С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

16 26 сеп 2014, 17:20, 17935 прочитания

Там, където корабите умират

Четиридесет и пет процента от всички кораби по света свършват живота си в Бангладеш, какво се случва на строго охраняваните площадки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Повечето кораби "живеят" няколко десетилетия, а накрая най-често свършват като скрап.

Това е моментът, когато ветераните се засилват към едни прекрасни (в миналото) плажове, а армиите от черноработници се втурват към тях, гладни за стомана, корабно обзавеждане и всичко, което може да се продаде. Рециклира се основно стоманата, а всичко останало се разпродава като сувенири или за друга употреба чрез стотиците магазини покрай шосето.

Четиридесет и пет процента от всички кораби по света свършват живота си в Бангладеш. По-големите фирми демонтират едновременно по 2 или 3 плавателни съда. Средно корабите са с тонажи от 5000 до 40 000 тона. Например танкери от около 7000 до 8000 тона се разглобяват за около 4 до 6 месеца, а за големите товарни кораби времето е от около 8 до 9 месеца. През 2010 г. са регистрирани 79 предприятия за скрап покрай плажа на Sitakunda, като 61 от тях са активни. Във всеки един момент около 30 кораба са паркирани между градовете Bhatiara и Sitakunda.


Бангладеш е бедна на суровини страна. Рециклирането на плавателните съдове осигурява около 1/4 от нуждите за метал, тъй като 95% от всеки кораб е чиста стомана. Това е индустрия на стойност около 700 милиона долара и е от изключително важно стратегическо значение за страната.

Независимо от това през 2009 г. неправителствената организация Bangladesh Environmental Lawyers Association (BELA) успява да убеди Върховния съд в Дака да забрани дейността на рециклиращите предприятия, които не спазват определени екологични и правно-трудови стандарти. Интересно е, че срещу това решение най-активни са били около 10 000 семейства, които са протестирали пред съда с мотива, че забраните ги лишават от препитание. Балансът е тънък, а решенията - сложни и трудни.

Друго постановление на Върховния съд в Дака повелява корабите, които се пращат за рециклиране, първо да бъдат почиствани от отровните материали. Съвсем друг въпрос е обаче дали това и другите подобни разпореждания се изпълняват. Слабият контрол и повсеместната корупция най-вероятно пращат тези хартии в кошчето за боклук, превръщайки Бангладеш в привлекателна финална дестинация за световния корабен скрап.



Дали заради забраните или по-скоро заради световната икономическа стагнация, към края на 2010 г. темповете на растеж на индустрията намаляват. Същевременно обаче оградите на предприятията стават по-високи и по-бодливи, а охранителните камери по-модерни.

Една от най-съществените причини собствениците да се страхуват от публичност са децата под 15-годишна възраст, които работят тук при същите тежки условия като по-възрастните им колеги и получават за труда си около долар до два максимум на ден. Децата работят от сутрин до вечер или нощна смяна, като най-често помагат при рязането на стоманените парчета с газови резачки или пренасят метални отломки от едно място на друго. Чрез едно свое изследване през 2003 г. организацията YPSA (Young Power in Social Action) казва, че 10.94% от всички работници на площадките за рециклиране са деца под 18-годишна възраст.

Често многодетните семейства нямат средствата да издържат децата си, камо ли да ги пращат на училище. Така много от тях се оказват на трудовия пазар, а значителна част започват работа на площадките за рециклиране. Аз нямам възможност да разговарям с тези деца, но ги виждам как пъплят по корабните скелети. Водачът ми обяснява, че повечето от тях всъщност нямат идея какво друго биха могли да правят, тъй като познават само тази реалност. Тъжното е, че и техните родители познават само нея, а и нямат възможност за друго решение. Децата са наемани предимно от северните райони на Бангладеш, но много от тях са също и местни.

Бангладеш е подписала Конвенцията за правата на децата (United Nation’s Convention on the Rights of the Child (UNCRC). Държавата има редица закони в тяхна защита, като например глави 14 и 15 от конституцията, които гарантират социалните им права. Акт 34 от същата конституция забранява деца да упражняват тежък и опасен труд. В тази категория влиза и трудът в рециклиращите предприятия заедно с още 11 професии, определени според класификацията на организацията Bangladesh Shishu Adhikar Forum (BASF). Въпреки работата на организации като UNICEF или Delphine Reuter of the Shipbreaking Platform 5 милиона деца под 15-годишна възраст работят в Бангладеш и, изглежда, няма сила, която може да спре това.

Нелепа ирония бих нарекъл фактът, че Chittagong Ship Breaking Yards е популярно място, ползвано от местната и международната киноиндустрия като декор във филмови мегапродукции. Брутално е един плаж да е за едни приказен декор и източник на милиони, а за други буквален ад.

През следващите дни продължавам да търся дупки в оградите на площадките за рециклиране, като заедно с моя водач обикаляме почти цялото 30-километрово трасе успоредно на плажовете. Уморени от мръсотията на пътя и леко обезкуражени от повечето неуспешни опити, двамата се отпускаме на столовете в една неприветлива кръчма на плажа Patenga край Читагонг, зяпайки в далечината потъналите в кал корабни останки. Местните тарикати ни предлагат разходка дотам с моторница срещу солидна сума. Явно знаят, че такива като мен са готови да дадат парите. Очевидно не съм първият с подобни намерения. Опитът ни да намерим разнообразие в цените сред конкуренцията предизвиква по-скоро смях у тях, защото те всички се бяха разбрали да искат една цена от белите пришълци.

Към края на деня се промушваме през поредната дупка в оградата и гледаме как група мъже теглят огромна корабна верига в калта на залез слънце. Картината отчайващо ми напомня на Репиновата "Бурлаки на Волге"... Последното, което виждам, преди да напусна района, е надпис на вратата на една от площадките за рециклиране, който гласи: No Child Labor. Safety First. (Без детски труд. Първо безопасността!) Не е написан на бенгалски език, защото очевидно не е адресиран към местните. Те знаят отлично, че там деца не се трудят, така че няма нужда това да им се пише. От друга страна, една значителна част от тях са неграмотни или пък са деца, които нямат шанса да се научат да четат, което допълнително обезсмисля нуждата надписът да е на местния език.

Той е на английски език, за да го разберат такива като мен и като тези, които работят в гореизброените организации, съчиняващи конвенции и закони. Аз го възприемам като любезна покана да си тръгвам, без да задавам повече въпроси. Правя го. Тук така или иначе няма какво повече да направя.

1 Compressed natural gas (CNG) - компресиран газ метан, с който се движат огромна част от малките моторчета в Бангладеш. Това съкращение дава името и на самите моторчета.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 4896 прочитания

Изкуство на ръба Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

11 окт 2019, 1828 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Фотогалерия: Там, където корабите умират

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10