С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

16 26 сеп 2014, 17:20, 17054 прочитания

Там, където корабите умират

Четиридесет и пет процента от всички кораби по света свършват живота си в Бангладеш, какво се случва на строго охраняваните площадки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Свит на задната седалка в кабината на малко моторче, пригодено за возене на пътници (CNG1), с плътно покрити нос и уста, наблюдавам огромните колела на тежкотоварните камиони, които се търкалят с трясък на педи от лицето ми. На път съм към Kumira, малко градче на около час северозападно от Читагонг, Бангладеш, където се надявам да разгледам и заснема вторите по големина в света гробища за стари кораби и площадки за рециклирането им, т.нар. Chittagong Ship Breaking Yards.

Това е район, разположен между градовете Bhatiara и Sitakunda, на брега на Бенгалския залив, заемащ почти цялата налична плажна ивица с дължина около 30 километра. Тук се рециклират почти половината от отчислените от служба кораби в света.


Докато се лашкам в CNG-то, полудрогиран от праха и изгорелите газове, си припомням разговора с французин, когото заедно с моя водач срещнахме в джунглите на Chittagong Hill Tracts. След месеци безплодно търсене на информация и контакти, които да ми помогнат да намеря достъп до строго охраняваните площадки за рециклиране на кораби, съветите, които ни даде, са най-ценните и полезните досега. Той например ни насочи към селцето Kumira, където според него има достъп до плажовете. Вече ми беше станало ясно, че никак няма да е лесно да се добера до тези места, а още по-трудно щеше да бъде да снимам или разговарям с работниците. Сега обаче, на път към Kumira, съм значително по-обнадежден.

Фотограф: Павел Господинов

Представете си прекрасен дълъг плаж, на който вместо чадъри и летовници има огромни стари кораби или по-скоро техните полуразпарчетосани останки, разпилени хаотично. По време на отлива те остават в калта, килнати на всички страни, наподобяващи сюрреалистични скулптури. Съществен драматизъм на пейзажа придава и армията бенгалски работници, които с оксижени, чукове и най-вече с груба физическа сила разкъсват на парчета гигантските метални туловища.

През 60-те години на миналия век рециклирането на кораби е било индустрия, развивана в държави като САЩ, Германия и Англия. През 80-те години обаче този мръсен бизнес се пренасочва към страните от третия свят, предимно Индия, Виетнам, Филипините, Пакистан, Бангладеш, а също и към бреговете на Западна Африка. Според статистиките към момента повече от 100 000 работници са въвлечени в индустрията за корабно разфасоване, а годишно около 700 кораба биват подлагани на тази процедура.

Кораби се влачат по плажовете на Читагонг от 1970 г. насам, но истински бум настъпва едва през 2008 г., когато статистика от Световната банка отчита около 30 000 работници, директно ангажирани с тази дейност, и още около 200 000 души, свързани косвено с нея. Евтината работна ръка, слабото трудово законодателство и всеобхватната корупция са основните движещи сили на тази индустрия. Постепенно Бангладеш се превръща в Меката на корабното рециклиране, която става известна с това, че не отказва достъп на кораби до своите плажове дори за тези, които на други места биват отхвърляни. Така постепенно тези прекрасни екзотични брегове се превръщат в световното кошче за корабен скрап.



Скоро обаче става ясна и човешката цена, която се плаща за този разцвет. На бял свят излиза информация за нечовешките условия на труд по площадките, за заплатите, които са възможно най-ниските (85 и 170 щатски долара на месец), а работните часове - възможно най-дългите; за липсата на предпазни средства и за това, че много от трудещите се са деца под 15-годишна възраст. Започва да се набива на очи и огромното замърсяване на околната среда.

Работниците имат ограничен достъп до лечение, спешна помощ или компенсации при нещастни случаи или смърт. Ако работник получи травма по време на работа, му оказват помощ на място. Ако обаче тя се окаже сериозна или инвалидизираща, му се полагат от 10 до 15 000 така (1 USD =71 така). Много често той не получава дори това, ако няма кой да защити правата му.

Екстри като заплащане за допълнително отработени часове няма, тъй като работното време се отмерва по схемата "от изгрев до залез" или "нощем". Липсата на сигурност на работното място, както и сигурност за самата работата няма. Може би е излишно да споменавам, че на служителите се забранява участието в съюзи или синдикати.

Фотограф: Павел Господинов

Към края на деня се промушваме през поредната дупка в оградата и гледаме как група мъже теглят огромна корабна верига в калта по залез слънце. Kартината отчайващо ми напомня Репиновата "Бурлаки на Волге" 
В градчето Kumira двамата с моя водач се насочваме към моста, навлизащ в морето. Това е единственото място без контрол в цялата околност, откъдето две площадки за рециклиране могат да се наблюдават, макар и отдалеч. Всички собственици на лодки любезно отказват да ни разходят до корабите откъм морето. Казват, че им е абсолютно забранено да возят чужденци, още повече бели и с големи фотоапарати. Изобщо, съпротивляват се да дадат всякаква информация и се опитват да ни избягват всячески.

Първите ограничения за достъп до тези места датират от 2006 г., след излъчването на краткия филм на журналиста Боб Саймън от CBS, посветен на Chittagong Ship Breaking Yards. Реакциите на световната общественост не закъсняват. Множество организации за защита на човешките права и околната среда започват да се интересуват активно какво се върши по тези плажове. Не закъсняват обаче и ответните реакции на собствениците, които издигат мощни огради, слагат охранителни камери, като правят достъпа почти невъзможен.

До портите на една от площадките забелязвам няколко млади мъже да се закачат и разговарят възбудено. Приближавам се и ги поздравявам. Нямам много време да си приказвам с тях, тъй като сме точно пред камерите на входа на площадката. Очаквам всеки момент от охранителната будка да изскочи гневен пазач и да ме отпрати. Въпреки това успявам да направя няколко снимки и да питам хората не носят ли някакви защитни дрехи или средства. Те само се усмихват, като според мен дори не схващат точно какво ги питам чрез моя водач. Те знаят, че работят в опасна среда, но идеята, че биха могли да се предпазват или че имат някакви права в това отношение, изглежда, им е чужда.

През последните 20 години 400 работници са починали от трудови злополуки, а повече от 6000 са ранените. Последният инцидент е от 4 април 2014 г., когато бангладешките медии съобщават за 4 убити при експлозия на отровен газ на площадката за рециклиране в Sitakunda. С това жертвите само за последните 2 години стават 44. Няма съмнение, че рециклирането на стари кораби в Читагонг е опасно за живота занимание.

За това допринасят и разнообразните токсични материали, причиняващи всякакви заболявания и трудови злополуки. Трудно разграждащите се органични продукти (Persistent Organic Pollutants (POP’s) са едни от най-токсичните вещества, които не се разлагат по естествен път в природата. Те замърсяват почвата и водните басейни наоколо, откриват се и в храната. Изследванията показват, че се отлагат предимно в мастните тъкани на хората и животните и са основните причинители на зачестилите напоследък случаи на рак и хормонални разстройства. Азбестът е другият силно токсичен отпадък от корабите. Установено е, че дори в много ниска концентрация отравянето с азбест води до азбестоза и рак.

Природата наоколо е отровена също с тежки метали, газьол и други петролни отпадъци и масла. По време на отлива корабите остават в калта, която по-скоро наподобява отровено блато. Много често птици засядат в него, което е и причина тези места да се избягват от пернатите. Като цяло биоразнообразието е силно засегнато, което допълнително превръща района в една от черните екологични дупки на планетата.



Рибата е основна храна за голяма част от населението тук, но в резултат на високата концентрация на амоняк в морската вода около площадките за рециклиране всички морски обитатели имат повишена Ph и определено повишени концентрации на токсични вещества.

Хората, с които успявам да разменя по някоя дума, обаче не са особено критично настроени и не се оплакват. Съгласни са, че подобрения трябва да има, но като цяло усещам, че са по-скоро доволни от възможността да работят и да печелят пари, колкото и мизерни да са те. Експертите от базираната в Брюксел неправителствена организация Delphine Reuter of the Shipbreaking Platform описват рециклирането на корабите в Читагонг като "близо до робството". За съжаление мястото и времето не предлагат на местните хора нищо по-добро, а понятието за справедливост по тези ширини е доста различно от брюкселските стандарти. Така или иначе хората тук са по-скоро благодарни за всяка възможност за оцеляване, дори тя да е най-несправедливата на света и потънала в азбестови изпарения.

След като приключваме с разходката по моста в Kumira и заснемаме каквото успяваме, се отправям към друго селце, откъдето си мисля, че може да намерим пролука в мрежите. CNG -то ни оставя пред портите на тамошната рециклираща площадка. Вече съм уморен от играта на котка и мишка с пазачите, затова просто хуквам покрай оградата към плажа, където се виждат няколко килнати кораба. Започвам да снимам като луд, очаквайки всеки момент пазачите да ме наобиколят. Десет минути по-късно вече ги забелязвам да се приближават и тъй като всякакъв контакт с тях е излишен и определено нежелан, хуквам през токсичните блата обратно към пътя. Омацан до ушите, но доволен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Място: Fox Book Cafe 1 Място: Fox Book Cafe

Кафенето в центъра на София с добри книги и цял етаж детски кът

3 май 2019, 4036 прочитания

Mi casa es su casa: пътуването чрез размяна на жилища набира популярност 1 Mi casa es su casa: пътуването чрез размяна на жилища набира популярност

Една от основните причини е желанието да поживееш в местна общност, а не да бъдеш обикновен турист

3 май 2019, 6847 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Фотогалерия: Там, където корабите умират

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

Бай Ганьо - европейски прокурор

Европейската прокуратура е уникална възможност за България да получи независим разследващ орган по корупцията

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света