Georgia on my mind
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Georgia on my mind

Georgia on my mind

По стара традиция тост с чаша добро местно вино за Грузия, която си има всичко освен спокоен живот

15285 прочитания

© Олга Лемперт


Една ранна съботна утрин с пот на челото тегля по несвършващ се баир куфар на колелца. Лятото в Грузия без съмнения е дошло - в ранните часове на деня температурата е 36 градуса, на този хълм в Тбилиси със сигурност е още по-горещо. С изплезен език натискам звънеца на последната къща, кацнала на стръмната улица в центъра. "Пазим изненадата за накрая", казва Ира, докато -  сякаш баирът не беше достатъчен - изкачваме тесните стъпала в нейния хостел, за да стигнем до третия етаж. "Видя ли, струва си", усмихва се победоносно, докато ми показва гледката от балкона. "Съвсем наскоро отворихме, още не сме готови. Следващия път на тази тераса ще има хамак. Ако сега ти харесва гледката, представи си как ще е, докато вятърът те полюшва, а ти пиеш студена бира." 


През филтъра на горещината Тбилиси изглежда сякаш има спешна нужда от дъжд, но дори и в непоносимата жега е лесно да открием живот в града. От терасата дочувам идващи от всички посоки гласове - съседите са се скрили под лозите в своите стари къщи, някъде малко момче пее "Милион червени рози" на руско- грузински. "Ще ти хареса", убедена е Ира. 

Изборът на песен не е случаен, дори и за момчето, което едва ли ще разпознае Алла Пугачова. Вечният й хит разказва трагична стара грузинска история. Един слънчев ден красивата Маргарита се събужда и съзира улицата си отрупана с рози. По пътеката от рози върви художникът Никос Пиросманавшили, който на своя рожден ден изненадва любовта на живота си с море от рози, струващо цялото му състояние - напълно разбираем жест, ако сте грузинец. Маргарита се усмихва, но погледът й крие истината, известна на всички съседи, събрали се на пътеката от рози. Маргарита избягва - сърцето й принадлежи на някой друг. Никос умира в първата година на грузинската независимост, беден и напълно изоставен. 

Първите ми спомени за Грузия са от първи клас в руското училище. В учебника по руски, в последната година на неговото съществуване, безграничният Съветски съюз беше показан чрез съставляващите го републики. Картинката за Грузия беше с камион пълен с плодове – новата дума беше камион, управляван от шофьор с гъст мустак. Камионът беше паркиран на фона на впечатляваща планина. 

Една от слънчевите кавказки държави, през 90-те Грузия изчезва от новите учебници по руски като независима държава и влиза в новините с подробности за гражданската война – Абхазия и Южна Осетия, две автономни области, подкрепяни от Русия, искат пълно откъсване от Грузия, която днес, без власт в тези области, твърди, че те са окупирани от Русия – стотици хиляди жертви и принудително изселени, празни магазини и тежки зими без електричество. "Като се замисля, цялото ми детство мина под знака на войната. За 15-годишен младеж в Тбилиси през 90-те нямаше нищо по-лесно от това да си набави оръжие. На никого не му пукаше - Грузия имаше по-сериозни проблеми от това, че деца се разкарват по улиците с пистолет." 

Тазо, тийнейджърът от тази история, днес е на 30 години. Разхождаме се из Вера, "кварталът на снобите", където той отраства. След месец излиза от печат първия му роман, в момента работи върху радиопредаване, в което "интересни, напълно обикновени хора ще говорят за живота". Телефонът му непрекъснато звъни. Животът в Тбилиси след четири години прекарани в чужбина му харесва. 

"През лятото на 2008 г., по време на възобновената война за Южна Осетия, в която се намесва Русия, президентът Саакашвили се появи по телевизията с кратко съобщение: "Руските танкове са на път за Тбилиси. Остава ни само да чакаме." Нищо изненадващо за Тазо. "Да направим историческа справка - през 20 век Грузия се радва на своята независимост и спокойствие всичко на всичко 3 години - от 1918-а, когато Грузия обявява независимост от Руската империя, до началото на съветската окупация през 1921 г. Свикнали сме." Предвид всичко това последните 6 години са дълъг период на спокойствие. Но да не забравяме, спокойствие е много относителна дума по тези места. 

На път към града от летището в 7 сутринта десетки чистачи са излезли с метли от клонки, които по-късно ще видя и на снимки от началото на 90-те с тази разлика, че на тези снимки чистачките метат около паркиран на главната улица "Руставели" танк. На снимката годината е 1991, Грузия отново е независима. Собствениците на магазини и кафенета мият тротоарите пред собствените си заведения. Тбилиси прави много приятно първо впечатление.

Понеже сме на юг, дори и в 7 сутринта в таксито стигаме до политиката. Сравнена със съседите си - бивши съветски републики - значително по-бедната Армения и богатият авторитарен Азербайджан, често критикуван за нарушаване правата на човека, Грузия изглежда като държава, която бързо напредва. Името на бившия президент Михаил Саакашвили се появява при всеки разговор в положителен аспект - след Pеволюцията на розите през 2003 година, свалила авторитарния президент Шеварднадзе, който почина през юли, Саакашвили започва усилени реформи, които дават надежди на грузинците за бърза интеграция с Европа, и в негативен - властта бързо започва да се радва на своите привилегии и съмнения за нечиста игра, в това число изтезания на политически противници, поне според местната прокуратура. Обичаният в началото Саакашвили след края на президентството си миналата година е в изгнание в чужбина с много малък шанс скоро да се завърне в родината си. 

С Тазо, бъдещия радиоводещ, се опитваме да разчистим отрупаната с червено полусладко вино, грузински кебаб, шишчета, салата от боб, мариновани пиперки, хинкали, традиционните пироги с месо, и хляб, бърз обяд по местните стандарти, маса в известен крайпътен ресторант в близост до старата столица Мцхета. Тбилиси е столица на Грузия от 5 век, но предвид дългата история на страната още се нарича "новата столица". От масата виждаме свещения връх, на който през IV век Грузия става третата след Армения и Етиопия държава, в която християнството е провъзгласено за официална религия. Готвачите си 

Искаме от грузинците да ни научат как да се радваме на живота, но те си имат по-важна работа 

знаят работата, а от много време насам собственикът не е актуализирал цените. Сервитьорките разнасят огромни подноси, препълнени с хинкали, движението не спира. "Саакашвили също беше чест гост. Много го харесвах в началото. Истински грузинец - иска да е със своите хора и знае къде да ги намери, разбира се, там, където е вкусно и евтино."

Обратно в хостела Ира разсъждава върху грузинския манталитет. Известен фотограф и графичен дизайнер, Ира, една от десетките хиляди грузинци, живеещи в Москва, се завръща в Грузия през 2008 г. по необходимост - издаване на нова руска виза. Няколко дена по-късно избухва поредната война, Грузия прекъсва дипломатически отношения с Русия и няколкодневната визита се превръща в завръщане без срок в родината. Отношенията между двете държави продължават да бъдат напрегнати, което прави получаването на американска виза много по-лесно от издаването на руска виза. От няколко месеца заедно с руската си приятелка Надя Ира се старае да превърне М42 в приятна първа спирка за всички посетили Грузия. "Грузинците обичат всички, но най-вече компанията на други грузинци. Нямам обяснение, но навсякъде по света се движим в малки грузински групи. Един грузинец може да живее в Москва и 30 години, но пак ще говори с тежък акцент като тукашните таксиметрови шофьори. Нищо не помага. Стане ли време за ядене, ясно е, че ще се яде хачапури и шишчета. Виното ще е грузинско. Хора, опитайте салата "Цезар", ще ви хареса. Време е."

С повече от 8 хиляди години традиция, изборът на грузинско вино далеч не е учудващ. Темата за виното продължаваме в таксито със Сосо, един от хилядите местни шофьори, изкарващ прехраната си, возейки евтино чужденци из Грузия в стария си мерцедес, най-често срещаната марка автомобили из тукашните улици. С рошави вежди, шкембе, подаващо се под тениската, анцуг, минимален руски и никакъв английски, неслизаща от лицето му усмивка и топъл приятелски поглед, Сосо е точно това, което очаквате от един грузински шофьор. А дори и повече - по негово нареждане всеки в колата трябва да е с предпазен колан.


 "Седна ли на маса с приятели, изпивам по пет литра вино. Вдигаме тост, пием, тост, пием, не му се вижда краят. За децата, за родителите, за Грузия", хвали се той, докато за наш ужас слаломира напълно уверено между автомобилите по тесните планински пътища и баири. Когато речникът му се изчерпва, Сасо, надвиквайки се с певците от личната му компилация със стари грузински песни и съвременен местен хип-хоп, подготвен за чуждестранните пътници, винаги обобщава с традиционния хъркащ акцент вижданията си по следния начин: "В Грузия има всичко - най-чистата вода, по-скъпа от петрол, вино, месо, плодове, планини, чудесни хора. Само пари няма. Обичам Грузия повече от всичко, но не искам да живея тук." По този показател Сосо може и да е българин. 

Спираме в Боржоми, курортно градче, което с лечебната си вода през комунизма е водеща дестинация за съветските туристи. На главната улица тече усилено строителство - градът явно отново разчита на руски говорещи туристи, съдейки по растящите сгради с наблюдателни кули и новия мост приличащ на огромна панделка. Пълната с минерали вода от Боржоми в първите години след падането на комунизма е натоварена с изключително важната мисия да стане водещ грузински експортен продукт и така да допринесе за развитието на икономиката. Войчех Ягелски, известен полски журналист, специализиран в кавказките републики, прекарва дълго време в Грузия през 90-те. "Питайки грузинските лидери как ще развият държавата, не можех да се начудя на отговора: "Ще изнасяме "Боржоми" и мандарини." В кварталния ми магазин във Варшава литър "Боржоми" струва 8 лева. В Боржоми бутилката е 80 стотинки. 

Плановете се променят и днес Грузия печели повече от туристи. Страната е изправена пред предизвикателство - как да примири европейските си амбиции със съседството с Русия? Случващото се в Украйна, на която, помнейки историята, грузинците симпатизират, съвсем не помага на Грузия, която в скоро време иска да подпише договор за тясно икономическо сътрудничество с ЕС и така да постигне още една важна цел - безвизов режим с Европа. Напрежението изисква от Грузия изключителна деликатност.

"Няма да е лесно да стоим тихо, ние обичаме да си кажем мнението, но сега не е моментът", казва Тазо.
На новото летище в Тбилиси конвейерът с багаж казва достатъчно за туристите - 80% от въртящия се багаж се състои от планински раници и каримати. Миналата година въпреки ограничените директни полети 3 милиона туристи посещават страната, от които най-многобройни са вечните откриватели, полските туристи. Интересът към Грузия в Полша е толкава силен, че една от няколкото книги на полски автори, посветени на страната, дълго време е в челната тройка на бестселъри в Полша. 

Барбара Старецка е известен кулинарен блогър и редактор на "Кукбук", водещо полско списание за всички хубави неща, случващи се в кухнята. Грузия със смесицата от изразителна местна кухня и влияния от Турция и Близкия изток е Мека за всички, чиито кулинарни интереси излизат извън рамките на пица, спагети и суши. Кулинарният критик Барбара няма никакви забележки към грузинската кухня - "най-вкусните две седмици в живота ми", но си тръгва от Грузия със смесени впечатления. "Имам чувството, че представата за грузинците като за кавказки италианци не е напълно правилна. От грузинците, четейки книги и блогове, очакваме да са постоянно усмихнати хора, които си живеят щастливо въпреки проблемите. Така и рекламират страната си - Грузия, държавата на живота. Искаме да ни научат как да се радваме на живота, но те си имат по-важна работа. Животът тук наистина не е лесен и нямаме право да им слагаме такъв ограничаващ етикет. Пътувайки из страната, често чувах от местните, че по някакъв начин са ги натирили в ролята на безгрижни южняци, и те трябва да са такива заради очакванията на туристите. Това не е правилно", убедена е Барбара.

Във Вардзия, близо до границата с Турция и Армения, за късмет няма никого, ако не броим малката група полски туристи. Пещерният град от XII век е готов да посрещне гостите с инструкции на няколко езика, предпазни бариери за всички катерещи се по комплекса и функциониращ и до днес манастир в скалите. Някъде прочитам, че Вардзия, на 200 километра от Тбилиси, е една от най-големите атракции на Грузия. Сосо, нашият шофьор, не вярва. Той е тук за пръв път. Трима от нашите нови познати в Тбилиси също никога не са виждали зашеметителния пещерен град с изумителни стълбища във вътрешността на планината. "Това е Грузия, скали и пещери колкото искаш", е чест отговор. 

Повече туристи има в реставрирания стар град на Тбилиси, където грузинците са най-често сервитьори. Тръгваме по следите на местните. "О, Мода Мода" е едно от тези места в Тбилиси, за което няма да прочетете в пътеводителя. Може би няма и да се досетите, че зад сивата метална врата с едва забележим надпис на грузински се крие едно от най-приятните места в града. Сред зеленината и под сянката на дърветата са разположени малки масички, очакващи по-артистично настроените местни жители. От градината може да влезете направо в превърнатото в бутик с местна мода и дизайн стилно обзаведено жилище, където под звуците на джаз музиката в кухнята се вари турско кафе и прави незабравим морковен кейк във формата на мъфин. Ако асоциацията ви е с Ню Йорк, не грешите. Собственичката на кафенето за разлика от шофьора Сосо иска да живее в Грузия и с тази цел напуска Ню Йорк, за да се завърне в родината си. 

Тбилиси изобилства от места, за които трябва да си държите очите широко отворени. "Пур Пур" е скътан на малко площадче в един от най-хубавите стари квартали на Тбилиси. Докато туристите правят снимки на излъскнания туристически стар град, истинският стар град е разположен на тези тесни улички по хълмовете, където мирно съжителстват турска архитектура с традиционните дървени балкони и изискани образци на европейската архитектура от началото на ХХ век. В горещата вечер пред старите къщи мъже играят на табла, боцвайки от салатата и отпивайки домашно вино. В магазинчетата, по български маниер разположени във всяко помещение с изглед към улицата, въпреки късния час още можем да купим пресни праскови, домати или домашно хачапури. Влизаме в една от олющените сгради на площадчето и се озоваваме в частно жилище и в друга епоха. 

Преди съветската власт да се разправи с грузинския елит през 20-те години на миналия век, така би изглеждало жилището на някой с известна фамилия - изящни вити стълби, водещи до огромен апартамент с тераси, на които ви обгръщат дървета, безкрайни тавани и бохемско обзавеждане, впечатлителна селекция на мебели с история. Когато в апартамента-ресторант микрофона хваща възрастна джаз певица, става напълно ясно, че Пур Пур, приятно охлаждан от вятъра, е едно от местата, придаващи на Тбилиси неговия невероятен чар. Тази вечер обаче пропускаме една друга атракция в ресторанта - неговия собственик.


Дори и в този ресторант с неговото изискано европейско меню няма как да избягаме от темата за съветската окупация. Една от постоянните изложби в Историческия музей в Тбилиси, посветена на 70-те години съветска окупация (1921 - 1991), започва с продупчен от куршумите влаков вагон, един от многото, в които смъртта си намират противниците на окупацията. През тези години новата власт, и особено роденият в Гори, на 60 километра от Тбилиси, генералисимус Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили, за по-кратко Сталин, убива или изселва в концентрационни лагери почти 900 хиляди грузинци, повече от 20% от населението на тогавашна Грузия. Тези, които остават в Грузия, водят борба за запазване на древния си език – най-ранните запазени текстове на грузински са от V век - и култура. Съветската власт, асимилирала напълно например десетки народи в Сибир, се пречупва пред борбената натура на грузинците. 


Едни от първите жертви на окупацията са представителите на грузинската аристокрация и интелектуален елит. Кралската династия Багратиони управлява Грузия от Средновековието до началото на XIX век. Фамилията се разстраства и след края на династията не е напълно ясно кой има право да се нарича истински Багратиони. Представители на династията намират смъртта си в съветските лагери на смъртта. Споровете за това кой е истински Багратиони продължават и днес, основно в чужбина, където живеят повечето от наследниците. Едно от малките изключения е собственикът на "Пур Пур", истински царски наследник, който обича да присяда на масата, за да поговори със своите гости. 

В хостела М42 тече официално изпращане - прегръщаме поред всички работещи и поемаме към летището в мерцедеса на Сосо, който е станал посред нощ по няколко причини - обича работата си, обещал е, иска да ни изпрати и 18 километра не е лоша поръчка в град, в който най-честата поръчка е за изкачване на един баир. "Кога пак ще дойдете", пита Сосо. Иска конкретна дата. Новата реколта домашно вино от неговата изба ще е готова, както винаги, през октомври. "Аз съм от областта Кахетия - ние сме родени винари и готвачи. Да се обадите, чувате ли?" 
Сосо изважда куфарите, силно ни прегръща и изчезва в нощта.

Една ранна съботна утрин с пот на челото тегля по несвършващ се баир куфар на колелца. Лятото в Грузия без съмнения е дошло - в ранните часове на деня температурата е 36 градуса, на този хълм в Тбилиси със сигурност е още по-горещо. С изплезен език натискам звънеца на последната къща, кацнала на стръмната улица в центъра. "Пазим изненадата за накрая", казва Ира, докато -  сякаш баирът не беше достатъчен - изкачваме тесните стъпала в нейния хостел, за да стигнем до третия етаж. "Видя ли, струва си", усмихва се победоносно, докато ми показва гледката от балкона. "Съвсем наскоро отворихме, още не сме готови. Следващия път на тази тераса ще има хамак. Ако сега ти харесва гледката, представи си как ще е, докато вятърът те полюшва, а ти пиеш студена бира." 


През филтъра на горещината Тбилиси изглежда сякаш има спешна нужда от дъжд, но дори и в непоносимата жега е лесно да открием живот в града. От терасата дочувам идващи от всички посоки гласове - съседите са се скрили под лозите в своите стари къщи, някъде малко момче пее "Милион червени рози" на руско- грузински. "Ще ти хареса", убедена е Ира. 

Изборът на песен не е случаен, дори и за момчето, което едва ли ще разпознае Алла Пугачова. Вечният й хит разказва трагична стара грузинска история. Един слънчев ден красивата Маргарита се събужда и съзира улицата си отрупана с рози. По пътеката от рози върви художникът Никос Пиросманавшили, който на своя рожден ден изненадва любовта на живота си с море от рози, струващо цялото му състояние - напълно разбираем жест, ако сте грузинец. Маргарита се усмихва, но погледът й крие истината, известна на всички съседи, събрали се на пътеката от рози. Маргарита избягва - сърцето й принадлежи на някой друг. Никос умира в първата година на грузинската независимост, беден и напълно изоставен. 

Първите ми спомени за Грузия са от първи клас в руското училище. В учебника по руски, в последната година на неговото съществуване, безграничният Съветски съюз беше показан чрез съставляващите го републики. Картинката за Грузия беше с камион пълен с плодове – новата дума беше камион, управляван от шофьор с гъст мустак. Камионът беше паркиран на фона на впечатляваща планина. 

Една от слънчевите кавказки държави, през 90-те Грузия изчезва от новите учебници по руски като независима държава и влиза в новините с подробности за гражданската война – Абхазия и Южна Осетия, две автономни области, подкрепяни от Русия, искат пълно откъсване от Грузия, която днес, без власт в тези области, твърди, че те са окупирани от Русия – стотици хиляди жертви и принудително изселени, празни магазини и тежки зими без електричество. "Като се замисля, цялото ми детство мина под знака на войната. За 15-годишен младеж в Тбилиси през 90-те нямаше нищо по-лесно от това да си набави оръжие. На никого не му пукаше - Грузия имаше по-сериозни проблеми от това, че деца се разкарват по улиците с пистолет." 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    philippe avatar :-|
    philippe

    супер! ето това е туризъм.

  • 2
    kabico avatar :-|
    kabico

    Страхотен пътепис. Браво на автора!

  • 3
    brainless avatar :-|
    brainless

    Отдавна ми се върти в главата тази дестинация. Благодаря на автора!

  • 4
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    От другата страна на морето е, а все едно е друга вселена, много интересно четиво, макар и кратичко...

  • 5
    dimitar_stoyanov avatar :-|
    DS

    България = Грузия

    - пиенето -национален спорт
    - газенето на закона - въпрос на чест
    - любим автомобил - Мерцедес 124
    - всички обичат страната - но искат да я напуснат
    - за всичко ни е виновна Русия -СССР
    - туристите - дойни крави / балъци за милони/
    - Лили Иванова- Алла Пугачова

  • 6
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    Dans la lumière légère...

    Une sensation
    douce et pleine
    de poésie retourne
    dans le coeur
    et dans l'aube
    d'un sentier:
    c'est le chant
    des étoiles,
    le souffle des
    mémoires qui
    rappelle la
    douceur.

    Francesco Sinibaldi

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#5] от "Dimitar Stoyanov": Грузия е на 8-то място в класацията на "Doing Business", а България - на 58-мо. Всичко започва, когато в един ден Саакашвили уволнява почти цялата полиция в Грузия - над 20 хиляди души. Няколко седмици в страната на практика няма полиция. Но престъпността не нараства. Целия щат се запълва наново от хора без опит. За по-малко от година грузинската полиция става една от най-ефикасните в бившия СССР. Това е обрат без аналог в световната история. За такова чудо в България можем само да мечтаем.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Връзките на Грузия и България имат древни корени. Може би не всички знаят че Бачковският манастир е строен от грузинец - генерал във Византийската императорска армия. Една древна христианска култура съществувала непрекъснато, разбира се с травмите но и с индивидуалните успехи на съветския период на артисти, шахматисти, дипломати, певци, учени и много други доказали се в Москва където е една от най-големите им диаспори (е, и тази на организираната етнична престъпност интегрирана във всички сфери). Колегата Николов е абсолютно прав за полицията, мисля че преди година-две и аз драснах нещо за добрия грузински пример за подражание в България.

  • 9
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Хубаво четиво. Наистина имаме общо, който е с руснаците е все не е прокопсал.

  • 10
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#7] от "Николай Николов

    Попревземаш се. Това са пиарщини на Саакашвили и глутницата му. Случайно ли е, че сегашното грузинско правителство иска да го издири чрез Интерпол, да го върне в Грузия и да го съди за корупция и други тежки престъпления, примерно аферата с Абхазия и Южна Осетия, които се отделиха именно поради авантюризма и арогантността на Саакашвили. Американците, разбира се, няма да си го дадат - "нашто момче", но това не променя ситуацията - психопат, дошъл на власт в данданията на т. н. розова или каква беше там революция. Иначе пътеписът е прекрасен - поздравления на автора за приятните минути на пренасяне в Грузия и за хубавите снимки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.