Шепот под балконите

Все този Далчев стих изплува в съзнанието ми, когато спирам пред запустели красиви къщи в напразно очакване някой да се появи и да ми разкаже нещо за стопаните. Така започна и тази рубрика преди три години, заради която открихме много стопани – и останали, и прокудени. Все още има залостени врати, други зеят безнадеждно, ала повечето се отвориха гостоприемно и оживяха истории, хора, спомени... Дали при някакво скорошно събитие или от неведома енергия, често се случва духове от миналото да се включат в злободневието ни и да му придадат и четвъртото измерение на времето. После се оказва, че са свързани с място, край което съм минала, или с къща, по която съм се заглеждала.

Така стана с фамилията Далчеви, споменавана напоследък около един столичен спор – разхождах се покрай Перловската река и броях дървените чардаци, закичени като брошки по най-разнолики фасади. Отдавна ме мамеше дантелата от тънки летви на втория етаж в къщата на бул. "Христо и Евлоги Георгиеви" 157, но не подозирах, че адвокатът Христо Бояджиев, под чието име е записана като паметник на културата, е станал тъст на арх. Борис Далчев – най-младият от тримата магично талантливи братя. Когато през 1908 г. юристът от първия випуск на Софийския университет, допринесъл вече за икономическото израстване на гр. Горна Оряховица, купува построената три години по-рано къща в квартал "Докторски паметник", неговият съименник и бъдещ сват Христо Далчев, също юрист, но от Цариградския университет, защитава като български депутат в Османския парламент правата на македонските и тракийските българи относно църквите и училищата.

бул. "Христо и Евлоги Георгиеви" 127 Преглед на оригинала