Последната видеотека на София

Не приемайте заглавието буквално. То е свободна интерпретация на заглавието на документалния филм "Последната линейка на София", без да търси аналогия с драматизма на ситуацията в спешната помощ. Според Спиридон Атанасов (46) легалните видеотеки в столицата са 4-5. Неговата вероятно е с най-дълъг стаж – мазенцето на ъгъла на ул. "Марин Дринов" и ул. "Васил Априлов" е с тази функция от… март 1994 г. Оттогава до 2010 г. Спиро, както му казват всички (самият той живее на 200 метра от клуба), се занимава само с това, а през последните пет години помага и на съпругата си за нейния магазин с храни за домашни любимци в същия район, близо до ул. "Шипка". Във видеотеката Спиро е всеки ден без неделя, от 12:00 до 20:00 ч. Разбира се, повече клиенти има в петък и в събота ("по 15 – 20 души в силен ден"), а в другите дни "7-8, най-много десетина".

По време на разговора ни се върнахме към 80-те, когато Спиро (по това време ученик, трениращ футбол в "Левски") гледа у съсед бетамакс касети с "някакви екшъни без превод, а плеърът беше толкова стар, че дистанционното бе с кабел". Минахме през началото на 90-те, когато тричасовите VHS касети събираха по два филма, най-често с превод и дублаж от легендарния Васил Кожухаров, а Спиро прави три неуспешни опита да стане студент – два пъти право и един път икономика. Тъй като много обича да гледа филми, решава да превърне хобито си в работа. Спомня си, че в началото не всички хора са имали видеокасетофони и някои видеотеки са давали плеъри под наем.