От Ориента към Европа

По празници центърът на София се отърсва от делничните двукраки и четириколни нашественици и се превръща в такова привлекателно място за разходка, че съперничи дори и на Витоша, особено ако човек може да се наслаждава на планината направо от жълтите павета. Най-добре това става от стълбите на Националната галерия в сградата на някогашния дворец. Погледът се плъзва свободно над откритото пространство на разширената Градска градина и площад "Батенберг" (изпълвано през празничните дни ту от коледния базар, ту от новогодишния концерт) и гали заобления планински масив, с какъвто (струва ми се) не е надарена никоя европейска столица, поне от онези, чиято архитектура е пренесена в София.

Особено из най-представителната й част – около платото на храма "Св. Ал. Невски", по допирателната ул. "Московска" и нейните пресечки. Фасадите на сградите там най-ясно маркират хронологията на преминаването ни от Ориента към Европа в само няколко десетилетия между два века. Сякаш надвесена над бул. "Дондуков" - поради естествения разлом на терена, някогашната ул. "Орханийска" (преименувана на "Московска" пет години след като край църквата "Св. София" били посрещнати руските войски през януари 1878 г.) е започвала под ъгъл от булеварда, но от 1952 г. излазът й към Ларгото е запушен от грамаден партиен дом след прекрояването на бомбардирания център.