С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

15 24 юли 2015, 11:45, 46618 прочитания

Сбогом, мои красавици!

Ще бъде ли лишена София от още три архитектурни шедьовъра?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Имало едно време едни хора и те си построили красива къща, в която идвали много гости. Те слушали музика, изпълнявана на специален подиум в един от салоните, слизали в градината по някое от трите романтични каменни стълбища като шлейфове около къщата или се надвесвали над изящните парапети около трите окръглени тераси на втория етаж... Някои дори берели ягоди в двора.

Тогава ли я нарекли "Къщата с ягодите", никой не може да каже, но така я запомнили съседите. После обитателите били принудени да я напуснат, а на тяхно място в къщата настанили румънски дипломати и съветски журналисти. Така му се падало на "богатото буржоазно жилище" (както е описано в архивите с паметници на културата). Защото било построено около 1930 г. в стил сецесион за банкерската фамилия на Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович от българския архитект Георги Кунев, възпитаник на школи във Виена и Карлсруе.


Семейството на банкера било изселено или се изселило, но един ден къщата уж трябвало да бъде реституирана на неговите потомци, които вместо нея май получили само обезщетение. Междувременно други поискали да притежават аристократичната красавица, за да се представят пред света за аристократи, а те знаят как става това. И докато преминавала от едни ръце в други, къщата – вече без ягоди, но все още запазена отвътре – станала снимачна площадка на филм с многозначителното заглавие "Опашката на дявола".

Камерата разхожда телевизионните зрители из празните стаи, в които е останала само камината от червен мрамор, качва ги по извитите вътрешни стълби, показва им орнаментите по тавана и около прозорците и търси магическата червена нишка, която да свърже забравеното минало с доста обезкуражаващо настояще... Защото връзката между стойностното и преходното се къса с всяка обречена на разруха архитектурна ценност, оставена на милостта на времето, докато попадне в дяволската хватка на мним спасител, готов да я "социализира" в безлична грамада от метал и стъкло, като преди това я разруши до основи.

В София има няколко тъжни образци на това осакатяване на архитектурни шедьоври от началото на ХХ век, а щяхме да загубим и още един – двореца на Яблански, - ако софиянци не бяха дали решителен отпор на проекта за затискането му под грамадата на поредния бизнес център. За щастие днес спасената къща по проект на арх. Грюнангер пак стои като украшение на входа към столицата. Ако сегашното брожение по социалните мрежи и форумите в защита на Къщата с ягодите, прелъстена от всички и изоставена на призраците, принуди богатия й купувач да постъпи като новите собственици на двореца на Яблански, ще имаме още една историческа забележителност.



Илюстрация


За една бройка багерите да унищожат и друго архитектурно бижу на София – къщата с кулата на бул. "Джеймс Баучър" 24 - ако не беше една смела жена с инициали К.Р., която просто се изправила срещу жълтите разрушители, а после бързо се свързала с институциите, които можели да ги спрат до... втора проверка. Оказало се, че и към този паметник на културата имало инвестиционен интерес от хора, далеч по-богати от собствениците на къщата, построена също около 1930 г. по проект на арх. Иван Банков, защото неотдавна тя е била заличена от списъците на архитектурните паметници и по този начин лишена от юридическата й защита.

Пак някой е искал да приватизира културно наследство и като развали физиономията на артистичния квартал "Лозенец", да наруши неговата исторически оформила се среда. А червеникавата къща, издържана в духа на неоромантизма - с видима тухлена зидария около прозорците и по кулата, с кокетна аркада пред входа към приземния етаж, с фестони от малки тухлички
по корнизите и под стрехите на скатния покрив – носи радост за очите и разведрява духа на минаващите по булеварда. Нейни връстнички и посестрими са още две сгради в подножието на хълма Корубаглар, любимо мястото за разходка на софиянци, вдъхновявало не един творец. Къщата на Сирак Скитник на ул. "Борова гора" и Селскостопанската академия на бул. "Драган Цанков" са със същата на вид декоративна облицовка, макар да са проектирани от други архитекти.

Илюстрация


Кулата като символ на стремеж към индивидуализиране на присъствието на стопаните в градската среда отличава и още една застрашена къща - в "Красно село". Кварталът е възникнал в края на ХІХ век, след Балканската и Междусъюзническата война, като сателитен на бързо разрастващата се столица, към която прииждали бежанци от Беломорска Тракия, от Вардарска и Егейска Македония, от Южна Добруджа и от Западните покрайнини. Съвсем естествено в новите си къщит те вписвали характерни елементи от родниите места и не случайно Стоян Карамихайлов, майстор строител, "укрепил" дома си с крайъгълна кръгла кула с бойници и тераса отгоре като миниатюрно подобие на Бялата кула в Солун, солицата на родната му Егейска Македония. За нейната свобода се борил той в Илинденско-Преображенското въстание като четник при войводата Борис Сарафов.

След разгрома му отишъл във Варна да учи занаят и с него построил не само своята къща, но и помогнал на много съседи. На паянтовата врата към занемарения дом прочетох името на потомък със същата фамилия, напуснал този свят преди няколко години – доказателство, че поне един век тук е живяло семейството. Явно отдавна няма кой да поддържа изящните стилизирани арки пред входа, нито личи да са отваряни тройните сводести прозорци по двете крила на фасадата. Кулата е нащърбена, някой е покрил с платно входа към нея и е нарисувал питанка с упрек към всички, които подминават, без да забележат тази архитектурна находка от стара София.

Още по-малко биха се замислили над символния контраст между имената на двете улички, пресичащи се пред кулата – "Европейски съюз" и "Гебедже". Второто име сигурно е останало открай време, защото вероятно е трябвало да напомня за някогашната слава на град Белослав край Варна, наричан от османците Гебедже, но преименуван, и то най-напред на Белево заради освобождаването му от Белевския пехотен полк през 1878 г. Така споменът за историята все едно се пресича с настоящето ни в Европейския съюз пред една рушаща се столетница от времена на възход, която примирено чака съдбата си.

А на хилядите участници в небивалия досега подем на негодувание от унищожаването на трите уникални архитектурни паметника в София благодаря за вдъхновяващия пример и за ценната информация, с помощта, на които давам и своя принос тук.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вдъхновението Хидра Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство

16 авг 2019, 2380 прочитания

Ново място: Bug Coffee Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" 19 идва на мястото на затворилото врати Percolate

16 авг 2019, 1991 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Кой е Музейко

Среща с част от екипа на първия детски музей в страната

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство