Някои карат колело
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Някои карат колело

Някои карат колело

За колоезденето на дълги разстояния, европейските веломаршрути и щастието по пътя, накратко

17251 прочитания

© Кристина Божидарова


Предварителната подготовка за велосипеден поход е задължителна. Няма как само да напъхаш връхна дреха, дъждобран и сандвич в раницата и да тръгнеш

Когато става въпрос за колоездене в града, ми се случва често да намирам извинителни причини, за да го отлагам, признавам си. Няма достатъчно велоалеи, движението е натоварено, опасно е... Ежедневното каране на велосипед за повечето софиянци си остава сериозно предизвикателство и това е повече от очевиден факт. И няма как да е по-различно, след като приоритет в устройствения план на София са улесняването на автомобилния трафик, изграждането на подземни паркинги (пак за автомобили) и удължаването на линиите на метрото. Велоалеите винаги остават някъде на заден план, където са и паркингите за велосипеди.

В търсене на алтернативи на градското каране (и некаране) преди около две години открих новото за мен колоездене на дълги разстояния. Първоначално си го представях като някакво тежко, изморително, адски натоварващо и денонощно каране, на което могат да издържат само опитните професионални велосипедисти-машини, оставили зад гърба си хиляди километри. После разбрах, че скоростта и графикът за придвижване от една точка до друга се определят според възможностите на участниците в групата. И че всъщност най-големият плюс от тези многодневни колоездения е възможността да се срещнеш с местния бит и култура, архитектура, забележителности и природа, движейки се предимно по добре обозначени и поддържани велоалеи. Някъде тогава събрах смелост да се присъединя към 9-дневния 400-километров велосипеден поход "Велодунав" с начална дестинация град Видин и крайна – Белград, Сърбия.

Избраният маршрут е част от европейската веломрежа EuroVelo. Създадена през 1994 г. от Европейската федерация на велосипедистите (ECF), ЕвроВело мрежата представлява 14 коридора за велосипеден туризъм, които свързват почти всички държави в Европа. Общата дължина на мрежата е 70 000 км, преплетена в маршрути от Атлантическия океан до Черно море и от Баренцово до Средиземно море.

Автор: Кристина Божидарова

Отсечката Видин – Белград е част от Дунавския велосипеден път, който започва близо до извора на Дунав (Донауешинген, Германия) и завършва при делтата й в Черно море (Констанца, Румъния). Веломаршрутът от своя страна е част от коридора EuroVelo 6, наречен още "Коридорът на реките", тъй като следва поречията на трите най-големи реки в Европа – Лоара, Рейн и Дунав. Общата дължина на EV6 е 4448 км от френското крайбрежие на Атлантическия океан до Черно море.

Пътят е постоянно пред очите ти, въртиш педалите и нямаш търпение да видиш какво се крие зад следващия завой. Следващото място за отдих. Следващият местен специалитет и следващата местна бира.

Предварителната подготовка за велосипеден поход е задължителна. Няма как само да напъхаш връхна дреха, дъждобран и сандвич в раницата и да тръгнеш. Колоезденето на дълги разстояния изисква много прецизен подбор на съпътстващия багаж. Защото освен наличието на удобни (и бързо съхнещи) дрехи и предмети от първа необходимост от основно значение е и общото тегло на багажа. Колкото по-лек е той, толкова по-голямо ще е удоволствието от карането. Обемът на багажа се определя и от избраните места за нощувка. Вариантите са няколко: на къмпинг с палатка, в бунгало, в къща за гости, хостел или хотел. Ако изберете първия, трябва да си носите палатката, спалния чувал и шалтето.

Пренощуването на нерегламентирани места извън България е от непрепоръчително до забранено. Ако сте голяма група, добре е да имате резервации. Лекарствата, превързочните материали, резервните гуми, помпа, инструменти, батерии, челници, дъждобрани, светлоотразителни жилетки, каски, ръкавици, очила, подходящи обувки, карта и GPS са част от задължителния инвентар.

След поне едноседмична подготовка идва заветният ден, в който се потегля. Видин е близо до границата и КПП Брегово се преминава безпроблемно. Още след първите километри започва да се забелязва разликата в архитектурата и бита на местните жители. По пътя между градовете Неготин и Zajecar не трябва да се пропуска етнографското селище Rajac и неговите пивници, Rajacke Pivnice. Едноетажните им къщи са построени предимно с камъни и дървен материал, като най-старите датират още от ХVІІІ век. Запазени са около 270 винарни и изби, в някои от които може да се дегустират най-различни местни вина, ракии и ликьори. Следва село Рогльево и неговите Rogljevacke Pimnice, където от винарната на Бата Петко си купуваме едно от най-хубавите червени вина - "Ружице". Там за пръв път опитвам ликьор от орехи.

Фотограф: Кристина Божидарова

По пладне се озоваваме в село Мокранье. Местните дядовци с по бутилка Заjeчарско в ръка, не се изненадват от присъствието ни. Явно оттам често минават велосипедисти по пътя на EuroVelo 6. Преди да са разбрали, че сме от "Бугарско", ни заговарят на немски. "Гутен таг", любезно ми каза един чичо. Доволно му отговорих с "Добър дан". Заjeчарското е една наистина вкусна бира за района на Източна Сърбия. В Белград обаче почти ни се присмиват, когато се опитваме да си поръчаме от нея в един ужким по-"народен" ресторант.

На път за град Неготин се отбиваме до Мокрянския водопад – Mokranjske stene. Животоспасяващ оазис насред жегата. Крайната цел за този ден е град Брза паланка и неговият къмпинг Mirocka Voda, където си построяваме платнената къщурка на брега на Дунава. За около час в къмпинга поникват двайсетина цветни палатки като гъби след дъжд.

На около 30 км разстояние са руините на крепостта Диана от I век, Националният парк "Джердап", Траяновата плоча Tabula Traiana, проломът Железни врата и спиращата дъха гледка към Велики Казан. Още 60 км и сме в археологическия обект Lepenski Vir при Donji Milanovac, където има запазено праисторическо селище от мезолита с автентични експонати, датиращи от 6000 - 7000 г. пр. Хр.

В град Велико Градище е крепостта "Голубац", следвана от старинния град Рам, природния резерват "Делиблатска Пешчара", историческия град Ковин. Пътят е постоянно пред очите ти, въртиш педалите и нямаш търпение да видиш какво се крие зад следващия завой. Следващото място за отдих. Следващият местен специалитет и следващата местна бира. Следващият залез...

При колоезденето на дълги разстояния романтика има в изобилие, но тя върви ръка за ръка с дисциплина и самоконтрол
Автор: Кристина Божидарова

При колоезденето на дълги разстояния романтика има в изобилие, но тя върви ръка за ръка с дисциплина и самоконтрол. Сутрин ставаш рано и по възможно най-бързия начин си спретваш багажа. Колкото и да е голяма умората от предишния ден, нямаш право да се размотаваш. Преглеждаш дали всичко е наред с веригата, гумите и каквото още трябва, качваш се на колелото и започваш да въртиш педалите.

Постепенно, по метода проба-грешка, се научаваш, че сутрин и през деня не трябва да преяждаш и да прекаляваш с напитките, че използването на плажно мляко за откритите части на лицето и тялото е наложително, както и че движението в голяма група е по-безопасно, отколкото ако си сам на пътя.

Преодоляването на десетки километри често изисква голяма доза упорство. И много инат. Най-вече в местностите с голяма денивелация, т.е. там, където има рязко покачване на надморското равнище. Стискаш зъби и натискаш педалите. В крайна сметка нали след всеки хълм има спускане? Правилото е само едно и е много просто - трябва да следваш попътните табели на маршрута, за да стигнеш до следващата дестинация.

На 7 май от почти двуседмично колоездене се завърна Мирослава Христова. Тя е една от най-редовните участнички на похода "Велодунав", състоял се тази година по веломаршрута Будапеща – Виена – Пасау от "ЕвроВело 6". За нея карането на дълги разстояния е истинска почивка и възстановяване. "То е усещане за свобода и пречистване. Завъртане на 180 градуса и излизане от рамката на сивото ежедневие. Прави ме щастлива, безгрижна, изпълнена с нови емоции. Има вкус на приключение, дългоочакван подарък, който мечтая от момента, в който се прибера от предишно такова каране. То също е изпитание за тялото и духа ми, един вид проверка дали все още ме бива да посрещам предизвикателства."

Автор: Кристина Божидарова

На въпроса как се справя с трудностите по време на велопоходите Мирослава споделя: "Да преодолея инерцията на обездвижването през зимата и да въртя педалите по 80 - 100 км въпреки умората, мускулната треска, вятъра и дъжда не е никак лесно, но вечерта като пристигна, се чувствам истински щастлива. Казвам си "ето мога, успях, страхотна съм" и заспивам усмихната с очакването за утрешното изпитание. С очакването, че отново и отново ще надмина представата за себе си."

За следващата си далечна дестинация тя не се колебае: "Аз съм човек, който действа спонтанно. Чуя ли за интересно каране и усетя ли вътрешната тръпка на предизвикателството, не му мисля много. Тръгвам, защото истински вярвам, че щастието и радостта са по пътя, а не в края му."

Автор: Кристина Божидарова
Предварителната подготовка за велосипеден поход е задължителна. Няма как само да напъхаш връхна дреха, дъждобран и сандвич в раницата и да тръгнеш

Когато става въпрос за колоездене в града, ми се случва често да намирам извинителни причини, за да го отлагам, признавам си. Няма достатъчно велоалеи, движението е натоварено, опасно е... Ежедневното каране на велосипед за повечето софиянци си остава сериозно предизвикателство и това е повече от очевиден факт. И няма как да е по-различно, след като приоритет в устройствения план на София са улесняването на автомобилния трафик, изграждането на подземни паркинги (пак за автомобили) и удължаването на линиите на метрото. Велоалеите винаги остават някъде на заден план, където са и паркингите за велосипеди.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    istorik avatar :-?
    ISTORIK

    Страхорн снимки. И аз искам да посетя тези места.

  • 2
    apu06367084 avatar :-|
    apu06367084

    Изключително увлекателно, започвам да тренирам за сл година

  • 3
    kribzi avatar :-P
    biginjapan

    До коментар [#2] от "apu06367084":

    Предлагам заедно да започнем с тренировките

  • 4
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    И снимките са хубави, и идеята за почивка на колело е привлекателна.
    Но трябва малко смелост и известна доза упоритост, както казва и авторката. :)

  • 5
    dimitar_stoyanov avatar :-|
    DS

    кой пък Ви излъга, че велосипедите на снимката стават за трекинг.

  • 6
    bono_vox avatar :-|
    bono_vox

    "кой пък Ви излъга, че велосипедите на снимката стават за трекинг."

    Е, може и малко да се обосновеш. И само не ми говори че ако колелото не струва 2000 лева не става за каране. Едно време само със Канондейл и Кюби са карали....или може и Вивело :). (м/у другото синия Скот не е лош на първата снимка)

  • 7
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    Refulgent sun.

    Your delicate
    look appears
    in the field
    to cover the
    sadness of
    an innocent
    glimmer....

    Francesco Sinibaldi

  • 8
    kribzi avatar :-P
    biginjapan

    До коментар [#5] от "Dimitar Stoyanov":
    "кой пък Ви излъга, че велосипедите на снимката стават за трекинг."

    И защо реши, че не стават за трекинг? Ти знаеш ли изобщо как изглежда велосипед за трекинг? :) Аз знам. Това са хибриди между планинско и градско колело, с команди с поне 15 скорости, хубави амортисьорни вилки, удобно кормило и седалка, здрави и не много тежки рамки.. и гуми, които са подходящи както за асфалт, така и за планински терени. Нещо друго? А, да, на снимката калниците са им свалени.

  • 9
    kribzi avatar :-|
    biginjapan

    [quote#6:"bono_vox"]м/у другото синия Скот не е лош на първата снимка)[/quote]

    Съгласна съм :) Но и червеният байк не беше никак лош :)) Разбира се, преди да ми го откраднат :'(

  • 10
    dimitar_stoyanov avatar :-|
    DS

    <------ това на главата ми не е тенджера,а велосипедна каска:)
    До коментар [#8] от "biginjapan":


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK