Жив е той, жив е
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жив е той, жив е

Инж. Тихолов – "Христо и Евлоги Георгиеви" 117

Жив е той, жив е

Съхранените домове на войводи, учени и политици в тихия център зад Университета

16754 прочитания

Инж. Тихолов – "Христо и Евлоги Георгиеви" 117

© Александър Геров


                                                             Освен теб, мале, никого нямам,

                                                             ти си за мене любов и вяра...

Когато на 2 юни притихнем за минутка в почит към подвига на Ботев и четниците му, едва ли някой ще се сети, че един от тях е бил брат му Кирил, нито ще си помисли за съдбата на другите седем деца, родени от майка му Иванка. Една къща в София е свързана с паметта на фамилията, дала герои, и тя се намира на ул. "Шипка" 23 на пресечката с ул. "Априлов". Построена е през 1907 г. за ген. Кирил Ботйов от неговите прочути съграждани от Калофер, архитектите Георги Фингов и Кирил Маричков. В нея петото поред от деветте рожби на Иванка и Ботйо Петкови приютява майка си и заедно с белгийската си съпруга Мари създават уютен и гостоприемен дом, посещаван от славни българи като Никола Обретенов, синът на баба Тонка, а и от тогавашния софийски елит.

Сякаш чрез по-малкия брат се е сбъднал копнежът на безразсъдно смелия поет още от първото му публикувано (1867 г.) стихотворение "Майци си": "...в прегръдки твои мили да падна,/та туй сърце младо, таз душа страдна/да се оплачат тебе горкана." Тази българска майка, понесла една след друга най-тежите загуби, била "хубава като калоферка" - по думите на Найден Геров – когато през 40-те години на ХIХ век свързала живота си с най-учения и уважаван мъж на Калофер и  с достойнство се подписвала "Ивана учител Ботйова". Семейството е в едно родословно дърво с Васил Левски, Найден Геров, Евлоги и Христо Георгиеви и други лични български фамилии.

Андрей Ляпчев – "Кракра" 21
Автор: Александър Геров

"Баща и сестра и братя мили/аз да прегърна искам без злоба", изповядва първородният им син, приел за себе си кръста на непримирението - "та скитник ходя злочестен ази". Той наистина взима под закрила по-малкия си брат Стефан, с когото заедно учителстват, после Стефан управлява кантората на роднините си Евлоги и Христо Георгиеви и става директор на библиотеката в Пловдив. Най-младият от синовете, Боян Ботйов, загива след боевете при Сливница в Сръбско-българската война - в ръцете на брат си Кирил, който се е върнал от обучението си в Брюксел, за да участва във войната.

Още двайсетгодишен, Кирил е бил рамо до рамо с Христо на кораба "Радецки", дал му е сабята си, заедно слезли на козлодуйския бряг на 17 май 1876 г., но около сражението при Милин камък изгубил следите на четата и с още двамина от нея успели да стигнат до Лом, където били заловени от турците. Братът на убития вече войвода бил осъден на смърт, но под натиска на европейското обществено порицание след Априлското въстание присъдата му е заменена с доживотен затвор и от цариградската тъмница е откаран заедно с останалите четници в зловеща сирийска крепост, откъдето излиза след Освобождението благодарение на застъпничеството на граф Игнатиев.

Арх. Ничев - "Христо и Евлоги Георгиеви" 133
Автор: Александър Геров

Някак естествено поема пътя на военната кариера – най-напред във Франция, след това в Брюксел, където се запознава с  Мари Орли дьо Розиер, красива и изискана дъщеря на лекар с благородническо фламандско потекло. Оженват се в Пловдив след края на Сръбско-българската война и почти половин век са в центъра на вниманието на зараждащия се социален живот, особено след преместването им в къщата на "Шипка". Тя привличала вниманието не само с изящната сецесионска архитектура и строга геометрична декорация на фасадата под забележителните стрехи, но и с присъствието в нея на приветливата стопанка с аристократична външност до стройния си и внушителен съпруг, неотменно грижовен и към майка си до края на дните й през 1911 г.

Освен началник на Военното училище в София Кирил Ботйов  е бил и комендант на двореца и генерал за особени поръчки. Една година е заместник-министър на войната. Във  военната област е един от строителите на съвременна България… Удостоен е и с много български и чуждестранни отличия. След като загубва Мари през 1935 г., се посвещава на прекрасната си градина, огласяна от най-различни птици. Отива си от този свят след първите бомбардировки над София през 1944 г. Новата власт постъпва с историческата къща по стандартния начин – натъпква я с квартиранти, а наследниците по документи успяват да изгорят или скрият архива на генерала. Намесата на БАН спасява къщата, обявена на архитектурен паметник, но не се стига до създаването на музей в нея. През последните години дори са правени опити да бъде превърната в бистро. Би било още едно доказателство на така често повтаряния стих: "Тежко, брате, се живее/между глупци неразбрани." Само двете паметни плочи с ликовете на баба Иванка и сина й Кирил може би спират понякога забързаните крачки на минувачите.

Кирил Ботев – "Шипка" 23
Автор: Александър Геров

Ако продължат към Перловската река, ще забележат друга интересна къща – на войводата от Илинденско-Преображенското въстание Васил Хр. Чекаларов. Как да не си каже човек, че София е като един архитектурен летопис на историческите бури, изваяли личностите на България от ХIХ към ХХ век? Непримирим с османските зверства в Костурско, Чекаларов ги описва в хроника, която връчва през 1903 г. на чуждестранните дипломати в Битоля. Красив, главоломно смел, той участва в Македоно-Одринското опълчение през Балканската война.

Макар и беден, е успял да построи къща на ул. "Шипка" с помощта на земляка си арх. Георги Киселинчев, и той опълченец, но като потомък на прочут майстор строител и брат на архитекта Пандо Киселинчев, се е посветил на семейната професия. Участвал е в строителството на "Св. Александър Невски", на руската църква "Св. Николай", на халите, на Градската баня, на забележителния Дюлгерски дом, на Синодалната палата. За духа на стопанина Чекаларов и неговото семейство говори не само раздвижената конструкция на къщата му, но и един трогателен надпис от дъщеря му Екатерина върху снимка на баща й с пламенен поглед и гордо чело: "Тези очи са били отправени към родния край. Всички българи са били неговото семейство!" 

 

Александър Балан – "Кл. Охридски" 4
Автор: Александър Геров

Пак из квартала "Докторски паметник"  попадам на поредната си находка от софийските потайности. Друг български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, полковник Иван Мотикаров, е издигнал през 1914 г.  по проект на арх. Кирил Маричков красив ъглов дом под №1 на ул. "Асен Златаров" . Фантазията на архитекта е украсила симетричните фасади с извити гибели над главния корниз, а в средата на разперената сграда е кацнало балконче. С непокорния си дух Мотикаров се включва през пролетта на 1944 г. във въоръженото опълчение на българите в Егейска Македония. Негов помощник е Христо Лагадинов, един от забележителната фамилия на борци за противоположни идеи. Мотикаров обаче успява да емигрира в Америка преди края на войната.

По-надолу, на малката уличка "Христо Георгиев" 4, покрай Софийския университет, се вижда домът на големия български учен академик Александър Балан, първият ректор на Университета и декан на Историко-филологическия факултет, радетел за чист български език, величав в скромността си, деен и дълголетен със силата на несломимия си дух. По житейския си път свързва като с мост от академизъм два века – от 1859 до 1959 г. Велик майстор на Великата българска масонска ложа, той построява през 1890 г. едноетажна къща за многочленнното си семейство със заеми от банките, която по-късно надстроява благодарение на железобетонната й конструкция.

Иван Мотикаров – "Асен Златаров" 1
Автор: Александър Геров

Дори когато завистливи колеги го принуждават да напусне висшето училище, чийто основател е (преди да стане университет), а на съпругата му, французойка, отнемат учителското място, той не търси помощ и се посвещава изцяло на българското в науката за езика и литературата. Въз основа на своите лингвистични изследвания проф. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония. От седемте му деца остават само четири, но жестоката съдба преследва докрай двамата му сина. Ученият, дарил съвременния български книжовен език с думи като влак, дейност, заплаха, излет, възглед, общувам, поява, творба, украса, усет и много други, е трябвало през 1945 г. да моли новите властници да пощадят сина му, Станислав Балан, наказан от "народния съд" с доживотен строг тъмничен затвор  загдето е направил дипломатическа кариера благодарение на голямата си езикова дарба. И това само една година след като бащата е загубил друг свой син, Владимир Балан, авиоинженер и летец, изчезнал безследно  в дните след 9.9.1944 г.  Помилван, Станислав остава сътрудник на баща си до края на живота му. Едва ли днес пътуващите с метрото до най-новата му спирка, "Балан", биха свързали това име с шеговитото понятие "ритнитопковец", така картинно изковано от стария езиковед.

Арх. Ничев - "Христо и Евлоги Георгиеви" 133
Автор: Александър Геров

Ето че от революционери през учени стигам пак до държавник – пред дома на Андрей Ляпчев на ул. "Кракра" 21. Той купил къщата от предишните й собственици търговци през 1923 г. със заем от българската банка (който не успял да изплати до края на живота си), след като дълги години нямал собствено жилище, макар да е бил трикратно министър-председател и многофункционален министър в различни правителства. Със съпругата си, милосърдна сестра, нямат деца, но Констанца Петрович председателствала Съюза за закрила на децата. Бащата на Андрей Ляпчев е грънчар, виден гражданин на Ресен, Македония, и дава единия си син, Никола, в жертва на Илинденско-преображенското въстание. Изявен деец на Демократическата партия, Андрей Ляпчев участва заедно с дипломата Симеон Радев в делегацията, която подписва Солунското примирие, за да прекрати участието на България в Първата световна война и да не допусне окупация на страната от сръбски и гръцки войски. С реч в парламента след завръщането си от Солун Ляпчев предизвиква абдикацията на цар Фердинанд, а докато е финансов министър, предприема извънредни мерки за ограничаване на следвоенната инфлация.

Заедно с Атанас Буров той се обявява против вълната от репресии на Цанковото правителство след атентата в "Св. Неделя" и когато в 1926 г. поема кормилото на българската държава, основната му дипломатическа цел е да се ревизират унизително наложените граници, а във вътрешната политика – да бъдат амнистирани много от осъдените през 1923 г. Колко прозорливо е бил номиниран за Нобелова награда за мир още през 1910 г.!  Като едновременно оригинален и морален, но уравновесен и загрижен единствено за страната си политик характеризира Ляпчев неговият министър на външните работи и изповеданията Буров във възпоменателното си слово пред народните представители след смъртта му през 1933 г. Банката продава част от дворното място на неизплатения имот, а БАН покрива разликата от ипотеката, за да се изпълни завещанието на големия българин, направено в полза на науката. Сградата е предоставена на Института за изследване на изкуствата и в нея се съхраняват архивите на много от нашите композитори и творци.

Васил Чекаларов – "Шипка" 50
Автор: Александър Геров

Вече по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" откривам една от няколкото двойки къщи (почти)близнаци в София. Намират се през десетина номера една от друга – на №117 и на №133 и са вписани в Синята книга с паметници на архитектурата под имената съответно на инж. Петър Тихолов и на арх. Алекси Ничев. Двете сгради са като първи братовчедки по раздвижената си архитектура, с доминиращи куполи, с еркери към улицата, с балкони и ажурни парапети – в еклектичния стил от смесица между сецесион и неокласически детайли. Къщата на Тихолов от 1903 г. е един от шедьоврите на арх. Маричков, а арх. Ничев е издигнал своята, снабдена с централно отопление, чак през 1925 г. -  26 години след като на ул. "Раковски" вече е функционирала неговата прекрасна Народна библиотека, за жалост силно повредена от бомбардировките, но доразрушена впоследствие, вместо да краси и днес една от главните софийски артерии. 

Чух наскоро специалист по история или архитектура да твърди, че в София не били останали стари къщи. Опровергавам го с откритията си по широки и тесни улици – толкова много красоти е пощадило времето, че дори хората няма да успеят скоро да ги заличат.

                                                             Освен теб, мале, никого нямам,


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 2
    qvb21311044 avatar :-(
    Алф

    Само мен ли дразнят кабелите. Жалко за хубавата архитектура.

  • 3
    crusader12 avatar :-|
    crusader12

    Това е може бе най-интересната статия която съм чел в капитал от много време насам.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    kil1431886252431090 avatar :-|
  • 5
    omniam avatar :-|
    omniam

    Много харесвам такава архитектура и се ядосвам всеки път, когато видя подобни къщи с алуминиева дограма... Престъпно е.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ново място: Beertag

Ново място: Beertag

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK