Вазовата София
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вазовата София

Къщата на Евгения Елмазова-Марс - ул. "Бачо Киро" 39

Вазовата София

За поета романтик, когото изучавахме като реалист, и неговите места в столицата

17921 прочитания

Къщата на Евгения Елмазова-Марс - ул. "Бачо Киро" 39

© Александър Геров


На връщане от ул. "Московска" навлизам неусетно в ново поле върху шахматната дъска на София – около оста на ул. "Г. С. Раковски", чак до Борисовата градина в едната посока и по ул. "Солунска" в противоположната. Там са се кръстосвали градските маршрути на знаменити хора, свързани в различна степен с неволите и радостите на един измежду тях – поета Иван Вазов. Ако Софийското поле е природен "котел", то столицата ни е била истински врящ котел за страсти, мъст, вражди и възторзи, когато страната ни се е отърсвала от вековната робска дрямка и десетилетия наред се е лутала по пътя си между посоките на изток и на запад.

В този кипеж, обагрян често-често с кръв, са се случвали и романтични драми, ехтели са поетични слова, творени са философски размисли, печатани са литературни списания, съхранени и до днес не само в библиотечните архиви, но и в съзнанието на много родолюбиви българи. И ако понякога с носталгия търсим героите на онези смутни времена, една разходка по стъпките им може да ни доближи до преживяното от тях, неизбежно белязало и днешното ни битие. Защото настоящето е стрък, израснал от миналото, както е казал един мъдър човек, и хората мислят и чувстват почти също като нас и много скоро започваш да се възприемаш като еднакъв с тях. По ежедневния почти маршрут на Вазов от дома му на ъгъла на "Раковски" и тогавашната уличка "Вълкович" (днес носеща името на поета) към Орлов мост минават хиляди, но малцина вдигат поглед към плочата с лика му до вратата към музея, в който сме влизали като ученици.

В предмартенския съботен ден, когато слънцето правеше да греят червено-белите пискюли по улиците наоколо, заварих в сумрачната къща две девойки, заслушани в беседата на уредничката поетеса. Дошли по собствена идея, казаха ми. Дивяха се на сребърната лира с позлатена панделка на лавровия венец и гравирани по листата му заглавия на стихове – австрийска изработка, поднесена в 1895 г. на общопризнатия за Народен поет при честването на първия му четвъртвековен юбилей като творец. Тогава той още нямал своя къща, а живеел с майка си под наем на ул. "Солунска" до протестантската черква (шедьовър на арх. Фингов). Съседи му били издателят на списанието "Денница", както и начеващият поет Кирил Христов, чието юношеско възхищение след години щяло да прерасне в едва ли не колегиално съперничество. Та той свидетелства - в мемоарната си "Затрупана София" - как прекомерната майчина любов скъсила до година и половина брачния живот на поета с красивата и образована Атина, по баща Болярска, която после винаги твърдяла, че е Вазова, защото венчавката им не била разтрогната. А може би е продължила да го обича, ако се съди по честите й посещения в музея след смъртта на поета.

Домът-музей на Вазов - ул. "Иван Вазов" 10
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Когато се осмелил най-сетне да помисли за собствен дом, Вазов нямал средства за строеж, а и в онова "Вазово каре" от имоти (осигурени от заможния му чичо за няколко от десетте деца на брат му Минчо, посечен от турците, преди да види свободата) за най-големия, Иван, останал съвсем малък парцел. Дали тогава или някога изобщо са му минавали през ум упреците на баща му в напразните опити да го направи търговец: "Тия дивотии, дето ги пишеш, ще те нахранят ли, бе, магаре?" ...Докато майка му тайно му носела свещи нощем да чете? Все така борбена въпреки преживяното (Ти, сама разбита, безнадеждна - дух и бодрост даваше на мене.), енергичната баба Съба успяла да събере средства от по-заможните си синове с военна кариера, за да получи и той своя дял, и с голям заем от банката – така и неизплатен приживе – строежът започнал. Името на архитекта не е известно, а и едва ли е било голямо, ако се съди по скромната украса на ъгловите фасади и пестеливото разпределение на помещенията в двата етажа. Редом с тази къща по дължината на "Раковски" една след друга се появили величествените сгради на Народната библиотека, проектирана от градостроителя арх. Алекси Начев, и на Министерския съвет. На съседната пресечка с " Ген. Гурко" се издигала забележителната къща в ориенталски стил, украсена с кубе, на полк. Георги Вазов по проект на знаменития арх. Никола Лазаров. Бомбардировката вероятно щяла да порази и нея, ако само няколко години по-рано това украшение на София не било пожертвано заради многоетажен блок. Тежките щети върху редицата държавни сгради не отминали и първия литературен музей на България, действал от близо две десетилетия в малката къща на поета. С помощта на уредника му Елин Пелин всичко ценно било изнесено изпод развалините и укрито в БАН (подобаващо за почетен член на Книжовното дружество по негово време), както и в юзината край рилското село Мала църква – закътано място в обичания от поета край за излети.

Вместо възстановяване – доразрушаване и застрояване: това е била целта на следвоенната власт и от мечтата на проф. Иван Шишманов за "делфийско светилище" в музея на увенчания поет нямало да остане и следа, ако не била намесата на един партиен функционер с отношение към изкуството. Спасена и реставрирана в първоначалния й вид, тя поддържа и днес вярата на Вазов, че не се гаси туй, що не гасне. На излизане от къщата му обходих с поглед портретите му на различни възрасти, рисувани и подарени от именити художници, между които е и братовата му съпруга Елисавета Консулова-Вазова, планинските пейзажи, илюстрации към произведенията му, няколкото калиграфски написани поздравителни адреса, множеството шаржове, един от които – от Александър Добринов – почувствах като синтез на явлението Вазов в живота ни изобщо: от мастилница сред книги изскача Вазов, стилизиран като несломимия човек на пружинка, с надпис: "На тъмна епоха син бодър, книжовен..." Ами да, той довършва за възраждането на страната си това, което Паисий е започнал век и половина по-рано – точно когато Русо е написал Обществения договор.

Първият семеен дом на Кирил Христов - ул. "Добруджа" 9
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Свикнали сме да го възприемаме като поет на дълга, посветил се единствено на народа си, "студеняк", както сам се определя, уж необщителен с дами, както се оправдава пред музата на зрелия си живот, Евгения Марс, но всъщност е възпял в любовната си лирика множество трепети и още повече болки, ала все не може да противостои на ония "лудешки, мили желания", на които е дал израз още в първите си песни. Така приятелски пише за него проф. Михаил Арнаудов, най-задълбоченият му и дългогодишен изследовател, който и в комунистическия затвор (загдето е бил министър на просветата) продължава да работи тайно върху поредната редакция на литературното творчество на Патриарха. Другият Вазов биограф и литературен приятел е проф. Иван Шишманов, в чийто дом на ул. "Шипка" 11 е бил и един от първите интелектуални салони на съзряваща София, устроен от съпругата му Лидия по украинска традиция. В опита си да обеме цялото богатство на личността му под пословичната скромност Шишманов го анализира и чрез въпросник – като онези, които днес се използват широко в медиите. В отговорите на поета – същински Гьоте пред Екерман - природата е над всичко, а нейният шедьовър е... хубавата жена. Най-обичал да чете френските класици, често в оригинал. След време Вазов започнал да посещава все по-често и друг литературен салон – в дома на първия дипломиран български стоматолог, д-р Елмазов. В малобройния духовен елит на възраждаща се България не е чудно, че признатият писател, изстрадал "Иде ли?", и бъдещият зъболекар (с публикувани литературни опити и поставени пиеси) се запознали още преди години някъде около театрална сцена, за да се срещнат отново като изгнаници бунтари в Одеса. След 1895 г. софийските им пътища се преплитат завинаги. Д-р Елмазов се жени с пищна сватба за твърде младата, но талантлива, както се оказва, Евгения, която взима артистичния псевдоним Марс на своя съименница от френската театрална сцена. (Не е изненадващо, че дарява на българското оперно изкуство прочутия бас Павел Елмазов, тъй като от рода й по майчина линия е и друг голям певец и педагог, Христо Бръмбаров.) Вазов вече се радва на всенародна любов и признание, но поради завист и козни се чувства самотен и неразбран. Установил се е окончателно в София, след безконечни скитания из странство. Творческият демон не му дава мира, само в природата намира покой. На излет в Княжево, докъдето стигал трамваят, той за първи път вижда авторката на публикувани разкази, за които не е повярвал, че са написани от жена, и я поздравява като "моя колега". После я нарича своя ученичка, докато стига до нежното Женичка и признанието: Аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът... На нея дължим стихотворния му цикъл "Люляка ми замириса", докато той я насърчавал да пише и пиеси, едната от които, "Магда", с Ибсенов дух, е режисирана в Народния театър от самия Кръстьо Сарафов. В гостоприемната къща на ул. "Бачо Киро" 39 се събирал цветът на тогавашната българска интелигенция: Стоян Заимов, Стоян Михайловски, Сава Огнянов, Адриана Будевска, Панайот Пипков, Яна Язова, Анна Каменова, Магда Петканова и Вазов дишал поезията на това очарователно общество. Изискан и благороден, домакинът не само ценял приятелството на великия творец, но го канел да ги придружава с Евгения на пътувания до някои съседни държави.

Народен театър "Иван Вазов"
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Богатите впечатления се запечатвали след това в стихове и пътеписи. "Но аз не давам никаква Швейцария за Борисовата градина и Витоша!", възкликва той в едно от стоте писма до неговата Царица, която пък го зовяла Княза. С изгледа от стаята си към Витоша посрещал деня, а често го изпращал с разходка с кучето си до градината и разсадника в нея. (Улицата пред входа му носела тогава името на д-р Вълкович, голям български лекар и достоен политик консерватор, който бил убит в Цариград, докато се опитвал да открие убийците на поета министър Христо Белчев. Днес за него отново напомня малка уличка близо до пл. "Славейков".) Там, в парка, се срещали с Женичка на някоя скамейка и дълго разговаряли за литература и за живота. Талантът й дарил на многото й читатели любими книги, а на народа си тя поднесла с творческа зрялост енциклопедичния алманах "Полувековна България. 1878 - 1928", възторжено оценен от проф. Михаил Арнаудов.

Върху любимите си литературни теми Гьоте, Хайне и Шилер Вазов разпитвал при сгоден случай младия тогава бъдещ голям германист Константин Гълъбов, когото срещал по пътя му от Университета. И без това сравненията с Гьоте твърде често съпътствали българския поет – кое заради ролята на майката в съдбите им, кое по повод любовните връзки в творчеството им, но най-вече заради достойните граждански позиции на двамата. Макар и русофил, Вазов бил пламенен радетел за европеизирането на България и със словото си нарисувал безброй пейзажи от Алпите, от Италия, от Истанбул. Към широкия свят гледа със слепите си очи и неговият Дядо Йоцо, който усеща свободата като отворен път, по който трещи и свири символът на нова България. До скалите над Искърския пролом води пътят на север от София, обратно на този към Рилската пустиня. Недалеч от завоите на железницата Поета е намирал покой от тегобите на столичния живот в една свята обител, горяла неведнъж в пожарите на робството, но въздигната от несломими хора, на които той се е отблагодарил със стиховете на "Клепалото бие". Те отекват и до днес в душите на потомците им, убедих се на мястото.

Но понесените лични огорчения не променят оптимистичния по природа нрав на Вазов. Написал забележителни творби във всички жанрове, той не търси съперници между събратята си по перо, а и нали е избран за първи председател на техния съюз. Приветства първите опити на Пенчо Славейков, нарича Кирил Христов поет по Божия милост и му благодари сърдечно за стихотворението "Поет", посветено на него, окуражава и Стоян Михайловски, възхищава се от Яворов и Йовков, радва се на постиженията на Гео Милев. Малко известен факт е, че през 1913 г. е получил лично писмо от тогавашния президент на САЩ Теодор Рузвелт.

Къщата на проф. Иван Шишманов - ул. "Шипка" 11
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

А като една от градските легенди – още не е имало камери над улицата – се разправя случаят от 1919 г., когато голямо множество хора, софиянци, пришълци и бежанци, засегнати най-силно от несправедливия Ньойски договор, се събрали да излеят гнева си около Лъвов мост, откъдето спонтанно се отправили към ул. "Раковски" и се струпали под балкона на Вазовата къща. На съседния балкон на Министерския съвет наизлезли министри и захванали речи, но тълпата ги пренебрегнала и чакала да съзре и да чуе своя духовен водач, Поета. Той обаче нямало какво повече да им каже и се разплакал пред всички.

Това е бил за него изразът на най-искрена признателност – учениците, дошли от далечни краища на България, скупчени пред дома му, да си казват: "Тук живее той." Така рекъл Вазов в благодарственото си слово на тържеството в Народния театър през 1920 г. за 50-годишната му творческа дейност. А в кратката си автобиография по този повод е написал: Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах. На следващата година хората пак се събират на същото място, но за да се сбогуват с него.

Тази година си спомнихме, че се е родил преди 165 години.

За личното си връщане към Вазов по този повод съм благодарна на пазителките на музея му, на поддържащите Националния литературен музей и на безценната книга "По следите на литературната памет" от д-р Стефанка Кръстева.

Входът към дома на сем.Елмазови
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

На връщане от ул. "Московска" навлизам неусетно в ново поле върху шахматната дъска на София – около оста на ул. "Г. С. Раковски", чак до Борисовата градина в едната посока и по ул. "Солунска" в противоположната. Там са се кръстосвали градските маршрути на знаменити хора, свързани в различна степен с неволите и радостите на един измежду тях – поета Иван Вазов. Ако Софийското поле е природен "котел", то столицата ни е била истински врящ котел за страсти, мъст, вражди и възторзи, когато страната ни се е отърсвала от вековната робска дрямка и десетилетия наред се е лутала по пътя си между посоките на изток и на запад.

В този кипеж, обагрян често-често с кръв, са се случвали и романтични драми, ехтели са поетични слова, творени са философски размисли, печатани са литературни списания, съхранени и до днес не само в библиотечните архиви, но и в съзнанието на много родолюбиви българи. И ако понякога с носталгия търсим героите на онези смутни времена, една разходка по стъпките им може да ни доближи до преживяното от тях, неизбежно белязало и днешното ни битие. Защото настоящето е стрък, израснал от миналото, както е казал един мъдър човек, и хората мислят и чувстват почти също като нас и много скоро започваш да се възприемаш като еднакъв с тях. По ежедневния почти маршрут на Вазов от дома му на ъгъла на "Раковски" и тогавашната уличка "Вълкович" (днес носеща името на поета) към Орлов мост минават хиляди, но малцина вдигат поглед към плочата с лика му до вратата към музея, в който сме влизали като ученици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Прекрасен текст. По тези времена всичко е било за пръв път....

  • 2
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Да, прекрасен текст! Благородно са ни спестени грубите слова на хулителите на таланта на Иван Вазов, сред които и Пенчо Славейков.

  • 3
    areta avatar :-|
    areta

    До коментар [#2] от "vxa15365434":

    Ами зависи - Славейков може би не го считал за талант. Впрочем аз съм съгласна донякъде със Славейков. Вазаов има някои забележителни творби, но като цяло не е нещо особено.

  • 4
    odin avatar :-P
    Odin


    А Евгения Марс си играеше с Иван Вазов. Тя го направи на стари години за смях.

    — Защо?

    — Защото знаеше цената си и го правеше само за пари. Тя го изцеди като лимон — обра му всичко. Даже и лавровия му венец взе. Не той й го даде. Тя го взе срещу едно ебане. Искате от мене интимни неща, истински истории, без грим, без красота, без подплата. Ето Ви ги.

    Аз съм бил в партийното бюро на нашата Народна (не Народняшка, както вие, комунистите я наричате) партия. Народна. Русофилска партия, това беше нашата партия. Аз и Вазов бяхме в нейното партийно бюро до 1921 година, до смъртта му…

    Аз го познавам добре. Той умря беден, обран от онази курветина, наречена Невена Елмазова, майката на онова копеле — Павел Елмазов.

    Вазов бе полов атлет. Полов гигант, полов гений, но стиснат човек. Пинтия. Боеше се като всеки самотен, стар човек от глад и немотия. Затова пестеше парата. Невена Елмазова реши да си играе с него и да го обере. Тя бе родена сводница и проститутка от световен ранг. Красива, нежна, чаровница, но с покварена душа. Жадна за пари. И намери златната мина у Иван Вазов.

    Аз я срещнах един ден на улица „Раковски“ и „Вълкович“, пред дома на Вазов. Бях спрял да запаля цигарата си и тя излезе от дома му. Заговорихме с нея, поканих я в „Юнион клуб“, на чашка абсент.

    Обичам Вазов. Тогава още повече го обичах. Той ни бе като баща на нас, младите, като духовен вожд…

    Казах й:

    — Госпожо, позволете ми да Ви попитам само едно нещо.

    — Кажете, господин Буров — каза тя, кокетно, разбира се. Коя жена не е кокетка. Нито една не може да каже „аз не съм кокетка“. Кокетството в жената е първата й природа. То е нейната същност, като аромата на розата. Жена, която не е горда, че е кокетка, не е жена.

    — Госпожо — рекох аз, — какво мислите за Иван Вазов, бихте ли се омъжили за него?

    Тя се засмя. Разказвам Ви го, господин Памукчиев, за поука в работата си с жените, защото сте млад. Тепърва ще им ядете попарата и ще им берете страха.

    — Господин Буров — каза ми тя, — това не може да стане никога.

    — Защо? Иван Вазов е доходна партия.

    — Глупости. Освен една пенсия и един хонорар той няма нищо друго.

    — Има хубаво име.

    — С име не се живее.

    — Има кредити във всички банки.

    — Той няма нищо, защото не може да представи никакви гаранции, освен себе си, името си, славата си. А банките не щат имена. Искат полици, пари, стоки. А той ги няма.

    — Вие, разбира се, не сте му казали това, нали?

    — Разбира се, че не. Как ще му го кажа. Аз съм хубава, млада жена и бих се омъжила само за мъж като Вас. Банкер или син на банкер.

    — За фабрикант?

    — Не.

    — Защо?

    — Те са измъчени хора. И от работа не им остава време за любов.

    — Любовници Вие лесно ще си намерите.

    — Българинът не само, че е свидлив, но е и ревнив — каза ми тя.

    Аз се обидих, но премълчах. Реших да водя разговора докрай, да я разбера що за човек е това, що за жена, що за манталитет, що за любовница. Казах й:

    — Ако аз Ви предложа, бихте ли се омъжили за мен?

    — Не.

    — Защо?

    — Вие сте по-нисък на ръст от мене.

    — Но аз имам пари.

    — Само с пари не се живее.

    — А с какво?

    — С красив, представителен мъж като Иван Вазов и с богаташ като Вашия баща — висок, стегнат, хубав човек…

    — Значи, аз не съм хубав?

    — Вие — каза ми тя — сте само един приятен, забавен събеседник, който може да ме доведе в „Юнион клуб“, да ме почерпи един абсент, или два, да ме заведе в квартирата си и да иска да ме прекара. Но аз не се давам така евтино, господин Буров. Аз съм скъпо поддържана жена. Аз и затова се разделих с мъжа си, защото той нямаше средства да ме поддържа. Ние, красивите жени си знаем цената. Само Лора Каравелова не си знаеше цената и се ожени за един голтак. За един поет. С поета само се спи, но не се жени човек за него. Той ни се води, ни се кара. С нищо не може да му се угоди. Освен, ако е разведен, като Иван Вазов, и има нужда от жена. Като съпруг поетът е измет, нула. Той е капризен, жесток и иска светът да живее само заради него. Затова аз никога не ще се омъжа за Иван Вазов.

    Колкото жени на поети познавам, всички са или много самотни, или много нещастни, или много потиснати. Трябва да си само Невена Елмазова или Лора Каравелова, за да опознаеш поетите. Явно, че Лора се излъга с Яворов…

    Това, господин Памукчиев, ми каза Евгения Марс-Елмазова, истинското име на която е било Невена, но се беше прекръстила на Евгения, защото било по-европейско. Курва и в името си…

    — Какво стана по-нататък?

    — Пихме по два-три абсента, настроих я като китара или мандолина, за фина свирня, заведох я в моята квартира и там тя ми удари ритника. Не бутна.

    — Защо?

    — Защото и аз, като всеки българин, помислих да мина с три абсента, по левче — три лева. Хубавата жена не ще три лева, тя иска минимум три златни наполеона или три жълтици, с образа на Франц Йосиф…

    Из "Срещи с Буров" :

  • 5
    odin avatar :-|
    Odin

    Горното е от "Срещи с Буров"

    http://chitanka.info/text/24104/2#textstart

  • 6
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Нямам никакво намерение да оспорвам литературното наследство на Вазов.
    Но не мога да се съглася, че той продължава да бъде основния български писател, изучаван в училищата.
    Защото "Кат Русия няма втора" отдавна вече не е истина. Освен за тъмно червените лелички от просветното ни министерство.
    (Напоследък знаменитата фраза на Вазов може да се перифразира на: "Кат Русия няма втори агресор в света")

  • 7
    yko49371775 avatar :-@
    Мариана Христова Мелнишка

    До коментар [#4] от "Odin":

    Това е от същия онзи платен злословник, който се е опитал да очерни и Буров!!! Не му вярвайте! Колко ли е взел, за да си осигури не-гладни старини по комунистическо...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK