Физика на прибалтийската тъга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Физика на прибалтийската тъга

Квартал "Саркандаугава"

Физика на прибалтийската тъга

Надеждите и надвисналите облаци около Рига в последните й дни като културна столица на Европа

Светослав Тодоров
8415 прочитания

Квартал "Саркандаугава"


"Искам да остана тук", казва с увереност 23-годишният Андрис, докато се разхожда в парка Кронвалда в Рига, а на няколко метра от нас се чува изсвирен на акордеон кавър на Yesterday на The Beatles.

Той е с перфектен английски, изглежда няколко години над възрастта си и мечтае някой ден да има успешен бизнес в Латвия. "След финансовата криза като че ли разбрахме, че най-ценното, което имаме и в което трябва да инвестираме, е културата." Дава за пример завършването на новата концертна зала и модернистичната триъгълна сграда, в която се помещава Националната библиотека. "Не знам дали хората осъзнато търсят културата, но все повече разбират, че чрез нея могат да се идентифицират. От бизнес и икономическа гледна точка все още има много какво да се направи. Но свързвам бъдещето си с този град, въпреки че ми се иска след някоя друга година пак да специализирам другаде и после да се върна – в гимназията бях за година в Швеция и беше страхотно. Но Латвия е моята страна, мястото ми е тук."

Не би искал да говори за и от името на всички. "Тези, които искат да са на много високо ниво в професията си или които работят в по-тесни сфери, няма как да не потърсят реализация в чужбина. Но повечето хора на по 20 и нещо имат желание да останат – без това да изключва възможността да натрупат опит за няколко години другаде."

Алия Турладжа

Това, което планира той, вече е сбъднато от Алия Турладжа, с която се срещаме на няколко ветровити минути от парка. Родена е преди 31 години в крайбрежно градче, семейството й се премества в Рига, когато е дете. Завършва културен мениджмънт в Брайтън и се връща преди четири години, когато последствията от кризата са още видими. Решава да се застои за няколко месеца, но когато Рига е избрана за културната столица на Европа за 2014 г., тя вижда възможност за идеите си.

На семинар по архитектура Алия слуша за историята на централния, някога оживен, но вече занемарен квартал "Саркандаугава", намиращ се в близост до разделящата града на две река Даугава и Стария град. На събитието тя се запознава с хора от сферата, с които през 2011 г. решават да създадат неправителствена организация и да помогнат на възраждането на квартала – идея, напомняща за случилото се с пловдивския "Капана" по-рано тази година. Алия и екипът й успяват да получат финансиране от независими спонсори, както и като част от програмата на Рига като културна столица.

"Саркандаугава" е място, което е наполовина заето от недостъпни индустриални зони, а жилищните блокове са много разпокъсани. Но е с интересна и разнообразна архитектура, тъй като е застрояван постепенно. Миналата година организирахме почистване, изградихме вертикален гимнастичен салон на една от сградите, кинопрожекции за историята на града, а после няколко музикални събития. Едно от тях беше едновременно в близката клиника за психичноболни и намиращата се срещу нея фабрика, в която никой не е стъпвал от години. Боядисахме една изоставена къща в яркочервено, за да видим какви ще бъдат реакциите, и веднага се появиха съветските асоциации и предубеждения. Искаме постоянно да провокираме и въпросът "но защо" винаги да се появява в съзнанието на хората", разказва ми Алия, която е като че ли в разрез с всички митове за латвийците като рядко усмихващи се и студени хора.

Квартал "Саркандаугава"
След финансовата криза като че ли разбрахме, че най-ценното, което имаме и в което трябва да инвестираме, е културата

"Ако попиташ някого къде е "Саркандаугава", за него това все още ще е неясно понятие, но ще е чувал, че нещо се е случило там. Това беше и нашата мисия – да престане да бъде неизвестно място, в което хората се връщат в домовете си, а да бъде нещо, което предлага развлечение близко до теб. Смисълът е да вкараме това, което не са предполагали, че може да е част от ежедневието им. Културата трябва сама да си проправи път към хората. Не всеки би се заел да реновира реалността около себе си, но с радост би гледал как друг го прави. А и все пак да участваш пасивно в една инициатива, в един етап води до активно участие." Резултатът личи и по други фактори – иронично, до "Саркандаугава" се намира най-богатият квартал в Рига и вече брокери мамят клиентите си, като им продават апартаменти по границите на бедния район.

За Алия е трудно да прецени дали потребността от култура е станала по-голяма за обикновения човек в Рига. "Все пак всеки живее в собствената си среда, но градът се променят към по-добро. Хората все повече имат чувство на принадлежност към мястото, на което живеят, кварталът говори за идентичност." След края на тази година дейността на екипа й ще продължи. "Смятаме да правим по един голям годишен фестивал и по-малки събития измежду месеците. Вероятно ще засилим екологичните инициативи, тъй като те по-лесно се финансират."

От същия DIY дух е обзета и Байба Гиптере, която се занимава със собствен магазин за ръчно изработени бижута, но и подпомогната от програмата с културни събития асоциация за поддържане на градска среда. По-конкретно тази пред блока й в т.нар "Московско предградие", населено с 20% латвийци – останалото са предимно руснаци и хора от почти всички националности в околните държави от бившия Съветски съюз. Когато преди 22 години тя се нанася в апартамента си, всичко е порутено, няма осветление, площадките пустеят. Тя сама започва да поддържа градината пред блока. "И всички наоколо ме гледаха все едно съм луда."

През 2012 г. програмите в подкрепа на кандидатурата за Рига като културна столица я среща с архитекти, които безплатно проектират нова визия за дворовете. Сега те имат осветление, детски площадки, пейки, всичко е почистено и все по-добре поддържано от самите жители. Разходката из квартала внезапно спира и Байба се обръща назад – единственият боклук на улицата е случайно паднал от задния ми джоб билет за софийското метро.

Но най-голямата победа с поддържането на средата е социализацията между различните етноси в квартала. Когато е твърде студено, те се събират 2-3 пъти седмично в обширно подземно пространство, където приготвят национални ястия, отбелязват заедно празници, организират общи пътувания из избягващата излишния коледен кич по улиците Рига. Байба изважда архив от снимки, на една от които белоруски тийнейджър с фланелка, на която пише US Army помага на роднините си при готвенето. "Това не само запълва дупката между поколенията, но и между самите народности. Преди това те не си комуникираха", разказва Байба. И на два пъти казва: "Когато се върнете, кажете на хората, че ако искат да постигнат нещо, просто трябва да го направят."

Но тази толерантност между различните етноси все още има своята цена. "Говорим си за домакински работи, кой на какво му се е случило през деня. Никога не говорим за история или кой народ как е страдал през годините. Тази тема все още е табу." Дали някога то ще бъде преодоляно? Байба няма отговор.

Фотогалерия: Рига, новата европейска столица на културата

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
Цялата галерия

Миналото е нещо, към което латвийците все още имат недоизяснено отношение. Това потвърждава Полс Раудсепс, един от най-известните журналисти в страната и колумнист на списание IR. Описва го като последния пристан на разследващата журналистика в Латвия, която е на 37-мо място в последния индекс за свобода на словото от международната организация "Репортери без граници" (България застава на номер 100). "Позицията на културна столица накара много хора все пак да погледнат към миналото чрез различни инициативи тази година – от музея на КГБ до пресътворяването на протестната верига от 1989 г. между Естония, Латвия и Литва, но чрез размяна на книги."

Докато осмислянето и интерпретирането на комунистическия период е актуално в киното, литературата (и дори риалити форматите) в България, Раудсепс не вижда подобно нещо в Латвия. В местното кино почти всичко е ориентирано към сюжети, които се случват тук и сега. Посочва театъра като изключително силна единица в латвийската култура, тъй като постановките са играни на местния език и по време на Съветския съюз.

"Емиграцията е все още голям проблем, но мисля, че има солидна маса млади и вдъхновени хора, които искат да продължат бъдещето си тук. Не мисля, че има всеобщо настроение на трагизъм", разказва Раудсепс, чийто дядовци и баби напускат Латвия през Първата световна война в посока Германия и после САЩ. Майка му и баща му, едва на 5, когато емигрират, се запознават в Америка. Роден е в Бостън и се връща в Рига на 26 години, когато Латвия се освобождава.

Квартал "Саркандаугава"
Когато се върнете, кажете на хората, че ако искат да постигнат нещо, просто трябва да го направят

Подобно мислене е част от домакинствата на голяма част от емигрантите, независимо коя част от света са предпочели. Дотогава е бил в страната само няколко пъти. Връщането не е съпътствано с културен шок – в семейство му винаги се е говорило на родния език, а латвийското имигрантско общество в САЩ е добре сплотено и грижещо се за запазването на традициите. "През 70-те всеки ден от седмицата в Бостън имаше инициатива, свързана с нас – хорове, излети, фестивали. В семействата ни винаги се говореше, че когато страната се отдели от Съюза, ние ще се върнем."

В опита си да разбере дори повече за неизживяното си минало в началото на 80-те той учи руска и съветска история в "Харвард". Но не вижда подобно любопитство към онези времена от днешните тийнейджъри и млади хора – подобно на България, родените след или по време на падането на комунизма имат едва базови познания какво се е случвало. "За разлика от например Естония, където има много по-голям интерес към това да си адекватно информиран, а и зависимостта на медиите от местната олигархия е много по-малка." За образователната система социализмът е бяло петно.

Колкото до актуалните политически събития около държавата: през ноември латвийски дипломати акцентираха върху засилващата се руска пропаганда в страната чрез телевизионните канали. Двайсет и шест процента от населението на Латвия е руско, а заради ниския общ вот представляващата ги партия "Съгласие", запазваща засега неутралитет към Путин, спечели изборите през октомври. Външният министър Етгарс Ринкевич анонсира, че е гей, с което се превърна в първия източноевропейски политик, който открито да заяви хомосексуалността си. Ход, който Паулс интерпретира като неутрализиращ бъдещи заплахи и слухове около него. Но междувременно представителка на "Съгласие" написа в Twitter, че Хитлер е направил добро, като е донесъл смърт на толкова хомосексуални.

"Да можеш да си намериш работа и да се оправяш в ежедневието само с латвийски е реалност от съвсем скоро", разказва Паулс. "Ако попитате руснаците тук какво мислят за случващото се в Украйна, в повечето случаи те ще кажат: "Навярно е правилно, тъй като Крим е свързан с историята на Русия." Но ако ги попиташ дали смятат, че нещо подобно може да се случи в Латвия, те ще бъдат шокирани, че си помислил такова нещо. За руснаците тук това, което се случва, е по-скоро телевизионно шоу, не го асоциират като нещо, което може да се случи на тях. Има много парадокси в местното мислене. Да го кажем така: ако Русия поиска да прави проблеми тук, може да ги направи и затова не й трябват всичките руснаци, а само 1 % от тях, тези, които са националистически настроени."

Но Рига съвсем не се променя еднакво за всички. "Не виждам нещо да се е променило тук през последните години", казва млад уличен музикант в подлез до стария град малко след като е приключил песента си, запята и от няколко спрели се минувачи. За посещаващия Барселона всяка година таксиметров шофьор промяната е навсякъде. "А и какво може да не ми харесва в Рига – само виж моста над Даугава."

Източник: riga2014.org

"Искам да остана тук", казва с увереност 23-годишният Андрис, докато се разхожда в парка Кронвалда в Рига, а на няколко метра от нас се чува изсвирен на акордеон кавър на Yesterday на The Beatles.

Той е с перфектен английски, изглежда няколко години над възрастта си и мечтае някой ден да има успешен бизнес в Латвия. "След финансовата криза като че ли разбрахме, че най-ценното, което имаме и в което трябва да инвестираме, е културата." Дава за пример завършването на новата концертна зала и модернистичната триъгълна сграда, в която се помещава Националната библиотека. "Не знам дали хората осъзнато търсят културата, но все повече разбират, че чрез нея могат да се идентифицират. От бизнес и икономическа гледна точка все още има много какво да се направи. Но свързвам бъдещето си с този град, въпреки че ми се иска след някоя друга година пак да специализирам другаде и после да се върна – в гимназията бях за година в Швеция и беше страхотно. Но Латвия е моята страна, мястото ми е тук."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    aytep avatar :-P
    aytep

    Красиво, та дрънка !

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    В днешно време хората трудно отключват сърцата си.Опита на Рига като културна столица на Европа дава надежда, че културата може да сближава поколения и да връща младите хора поели по чужди държави заради образованието.

  • 3
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Интересен разказ за Рига, красиви снимки от града - искрено благодаря!

  • 7
    iut07368175 avatar :-|
    iut07368175

    Рига е хубав град, но ако имам предвид определение за красиво място в Латвия, бих го свързал с Юрмала - съвсем близо до Рига. За съжаление нашето крайбрежие вече няма шанс да се доближи поне малко, като идея за курорт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK