Двойно грейнали лица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Двойно грейнали лица

Парти за празника Сан Жуау, Порту 2015 г.

Двойно грейнали лица

Най-големият празник в "северната столица на Португалия"

Нева Мичева
6598 прочитания

Парти за празника Сан Жуау, Порту 2015 г.


Далеч по-резервирани и тихи от други "южни" народи, португалците умеят да се веселят с неподозиран размах. В Порту, града, където са родени портвайнът, вдъхновението за Хари Потър и легендарният режисьор Мануел де Оливейра (който снима филми допреди три месеца, когато си отиде на 106 години), най-големият празник е на 23 срещу 24 юни. Това е навечерието на Еньовден, рождения ден на Йоан Кръстител, когато всички се изсипват по улиците и трескаво общуват до зори: на едни места с малко луфт между телата, на други – в плътна танцуваща маса.

Рядко някъде ще видите по-весело и дружелюбно пиянство, все едно буквално или метафорично – в масовката има деца и престарели хора, кореняци портуанци и френски туристи, доволно грейнали лица и отнесени изражения... Подготовката започва пет седмици предварително, но не десетките концерти, изложби, работилници и културни събития от всякакъв сорт правят Сан Жуау толкова лично портуански (никъде другаде Еньовден не се чества с такъв апломб и никой друг празник в Порту не е толкова мащабен), а следната невъобразима комбинация от символи - "водопади", босилек, чесън, сардини, балони и пластмасови чукчета.

Кашкàта

е португалската дума за водопад и портуанското название на едно отклонение от традицията, превърнало се в традиция... В много католически страни, включително Португалия, за Коледа в домовете и на ключови обществени места се подреждат рождественски ясли – композиции от малки фигурки от различни материали, които представят идването на Исус Христос на бял свят и поклонението на влъхвите. Е, през 1896 г. в Порту започват да се правят сходни композиции (които даже рециклират част от рождественските елементи), само че посветени на Йоан Кръстител.

Те постепенно стават местен обичай и се сдобиват с водното си име и съдържание – от станиолови "реки" до истински шадраванчета – заради водата, в която Йоан кръщава. Съставени са от глинени фигурки (най-често правени с калъп, но трогателно колебливо оцветени на ръка), сред които се среща от всичко по много: минимум един Йоан Кръстител с агънце (Агнецът!), както и другите двама светци, чествани през юни – Антоний и Петър, оркестър в сини униформи, танцьори с народни носии и вдигнати високо ръце, перачка и рибар, процесии (с поне още един Йоан на раменете им), пикльо и посерко (роднина на прочутия каталонски каганè, който клечи със смъкнати гащи на закътано място и уж носи късмет), доячка в тоалетна поза над ведро с мляко (едно време се разнасяла мръсничката шега, че именно така го разводняват) плюс множество други – ангели, магаренца, познати сгради от локалния пейзаж, продавачки на сардини...

Скарите с пресни сардини са навсякъде

Сардините

впрочем са вездесъщи – прясно уловени в океана, те са най-тлъсти и вкусни точно сега и на Сан Жуау са задължителен обяд и/или вечеря: цяло Порту изнася скари по улицата и вдига пушилка до небето. Вездесъщи са и саксиите с бухнала над тях кръгла туфа ситнолист босилек, от която стърчи знаменце с четиристишие: купуват се за украса или като пожелание за здраве.

Хората подхождат творчески и освен живото растение (ароматно въпреки сардините наоколо) вкарват в обращение стотици артистични имитации на босилковите саксии: от плат, хартия, порцелан, разположени навсякъде поединично или на гирлянди, но винаги с лесно разпознаваемата форма с туфичката. Четиристишията – от прочувствени през афористични до пиперливи – много пъти излизат от саксиите и се появяват на какви ли не места. Например на витрината на месаря Жуакин: "На Сан Жуау отидох в Брага, / а после върнах се в Бонфин, / но никъде не ми попадна / суджук кат’ тоз’ на Жуакин." Витрините и прозоречните первази са най-типичното място за атрибутите на Еньовден - "водопади", босилеци, чукчета...

Историята с чукчетата

е такава: през 1963 г. някой си господин Боавентура, който произвежда пластмасови изделия, се вдъхновява от едно съдче за сол и пипер, видяно в чужбина, и създава пластмасово играчка със сходна форма – чукче, което при удар издава остър звук. Много скоро то се превръща в любим аксесоар на единственото наистина карнавално събитие в града Сан Жуау и въпреки някакви първоначални опити да бъде спряно с глоби (защото размива "изконните" традиции) нищо не помага: Намирате ли се на 23 юни в Порту, по улицата ви очакват десетки безболезнени, но шумни удари по главата от дружелюбни непознати, докато други завират в лицето ви бледолилави цветове чесън.

Босилекът с късметчета е един от символите на празника

Впрочем, ако никога не сте виждали как цъфти чесънът, това е моментът: на дълги почти човешки бой жилави стъбла стърчи нежно кълбесто съцветие и по стар обичай именно него завират в носа ви срещнатите по пътя – смята се, че предпазва от уроки и след края на празненството трябва да се държи зад вратата вкъщи до следващата година.

През юни в Порту

интересните неща за правене са безчет. Да си купиш от пазара щурец (продавачът ги държи в голям аквариум, където те хрупат марули и свирят ли, свирят). Да отидеш в събота сутрин на посещение с гид в старо гробище и за завършек да изслушаш концерт с арфа и оперна певица сред красивите паметници. Да се научиш да правиш хартиени балони https://vimeo.com/98182068 и да ги пуснеш към небето след падането на първия еньовденски мрак (преди и особено след фойерверките край реката в полунощ). Тогава дори самолетите минават отдругаде, за да има простор за реещите се балони. По традиция, която се е позагубила, балоните се създават и пускат на групи - в семейството, с приятели, съседи.

Емоционално, деликатно начинание, което сплотява и доставя несравнима радост. Но след като в Европа навлизат най-простичките фабрични книжни балони от Китай, портуанските започват да западат. До неотдавна, когато градската управа се ангажира да вложи средства и време във внасянето на опит от Бразилия, където традицията не просто се е съхранила, но и парадоксално процъфтява (вече не само за Еньовден, но и за рождени дни, сватби и прочее), откак – заради риска от пожари – е обявена извън закона: тази година в Порту уъркшопът на майстора балонджия Лусиано Брито от Рио произведе над сто цветни, безумно красиви балона, най-внушителният от които е с диаметър 11 метра.

Йоан Кръстител

Водата и глинените фигурки на Йоан Кръстител са сред най-често срещаните символи

е един от любимите светци в историята. Нещо в него привлича народните симпатии през вековете, но какво? Това, че е безупречен, а ролята му е вечно второстепенна спрямо неговия братовчед и връстник Исус ("иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата...")? Това, че негова е подканата за двете ризи и ближния? Това, че загива драматично, но все пак понятно, за разлика от много други в Библията – по волята на коварна жена? Каквото и да е, идеята на църквата да определи за негов точно този юнски ден е "отличен маркетингов ход" по думите на журналиста и фин познавач на Порту Жерману Силва - с него християнската символика яхва езическата, без да погубва страстта и мощта й. Защото горе-долу по Еньовден е лятното равноденствие, край на един цикъл и начало на друг, пик на плодородието - по света и досега по същото време с езически плам се прескачат огньове и събират билки, хората се женят и се опитват да предугадят бъдещето. Или се удрят с пискливи чукчета по главите и се смеят по пълните улици.

Фотогалерия от най-големия празник в "северната столица на Португалия вижте тук: 

Фотогалерия: Еньовден (Сан Жуау) в Порту

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26
Цялата галерия

Далеч по-резервирани и тихи от други "южни" народи, португалците умеят да се веселят с неподозиран размах. В Порту, града, където са родени портвайнът, вдъхновението за Хари Потър и легендарният режисьор Мануел де Оливейра (който снима филми допреди три месеца, когато си отиде на 106 години), най-големият празник е на 23 срещу 24 юни. Това е навечерието на Еньовден, рождения ден на Йоан Кръстител, когато всички се изсипват по улиците и трескаво общуват до зори: на едни места с малко луфт между телата, на други – в плътна танцуваща маса.

Рядко някъде ще видите по-весело и дружелюбно пиянство, все едно буквално или метафорично – в масовката има деца и престарели хора, кореняци портуанци и френски туристи, доволно грейнали лица и отнесени изражения... Подготовката започва пет седмици предварително, но не десетките концерти, изложби, работилници и културни събития от всякакъв сорт правят Сан Жуау толкова лично портуански (никъде другаде Еньовден не се чества с такъв апломб и никой друг празник в Порту не е толкова мащабен), а следната невъобразима комбинация от символи - "водопади", босилек, чесън, сардини, балони и пластмасови чукчета.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK