С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

7 13 мар 2015, 15:37, 16321 прочитания

Вазовата София

За поета романтик, когото изучавахме като реалист, и неговите места в столицата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Входът към дома на сем.Елмазови

Увеличаване

На връщане от ул. "Московска" навлизам неусетно в ново поле върху шахматната дъска на София – около оста на ул. "Г. С. Раковски", чак до Борисовата градина в едната посока и по ул. "Солунска" в противоположната. Там са се кръстосвали градските маршрути на знаменити хора, свързани в различна степен с неволите и радостите на един измежду тях – поета Иван Вазов. Ако Софийското поле е природен "котел", то столицата ни е била истински врящ котел за страсти, мъст, вражди и възторзи, когато страната ни се е отърсвала от вековната робска дрямка и десетилетия наред се е лутала по пътя си между посоките на изток и на запад.

В този кипеж, обагрян често-често с кръв, са се случвали и романтични драми, ехтели са поетични слова, творени са философски размисли, печатани са литературни списания, съхранени и до днес не само в библиотечните архиви, но и в съзнанието на много родолюбиви българи. И ако понякога с носталгия търсим героите на онези смутни времена, една разходка по стъпките им може да ни доближи до преживяното от тях, неизбежно белязало и днешното ни битие. Защото настоящето е стрък, израснал от миналото, както е казал един мъдър човек, и хората мислят и чувстват почти също като нас и много скоро започваш да се възприемаш като еднакъв с тях. По ежедневния почти маршрут на Вазов от дома му на ъгъла на "Раковски" и тогавашната уличка "Вълкович" (днес носеща името на поета) към Орлов мост минават хиляди, но малцина вдигат поглед към плочата с лика му до вратата към музея, в който сме влизали като ученици.


В предмартенския съботен ден, когато слънцето правеше да греят червено-белите пискюли по улиците наоколо, заварих в сумрачната къща две девойки, заслушани в беседата на уредничката поетеса. Дошли по собствена идея, казаха ми. Дивяха се на сребърната лира с позлатена панделка на лавровия венец и гравирани по листата му заглавия на стихове – австрийска изработка, поднесена в 1895 г. на общопризнатия за Народен поет при честването на първия му четвъртвековен юбилей като творец. Тогава той още нямал своя къща, а живеел с майка си под наем на ул. "Солунска" до протестантската черква (шедьовър на арх. Фингов). Съседи му били издателят на списанието "Денница", както и начеващият поет Кирил Христов, чието юношеско възхищение след години щяло да прерасне в едва ли не колегиално съперничество. Та той свидетелства - в мемоарната си "Затрупана София" - как прекомерната майчина любов скъсила до година и половина брачния живот на поета с красивата и образована Атина, по баща Болярска, която после винаги твърдяла, че е Вазова, защото венчавката им не била разтрогната. А може би е продължила да го обича, ако се съди по честите й посещения в музея след смъртта на поета.

Домът-музей на Вазов - ул. "Иван Вазов" 10

Преглед на оригинала Домът-музей на Вазов - ул. "Иван Вазов" 10

Автор: Александър Геров

Когато се осмелил най-сетне да помисли за собствен дом, Вазов нямал средства за строеж, а и в онова "Вазово каре" от имоти (осигурени от заможния му чичо за няколко от десетте деца на брат му Минчо, посечен от турците, преди да види свободата) за най-големия, Иван, останал съвсем малък парцел. Дали тогава или някога изобщо са му минавали през ум упреците на баща му в напразните опити да го направи търговец: "Тия дивотии, дето ги пишеш, ще те нахранят ли, бе, магаре?" ...Докато майка му тайно му носела свещи нощем да чете? Все така борбена въпреки преживяното (Ти, сама разбита, безнадеждна - дух и бодрост даваше на мене.), енергичната баба Съба успяла да събере средства от по-заможните си синове с военна кариера, за да получи и той своя дял, и с голям заем от банката – така и неизплатен приживе – строежът започнал. Името на архитекта не е известно, а и едва ли е било голямо, ако се съди по скромната украса на ъгловите фасади и пестеливото разпределение на помещенията в двата етажа. Редом с тази къща по дължината на "Раковски" една след друга се появили величествените сгради на Народната библиотека, проектирана от градостроителя арх. Алекси Начев, и на Министерския съвет. На съседната пресечка с " Ген. Гурко" се издигала забележителната къща в ориенталски стил, украсена с кубе, на полк. Георги Вазов по проект на знаменития арх. Никола Лазаров. Бомбардировката вероятно щяла да порази и нея, ако само няколко години по-рано това украшение на София не било пожертвано заради многоетажен блок. Тежките щети върху редицата държавни сгради не отминали и първия литературен музей на България, действал от близо две десетилетия в малката къща на поета. С помощта на уредника му Елин Пелин всичко ценно било изнесено изпод развалините и укрито в БАН (подобаващо за почетен член на Книжовното дружество по негово време), както и в юзината край рилското село Мала църква – закътано място в обичания от поета край за излети.

Вместо възстановяване – доразрушаване и застрояване: това е била целта на следвоенната власт и от мечтата на проф. Иван Шишманов за "делфийско светилище" в музея на увенчания поет нямало да остане и следа, ако не била намесата на един партиен функционер с отношение към изкуството. Спасена и реставрирана в първоначалния й вид, тя поддържа и днес вярата на Вазов, че не се гаси туй, що не гасне. На излизане от къщата му обходих с поглед портретите му на различни възрасти, рисувани и подарени от именити художници, между които е и братовата му съпруга Елисавета Консулова-Вазова, планинските пейзажи, илюстрации към произведенията му, няколкото калиграфски написани поздравителни адреса, множеството шаржове, един от които – от Александър Добринов – почувствах като синтез на явлението Вазов в живота ни изобщо: от мастилница сред книги изскача Вазов, стилизиран като несломимия човек на пружинка, с надпис: "На тъмна епоха син бодър, книжовен..." Ами да, той довършва за възраждането на страната си това, което Паисий е започнал век и половина по-рано – точно когато Русо е написал Обществения договор.



Първият семеен дом на Кирил Христов - ул. "Добруджа" 9

Преглед на оригинала Първият семеен дом на Кирил Христов - ул. "Добруджа" 9

Автор: Александър Геров

Свикнали сме да го възприемаме като поет на дълга, посветил се единствено на народа си, "студеняк", както сам се определя, уж необщителен с дами, както се оправдава пред музата на зрелия си живот, Евгения Марс, но всъщност е възпял в любовната си лирика множество трепети и още повече болки, ала все не може да противостои на ония "лудешки, мили желания", на които е дал израз още в първите си песни. Така приятелски пише за него проф. Михаил Арнаудов, най-задълбоченият му и дългогодишен изследовател, който и в комунистическия затвор (загдето е бил министър на просветата) продължава да работи тайно върху поредната редакция на литературното творчество на Патриарха. Другият Вазов биограф и литературен приятел е проф. Иван Шишманов, в чийто дом на ул. "Шипка" 11 е бил и един от първите интелектуални салони на съзряваща София, устроен от съпругата му Лидия по украинска традиция. В опита си да обеме цялото богатство на личността му под пословичната скромност Шишманов го анализира и чрез въпросник – като онези, които днес се използват широко в медиите. В отговорите на поета – същински Гьоте пред Екерман - природата е над всичко, а нейният шедьовър е... хубавата жена. Най-обичал да чете френските класици, често в оригинал. След време Вазов започнал да посещава все по-често и друг литературен салон – в дома на първия дипломиран български стоматолог, д-р Елмазов. В малобройния духовен елит на възраждаща се България не е чудно, че признатият писател, изстрадал "Иде ли?", и бъдещият зъболекар (с публикувани литературни опити и поставени пиеси) се запознали още преди години някъде около театрална сцена, за да се срещнат отново като изгнаници бунтари в Одеса. След 1895 г. софийските им пътища се преплитат завинаги. Д-р Елмазов се жени с пищна сватба за твърде младата, но талантлива, както се оказва, Евгения, която взима артистичния псевдоним Марс на своя съименница от френската театрална сцена. (Не е изненадващо, че дарява на българското оперно изкуство прочутия бас Павел Елмазов, тъй като от рода й по майчина линия е и друг голям певец и педагог, Христо Бръмбаров.) Вазов вече се радва на всенародна любов и признание, но поради завист и козни се чувства самотен и неразбран. Установил се е окончателно в София, след безконечни скитания из странство. Творческият демон не му дава мира, само в природата намира покой. На излет в Княжево, докъдето стигал трамваят, той за първи път вижда авторката на публикувани разкази, за които не е повярвал, че са написани от жена, и я поздравява като "моя колега". После я нарича своя ученичка, докато стига до нежното Женичка и признанието: Аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът... На нея дължим стихотворния му цикъл "Люляка ми замириса", докато той я насърчавал да пише и пиеси, едната от които, "Магда", с Ибсенов дух, е режисирана в Народния театър от самия Кръстьо Сарафов. В гостоприемната къща на ул. "Бачо Киро" 39 се събирал цветът на тогавашната българска интелигенция: Стоян Заимов, Стоян Михайловски, Сава Огнянов, Адриана Будевска, Панайот Пипков, Яна Язова, Анна Каменова, Магда Петканова и Вазов дишал поезията на това очарователно общество. Изискан и благороден, домакинът не само ценял приятелството на великия творец, но го канел да ги придружава с Евгения на пътувания до някои съседни държави.

Илюстрация


Богатите впечатления се запечатвали след това в стихове и пътеписи. "Но аз не давам никаква Швейцария за Борисовата градина и Витоша!", възкликва той в едно от стоте писма до неговата Царица, която пък го зовяла Княза. С изгледа от стаята си към Витоша посрещал деня, а често го изпращал с разходка с кучето си до градината и разсадника в нея. (Улицата пред входа му носела тогава името на д-р Вълкович, голям български лекар и достоен политик консерватор, който бил убит в Цариград, докато се опитвал да открие убийците на поета министър Христо Белчев. Днес за него отново напомня малка уличка близо до пл. "Славейков".) Там, в парка, се срещали с Женичка на някоя скамейка и дълго разговаряли за литература и за живота. Талантът й дарил на многото й читатели любими книги, а на народа си тя поднесла с творческа зрялост енциклопедичния алманах "Полувековна България. 1878 - 1928", възторжено оценен от проф. Михаил Арнаудов.

Върху любимите си литературни теми Гьоте, Хайне и Шилер Вазов разпитвал при сгоден случай младия тогава бъдещ голям германист Константин Гълъбов, когото срещал по пътя му от Университета. И без това сравненията с Гьоте твърде често съпътствали българския поет – кое заради ролята на майката в съдбите им, кое по повод любовните връзки в творчеството им, но най-вече заради достойните граждански позиции на двамата. Макар и русофил, Вазов бил пламенен радетел за европеизирането на България и със словото си нарисувал безброй пейзажи от Алпите, от Италия, от Истанбул. Към широкия свят гледа със слепите си очи и неговият Дядо Йоцо, който усеща свободата като отворен път, по който трещи и свири символът на нова България. До скалите над Искърския пролом води пътят на север от София, обратно на този към Рилската пустиня. Недалеч от завоите на железницата Поета е намирал покой от тегобите на столичния живот в една свята обител, горяла неведнъж в пожарите на робството, но въздигната от несломими хора, на които той се е отблагодарил със стиховете на "Клепалото бие". Те отекват и до днес в душите на потомците им, убедих се на мястото.

Но понесените лични огорчения не променят оптимистичния по природа нрав на Вазов. Написал забележителни творби във всички жанрове, той не търси съперници между събратята си по перо, а и нали е избран за първи председател на техния съюз. Приветства първите опити на Пенчо Славейков, нарича Кирил Христов поет по Божия милост и му благодари сърдечно за стихотворението "Поет", посветено на него, окуражава и Стоян Михайловски, възхищава се от Яворов и Йовков, радва се на постиженията на Гео Милев. Малко известен факт е, че през 1913 г. е получил лично писмо от тогавашния президент на САЩ Теодор Рузвелт.

Къщата на проф. Иван Шишманов - ул. "Шипка" 11

Преглед на оригинала Къщата на проф. Иван Шишманов - ул. "Шипка" 11

Автор: Александър Геров

А като една от градските легенди – още не е имало камери над улицата – се разправя случаят от 1919 г., когато голямо множество хора, софиянци, пришълци и бежанци, засегнати най-силно от несправедливия Ньойски договор, се събрали да излеят гнева си около Лъвов мост, откъдето спонтанно се отправили към ул. "Раковски" и се струпали под балкона на Вазовата къща. На съседния балкон на Министерския съвет наизлезли министри и захванали речи, но тълпата ги пренебрегнала и чакала да съзре и да чуе своя духовен водач, Поета. Той обаче нямало какво повече да им каже и се разплакал пред всички.

Това е бил за него изразът на най-искрена признателност – учениците, дошли от далечни краища на България, скупчени пред дома му, да си казват: "Тук живее той." Така рекъл Вазов в благодарственото си слово на тържеството в Народния театър през 1920 г. за 50-годишната му творческа дейност. А в кратката си автобиография по този повод е написал: Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах. На следващата година хората пак се събират на същото място, но за да се сбогуват с него.

Тази година си спомнихме, че се е родил преди 165 години.

За личното си връщане към Вазов по този повод съм благодарна на пазителките на музея му, на поддържащите Националния литературен музей и на безценната книга "По следите на литературната памет" от д-р Стефанка Кръстева.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Trattoria la Bicicletta 3 Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор

12 юли 2019, 6393 прочитания

Ново място: "КО-ОП" Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства

12 юли 2019, 4602 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
"Не щеш да си вървиш, преди да ме усетиш"

От острова на блажените Тенерифе

Министърът и златната каса

Кирил Ананиев е готов с втори проект за здравна реформа, който предвижда конкуренция между държавната и частни здравни каси

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти