Болярски хроники

Трети Рим, Втори Константинопол, просто Търновград

Бившата сметна палата, пл. "Цар Асен" І
Бившата сметна палата, пл. "Цар Асен" І
Бившата сметна палата, пл. "Цар Асен" І    ©  Александър Геров
Бившата сметна палата, пл. "Цар Асен" І    ©  Александър Геров

Едва ли има по-препатил град в България от Велико Търново... и то не от едно голямо бедствие, а от цяла поредица природни стихии и множество злополучия. Установих го, докато преглеждах не само впечатленията и спомените за този "град като никой друг" на пътешественици през минали векове, но и спонтанните репортажи от местата на събитията, завещани от очевидци. Преброих най-малко три опустошителни земетресения, седем изпепеляващи пожара, четири наводния и едно торнадо, сполетели града от век през век, че и през десетилетия. И се зачудих, как се е възраждало това "море от къщи" (метафората е на Феликс Каниц от 1872 г.), наречено от Иван Вазов "невероятен, невъзможен град", който за романтичната душа на Пенчо Славейков е "осъществен блян". А може би ключът към този шедьовър на историята насред една географска прищявка, както са го възприемали европейски пътешественици, се крие в "съвършенството на човешките ръце, работили в непосредствен контакт с природата".

Между меандрите на Янтра, по склоновете на три хълма неуморните и умели ръце на поколения българи са издигали наново стотици разрушени и десетки изгорели къщи, няколко хана, българското училище, съзиждали са рухнали храмове от камък, пресътворявайки чудото на старопрестолен град, единствен по вида си в Европа. Светът отвъд океана узнава за него едва в първите години на ХХ век от страниците на National Geographic през удивения поглед на репортера пътешественик Феликс Кох, който озаглавил пътеписа си "Търново - градът на висящите градини". По пътя си с файтон от новопостроената тогава гара в северния край на хълма Трапезица той бил омаян от "къщите, окъпани в цвят" или украсени "с жълто и синьо", а хотела "Цар Борис III", в който го настанили, нарекъл "местния Уолдорф - Астория". Не е на шега, ако се знае в колко модерен за времето си хотел е била превърната къщата на братя Шопови от 1894 г. - по всички изисквания на комфорта, хигиената и вежливото обслужване, с прочута тераса, обърната към Янтра и разкриваща изглед до хълма Трапезица с историческите старини, към селото Арбанаси с неговите два девически монастира и железопътната линия до тунела. Така пишело в пътеводителя на местното туристическо дружество, който не пренебрегвал и множеството други хотели в града с оживена търговия и с голямо значение за политическия живот в третото Царство България, макар да не бил вече столица. Посещаван от короновани глави и държавници, бляскавият хотел "Цар Борис III" с еклектични мотиви от европейските стилове и с неизменните търновски балкончета с парапети от метални дантели стоял десетилетия като гостоприемна порта към града, докато не бил одържавен и изместен по първенство от доста безличен приемник, за да стигне до днешния си упадък. Но може и да не го сполети участта на съседката му отсреща, рухнала край пътя, ако наистина тексаският петролен магнат Едмънд Бек (дали е прочел пътеписа на сънародника си Кох?) го е купил и възнамерява да го възстанови в цялата му прелест, подобно на реставрирания пак с негови средства прочут Хан на Хаджи Николи, един от шедьоврите на уста Колю Фичето в архитектурния му парк Велико Търново.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    outside avatar :-P
    outside
    • - 1
    • + 26

    Уникален град

    Нередност?
  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x
    • - 30
    • + 3

    Тъпо е да се сравнява Търново с Рим и Константинопол, пък било и 'трети или 'втори'.

    Нередност?
  • 3
    yko49371775 avatar :-|
    Мариана Христова Мелнишка
    • - 1
    • + 27

    Сравнението с Рим и Константинопол е на пътешественици и владетели от времето на разцвета исторически значимите градове. Вероятно не са имали предвид мащаби и разкош, а духовност, благотворност и естествена красота. А Търново е имал и трите, та затова е оцелял през превратностите на вековете.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал