С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

17 19 сеп 2014, 17:00, 29700 прочитания

Гладиатори и механи

Тайният град под центъра на София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Колко ми е странно да крача по земя, върху която са живели хора преди повече от няколкостотин години", чух да казва един журналист от САЩ, който в началото на 90-те откриваше София за своето издание. "Дори и преди няколко хиляди", можех да уточня, но тогава всички бяхме обсебени от момента и гледахме повече напред и нагоре, отколкото върху какво стъпваме.

Напоследък като че ли по-често свеждаме глави и се заслушваме в шепота на епохите под нас. Може би, като слизаме в софийските подлези и вървим покрай крепостни стени и базилики или като гледаме от някой пасаж съхранена римска мозайка, а в основите на нова сграда можем да се разходим из амфитеатър... върху още по-стара арена, ще се почувстваме като в паралелна реалност и ще ни се прииска да се спуснем надолу по стълбата на времето. За да установим, че градът и до днес живее върху следите от своето минало.


Първото поселище в Софийското поле възникнало почти 6 хилядолетия преди нашето летоброене, и то на възвишението, където е днес квартал "Слатина". След още 3 хилядолетия, през неолита, била населена територията на днешния площад "Княз Александър І", а хиляда години по-късно между ЦУМ и хотел "Шератон" възникнало тракийско селище. Можем да го видим във въображението си по дългата скала на пластовете живот преди нас.

Сердите дошли по тукашните земи около един век преди да бъде основан Рим и нарекли своя град Сердонполис. За него свидетелства името "Град на сердите", изписано върху крепостна стена и върху пътна колона. Ако пък на това място е имало само римски военен пост, свързан със станция по Виа Диагоналис през Балканския полуостров, на кой друг град ще е дал император Марк Улпий Траян права на муниципиум с автономно управление и градска уредба, наричайки го Улпия Сердика, няколко десетилетия след като Рим анексирал Тракия? С крепостна стена го оградил Марк Аврелий в израз на значението, което му отдавал, а след още един век Сердика станала главен град на новата римска провинция Вътрешна Дакия.

Арената на Сердика

Арената на Сердика

Фотограф: Александър Геров

През ІV век император Константин І Велики го наричал "моят Рим" и макар стратегически все пак да се установил в Константинопол, често отсядал в сердикийската си резиденция близо до благотворните минерални извори. Ами ако тя наистина е запечатана под днешния хотел "Рила", издигнат през 1962 г., въпреки разкрития при строежа сложен архитектурен комплекс с подови мозайки на вестибюла и осмоъгълна зала? По каква ли ирония на историческата приемственост тази най-луксозна постройка в София по онова време беше резиденция на тогавашните управляващи и техните високопоставени гости? Може би това е само едно от многото други, далеч по-закономерни и естествени доказателства за паметта на жизнената среда, която запазва функциите на местата чрез натрупването им (стратификация) в спомените на хората. Центърът на днешна София
Арената на Софийския амфитеатър е била само с десетина метра по-малка от тази на Колизеума в Рим
съвпада с ядката на антична Сердика. Агората, главният площад, вероятно още се намира под площад "Св. Неделя", а под площад "Независимост" е било средището на политическия и културния живот - Градският форум с богато украсена двуетажна колонада и обществени сгради наоколо му.



Под Съдебната палата например и преди повече от хилядолетие и половина се уреждали съдебни спорове, търговски сделки, семейни дела, доказват пазените там останки. За жалост булевтерионът – градският съвет с амфитеатър, открит при строежа на хотел "Балкан" през 50-те години на ХХ век, е изцяло премахнат, за да не пречел на онова амбициозно и безогледно застрояване на разрушената от бомбардировките централна част на столицата.

Същата участ щяла да сполети и Източната крепостна стена с двете триъгълни кули и портата (през която в 809 г. хан Крум е влязъл в Сердика, наричана вече Средец от славяните), ако не била храбрата и упорита археоложка Магдалина Станчева, спасила още две знакови старини на древния град от разрушаване през тоталитарните години. Ротондата "Св. Георги", построена в началото на ІV век от император Константин и служила за баптистерий при покръстването на християните, е трябвало да отстъпи пред правителствените "чайки" и кортежите им от мотори за официалните приеми. И на "Св. Петка Самарджийска" - закрилница на занаятчиите, която дори турците не покътнали между двете си големи джамии, се опитали да посегнат тогавашните властници, за да отворели място за площад пред новия си партиен дом.

Хан, превърнат в училище

Преглед на оригинала Хан, превърнат в училище

Автор: Александър Геров

Чудо ли е станало, просветление в нечии глави ли, но днес София има подлези като музеи и едно скъпоценно украшение – Ротондата, единствената запазена до покрив постройка в града, датираща от Римската империя. Тя и раннохристиянският храм, базиликата "Св. София", са вероятните места на Сердикийския събор от 343 г., когато Сердика се превръща в духовна столица на света. Името й вече е било свързано с първия в човешката история цивилизационен акт – единствен по рода си документ, формулиращ за пръв път идеята за религиозна търпимост.

Сердикийският едикт на толерантността, издаден от император Галерий Максимиан в 311 г., с който се прекратяват вековните гонения срещу християните, вероятно е косвен резултат от целебното въздействие на минералните бани край града. Там облекчавал страданията си болният император, там го осенило разкаянието, та малко преди смъртта си той съставил документа и така на Сердика се паднала историческата чест да стане градът, в който християнството е обявено за легална религия в Римската империя.

Дотогава непокорни християни са загивали и на античната Арена на Сердика, която бе открита за изследователите и за любопитните към миналото ни едва преди няколко години. Всъщност своеобразен рекламен плакат за нея се появил още през 1919 г. - каменна плоча с релефни изображения на лъвове, тигри, бикове, крокодили в сцени на битки с гладиатори, която била намерена при застрояването на района в началото на бул. "Дондуков" – тогавашната чаршия, наричана Венеция на калта. Догадките, че наблизо може да има обществено здание за увеселения, не спасили плочата от невежо отношение и добре че, макар и на парчета, тя все пак се озовала в Археологическия музей, където е и днес. Едва почти век по-късно сцената за спектакли – извън градските стени на Сердика – била открита при строителните работи за нов хотел в централната част на съвременна София.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Шведска маса в гората 3 Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

18 окт 2019, 2637 прочитания

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 5703 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Нещо ново, нещо старо

Добър подбор от продукти втора употреба и дизайнерски произведения в "Стари градски"

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10