Отвъд Африка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отвъд Африка

Крис

Отвъд Африка

Истории за любов, работа и пътешествия от днешна Танзания

7350 прочитания

Крис

© Христо Бояджиев


Историите за Африка са почти толкова стари, колкото и самото човечество, което се е зародило в екваториалната част на този континент преди повече от 3 милиона години. Но историята се пише от победителите, беше казал някой, а човекът определено е спечелил битката с всички останали живи същества на Земята. Затова днес имаме възможност да пътуваме навсякъде и да търсим нови измерения на живота, нови истории, които да сравняваме с предишните и да се надяваме, че ще успеем да осмислим съществуването си на победители. Дали заради това, дали заради детската енциклопедия с животни, която е запечатала преди повече от 20 години образа на Африка, не знам. Реших да отида там, където всичко е започнало. Търсех историите на днешното време и ето какво открих.

Крис

Крис е от онези хора, които гледаш и си мислиш, че са на 20, а се оказват на 30. Родом е от Карату, малко село в Северна Танзания, впечатляващо с червената си почва и липса на боклук по улиците. Работи като готвач в туристическа компания за сафарита и изкачвания на най-високите планини в страната – Меру и Килиманджаро. Крем супите му от тиквички, моркови и краставици са толкова ароматно-вкусни, че всичко след тях се превръща в притурка. Историята му е история за отношенията между мъжа и жената в едно силно вярващо християнско общество.

Когато бил на 25 години, Крис решил, че не може да продължава да живее по същия начин. Не бил пълноценен човек, мъж, липсвали му жена и семейство. Затова всеки път, почти всяка неделя, когато ходел на църква, започнал да се моли на Господ да му "изпрати" жена. Явно молитвите му били чути, защото не след дълго видял едно момиче – там, в църквата. Било любов от пръв поглед, или поне така твърдеше той. Не я заговорил веднага, минало време, в което той започнал да споменава името й в молитвите си. След време се разкрил пред пастора и му казал, че иска да се ожени за нея. Пасторът дал своето одобрение и на следващата неделя след литургията Крис отишъл при момичето и я попитал направо иска ли да се омъжи за него. Тя отвърнала, че още не може да му даде отговор, и го помолила да говорят отново след 3 месеца. През това време Крис я виждал само в църквата и били на "здравей-здрасти". Времето минало и когато те отново се видели, тя била готова. В продължение на 1 година Крис и "годеницата" му посещавали лекции на пастора относно брачния живот, какво означава мъж и жена да бъдат заедно, как да се грижат един за друг при болест, бедност... И нищо повече – в църквата, без да се виждат извън нея, без да имат какъвто и да било друг контакт. Да, накрая се оженили, сега имат прекрасна дъщеря на име Леа, но през какво са минали заедно преди това. Малко по-различно от speed dating и one night stand, нали.

Ахмед

Ахмед е собственик на компанията, в която работи Крис. Но не това е определящото за този колоритен 63-годишен наполовина англичанин, наполовина германец човек. Да срещнеш бял, истински разбиращ от бизнес и със завити като на възрожденец мустаци мъж в Танзания е просто... странно.

Ахмед
Фотограф: Христо Бояджиев

Филип Филипс, както е истинското име на Ахмед, израства в Англия и, доколкото разбираме, е имал трудно детство. Ахмед живее в Танзания от над 20 години, преди това е бил шофьор на ТИР и е пътувал до Близкия изток многократно. Към Африка го насочва случайността, а го задържа любовта. Женен е за танзанийка, с която имат 2 деца и развиват компания за сафарита и планински изкачвания с офис в меката на туризма – Аруша. Запазил е европейското у себе си, обича бирата и добрия безсмислен разговор. Покрай него обаче ни разказа някои интересни истории.

Всичко се променило с раждането на децата му и въпреки че му се е случило на по-късни години, Ахмед станал друг човек. Сега целият му живот е посветен на тях – какво образование ще получат, какви ще искат да станат като пораснат и т.н. Ахмед трябвало да приеме исляма и да смени името си, за да се ожени за Зайнаб. Казва, че го е направил, без да се замисли. Когато се родили децата, заедно със съпругата му им дали по общо четири имена. По едно европейско и танзанийско първо и второ име. На въпроса защо, отговаря "за да имат избор в живота", а на недоумението ни отвръща с почуда и разказа колко дискриминация има в днешно време спрямо религиозния произход на хората. Според Ахмед, когато бил ученик, никой не се интересувал каква религия изповядва, сега, още когато каже името си, хората взимали решение дали да го приемат или не. Затова децата му можели да изберат танзанийските си и мюсюлмански имена в Африка, а ако искат – пред останалата част от света да се представят с европейските си.

Сами

Сами беше първият танзаниец, с когото имаме възможност да си поговорим. Не мога да забравя усмивката, озаряваща този дребен човек, облечен в ефектна риза с щампи на животни, която те кара да мечтаеш за пътешествия. Сами работи на рецепцията на известен мотел в Дар ес Салаам ("Дом на мира") - най-големият град в Танзания, попадал под арабско, немско и английско владичество между XIX и XX век.

Сами
Фотограф: Христо Бояджиев

Сами има големи бели зъби, оформящи вечната му усмивка, загатваща за скромността и великодушието му. Разпитвайки го откъде идва и как се е озовал в мотела, той ни разказва историята си. Отрасъл в предградията на Дар ес Салаам, където все още живее. Научил е английски език покрай работата си в различни мотели в града. Заради езика на работа в мотела успял да се уреди и негов приятел – нещо доста трудно, ако не си наистина добър, твърди Сами и се усмихва широко. Оказва се доста по-възрастен, отколкото мислим – на 36 години, последните седем от които е прекарал на рецепцията.

Сами има приятелка и живее с нея от почти 10 години. Не са женени, нямат деца. Питаме го дали това е нормално за Танзания. Той пак се усмихва и отвръща – всъщност въобще не. "Нормалното" би било да се ожениш на 23–25 години, да имаш 3-5 деца (иначе се смята, че нещо не ти е наред) и да се чудиш как да ги издържаш (средната заплата в Дар ес Салаам е 150 долара на месец). Сами твърдеше, че не иска да има деца, преди да може да им осигури най-добрия възможен живот. Събираше пари и правеше планове да отвори собствена къща за гости, в която да приема туристи от всякакви държави. Даже бил намерил място и се надяваше през следващата година да започне работа по него. Казва, че отдавна е спрял да обръща внимание на подигравките на приятелите и роднините си. Пожелаваме му успех в сбъдването на мечтата си, ако някой ден се върнем в Дар, ще потърсим къщата за гости на Сами.

Кристоф

В търсене на автогарата и автобус за Аруша попадаме на малко пазарче за плодове и зеленчуци. Градът се казва Пемба, а русолявият синеок европеец, когото срещаме – Кристоф. Името му разбираме, след като го спираме и питаме накъде е тръгнал с това колело. Казва, че отива да си купува банани, и предлага да ни придружи до автогарата, за да си купим билети. Времето е много топло и като че ли спряло, но Кристоф успява да ни разкаже своята история. Тя започва от едно полско градче, откъдето е стартирало неговото пътуване към Африка, до края й – Кейптаун. Обяснява ни, че се вдъхновил от поляк, който през 50-те години на XX век тръгнал с колело от Полша и минавайки през Източна Европа, влязъл в Африка и я прекосил цялата. Кристоф беше минал през Русе, Черно море, после и Истанбул. Много харесал България, искал да се върне за повече време.

Кристоф
Фотограф: Христо Бояджиев

Прекалено спокойно, с лека налудничава усмивка, ни разказа и как е изпуснал самолета от Истанбул до Египет, но впоследствие успял да лети заедно с колелото си. И после просто завъртял педалите – през Южен Судан и гражданската война, Еритрея, Етиопия, Кения и до сегашната ни среща в Танзания. В столицата на Южен Судан, Джуба, трябвало да се скрие в някакво убежище заради военните действия, където срещнал дъщерята на един от политическите лидери в страната. По улиците имало сблъсъци и престрелки. По пътя през Еритрея Кристоф срещнал деца, които дотогава не били виждали бял човек, видът му ги изплашил и те започнали да крещят, хвърляйки камъни по него. Накрая обяснява, че преди две седмици в Танзания бил изхвърлен от пътя от въздушната струя на много близо преминаващ ТИР.

Спуканите ребра и маса охлузвания по дясната страна на тялото вече се бяха пооправили, но го бяха задържали в Танга повече от планираното. Всъщност Кристоф не кара точно по план въпреки свалените на смартфона карти и регулярните съобщения до майка му в стил "всичко е наред, мамо". Усмивката не слиза от лицето му. Разказва ни и за германка, доброволка в същия град, в която май се беше влюбил... Така накрая се заговаряме за личния му живот – Кристоф беше работил в инвестиционна банка, чакаше да потвърдят докторско място в известен университет, беше се пробвал и в създаването на стартъп. На малко под 30 години той все още търсеше място под слънцето и беше дошъл на континента, където то грее най-силно.

Историите за Африка са почти толкова стари, колкото и самото човечество, което се е зародило в екваториалната част на този континент преди повече от 3 милиона години. Но историята се пише от победителите, беше казал някой, а човекът определено е спечелил битката с всички останали живи същества на Земята. Затова днес имаме възможност да пътуваме навсякъде и да търсим нови измерения на живота, нови истории, които да сравняваме с предишните и да се надяваме, че ще успеем да осмислим съществуването си на победители. Дали заради това, дали заради детската енциклопедия с животни, която е запечатала преди повече от 20 години образа на Африка, не знам. Реших да отида там, където всичко е започнало. Търсех историите на днешното време и ето какво открих.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    aytep avatar :-?
    aytep

    По човешки топли и естествени истории, аз живея сред зверове!

  • 2
    berillo avatar :-|
    berillo

    Сърцето ми е завинаги в този континент, с неговата природа и човеците му...... Когато попаднах там за пръв път , един приятен човек, местен, завършил Харвард , ми каза : "Прави каквото искаш тук, но се пази , да не остане сърцето ти в Африка"......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK