С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

9 5 авг 2015, 9:00, 17262 прочитания

Checkеd in "Пиротска"

Миналото и настоящето на улицата със собствен живот

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако попитате няколко различни хора с какво свързват "Пиротска", отговорите ще варират. Но вероятно всички определения могат да бъдат обобщени с начина, по който журналистът на свободна практика Руслан Трад я дефинира – "улица с много специфичен дух".
 
Заедно с режисьора Николай Димитров той развива Facebook страницата "Улица "Пиротска", в която публикуват снимки от ежедневието из района. Задължително условие, което двамата са си поставили, е снимките да са правени с телефон – както за да се улови напълно момента, така и да се избяга от претендиране, че това е истинска фотография.
 
Сантиментът идва от факта, че детството на Руслан преминава там. "Характерното е, че на тази улица винаги е живеело смесено население – преселници от Македония, Беломорието... Неслучайно пресечките на "Пиротска" между "Опълченска" и бул. "Константин Величков" носят имената на градове и селища в Западните покрайнини, Македония, Тракия – "Зайчар", "Българска морава", "Одрин", "Брегалница" и т.н. Самото име на улицата прави връзка с град Пирот. Тук винаги са живеели и турци, роми, арменци. Имало е голяма еврейска общност, която масово се преселва в Израел след 1948 г.", разказва Руслан Трад, роден в София през 1987 г. в българо-сирийско семейство.
 
Той е създател на блога Intidar, в който споделя информация и размисли около конфликтите в Близкия изток, съавтор е на заснетия в Северен Ирак документалния филм "Лица от войната", а извън журналистическите проекти води литературните срещи за арабска литература, част от инициативите на сдружение "Форум за арабска култура".

Checkеd in "Пиротска"

[Улица "Пиротска"]



"Днес населението на "Пиротска" е все още смесено – българи, араби, турци, кюрди, афганци, гърци. На тази улица може да се усети от единия прозорец уханието на печени чушки, а от другия – на кебап и фалафел."


Checkеd in "Пиротска"

[Улица "Пиротска"]

 
Намира автентичността й в малките моменти. "Привечер собствениците на магазините изваждат столове отпред, за да обсъдят последните новини с приятели и съседи, а често някоя футболна топка излита на трамвайните релси заради играта на деца по тротоарите. И това на петнайсет минути пеша от централната част на София."

[Улица "Пиротска"]

Руслан и Николай планират разширяване на проекта отвъд споделянето на бързите снимки. "Смятаме да обогатим страницата с повече мултимедия – кратки видеоклипове, които да показват как тече животът на улицата. Може би още интервюта и разкази с историите на хора, живеещи там."
 
Идеите им се вписват и във все повече засилващата се тенденция за Facebook страници, посветени на градове и квартали. "Възможно обяснение може да бъде и нарастването на ролята на гражданското общество и политическите процеси в страната. Създават се поколения, които чисто исторически са вече все по-свързани с града, който населяват. Младите се интересуват все по-често за мястото, което обитават, и как могат да повлияят в положителна посока. Колкото повече се развива гражданското общество, толкова повече ще виждаме подобни инициативи. Да се надяваме, че институциите ще подкрепят тези процеси."
 
За тях една от най-важните цели на страницата за "Пиротска" е да напомня "нейното типично софийско, автентично излъчване" в момент на промяна – някои от сниманите сгради вече не съществуват.

Checkеd in "Пиротска"

[Улица "Пиротска"]




"Но почти нищо не се е променило през годините освен това, че малко по малко изчезнаха старите фурни и типични магазини за улицата, въпреки че мебелните останаха. Духът преди беше малко по-различен, имаше по-голямо чувство за общност. Но онова, което хората забравят, улицата пази сама – райони като този на "Пиротска" живеят собствен живот независимо от епохата."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Източни Родопи за откриватели Източни Родопи за откриватели

Няколко затънтени места, където да се загубиш с удоволствие

14 юни 2019, 7427 прочитания

Ново място: "Домашен Магазин" Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

14 юни 2019, 1969 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ключът към симпатията

Впечатления от Експо Милано 2015

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."