С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

20 мар 2015, 16:44, 9640 прочитания

"Не щеш да си вървиш, преди да ме усетиш"

От острова на блажените Тенерифе

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В прозорчето се показват хребетите – дълги неравни вериги със странично сплескани гребени, като оформени от пръстите на дете, което не знае как се прави планина, нагъсто едни до други, тъмнозелени. После гледката започва да се накланя и прозорецът се изпълва с море, пасажерите възкликват заедно "О!", самолетът описва плавен полукръг около оста на насоченото си към водата крило и след няколко минути кацаме на Тенерифе.

Летищата са две, "Норте" и "Суд" – Север и Юг, като това на отсрещния край, южното, е официалният портал към резерватите, пардон, курортите за руснаци, германци и други изгорели до червено едри светли хора (всяка година туристите са над четири милиона – пет пъти повече от местното население). Нашето пък е известно с впечатляващите приземявания и с най-ужасната катастрофа в гражданската авиация за всички времена (чудовищен сблъсък на пистата между два боинга през 1977).

Жената на информацията ми обяснява какво да посетя. Това, това, това – и дирята от кръгчета на химикалката й опасва цялата карта.


Кучета, канарчета, вулкани

Тенерифе е един седемте големи вулканични Канарски острова (заедно с Иеро, Гомера, Палма, Фуертевентура, Гран Канария и Лансароте) и, да, отговорът на животрептящия въпрос дали името на канарчетата идва оттам е положителен – точно канарски са дивите птички, послужили за "основа" на познатите днес кафезни. Друг е въпросът, че преди това canario идва от canis, латинската дума за куче. И още етимологии: Канарските острови плюс Азорските, Мадейра, Зелени нос и останалите подобни архипелази в Атлантическия океан са част от т.нар. Макаронезия – "островите на блажените" съгласно разбиранията на древните гърци. "Макар" означава блажен и – точно така! – е същият корен, от който произхожда добрият стар делничен "макарон".

Тенерифе се намира на около 300 километра от пустинята Сахара, а най-близката точка от континентална Испания е пет пъти по-далеч и не е чудно, че когато говорят за метрополията, тукашните хора казват "да ходя на полуострова/в Испания" сякаш става въпрос за друга държава.

Островът е с площ 2000 кв. км, а най-издигнатата му точка, драматично втъкната в небето, откъдето и да погледнеш, е върхът на Тейде – 3718 метра. Само на Хаваите има по-високи островни вулкани и те като този – активни. Татко Тейде, както му викат на галено, е в средата на острова и на природен парк, защитен от ЮНЕСКО и пълен с локални живинки: теменужки, тръни, гущери, прилепи, каквито другаде не се срещат. Когато се добираме догоре – малко преди да падне мрак, мастилен около телата ни въпреки звездното небе, две са нещата, които ме поразяват най-силно: светналият отвътре силует на хотела "Парадор де Лас Канядас", подобен на кораб на сухо, изпаднал от въображението на Вернер Херцог, и склонът, осеян с динозавърските силуети на тахинастес – щръкналите като грамадни свещи Echium wildpretii (в друг сезон – обсипани с червени цветчета), които лесно стигат човешки бой и го надминават.

"Не щеш да си вървиш, преди да ме усетиш"


Къде по-точно

Къщата на моите приятели е по средата между Санта Крус де Тенерифе и Сан Кристобал де ла Лагуна, два града, до всеки от които се стига пеша за половин час (и дотук с пешия туризъм – островните разстояния са идеални за вземане с кола, доста по-сложни с обществения транспорт и възможни на крак само в определени места). Пристанищният Санта Крус е столица и на острова, и на целия архипелаг: ненапрегнато делова през годината и лудо разюздана през февруарския си карнавал – един от най-пищните в света редом с този в Рио. Същинската градска перла обаче е Сан Кристобал, където са съхранени стотици аристократични постройки, строени през столетията от края на ХV в. досега. "Много хора пристигат и казват: О, прилича на Хавана – с добре отиграно и полуусмихнато възмущение започва екскурзоводката безплатния тур, организиран от общината, – но по-правилно ще е в Хавана да се казва: О, прилича на Сан Кристобал! Там са ни копирали."

И на Канарските острови е имало конкиста, нещо повече: тя е започнала оттук преди бруталната колонизация на Америките в началото на ХVI в. И досега мястото на първата кръвопролитна битка с испанците се нарича Матанса (касапница, изтребление). Какво е останало от местното население, родствените на берберите гуанчи, обитавали острова хилядолетия преди испанците? Отделни думи. Имена: Наусет, Айтами, Хайро за мъжете, Яйса, Атенери, Идайра за жените. Броени културни отзвуци. На един площад край морето в град Канделария са наредени високите бронзови статуи на някогашните девет местни владетели (менсей) – навярно плод повече на романтичното въображение на местния скулптор Хосе Абад, отколкото на исторически свидетелства...



На хартия мястото е европейско, географски е африканско, а духът е латиноамерикански. Хората обичат да празнуват, говорят с напевен кубински тон, усмихват се много, наричат ме mi niña (буквално "моето момиче", но употребявано универсално, независимо от възрастта, като "душице" или "миличка"). На една улица, където снимам веродес (сукулентите Kleinia neriifolia, които незабавно изникват по покривите на неподдържаните къщи и чиято височина и обилие сочат недвусмислено откога отсъстват стопаните), ме спира възрастна жена да се поинтересува откъде съм. "От България", отговарям и радостната й реакция ме стъписва: "Ех, че хубаво!" Питам: "Защо, да не познавате някой българин?" А доня Ампаро – както става ясно, че се казва, възкликва: "Не. Но обичам петте континента!"

Според Хулия


Ние сме една от онези разнородни компании, в които най-неочаквани неща се оказват обща тема и възможност за забава. Разчепкваме например името на "кльомбата" на разни езици: маймуна, куче, охлюв, патенце, мишленце, гъсеница, слонско ухо, котешка опашка... Хулия и Анхел са от Мексико. Тя е бивша журналистка, той – бивш учител, автомеханик и още няколко неща, които са горе-долу толкова свързани помежду си, колкото и първите. Тя е малко под 40, той – малко над. Напуснали са работните си места и страната си преди няколко месеца и оттогава странстват – преди да станат бавачи на деца във Франция, откъдето току-що пристигат, са помагали в една ферма в Португалия, а след няколко дни заминават за хотелска работа в Мароко. Занимания си намират главно с workaway.info, не ги интересува да печелят, а да имат подслон и храна, да се движат, да научават, да дишат. Адриан, нашият домакин, е "лекар без граници" в процес на усядане и космополит по рождение. Без кой знае колко джобни е плавал през Северен Тихи океан, живял е при сапатистите в Чиапас, катерил е планини в Непал, губил се е в сенегалската нощ. Няма и 27. Разправя за един приятел, който му направил сюрприз по негов вкус: подарил му билет за пътешествие в неизвестна посока и чак на летището Адриан установил, че отива в Сау Паулу.

"Непременно трябва да шепнеш!", заявява по някое време Хулия, според която с моя глас имам бъдеще и извън отдавнашната си професия. Всяка вечер преди да заспи, тя слуша в YouTube една жена с име Мария и псевдоним Gentlewhispering, която тихо ниже думи на английски с руски акцент. Мария се представя като ASMR artist, тоест целта на цялото й мълвене е "автономната сензорна меридионална реакция" у слушателите: нещо като приятна физическа тръпка, предизвикана дистанционно и формулирана наукоподобно.

Поезии и прози

Очевидните туристически прелести: местата за припичане (през цялата година температурите варират от 20 до 30 градуса), гмуркане, алпинизъм; разходките с лодка за наблюдаване на гриндите – делфини с вид на малки китове; зоопаркът с хилядите папагали от над 350 различни вида; гигантската драцена, позната като Хилядолетния дракон... "Какво е това?", питам и от първия ден се отучвам да се съмнявам в екзотичните отговори: "лепрозариум", "баракуди", "баобаб"... Банановите плантации протягат листа иззад огражденията, които подминаваме на път към Болюльо: за разлика от повечето тукашни плажове той е покрит не с камъчета, а с черен пясък. В буйното му море с неправдоподобен тюркоазен цвят всяка година загива по някой, както личи от малките "светилища" в скалите: кръстове, цветя, дребни предмети...


За има-няма половин час стигаме от крайбрежния Хигантес с потресаващите клифове до планинското селце Маска, нагоре по път между шеметно красиви пропасти, и откриваме, че световъртежът в кола е не просто възможен, но и особено страшен. В Маска попадаме на magos – в Испания думата значи магьосници, но в Тенерифе това са просто хората от селата с красиви празнични носии. Оказва се, че се разотиват, но след тях остава фиеста – сипват ни паеля от огромна тава, без да питат откъде сме се взели и без да поставят под съмнение правото ни на манджа и танци заедно с местните жители на площадката пред църквата... Храната на Тенерифе е източник на постоянно задоволство: от сандвичите в популярния бар Лобато в Оротава (тъй стръмно разположен град, че от постоянното изкачване на нагорнища "жените тук имат най-изтърканите токове и най-коравите задници") през семейните кръчми уачинчес, където се яде вкусно и евтино и се пие най-хубавото вино, до славните papas arrugadas ("набръчкани картофи" от ситен сорт, печени в много сол) или баракито (кафе с кондензирано мляко, ликьор и лимонени "стружки") в една крайпътна закусвалня.

"Мисля, ти не щеш да си вървиш, преди да ме усетиш..." Чета стиховете на Уолт Уитман от обложката на диска, защото слухът ми няма как да ги разпознае – изпълнени са на "гомерска свирня". Не стига, че на купон слушаме поезия, ами тя е и кодирана в свирукането с пръсти, развито до изкуство на съседния о. Гомера! Обясняват ми, че напоследък се преподава и в училище, а преди няколко години ЮНЕСКО го е включила в списъка си с нематериалното културно наследство на човечеството, а свирукането продължава: "Аз вярвам в плътта и в апетита, във виждането, чуването,/чувстването, те са чудеса и всяка част от мен е чудо..."1

1 Прев. Владимир Свинтила.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Смесен магазин "Зоя" Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

15 ное 2019, 3557 прочитания

Ново място: Motif Ново място: Motif

Барът на "Шишман 24" отвори по-рано тази есен

1 ное 2019, 3198 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Последната видеотека на София

Посетихме и едно от малкото интернет кафенета в столицата

Още от Капитал
Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10