С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

31 юли 2015, 15:18, 5194 прочитания

Един кратък разказ, моля

Литературният фестивал Kikinda Short в Сърбия - едно различно разказване на живо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вече десет години в началото на лятото един град в Северна Сърбия събира разказвачи на истории от цял свят. За да ги срещне един с друг и да ги представи на местната публика. И най-вече да ги влюби в Кикинда. Такъв е Kikinda Short – фестивал с амбицията да реабилитира често пренебрегвания жанр на късия разказ.
 
За десетте си години съществуване фестивалът е посрещнал 177 автори от цял свят с демократичното решение всеки участвал да препоръча за следващи издания друг автор от своята страна. Тематично организаторите озаглавиха юбилея Deset/Reset. Но пътят им дотук не е лесен. Подкрепата, която получават от Министерство на културата и информацията на Сърбия, местния секретариат за култура на Войводина, местната община, както и от други по-малки донори невинаги се оказва достатъчна. Затова и не само е обект на дискусия и обществен дебат, но се отразява и в наименованията на различните фестивални издания (Kikinda, Sorry).

Още преди четири години, когато се върнах от шестото издание на фестивала, всички участници едновременно получихме мейл от португалския писател Давид Машадо. Той тъгуваше по дните, в които разказваме историите си на хората от сцената, и предлагаше стратегия, с която да победим носталгията. Всеки един от нас трябваше да организира фестивал на краткия разказ в своята страна. Това не се случи, но организаторите на Kikinda Short успяха да съберат на едно място любимите автори на своята публика за рождения ден на фестивала. Което победи не само носталгията.


Един кратък разказ, моля

Фотограф: Еди Матич


Към десетото издание. Часът е почти осем, граничният пункт е пуст. От дясната страна се показват ръбатите върхове на Стара планина. Следват познатите Димитровград, Пирот и Ниш, магистралата. Слушам разговорите, за да се настроя на езиковата вълна. По обяд вече съм в Белград и докато чакам Вишня, координатор на фестивала, за пореден път се радвам на непринудената живост на този град. Обожавам неговия стрийт арт, почти всеки известен графит тук е изживял своя звезден миг, никога не пропускам да мина покрай Бранковия мост, над който се намира любимият ми – огромно чудовище със зъби от жилищни блокове, което е на път да изяде дърво.
 
След четири години Вишня забелязва със задоволство прогреса на моя сръбски и затърчава по хълма, който дели гаровия площад и Теразие. Там ни чакат останалите, за да потънем отново в тази толкова приятна атмосфера, в която хората наоколо се чувстват свързани по-силно от приятели, прекарали години заедно. Всяка тема се оказва обща, изчерпва се за минути, а после се връщаме на разговора за географското място, градовете и фестивала и всички заедно заключаваме: хората правят мястото.
 
Тук вече са автори от Шотландия, Испания, Лихтенщайн, Хърватия, Македония, Словения, а по-късно пристигат от Румъния, Босна и Херцеговина, директорът на Европейския фестивал за къс разказ в Загреб, легендарни за местната сцена музиканти.

Един кратък разказ, моля

Автор: Бранко Маркович




Политическите различия явно никога не са били на дневен ред сред бившите югославски автори – между тях дори се чувства особена близост, която не е накърнена от новите реалности (двама от водещите на фестивалните вечери са хървати). Разговорите за политика обикновено завършват със смислено поругаване на съвременните политически реалности и смешки за вредния национализъм, който избуява и води до трагични конфликти.

През втората вечер Кикинда се изпълва с хора, прииждащи към библиотеката, за да слушат историите. Започваме с четене на млади автори от курса за творческо писане Parobrod – културна организация на община "Стари град" в Белград. Шон Мелангел Дафид се включва със скайп връзка от Париж, за да прочете своя разказ "Майка", което предизвиква бурни аплодисменти. Тя е един от най-харизматичните автори, присъствали на фестивала. Литературата оживява противно на онова "текстът е тук, авторът да замълчи…".

Напротив тук авторът е пърформър на своята история и някак доказва хипотезата, че за да се превърне в събитие една литературна творба, тя трябва първо да бъде интересна само на себе си, след което интересен да бъде и самият й автор.

А Kikinda Short е отвъд клишетата, защото предлага четене на родния език на всеки автор, докато публиката следи превода. И е отвъд предразсъдъците за литературно събитие, защото елиминира критическото говорене и предоставя на публиката непосредствена среща – слушане на истории за удоволствие.

 
Лого на фестивала за кратък разказ Kikinda Short от предишно издание

Лого на фестивала за кратък разказ Kikinda Short от предишно издание

[kikindashort.org.rs]

 
На третата фестивална вечер откривам Зренянин, красив и подреден град с преминаваща река през него и една особена градска забележителност - мост, построен над пресушената част от реката. Местните твърдят, че това е внушителен пример за балканската разединеност в мисленето. Четенето минава в градската градина, пристига Шон от Уелс и Ласло Киш от Унгария. Следват много бира в местен бар и нощна разходка из Зренянин.
 
После Белград, четене на улицата, пред Parobrod, сред публиката се забелязва култовият сръбски писател Владимир Арсениевич, известен в България с романа си "В трюма".
 
Във всеки град публиката е няколко пъти повече от очакваното и се усеща особеното любопитство към историите. Любопитство, което променя пространствата и свързва хората. Kikinda Short е доказателство, че живото разказване на истории може да сплотява и да събере хората в едно интимно пространство, каквото е литературата. Фестивалът е пример, че по този начин не само могат да се преодоляват бариери, но да се привлича публика, която не е изкушена от литературата и изкуството изобщо.

Благодарение на тези усилия (най-вече на организаторите Вера и Сърджан Папич) един малък град в Северна Сърбия вече десет години стои на литературната сцена на Европа. Традиция, която би могла да се култивира и у нас, при условие че постоянно се говори за равен достъп до култура (проблем в малките населени места) и, разбира се, ако искаме да победим мисълта, че всичко непременно трябва да се случва в големите градове или обособените фестивални пространства.
 
Повече за Kikinda Short може да научите на kikindashort.org.rs. Тазгодишното издание на фестивала се проведе между 1 и 7 юли. Петър Денчев е театрален режисьор и писател, автор на романите "Тъй, както мъж целува жена, която обича", "Тихото слънце" и сборника с разкази "Истории в минало време".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Смесен магазин "Зоя" Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

15 ное 2019, 2866 прочитания

Ново място: Motif Ново място: Motif

Барът на "Шишман 24" отвори по-рано тази есен

1 ное 2019, 3110 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Checkеd in "Пиротска"

Миналото и настоящето на улицата със собствен живот

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10