С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

37 6 фев 2015, 14:27, 7909 прочитания

Sweet Home Oklahoma

Един семестър като студент в необятната американска провинция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Тъмна нощ (около 1.37 часа сутринта), пътниците от току-що приземилия се самолет се разотиват и летище "Уил Роджърс" в Оклахома сити отново е безлюдно с изключение на мен и един униформен охранител, който отегчено се разхожда напред назад и от време на време посяда на някоя пейка на единствения терминал. Така започва престоят ми в Съединените щати на Америка, където в сравнително напреднала възраст и след 10 години осигурителен стаж отново станах студент, този път в магистърска програма по бизнес администрация (Master of Business Administration – MBA) в Университета на Оклахома благодарение на организацията за образователен обмен "Фулбрайт", която подкрепи това мое начинание със стипендия. Да се върнеш отново на училище, и то в непозната среда, е интересно преживяване с много предимства, а недостатъците, доколкото ги има, са основно от битов и социален характер.

Първи впечатления


Нямам представа как ще стигна до град Норман, разположен на около 40 километра разстояние, където са университетът и жилището ми, което предварително съм наел. Опитите ми да проуча предварително разписанията и маршрутите на автобусните линии се оказаха безплодни, за което, както ще разбера не след дълго, си има причина – обществен транспорт просто няма. Плахо пристъпвам през вратата. Четирима таксиметрови шофьори (трима мъже и една жена) на видима възраст между 35 и 40 години по детски се закачат, кикотят, щипят, играят на гоненица, подхвърлят си дебелашки шеги. Сякаш не са психически уравновесени възрастни хора. Обръщам се към този, който изглежда най-нормален от четиримата. След като проверява в google maps разстоянието до адреса ми, изчислява, че ще ми струва 65 долара. "Но ще те закарам за 45", допълва. Мога ли да откажа такава отстъпка.

Отправяме се към жилищния комплекс. Офисът, естествено, е затворен по това време на денонощието и няма кой да ме настани. След няколко справки в интернет и няколко телефонни разговора таксиметровият водач ми намира мотел наблизо, в който са съгласни да ме подслонят за 55 долара. На рецепцията ме посреща сърдита жена, която реагира с негодувание при вида на моя паспорт и го захвърля нервно с думите I can’t read this stuff, понеже в своята припряност не е забелязала малките букви на латиница под имената ми, изписани на кирилица. Добре че все пак не ме изгонва. Мотелът е, меко казано, непретенциозен, да не кажа долнопробен – като дървените бунгала на къмпинг "Градина" едно време, но снабдени със санитарен възел. Но и аз нямам кой знае какви изисквания. Няколко дни по-късно, като споделям със състудентите си къде съм прекарал първата си нощ, повечето ще реагират с почуда и загриженост. А един от тях ще спомене, че неотдавна там било извършено убийство. След около 23 часа пътуване имам нужда от питие да се отпусна и с тази цел отивам до бензиностанцията отсреща. Оказва се, че не продават бира след 2:00 ч. през нощта. А както ще разбера не след дълго, алкохол, различен от бира, се продава само в магазини за алкохол (liquor stores), които работят до 21:00 ч. без неделя. Добре че си нося в куфара едно уиски за всеки случай.

На другия ден се настанявам в апартамента, който и досега деля с двама съквартиранти. Разстоянието е пешеходно. Но като казвам пешеходно, имам предвид километър и половина. Разстоянието до университета също е пешеходно – около 4.32 километра. За да отида на първия учебен ден, ми отнема ми около 57 минути да го извървя. Добре че е съквартирантът ми Андрю (момче на 26 години от Оклахома) да ме закара после до "Уолмарт" и да си закупя велосипед.



Накратко за Норман
Когато някой извика Boomer, трябва да му се отговори с възглас Sooner, а понякога местните хора завършват мейлите си с Boomer Sooner. 
Оклахома е територия, равна като тепсия, където през XIX век десетки хиляди индианци са били въдворени насила, след като били изселени от родните им места в други части на Америка. В наши дни това е вторият (след Калифорния) най-населен с индианци щат в Америка. Днес населените места в щата са много разпръснати, няма високи сгради, гъстотата на населението е ниска, щатът е известен предимно с петролните и газовите си находища, шистовия газ и тайфуните си, които традиционно разрушават някое клето населено място един-два пъти в годината. Затова и много от сградите се строят без основи, понеже, като ги събори торнадото, разчистването и построяването им наново излиза по-евтино. Хората са дружелюбни, услужливи и силно религиозни.

Норман е типичен американски град – има само три улици, които поне зрително отговарят на представата за градска среда – тротоари, магазини, заведения и други обекти, и хора, които влизат и излизат от тях. В петък и събота вечер пространството там се изпълва от звуците на съвременна поп музика и жизнерадостните възгласи на опиянени от алкохол младежи. Същото като в софийския Студентски град, обаче без чалга. Микробуси и шофьори, осигурени от общината, превозват пияните студенти до апартаментните комплекси, в които живеят, за да не им се налага да управляват автомобилите си в това състояние. Придвижването пеш там е толкова времеемко, че е направо невъзможно. А карането на велосипед под въздействие на алкохол е също толкова наказуемо, колкото и управлението на автомобил. Останалата част от града са шосета и къщи, навън не може да се види жива душа. Дори и най-малките разстояния са големи, градски транспорт почти няма, тъй че без кола човек е почти загубен, а без велосипед - направо безпомощен. От тази гледна точка аз съм със статут "почти загубен". С колело човек може да ходи на училище и да пазарува хранителни продукти. Но е обречен да прекарва цялото си време в Норман, който макар да е прекрасен, на света съществуват и по-интересни места.

Sweet Home Oklahoma

Преглед на оригинала

Автор: Христо Шемтов

Инфографика

Инфографика


Университетът е основан през 1890 г. и днес минава за най-големия и престижен университет в щата. Кампусът е внушителен – разположен на обширно пространство, с красиви керемиденочервени сгради с кули, бойници, орнаменти, капители, барелефи и добре поддържани зелени площи. Има исторически музей, художествена галерия (с платна на френски импресионисти, не се шегувам), театър и огромна прекрасна библиотека. В университета се обучават около 30 хил. студенти на фона на около 110 хил. души население на града.

Футболният отбор (разбира се, по американски футбол) OU Sooners e гордостта на Норман и на Оклахома като цяло. Общо взето, всичко в града е под знака на OU (University of Oklahoma) и Sooners. Пише го буквално на всяка тениска, пешкир или шапка. Пише го по всякакви табели и е част от наименования на автосервизи (Sooner Car Service), химически чистения (Sooner Chem Dry), обществени перални (Sooner Wash), мотелът, в който отседнах при пристигането ми, се казва OU Motel (макар че няма нищо общо с университета), и още много обекти. В дворовете на къщите стърчат и от вратите висят знамена, на които пише Sooners. Прозвището Sooners възниква в края на XIX век, първоначално се отнася за нови заселници, които са навлизали в районите, определени за заселване, и са се настанявали на площите, които са си харесвали, преди официалното провъзгласяване на надпреварата за парцели – така наречения land run. Впоследствие това се утвърждава като прозвище на целия щат и на футболния отбор на най-големия му университет. Около стадиона са издигнати множество паметници на играчи и треньори, повечето от които са живи хора в цветущо здраве, някои от тях по-млади и от мен, но заслужили това признание със своя съществен принос за успехите на отбора, който традиционно е в топ 5 на национално ниво сред университетските отбори. В тази държава последните се радват на огромен интерес, почти колкото (а дали не и повече) професионалната им Национална футболна лига. Като цяло тук има традиция да се издигат паметници, да се кръщават сгради, улици, пейки, стадиони, аудитории и други обекти на живи хора. Когато има домакински мач, стадионът и районът около него се препълват от хора, разполагат се фургони, кемпъри и шатри, под които хора гледат мача и пият бири или други напитки. Това са и единствените моменти, когато могат да се видят пешеходци по улиците, понеже в радиус от няколко километра около стадиона няма къде да се паркира. Когато някой извика Boomer, трябва да му се отговори с възглас Sooner (или беше обратното), а понякога местните хора завършват мейлите си с Boomer Sooner. За съжаление през последния сезон Sooners силно разочароваха верните си фенове (а именно 99.42% от населението на Норман и околните общини и студентите от Оклахомския университет) с посредственото си представяне. Хубаво поне, че на играчите и треньора още не са им издигнати паметници, понеже щеше да възникне обществена дискусия дали да не бъдат временно демонтирани.

Учението, учението

Какво може да се кажа за студентския живот от академична гледна точка – най-важно, изисква материалът, предвиден за дадена лекция, да се чете предварително, което се проверява с постоянен текущ контрол, задължително присъствие на лекции, домашни всяка седмица, няколко курсови проекта, междинен и финален изпит. А самият той е доста голям като обем. Така е по всяка изучавана дисциплина (осем дисциплини на семестър в програмата, в която аз се обучавам). Ако човек не е ангажиран постоянно, вместо само по време на изпитни сесии, просто няма как да се справи. А това е хубаво. За хора, които са учили в чужбина, може би не звучи кой знае какво, но за мен е много различно от обучението ми в УНСС, така както го помня отпреди десет години. Ако нещо създава усещане за трудност, то това е големият обем и интензивност. Дали е трудно по същество, всеки може да прецени за себе си – зависи с какво се е занимавал преди това и в какво е силен. За МВА програмите поради естеството им трудно може да се очаква, че човек ще учи само нови неща, освен ако предишното му образование не е "Богословие" или "Живопис" примерно. При всички положения интензивното учене (дори и да се препокрива с вече учен материал) е полезно упражнение за мозъка. Макар Оклахомският университет да не е точно от категорията на топ училищата като "Харвард", "Станфорд" и МИТ, и тук преподавателите гледат сериозно на работата си и няма бутафория. Зад всяка оценка седят реални усилия и може би заради това оценките не се считат изпразнени от съдържание.

Илюстрация

Инфографика

Инфографика


Всеки ден карам велосипед около 10 километра, за да отивам на лекции и да се прибирам. Стига да не е лошо врeмето, считам това даже за предимство от гледна точка на поддържане на физическата форма. Встрани от това университетът осигурява съвършен комфорт – удобни класни стаи, прекрасна библиотека, общи помещения с мека мебел, компютърни зали, кухня с всички битови удобства, фитнес зали, всичко е чисто и поддържано. Буквално във всяко кьоше има компютър за обществено ползване. С програми като Dropbox и Google Drive на практика всичко, което е необходимо, е достъпно от всяка машина. А ако все пак на някого му трябва лаптоп, може да си вземе за временно ползване, като представи университетската си карта за самоличност. Просто не съществуват битови ограничения, които да пречат на студентите да разкрият и развият целия интелектуален потенциал, на който са способни.

Малко по малко

С времето човек започва да привиква към временния си нов дом – с младите си състуденти и съквартиранти, академичната среда на университета, красивия кампус, трите нощни бара (в които между другото се пуши), няколкото кафенета, гръцкия ресторант за бързо хранене, където приготвят хубав гирос, местния Walmart, гастронома за еко-био-органични храни, в който никак не пестят полиетиленовите торбички, големите шосета, оградени от трева, дървета и къщи, огромните паркинги с площ десетки декари, консервативните нрави, строгите закони, които повеляват лишаване от свобода за шофиране без застраховка гражданска отговорност и за алкохолно опиянение на публично място. Може да звучи доста различно от това, на което сме свикнали, но и Норман, Оклахома, си има очарование посвоему.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нова концепция: Bagri by Boykovski Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

6 дек 2019, 1429 прочитания

Ново място: Little Bird Place Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

29 ное 2019, 3163 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Риба по турски

В 2 ч. след полунощ на рибната борса на Аксарай

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10