С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

2 31 окт 2014, 17:10, 11812 прочитания

От Марк Аврелий до Майстора

Сгради с история в Кюстендил

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Църквата "Св. Георги"

Увеличаване

Пътят от София към Кюстендил прави живописни завои през Конъовската планина, където есента е плиснала всичките си багри. Значи там е топил четката си Майстора, мисля си, като спирам малко по-късно пред пейзажите му в галерията. "Едно цяло са природата и човекът", е написал той за творчеството си. А природата около град Кюстендил, така благодатна за живопис, е формирала и живота на хората по тези места. Нейните особености са впечатлявали пътници, търговци и всякакви пътешественици, поели по най-прекия път между Венеция, през Сплит и Дубровник, и Константинопол. Той минавал през котловината, загърната от склоновете на няколко планини (от тях само Осоговската достига 2251 м на поетичния си връх Руен) и надарена с горещи минерални извори. Там възникнал и поредният град на кръстопът, много преди да стане български. Първи там си устроили племенен център траките дентелети и го нарекли Пауталия. По това време се появили и други тракийски средища – Севтополис, Сердика, Кабиле... Римляните запазили името му, а император Траян направил Пауталия административен, стопански и културен център за долината по горното течение на река Стримон. При император Адриан около 135 г. било изградено ядрото на античния град с форум-агора, булевтерион, архейон, а малко по-късно Марк-Аврелий издигнал и градска крепостна стена – както е ставало със Сердика. Около минералните извори южно от града бил построен храм на Асклепий, но и на Аполон Лечител, чиято стилизирана умалена реплика се появила върху бронзова пауталийска монета от времето на Каракала. За внушителния вид на Пауталия към средата на III век са допринесли знаменитите архитекти Ламедон и Глаукиас, чиито имена се четат върху строителен надпис, изградени били гимназион и стадион, а на хълма (Хисарлъка) в подстъпите към планината бил подобаващо въздигнат акропол. Не след дълго на това място се появяват и християнски базилики, особено след като Юстиниан възстановява града изоснови. Към края на V в. славяните нахлуват по долината на реката – струмци, стримонци, - заселват се в полуземлянки из града и по Хисарлъка и назовават селището си Велбъжд, вероятно на името на свой вожд. Хан Крум го приобщава към българската държава, а след покръстването княз Борис I го превръща във важен епископски център, какъвто той остава през цялото съществуване на Първата българска държава. Византия се опитва да го задържи под властта си дори и след като България се освобождава, а през време на Втората българска държава папа Инокенти III засвидетелства на Велбъжд почит като на духовен център. Икономическият разцвет за града и околността идва от рудодобива в близката планина Осогово. Късноантичната крепост вече заграждала средновековен феодален замък. Когато турците най-сетне завладяват и Велбъжд, те сменят името му с това на победения му владетел Константин Драгаш, според обичая си да назовават завзетите градове по името на последния им християнски владетел - "Константинова земя"  на техния език звучало близко до Кюстендил.

Всъщност в града пристъпвам в буквалния смисъл през портата на историята му– покрай няколко от кулите с различни геометрични форми по крепостната стена на Хисарлъка, която усилено се реставрира. Познатият ми от минали посещения горист хълм постепенно разкрива гигантската си диадема – виещ се римски градеж с великолепни елементи, които излизат от забравата на вековете с помощта на модерни материали и вещината на специалисти със сръчни помощници строители. Като че ли история и природа заедно са укрепвали и духа на Кюстендил, за който слушам разкази на много места долу в града.


Най-напред се отбивам в малката средновековна църква "Св. Георги", изстрадала през вековете, но възстановена сега по програма ФАР. Кръстокуполна, с живописен тухлен градеж и керамична украса, тя е била издигната може би през Х в., ако се съди по едва различимата фреска на кон с конник при входа, или може би в края на ХI в., откогато са изящните стенописи, пораждащи желание за сравнение с тези на Боянския майстор, който работи два века по-късно. Предполагат, че тя пази гроба на цар Михаил Шишман, паднал в битката при Велбъжд в 1330 г. През ХIХ в. е разрушена от турците до основите на сводовете и дълго време останала зарита с пръст. При възстановяването й веднага след Освобождението куполите са изписани от най-добрите художници, между които Иван Доспевски от Самоковската школа. Забележителни образци от други иконописци са изложени в малък музей сред градината.

Илюстрация

Инфографика

Къщата на Харалампи Попанастасов

Увеличаване


За Дядо Ильо войвода кюстендилци говорят като за част от битието си. Той сякаш присъства в него със силата на непримиримостта му към гнет, с увличащата си дързост, с преданията за смелите си дела. Чувам ги и аз в къщата му, където е живял от 1878 до 1898 г. Роден в самото начало на ХIХ в., надарен с невероятна сила и прозорливост, той напада с хайдушката си дружина поробителите и отмъщава за зверствата им към родственици и съселяни, търси подслон при Неофит Рилски в Рилския манастир заедно с други родолюбци, защитава с четата си населението по време на Кримската война, а след нея разкрива замисъла на Цариград да бъде убит, след като го склонят "да се върне към мирен труд", и отново хваща с дружината си планината, докато жена му и децата му са държани под заплаха в Кюстендил. Непоколебим, Ильо се включва в легията на Раковски, заради което турците затварят семейството му в Скопие, където Найден Геров, в опит за застъпничество, намира дъщеря му и двамата му синове болни на студената гола земя. По-късно синовете му се присъединяват към баща си и участват с четата в Сръбско-турската война. Там войводата е тежко ранен, но щом се вдига на крака, отива в Свищов да помага на руското командване. Преминава Балкана заедно с ген. Гурко и след освобождаването на София подготвя настъплението на руските войски към Кюстендил, но се наложило градът да бъде освобождаван на два пъти, а впоследствие областите около него останали извън границите на княжеството. Награден с орден за храброст в Сан Стефано, Ильо войвода се установява в Кюстендил, където си построява къща в характерния за времето възрожденски стил, но скоро повежда чета и в Кресненско-Разложкото въстание. Включва се като доброволец и в Сръбско-българската война, а до края на дългия си живот поощрява четническото движение в Македония. Няма друг такъв пример в историята на България. Монументалната му фигура в мемориалния парк край дома му въздейства и днес като будител. А кюстендилци, изглежда, обичат да напомнят за него с възрожденски песни, каквито чух да се носят над града...

Прокопиева къща

Преглед на оригинала Прокопиева къща

Автор: Александър Геров

Инфографика

Емфиеджиевата къща

Увеличаване


Възрожденската архитектура е представена и от къщата на Христо Лазов Казанджията, преселил се от Македония и построил фамилния си дом през 1874 г. в подножието на Хисарлъка, в махалата Лозенец, предпочитана от занаятчиите и търговците. Едноетажната сграда с полувкопани зимници и голям двор, ограден с масивни каменни зидове, е разделена на жилищна и стопанска част. Дърворезбованият таван в гостната е самата символика на българското творчество – съцветие от слънчеви лъчи с изрисувани наоколо му цветя за звезди, а в четирите ъгъла са изобразени ангелите пазители. Две от стаите били предоставени за щаб на освободителите на града през януари 1878 г. под командването на ген.-майор Майендорф и полк. Ертел, подпомогнати от четата на Ильо войвода. Още се пази "кабинетът на полк. Ертел", а в реставрирания интериор прави впечатление находчивата тръбна камина и красиво изписаната алафранга. Къщата останала известна като Емфиеджиевата, защото един от зетьовете в нея търгувал с емфие.



Откъдето и да прекосява човек Кюстендил, спира възхитен на пл. "Велбъжд" пред червената сграда на Общината, която има невероятно дълга и разнолика история. Построена е за педагогическо училище по проект на големия австрийски архитект Фридрих Грюнангер и е осветена в 1894 г. През следващите десетилетия е използвана последователно за мъжка и за девическа гимназия. С влизането на България в Първата световна война в училищната сграда се разполага Главната квартира на Българската армия, а след войната е застигната от стихиите на гняв и разруха. По-късно е преустроена за съдебна палата и новия централен вход е увенчан с пластичния образ на Темида, дело на кюстендилски скулптор. После отново е използвана за военен щаб и за властова централа, докато едва от последните десетилетия на ХХ в. е част от публичния живот на града. Оттам гледа и градският часовник, заместил отдавна рухналата стара часовникова кула.

Историческия музей

Преглед на оригинала Историческия музей

Автор: Александър Геров

Още една внушителна сграда очарова новодошлия – напълно реновираният някогашен тютюнев склад, който ще приюти цялата богата сбирка на Регионалния исторически музей. Този паметник на културата е проектиран от друг австрийски архитект, Фишер, живял в Кюстендил в началото на ХХ век. Както ми разказват, скоро неговите четири нива с подпокривна конструкция на още три нива ще съберат над 120 хиляди музейни експонати и артефакти, сред които посетителите ще се връщат 8 хиляди години назад във времето. Завладява ме усещането, че наследената история, преживяна от поколенията, се е отразила по някакъв начин в забележителните личности, родени от този край. Малцина от тях познавам чрез творчеството или делата им, но намирам доказателство във философията на Майстора, въплътена в силни цветове и непоколебимите линии, с които иска да покаже на хората доброто у тях и наоколо им... Излъчват го и вглъбените лица от портретите на другия кюстендилски живописец, Кирил Цонев, модерен за времето си у нас, европейски в изкуство ни, въздействащ с особения си поглед към природата. За Стоян Венев пък природата е естествена среда за творчество и гражданска позиция – ярка, настойчива.
Син на Кюстендил е и Димитър Пешев, прославил и града и страната си по света, получил признателност от чуждите, наказан от своите, със закъснение почетен. Дори родната му къща е възстановена и превърната в музей едва през 2002 г., и то по инициатива на израелски дипломат. Там изслушвам наново как успял да обедини около смелата идея за спасяването на българските евреи свои съмишленици сред депутатите, заради което бил лишен от поста на заместник-председател на Народното събрание, но дебатът в него все пак започнал и се увенчал с успех. Вместо благодарност"народната" власт го осъжда на 15 години затвор "за фашистка и антисемитска" дейност и макар че при застъпничеството на израелската държава той е освободен след две години, умира в нищета и самота. Изведен е от забрава благодарение на Габриеле Нисим и неговата книга "Човекът, който спря Хитлер". Оттогава почестите и закъснялата признателност от потомците на спасените са урок по човечност.
Къщата на адвокат Васил Попниколов

Фотограф: Александър Геров

Инфографика

Музей на Димитър Пешев

Увеличаване


Неоспоримо основание за гордост има Кюстендил заради модерния си архитектурен облик, с който навлиза в ХХ в. Една след друга около 1911- 1912 г. изникнали къщите на търговци, юристи, лекари, много от тях потомци на преселници след Освобождението. Прокопиевата къща на главния площад е развита от възрожденска и носи сецесионови елементи, а изящните й фронтони напомнят за холандските къщи. Вероятно е била и един от многото хотели на града, като долепената отляво по-ниска и съвсем различна по стил двуетажна постройка с еркер и куличка, в чийто висок приземен етаж се намирало кафенето на хотел "България". С високи и сложни фронтони завършва орнаментираната фасада на напетата къща на Иван Страдалски на ул. "Цар Освободител" в по-изявен стил модерн. Другият често срещан силует на "европейските" къщи в Кюстендил от този период е с издигнато било на покрива и ненатрапчива куличка като брошка. Така изглежда къщата на Харалампи Попанастасов срещу старото взаимно училище. В стил модерн е построена и къщата на кюстендилския адвокат Васил Попниколов по проект на арх. Ангел Момов и с пластична украса на фасадите от големия скулптор Иван Лазаров. Днес тя е Клуб на архитектите.

Не може да си тръгне човек от града, без да види митрополитската църква "Успение Богородично", уникална със своите три остъклени купола и стенописите на Иван Доспевски, но главно с това, че е построена през 1816 г. като вкопана псевдобазилика. По-късно е надграден пояс над земята, през който се влиза в недрата на това чудо на българския дух. Преди да бъде обявена за художествен паметник от национално значение, и тя е минала през някои превратности на по-новите времена. Ала винаги е била духовен символ на града и на нейния празник ежегодно се възраждат стародавни традиции.

На сбогуване с Кюстендил обещах на моите родолюбиви и предани водачи из пластовете на миналото му да се върна отново, за да ми покажат още много места, където витаят духовете на хора и събития.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Източни Родопи за откриватели Източни Родопи за откриватели

Няколко затънтени места, където да се загубиш с удоволствие

14 юни 2019, 7462 прочитания

Ново място: "Домашен Магазин" Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

14 юни 2019, 1977 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Тройка за обяд

3 нови места и защо да ги посетите

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото