Вазовата София

За поета романтик, когото изучавахме като реалист, и неговите места в столицата

Къщата на Евгения Елмазова-Марс - ул. "Бачо Киро" 39
Къщата на Евгения Елмазова-Марс - ул. "Бачо Киро" 39
Къщата на Евгения Елмазова-Марс - ул. "Бачо Киро" 39    ©  Александър Геров
Къщата на Евгения Елмазова-Марс - ул. "Бачо Киро" 39    ©  Александър Геров

На връщане от ул. "Московска" навлизам неусетно в ново поле върху шахматната дъска на София – около оста на ул. "Г. С. Раковски", чак до Борисовата градина в едната посока и по ул. "Солунска" в противоположната. Там са се кръстосвали градските маршрути на знаменити хора, свързани в различна степен с неволите и радостите на един измежду тях – поета Иван Вазов. Ако Софийското поле е природен "котел", то столицата ни е била истински врящ котел за страсти, мъст, вражди и възторзи, когато страната ни се е отърсвала от вековната робска дрямка и десетилетия наред се е лутала по пътя си между посоките на изток и на запад.

В този кипеж, обагрян често-често с кръв, са се случвали и романтични драми, ехтели са поетични слова, творени са философски размисли, печатани са литературни списания, съхранени и до днес не само в библиотечните архиви, но и в съзнанието на много родолюбиви българи. И ако понякога с носталгия търсим героите на онези смутни времена, една разходка по стъпките им може да ни доближи до преживяното от тях, неизбежно белязало и днешното ни битие. Защото настоящето е стрък, израснал от миналото, както е казал един мъдър човек, и хората мислят и чувстват почти също като нас и много скоро започваш да се възприемаш като еднакъв с тях. По ежедневния почти маршрут на Вазов от дома му на ъгъла на "Раковски" и тогавашната уличка "Вълкович" (днес носеща името на поета) към Орлов мост минават хиляди, но малцина вдигат поглед към плочата с лика му до вратата към музея, в който сме влизали като ученици.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф
    • + 16

    Прекрасен текст. По тези времена всичко е било за пръв път....

    Нередност?
  • 2
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий
    • + 8

    Да, прекрасен текст! Благородно са ни спестени грубите слова на хулителите на таланта на Иван Вазов, сред които и Пенчо Славейков.

    Нередност?
  • 3
    areta avatar :-|
    areta
    • - 9
    • + 6

    До коментар [#2] от "vxa15365434":

    Ами зависи - Славейков може би не го считал за талант. Впрочем аз съм съгласна донякъде със Славейков. Вазаов има някои забележителни творби, но като цяло не е нещо особено.

    Нередност?
  • 4
    odin avatar :-P
    Odin
    • - 1
    • + 8


    А Евгения Марс си играеше с Иван Вазов. Тя го направи на стари години за смях.

    — Защо?

    — Защото знаеше цената си и го правеше само за пари. Тя го изцеди като лимон — обра му всичко. Даже и лавровия му венец взе. Не той й го даде. Тя го взе срещу едно ебане. Искате от мене интимни неща, истински истории, без грим, без красота, без подплата. Ето Ви ги.

    Аз съм бил в партийното бюро на нашата Народна (не Народняшка, както вие, комунистите я наричате) партия. Народна. Русофилска партия, това беше нашата партия. Аз и Вазов бяхме в нейното партийно бюро до 1921 година, до смъртта му…

    Аз го познавам добре. Той умря беден, обран от онази курветина, наречена Невена Елмазова, майката на онова копеле — Павел Елмазов.

    Вазов бе полов атлет. Полов гигант, полов гений, но стиснат човек. Пинтия. Боеше се като всеки самотен, стар човек от глад и немотия. Затова пестеше парата. Невена Елмазова реши да си играе с него и да го обере. Тя бе родена сводница и проститутка от световен ранг. Красива, нежна, чаровница, но с покварена душа. Жадна за пари. И намери златната мина у Иван Вазов.

    Аз я срещнах един ден на улица „Раковски“ и „Вълкович“, пред дома на Вазов. Бях спрял да запаля цигарата си и тя излезе от дома му. Заговорихме с нея, поканих я в „Юнион клуб“, на чашка абсент.

    Обичам Вазов. Тогава още повече го обичах. Той ни бе като баща на нас, младите, като духовен вожд…

    Казах й:

    — Госпожо, позволете ми да Ви попитам само едно нещо.

    — Кажете, господин Буров — каза тя, кокетно, разбира се. Коя жена не е кокетка. Нито една не може да каже „аз не съм кокетка“. Кокетството в жената е първата й природа. То е нейната същност, като аромата на розата. Жена, която не е горда, че е кокетка, не е жена.

    — Госпожо — рекох аз, — какво мислите за Иван Вазов, бихте ли се омъжили за него?

    Тя се засмя. Разказвам Ви го, господин Памукчиев, за поука в работата си с жените, защото сте млад. Тепърва ще им ядете попарата и ще им берете страха.

    — Господин Буров — каза ми тя, — това не може да стане никога.

    — Защо? Иван Вазов е доходна партия.

    — Глупости. Освен една пенсия и един хонорар той няма нищо друго.

    — Има хубаво име.

    — С име не се живее.

    — Има кредити във всички банки.

    — Той няма нищо, защото не може да представи никакви гаранции, освен себе си, името си, славата си. А банките не щат имена. Искат полици, пари, стоки. А той ги няма.

    — Вие, разбира се, не сте му казали това, нали?

    — Разбира се, че не. Как ще му го кажа. Аз съм хубава, млада жена и бих се омъжила само за мъж като Вас. Банкер или син на банкер.

    — За фабрикант?

    — Не.

    — Защо?

    — Те са измъчени хора. И от работа не им остава време за любов.

    — Любовници Вие лесно ще си намерите.

    — Българинът не само, че е свидлив, но е и ревнив — каза ми тя.

    Аз се обидих, но премълчах. Реших да водя разговора докрай, да я разбера що за човек е това, що за жена, що за манталитет, що за любовница. Казах й:

    — Ако аз Ви предложа, бихте ли се омъжили за мен?

    — Не.

    — Защо?

    — Вие сте по-нисък на ръст от мене.

    — Но аз имам пари.

    — Само с пари не се живее.

    — А с какво?

    — С красив, представителен мъж като Иван Вазов и с богаташ като Вашия баща — висок, стегнат, хубав човек…

    — Значи, аз не съм хубав?

    — Вие — каза ми тя — сте само един приятен, забавен събеседник, който може да ме доведе в „Юнион клуб“, да ме почерпи един абсент, или два, да ме заведе в квартирата си и да иска да ме прекара. Но аз не се давам така евтино, господин Буров. Аз съм скъпо поддържана жена. Аз и затова се разделих с мъжа си, защото той нямаше средства да ме поддържа. Ние, красивите жени си знаем цената. Само Лора Каравелова не си знаеше цената и се ожени за един голтак. За един поет. С поета само се спи, но не се жени човек за него. Той ни се води, ни се кара. С нищо не може да му се угоди. Освен, ако е разведен, като Иван Вазов, и има нужда от жена. Като съпруг поетът е измет, нула. Той е капризен, жесток и иска светът да живее само заради него. Затова аз никога не ще се омъжа за Иван Вазов.

    Колкото жени на поети познавам, всички са или много самотни, или много нещастни, или много потиснати. Трябва да си само Невена Елмазова или Лора Каравелова, за да опознаеш поетите. Явно, че Лора се излъга с Яворов…

    Това, господин Памукчиев, ми каза Евгения Марс-Елмазова, истинското име на която е било Невена, но се беше прекръстила на Евгения, защото било по-европейско. Курва и в името си…

    — Какво стана по-нататък?

    — Пихме по два-три абсента, настроих я като китара или мандолина, за фина свирня, заведох я в моята квартира и там тя ми удари ритника. Не бутна.

    — Защо?

    — Защото и аз, като всеки българин, помислих да мина с три абсента, по левче — три лева. Хубавата жена не ще три лева, тя иска минимум три златни наполеона или три жълтици, с образа на Франц Йосиф…

    Из "Срещи с Буров" :

    Нередност?
  • 5
    odin avatar :-|
    Odin
    • - 1
    • + 1

    Горното е от "Срещи с Буров"

    http://chitanka.info/text/24104/2#textstart

    Нередност?
  • 6
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67
    • - 3
    • + 3

    Нямам никакво намерение да оспорвам литературното наследство на Вазов.
    Но не мога да се съглася, че той продължава да бъде основния български писател, изучаван в училищата.
    Защото "Кат Русия няма втора" отдавна вече не е истина. Освен за тъмно червените лелички от просветното ни министерство.
    (Напоследък знаменитата фраза на Вазов може да се перифразира на: "Кат Русия няма втори агресор в света")

    Нередност?
  • Мариана Христова Мелнишка
    • + 2

    До коментар [#4] от "Odin":

    Това е от същия онзи платен злословник, който се е опитал да очерни и Буров!!! Не му вярвайте! Колко ли е взел, за да си осигури не-гладни старини по комунистическо...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал