С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

3 27 мар 2015, 16:52, 26897 прочитания

Последната видеотека на София

Посетихме и едно от малкото интернет кафенета в столицата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Не приемайте заглавието буквално. То е свободна интерпретация на заглавието на документалния филм "Последната линейка на София", без да търси аналогия с драматизма на ситуацията в спешната помощ. Според Спиридон Атанасов (46) легалните видеотеки в столицата са 4-5. Неговата вероятно е с най-дълъг стаж – мазенцето на ъгъла на ул. "Марин Дринов" и ул. "Васил Априлов" е с тази функция от… март 1994 г. Оттогава до 2010 г. Спиро, както му казват всички (самият той живее на 200 метра от клуба), се занимава само с това, а през последните пет години помага и на съпругата си за нейния магазин с храни за домашни любимци в същия район, близо до ул. "Шипка". Във видеотеката Спиро е всеки ден без неделя, от 12:00 до 20:00 ч. Разбира се, повече клиенти има в петък и в събота ("по 15 – 20 души в силен ден"), а в другите дни "7-8, най-много десетина".

По време на разговора ни се върнахме към 80-те, когато Спиро (по това време ученик, трениращ футбол в "Левски") гледа у съсед бетамакс касети с "някакви екшъни без превод, а плеърът беше толкова стар, че дистанционното бе с кабел". Минахме през началото на 90-те, когато тричасовите VHS касети събираха по два филма, най-често с превод и дублаж от легендарния Васил Кожухаров, а Спиро прави три неуспешни опита да стане студент – два пъти право и един път икономика. Тъй като много обича да гледа филми, решава да превърне хобито си в работа. Спомня си, че в началото не всички хора са имали видеокасетофони и някои видеотеки са давали плеъри под наем.


Самият той си купува първия касетофон в началото на 1994 г. и през трите месеца до откриването на видеотеката "се спуках да гледам филми, за да знам какво ще предлагам на хората". Все още пази, но не знае дали работи, първия си DVD плейър от 2000 г., донесен от Швейцария на двойно по-ниска от тукашната цена.

Най-възрастните идват заради skype връзката с децата и внуците в чужбина, а една част от клиентите са тук заради копирната машина, скенера и принтера, на който все по-често се отпечатват самолетни билети.
През 2001 г. той открива втори обект в "Стрелбище" (все още действащ), а характерното за епохата е, чеDVD и касетите са 50 на 50% като носители. Другият времеви жалон е 2009 г., когато касетите са на доизживяване и не след дълго изчезват напълно, а през 2010 г. е масовото затваряне на видеотеки. Малко преди това от пазара изчезва разпространителят "Съни филмс", а "Тандем видео" започва да пуска по един филм на седмица вместо обичайните три.

В момента Спиро взима заглавия само от "А плюс филмс" и отдава старите филми за левче на денонощие, новите за 2, а Blu-ray дисковете за 4 лева. Хазяите му са "много точни хора" и сами предлагат да намалят наема, когато кризата пуска пипалата си. Твърди, че финансовият мач при него е нула на нула или със съвсем малка печалба, колкото да си плати цигарите и питието с приятелите, които идват тук почти всеки ден за раздумка или гледане на футбол по телевизията – "мястото си стана клуб по интереси". Деветдесет процента от компанията му са левскари, има и двама локомотивци. "Тук чорбари и комунисти не влизат" – смее се Спиро и уточнява, че всички са привърженици на ДСБ, имало само един от ГЕРБ, но полека-лека го убедили да гласува за РБ. 



Колкото до клиентите, те се делят на три основни групи. Едната са деца, идващи за анимация. Втората са възрастни хора над 60 години, които не знаят как да свалят филми от интернет (Спиро също не знае как, но не вини хората, които го правят), а третата са хора с добра техника вкъщи, които държат на високото качество на Blu-ray дисковете. Споменава ми за клиент, чието домашно кино е с 27 колони JBL и допълва, че в обекта му в "Стрелбище" "блуреят върви много", защото хората са по-млади, а и заради високите блокове има повече клиенти, отколкото тук, в района на Докторската градина.

Питам го за любими филми и режисьори и Спиро с видимо удоволствие изброява: Копола, Спилбърг, Скорсезе ("жесток режисьор"), Люк Бесон ("учудващо добър за французин"), "Кръстникът", "Индиана Джоунс", "Имало едно време в Америка", а "Белязаният" не го харесвам, защото Брайън де Палма има много ляв уклон". От новите заглавия харесва "Теорията на всичко" и "Игра на кодове".

На финала въвеждам в компютъра на Спиро името на баритона Брин Терфел, за да види колко много си приличат, и го питам докога ще работи видеотеката. "Докато съм поне на нулата" – отговаря той.

Интернет кафе "Мрежата"

"В момента в София знам за съществуването на седем интернет кафета, а в родната ми Стара Загора знам за три" – казва 33-годишният Владимир Вълчанов, собственик и управител на денонощния клуб "Мрежата" в подлеза на булевардите "България" и "Гоце Делчев". Той е запален по компютрите още от дете, когато запаметява наизуст командите на DOS, без да знае думичка английски. Завършва Строителен техникум и хидротехнически съоръжения във ВИАС, но няма нито ден стаж по специалността си. От 14 години си изкарва хляба с интернет клубове, защото "това е моята мечта, моята любов".

Началото е през 2001 г., когато Владо тегли кредит и открива първото си интернет кафе в Стара Загора. "Със съдружника ми почти нищо не разбирахме от мрежи, сървъри, суичове, учихме се в движение", признава той. След време прави втори клуб, а през 2005 г. "събрах смелост и отворих интернет кафе в София, в "Младост 1", с жестоки кредити, с ужасни лихви". В този период той прочита книгата "Богат татко, беден татко" на Робърт Кийосаки, която окончателно затвърждава убеждението му, че трябва да продължи с предприемачеството, а не да става наемен работник. "Друго е да прочетеш мислите си, изказани по хубав начин" – споделя Владо, който е много общителен и разказва с охота. През 2007 г. кредитът е изплатен "с кръв и пот" и през август той купува второ интернет кафе в София, а през 2009 г. и трето – "Мрежата".

Малко след това протуберансите на световната икономическа криза достигат България и Владо започва да затваря обектите "отзад напред". Първо в Стара Загора, после и в столицата, за да остане накрая само с "Мрежата" – легендарен интернет клуб, отворен в началото на века, като най-големият на Балканите с 201 компютъра на площ от 750 кв.м. Когато Владо го придобива, машините вече са 55, а днес само 30, разделени в две зони – за игри и за интернет. Според него пикът в този бранш е бил до 2005 г., след това се тръгва надолу, а масовото затваряне на обекти е след 2007 г. "Днес това е микробизнес, оцеляват само тези собственици, които работят в клубовете си" – казва младият предприемач, който поема поне 20 смени месечно в денонощния обект. В продължение на пет години той се опитва да компенсира летния отлив на клиенти, като отдава компютрите заедно с масите и столовете под наем в хотели по морето. Голяма хамалогия, особено по времето на старите обемни и тежки монитори. В един момент обаче хотелите толкова свалят цените, че се отказва от това преселение.

Владимир Вълчанов ми разказва подробно и за промените в търсенето на услуги през годините. В началото компютърните клубове се използват най-вече за игри. Някъде около 2005 г. клиентите, идващи заради интернета, се изравняват с играещите, а в момента съотношението геймъри към интернет потребители е може би 60 на 40%. Според Владо определението "интернет кафене" е много по-правилно от "компютърен клуб". Не толкова заради факта, че тук се предлагат кафе, вафли, кроасани и др., а защото 90% от клиентите имат компютър вкъщи и идват най-вече заради социалния елемент.

Приятели идват да играят заедно, защото с жив контакт е по-интересно, отколкото само през интернет. Понякога се получава и обратното – докато пушат навън, непознати хора се сближават, оформят се групи по интереси, понякога отиват и до съседни заведения за по една бира. В "Мрежата" не се предлага алкохол, а деца се допускат само с родител или "с много уговорки, ако детето е идвало преди това с придружител" – обяснява Владо, който държи в клуба да е спокойно и да си няма главоболия с "шумни калпазани, както често се случваше в "Младост 1". Той съжалява, че старата слава на интернет клубовете като "лоши места" все още е жива, и недоумява защо полицията идва по два пъти на ден, за да проверява личните карти на клиентите, а не прави същото в една пицария например.

В "Мрежата" идват хора с всякакви професии, възраст и финансови възможности, но основното ядро са между 20 и 30 години. Най-възрастните идват заради skype връзката с децата и внуците в чужбина, а една част от клиентите са тук заради копирната машина, скенера и принтера, на който все по-често се отпечатват самолетни билети.

Навремето най-много хора са идвали между 18:00 и 22:00ч., сега това е много слаб часови пояс, "всъщност вече няма час пик" – казва Владо и се връща назад в силните времена на този бизнес, когато във Велико Търново се учредява Асоциация на интернет клубовете в България, но поради липса на активност след година-две замира.

"В Търговския регистър не фигурираме като бранш, счетоводителката се чуди как да запише момчетата, които работят тук, защото те не са само касиери. Ама то вече не е и нужно да ни вкарват в регистъра, няма за кога", смее се Владо.

В "Мрежата" цените не са променяни от 2007 г. – 1,60 лв. на час, а за пакет от 3 или 5 часа цената е още по-ниска. "Ще работя тук, докато имам някаква минимална печалба", казва собственикът и с гордост ми показва патриотичните стенописи в клуба – храм-паметника "Ал. Невски", герба на България плюс текста на химна, св. св. Кирил и Методий и портрети на хановете от Първото българско царство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нова концепция: Bagri by Boykovski 4 Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

6 дек 2019, 3081 прочитания

Ново място: Little Bird Place Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

29 ное 2019, 3445 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Градът на хълма

Джаз и сладко безделие в Бергамо

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10