С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

19 11 сеп 2014, 14:54, 14247 прочитания

Georgia on my mind

По стара традиция тост с чаша добро местно вино за Грузия, която си има всичко освен спокоен живот

Младен Петров | Тбилиси
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика



Една ранна съботна утрин с пот на челото тегля по несвършващ се баир куфар на колелца. Лятото в Грузия без съмнения е дошло - в ранните часове на деня температурата е 36 градуса, на този хълм в Тбилиси със сигурност е още по-горещо. С изплезен език натискам звънеца на последната къща, кацнала на стръмната улица в центъра. "Пазим изненадата за накрая", казва Ира, докато -  сякаш баирът не беше достатъчен - изкачваме тесните стъпала в нейния хостел, за да стигнем до третия етаж. "Видя ли, струва си", усмихва се победоносно, докато ми показва гледката от балкона. "Съвсем наскоро отворихме, още не сме готови. Следващия път на тази тераса ще има хамак. Ако сега ти харесва гледката, представи си как ще е, докато вятърът те полюшва, а ти пиеш студена бира." 

През филтъра на горещината Тбилиси изглежда сякаш има спешна нужда от дъжд, но дори и в непоносимата жега е лесно да открием живот в града. От терасата дочувам идващи от всички посоки гласове - съседите са се скрили под лозите в своите стари къщи, някъде малко момче пее "Милион червени рози" на руско- грузински. "Ще ти хареса", убедена е Ира. 

Изборът на песен не е случаен, дори и за момчето, което едва ли ще разпознае Алла Пугачова. Вечният й хит разказва трагична стара грузинска история. Един слънчев ден красивата Маргарита се събужда и съзира улицата си отрупана с рози. По пътеката от рози върви художникът Никос Пиросманавшили, който на своя рожден ден изненадва любовта на живота си с море от рози, струващо цялото му състояние - напълно разбираем жест, ако сте грузинец. Маргарита се усмихва, но погледът й крие истината, известна на всички съседи, събрали се на пътеката от рози. Маргарита избягва - сърцето й принадлежи на някой друг. Никос умира в първата година на грузинската независимост, беден и напълно изоставен. 

Първите ми спомени за Грузия са от първи клас в руското училище. В учебника по руски, в последната година на неговото съществуване, безграничният Съветски съюз беше показан чрез съставляващите го републики. Картинката за Грузия беше с камион пълен с плодове – новата дума беше камион, управляван от шофьор с гъст мустак. Камионът беше паркиран на фона на впечатляваща планина. 

Една от слънчевите кавказки държави, през 90-те Грузия изчезва от новите учебници по руски като независима държава и влиза в новините с подробности за гражданската война – Абхазия и Южна Осетия, две автономни области, подкрепяни от Русия, искат пълно откъсване от Грузия, която днес, без власт в тези области, твърди, че те са окупирани от Русия – стотици хиляди жертви и принудително изселени, празни магазини и тежки зими без електричество. "Като се замисля, цялото ми детство мина под знака на войната. За 15-годишен младеж в Тбилиси през 90-те нямаше нищо по-лесно от това да си набави оръжие. На никого не му пукаше - Грузия имаше по-сериозни проблеми от това, че деца се разкарват по улиците с пистолет." 

Тазо, тийнейджърът от тази история, днес е на 30 години. Разхождаме се из Вера, "кварталът на снобите", където той отраства. След месец излиза от печат първия му роман, в момента работи върху радиопредаване, в което "интересни, напълно обикновени хора ще говорят за живота". Телефонът му непрекъснато звъни. Животът в Тбилиси след четири години прекарани в чужбина му харесва. 

"През лятото на 2008 г., по време на възобновената война за Южна Осетия, в която се намесва Русия, президентът Саакашвили се появи по телевизията с кратко съобщение: "Руските танкове са на път за Тбилиси. Остава ни само да чакаме." Нищо изненадващо за Тазо. "Да направим историческа справка - през 20 век Грузия се радва на своята независимост и спокойствие всичко на всичко 3 години - от 1918-а, когато Грузия обявява независимост от Руската империя, до началото на съветската окупация през 1921 г. Свикнали сме." Предвид всичко това последните 6 години са дълъг период на спокойствие. Но да не забравяме, спокойствие е много относителна дума по тези места. 

Georgia on my mind

Фотограф: Олга Лемперт

На път към града от летището в 7 сутринта десетки чистачи са излезли с метли от клонки, които по-късно ще видя и на снимки от началото на 90-те с тази разлика, че на тези снимки чистачките метат около паркиран на главната улица "Руставели" танк. На снимката годината е 1991, Грузия отново е независима. Собствениците на магазини и кафенета мият тротоарите пред собствените си заведения. Тбилиси прави много приятно първо впечатление.

Понеже сме на юг, дори и в 7 сутринта в таксито стигаме до политиката. Сравнена със съседите си - бивши съветски републики - значително по-бедната Армения и богатият авторитарен Азербайджан, често критикуван за нарушаване правата на човека, Грузия изглежда като държава, която бързо напредва. Името на бившия президент Михаил Саакашвили се появява при всеки разговор в положителен аспект - след Pеволюцията на розите през 2003 година, свалила авторитарния президент Шеварднадзе, който почина през юли, Саакашвили започва усилени реформи, които дават надежди на грузинците за бърза интеграция с Европа, и в негативен - властта бързо започва да се радва на своите привилегии и съмнения за нечиста игра, в това число изтезания на политически противници, поне според местната прокуратура. Обичаният в началото Саакашвили след края на президентството си миналата година е в изгнание в чужбина с много малък шанс скоро да се завърне в родината си. 

С Тазо, бъдещия радиоводещ, се опитваме да разчистим отрупаната с червено полусладко вино, грузински кебаб, шишчета, салата от боб, мариновани пиперки, хинкали, традиционните пироги с месо, и хляб, бърз обяд по местните стандарти, маса в известен крайпътен ресторант в близост до старата столица Мцхета. Тбилиси е столица на Грузия от 5 век, но предвид дългата история на страната още се нарича "новата столица". От масата виждаме свещения връх, на който през IV век Грузия става третата след Армения и Етиопия държава, в която християнството е провъзгласено за официална религия. Готвачите си 
Искаме от грузинците да ни научат как да се радваме на живота, но те си имат по-важна работа 
знаят работата, а от много време насам собственикът не е актуализирал цените. Сервитьорките разнасят огромни подноси, препълнени с хинкали, движението не спира. "Саакашвили също беше чест гост. Много го харесвах в началото. Истински грузинец - иска да е със своите хора и знае къде да ги намери, разбира се, там, където е вкусно и евтино."

Обратно в хостела Ира разсъждава върху грузинския манталитет. Известен фотограф и графичен дизайнер, Ира, една от десетките хиляди грузинци, живеещи в Москва, се завръща в Грузия през 2008 г. по необходимост - издаване на нова руска виза. Няколко дена по-късно избухва поредната война, Грузия прекъсва дипломатически отношения с Русия и няколкодневната визита се превръща в завръщане без срок в родината. Отношенията между двете държави продължават да бъдат напрегнати, което прави получаването на американска виза много по-лесно от издаването на руска виза. От няколко месеца заедно с руската си приятелка Надя Ира се старае да превърне М42 в приятна първа спирка за всички посетили Грузия. "Грузинците обичат всички, но най-вече компанията на други грузинци. Нямам обяснение, но навсякъде по света се движим в малки грузински групи. Един грузинец може да живее в Москва и 30 години, но пак ще говори с тежък акцент като тукашните таксиметрови шофьори. Нищо не помага. Стане ли време за ядене, ясно е, че ще се яде хачапури и шишчета. Виното ще е грузинско. Хора, опитайте салата "Цезар", ще ви хареса. Време е."

Georgia on my mind

Преглед на оригинала

Автор: Олга Лемперт

С повече от 8 хиляди години традиция, изборът на грузинско вино далеч не е учудващ. Темата за виното продължаваме в таксито със Сосо, един от хилядите местни шофьори, изкарващ прехраната си, возейки евтино чужденци из Грузия в стария си мерцедес, най-често срещаната марка автомобили из тукашните улици. С рошави вежди, шкембе, подаващо се под тениската, анцуг, минимален руски и никакъв английски, неслизаща от лицето му усмивка и топъл приятелски поглед, Сосо е точно това, което очаквате от един грузински шофьор. А дори и повече - по негово нареждане всеки в колата трябва да е с предпазен колан.

 "Седна ли на маса с приятели, изпивам по пет литра вино. Вдигаме тост, пием, тост, пием, не му се вижда краят. За децата, за родителите, за Грузия", хвали се той, докато за наш ужас слаломира напълно уверено между автомобилите по тесните планински пътища и баири. Когато речникът му се изчерпва, Сасо, надвиквайки се с певците от личната му компилация със стари грузински песни и съвременен местен хип-хоп, подготвен за чуждестранните пътници, винаги обобщава с традиционния хъркащ акцент вижданията си по следния начин: "В Грузия има всичко - най-чистата вода, по-скъпа от петрол, вино, месо, плодове, планини, чудесни хора. Само пари няма. Обичам Грузия повече от всичко, но не искам да живея тук." По този показател Сосо може и да е българин. 

Спираме в Боржоми, курортно градче, което с лечебната си вода през комунизма е водеща дестинация за съветските туристи. На главната улица тече усилено строителство - градът явно отново разчита на руски говорещи туристи, съдейки по растящите сгради с наблюдателни кули и новия мост приличащ на огромна панделка. Пълната с минерали вода от Боржоми в първите години след падането на комунизма е натоварена с изключително важната мисия да стане водещ грузински експортен продукт и така да допринесе за развитието на икономиката. Войчех Ягелски, известен полски журналист, специализиран в кавказките републики, прекарва дълго време в Грузия през 90-те. "Питайки грузинските лидери как ще развият държавата, не можех да се начудя на отговора: "Ще изнасяме "Боржоми" и мандарини." В кварталния ми магазин във Варшава литър "Боржоми" струва 8 лева. В Боржоми бутилката е 80 стотинки. 

Плановете се променят и днес Грузия печели повече от туристи. Страната е изправена пред предизвикателство - как да примири европейските си амбиции със съседството с Русия? Случващото се в Украйна, на която, помнейки историята, грузинците симпатизират, съвсем не помага на Грузия, която в скоро време иска да подпише договор за тясно икономическо сътрудничество с ЕС и така да постигне още една важна цел - безвизов режим с Европа. Напрежението изисква от Грузия изключителна деликатност.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нова концепция: Bagri by Boykovski 4 Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

6 дек 2019, 3575 прочитания

Ново място: Little Bird Place Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

29 ное 2019, 3660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Smuggler's Diner

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10