"Не щеш да си вървиш, преди да ме усетиш"

От острова на блажените Тенерифе

В прозорчето се показват хребетите – дълги неравни вериги със странично сплескани гребени, като оформени от пръстите на дете, което не знае как се прави планина, нагъсто едни до други, тъмнозелени. После гледката започва да се накланя и прозорецът се изпълва с море, пасажерите възкликват заедно "О!", самолетът описва плавен полукръг около оста на насоченото си към водата крило и след няколко минути кацаме на Тенерифе.

Летищата са две, "Норте" и "Суд" – Север и Юг, като това на отсрещния край, южното, е официалният портал към резерватите, пардон, курортите за руснаци, германци и други изгорели до червено едри светли хора (всяка година туристите са над четири милиона – пет пъти повече от местното население). Нашето пък е известно с впечатляващите приземявания и с най-ужасната катастрофа в гражданската авиация за всички времена (чудовищен сблъсък на пистата между два боинга през 1977).


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал