 avatar :-|
    2.5

    Сградата на 6ти Септември и Гурко е може би единствената, която се сещам да е ремонтирана както си му е реда - така че да изглежда най- близко до автентичния си вид.

  • 10
    doxen avatar :-|
    doxen

    Но като се "обяви Балканската война... трябваше да отидем всички на фронта. Върнахме се благополучно през 1913 г. и почнахме пак усилена работа"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK