С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

8 28 ное 2014, 16:08, 17826 прочитания

Остров на блажените

Няколко домове на писатели и банкери в централна София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



"По тази улица писателите са се разминавали", казват за ул. "Хан Аспарух", където е единственият запазен в София архитектурен ансамбъл от две къщи, построени в края на ХІХ век и свидетелстващи и до днес за вероятно най-интересното време в литературната ни история. Не бих се стреснала, ако изхалюцинирам лицето на Тодор Влайков с брада и високо чело, проницателните очи на д-р Кръстев зад очилата, вглъбения Славейков с бастунчето, трескавия поглед на Яворов и ведрото изражение на Петко Тодоров. Век и нещо по-късно разговарям с единствения пряк потомък, поддържащ родовата памет и много свидетелства за интелектуалното модернизиране на България по времето на "дядо Влайков". Радко Влайков е съхранил къщата на № 65 от първите години на ХХ век с характерната атмосфера на стара София и с духа на писателя - радетел за просвета и парламентарна демокрация. В съседство, в двора на №67, няколко години по-рано, в 1892 г., вече се е появила малката двуетажна къща във възрожденски стил на литературния критик д-р Кръстьо Кръстев.

През комшулука в оградата двамата интелектуалци са отскачали на гости, ту на кафе, ту на чай, щом при единия или при другия пристигнели съмишленици и събратя по перо. Когато се заселват в бъдещия писателски квартал, и двамата вече са минали през огъня на Сръбско-българската война, заради което са прекъснали следването си – Влайков в Москва, а Кръстев в Лайпциг, откъдето по-късно получава докторат с дисертацията си върху метафизическите философски схващания за душата. Така става проводник на модернизма в България и в 1892 г. основава първото и най-значимо литературно списание с европейски характер – "Мисъл", около което се формира знаменитият едноименен кръг от писатели. Десетина години по-късно в съседната къща Влайков, вече народен представител, създава списанието "Демократически преглед", отначало с Антон Страшимиров, а когато на следващата година учредява Радикалдемократическата партия, разделя къщата си между редакцията и партийния щаб.


Илюстрация


Инфографика

Къщата на Влайкови

Увеличаване


Същевременно приютява под покрива си не един писател и добива слава като Странджата, загдето помага на всякакви нуждаещи се. Когато след трийсетина години синът му Веселин, назован на бащиния си художествен псевдоним, издига втора къща назад в двора, семейната традиция на благотворителност повелява да бъде определено място за творческа атмосфера в полза на млади писатели. Впоследствие това е документирано и в завещанието на автора на "Дядовата Славчова унука", в чийто дом "всеки е драг гостенин" и "вратата им е отворена за всекиго". Само че освен обявяването на двуетажната къща с еркер за паметник на културата цялата грижа за завещаното от Влайков е оставена на родствениците. Безценният му архив, предаден от него още приживе на БАН, и автентичната обстановка на кабинета му са пренебрегвани дълги години и едва напоследък - с преустройството на къщата и под грижите на Националния литературен музей, отново им е вдъхнат живот.

Спомен за славните сбирки в съседския двор пази само столетникът дрян, под сянката на чиито клони е получил псевдонима си Яворов. Превърната в ресторант, почти неузнаваема е вече някогашната отдръпната навътре двуетажна къща на университетския преподавател по немски език, а после професор по философия д-р Кръстьо Кръстев, който става идеолог на българския модернизъм, като налага психологизма вместо битовия реализъм и въвежда творчеството на европейски мислители и автори като мерило за постиженията на своите съвременници. Убеден индивидуалист, с прозрението си на ерудит той предсказал, че "социалистическата администрация ще се превърне в страхотна тирания", а Пенчо Славейков го подкрепял в разпалени словесни битки с гласовитите тогава привърженици на социализма. Повече от 15 години "Мисъл" дава форум на поети, публицисти, романисти и критици, а в Българската година на интелигенцията, 1907, става заедно с "Демократически преглед" и изразител на сблъсъка на интелектуалците с държавата след затварянето на университета и посегателството срещу гражданските ценности.

Илюстрация


Инфографика

Къщата на д-р Кръстев

Увеличаване


Д-р Кръстев приютява в дома си и приобщава към литературния кръжец и поета Кирил Христов, като печата в "най-доброто тогавашно списание" – по думите на самия поет – доста негови стихове и с това го нарежда "в българската литература край Вазова и Пенча Славейков". Христов е черпел вдъхновение за своето родолюбие и от Щастливеца, възхищавал се е на експанзивността му, освежавала и вълнувала сбирките им, а след убийството му излива горчивината си в "На смъртта на Алеко Константинов". А в своя "Некролог" критикът Кръстев го е назовал "най-добрия човек, най-милия писател и обществен деец".



Яворов привлича вниманието на Славейков и д-р Кръстев със завладяващата си ода за любовната страст, рушаща норми и традиции, "Калиопа", и на свой ред е привлечен за сътрудник на списанието. На д-р Кръстев – "мой благосклонен учител, неизменен другар и всегдашна опора през дни на изпитания", той посвещава стихотворението си "Песента на човека". А когато след разгрома на Илинденското въстание се прибира в София, пак в кръга "Мисъл" среща Мина, най-възвишената си любов, с "душата на дете" и "две хубави очи" . Тя е сестра на неговия приятел и събрат по перо Петко Ю. Тодоров, в чийто дом на ул. "Витоша" също е имало литературен клуб, където чести гости са били Пенчо Славейков и Мара Белчева. Интересно, че с Лора Каравелова Яворов се среща за пръв път през същата 1906 г. Историята по-нататък е известна. Тя предизвиква дуели с драми и поеми, пролива кръв, поддържа съдебни процеси, подхранва градски легенди. Гнева си срещу богатата и враждебна към чувствата му фамилия на Мина Яворов излива в драмата "В полите на Витоша", а Петко Ю. Тодоров вгражда чертите на Яворов в образа на Змея в своята "Змейова сватба". И всичко това под "...музика, лъчи/ в две хубави очи."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 4996 прочитания

Изкуство на ръба Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

11 окт 2019, 1884 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Немската пекарна

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10