С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

9 20 авг 2015, 11:56, 15214 прочитания

Безкрай по нула

Юбилеен ХI събор на българското народно творчество в Копривщица - тормоз над вкуса, издевателство над традицията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Под открито небе

Дните и нощите на фестивалното лято

10 юли 2015
Веднъж на всеки пет години в Копривщица се събират най-добрите изпълнители на народна музика от цялата страна – певци, свирачи, танцьори – и на седем сцени, разхвърляни по красивите средногорски баири над града, в течение на три дни показват на какво са способни. Те са даровити и лъчезарни, те са всеотдайни и неподправени (дори когато са с фалшиви плитки, декоративни паламарки и пластмасови китки), а тяхната съвкупност е единствената съхранена българска автентика, от която да ти стане родно и скъпо, а не тъжно и обидно.

Бях за първи път на събора в Копривщица през 2000 г. и чувството беше възторг. Гледах и слушах как хора (голяма част от които навярно сега не са между живите) правят чудеса с гласовете или с музикалните си инструменти; наелектризират присъстващите по някакъв благороден, неописуем начин; докосват сърцето с цветовете на дрехите си, богатството на думите си, обичта си към всички, събрани в планината от музиката.

Илюстрация



През 2005 г. не смогнах да се добера до събора и това буквално разби сърцето ми, но през 2010 г. най-сетне успях да повторя. Това събитие, съсредоточило всички разновидности на отколешното и местното, парадоксално (или не чак толкова) е единственото в България, което може да се похвали с истинска актуалност, както и световно качество и мащаб. На това, което представя, не може да се устои и възрази; то няма нужда от превод и адаптация. На втората си Копривщица заведох приятели от Португалия, Германия, Щатите и чувството беше
благоговение.

Илюстрация





Затова едва изчакахме да минат поредните пет години и се върнахме за още. Така и не разбрахме защо това Събитие на събитията се организира толкова нарядко, изплитко и в последния момент, но нейсе (датите 7-9 август станаха ясни няколко месеца преди началото, а условията за участие – чак през юни, да не говорим, че сайт копривщенският събор изобщо няма: нито обща информация, нито архив, нито опит за популяризиране, нищо).

Илюстрация



Решихме, че е по-добре четирима души да платим общо 25 евро за кола под наем, отколкото всеки по 70 евро, колкото ни искаха за нощувка, и потеглихме. Подминахме "официалния" паркинг, където обещаваха да ни пазят колата за по три лева на час, и спряхме в парцел, чиито собственици ни приютиха срещу пет лева за деня, изпихме по едно еспресо в селския ресторант "Галерия" (12 лева за удоволствието – Милано ряпа да яде) и поехме към баирите, изпълнени с желание да се окъпем в музика и да забравим. Все пак в тази страна не всички са некомпетентни печалбари – има и хора, които нещо умеят, при това възвишено, честно, и те ни мислят доброто, и ние ей сега ще се срещнем с тях...

Момент да формулирам чувството от Копривщица 2015. Срам? Покруса? Недоумение?

Илюстрация



Седемте сцени са си по местата, народните таланти пак са се стекли отвсякъде, само дето сега те не са във фокуса, а са съпътстваща програма за някакъв трескав алъш-вериш, подобен на долнопробен панаир в произволно място от неособено развития свят. Под гъста воня на пържено (хем не броя скарата и чеверметата – те нали са си натюр по нашите ширини) тесен калдъръмен път през поляните води от сцена до сцена. Той изглежда или недовършен (краищата му са отрязани като от нещастен случай, парчета камък се търкалят навсякъде, от едната му страна върви нескопосен канал, в който няма вода, но можеш да си навехнеш глезена), или вече порядъчно разрушен.

Около въпросния "главен път" се намират: паркирани коли (а уж не бивало), бръмчащи генератори (пък места за преобличане на изпълнителите няма и хората си сменят дрехите по храстите); няма и шатри, беседки и под за почивка на възрастните участници, които се пържат под августовското слънце, кой колкото поеме), кошчета за отпадъци (в които повечето съвестно струпват боклуците си, но тъй като никой не минава да ги опразни, вятърът току разхвърля съдържанието им из околностите), сечище (сериозно ли трябваше да се натръшкат дърветата и да се оставят накамарени точно за дните на събора?), палатки (много е мило да видиш майка с дете на гърне пред хипарския уют на ред палатки, но наистина ли не можеше те да не са насред сцените?).

Илюстрация



Най-много са сергиите и тентите: една до друга, заредени до отказ. Толкова, че за разлика от предишни издания вече е практически невъзможно да фотографираш човек, танц или носия, без от фона да крещи реклама. Не е ясно защо са нужни чак толкова места за хранене (преди се справяхме чудесно и с една пета от този брой, и пак бяха много), но техният загрозяващ и разводняващ ефект е направо невинен в сравнение с тези, които не са за храна. Освен разни тъкани, бродирани и дялани предмети, които къде повече, къде по-малко го докарват откъм фолклорност, на събора в Копривщица можете да си купите и самоделен крем срещу хемороиди, пластмасов пистолет, плюшен пор, "Чичко Тревичко", непонятни предмети с герои на Дисни, българско и европейско знаме... "Защо има толкова знамена? Да не вземе някой да се обърка къде е" – пита озадачената Б. пред химическите тоалетни, от които ни дели трикольорна ограда. Знамето ни е навсякъде, в истерични количества. А химическите тоалетни, които – както кошчетата за отпадъци – никой не чисти, още в ранния следобед стават хорър изживяване за всички, които по някаква причина не са склонни да прибягнат до храстите...

Не, не ми разправяйте, че по фестивали е винаги мръсно и се продават безразборни идиотщини, че местните хазяи и ресторантьори си отпускат душата с цените, че традициите не съществуват в чист вид и светът се глобализира – съществена част от съзнателния си живот съм изкарала по фестивали, карнавали и културни събития от всякакъв сорт и подобна безчувственост към цел, смисъл и участници не съм виждала.

Илюстрация



Съборът в Копривщица беше резерват, където живееха красотата, паметта, езикът ни. Това, което заварих на 8 август, беше друго: тормоз над вкуса, издевателство над традицията. Нямаше начин да науча нещо повече за изпълнителите, за местата, от които идват, за избора им на песни или танци, но в очите ми за месеци напред се набиха хилядите им еднакви пластмасови торбички с логото на най-агресивния спонсор и неговия девиз "Търсете бикът" (драга компания, вярно ли съществувате 22 години и още не знаете за грубата грешка в слогана си?). Да сведеш съкровищницата на душата от световно музикално събитие в местен калабалък, прикачен към този и онзи спонсор и разчленен на милион сергии, е като да налееш бетон върху дюните и да пльоснеш кръчма с цаца на цени на акула. Не е като да не се е случвало, не е като да не е доказан провал.



Това са три дни на пет години. Три дни. Хиляди хора идват от цяла България и за малко стават звезди – заслужили, сияйни звезди. Потресаващо е как може и това да им се отнеме (в полза на какво? комисиони? печалба?) и да се удави във вмирисано тържище. Толкова талант да се съсипва с толкова бездарие! "Този събор е бисер – каза Н., – красив и чуплив. Предния път видяхме автентични изпълнители и автентична публика, а сега изпълнителите са си същите, но публиката е опорочена." Ами да: когато срещата с музиката се подмени с посредствен пазарлък, а традицията се заглуши с крясъка на национални флагове, търсенето почва да става съобразно предлагането. Копривщица 2015 довърши моите приятели, когато пред нас се изправи гол до кръста младеж с татуирана свастика. "Това не се ли преследва от закона? Това не е ли възхвала на фашизма?" Не знаех какво да кажа, както не знаех какво да кажа, докато пътувахме из потресаващата българска природа и всеки път, като се размечтаехме, попадахме я на спонтанно сметище сред боровете, я на злобно напърчен соцпаметник, я на мутренски комплекс...

За последно плаках пред толкова много хора, когато видях софийското кино "Изток" превърнато в супермаркет. Сега седнах на пожълтялата копривщенска трева и ревнах на умряло, защото какво друго да направи човек, когато види как умножават безкрая по нула?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10 Corso Como в Ню Йорк 1 10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

21 сеп 2018, 11737 прочитания

Ново място – Старата госпожа 1 Ново място – Старата госпожа

21 сеп 2018, 6069 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Нещо по-конкретно

Нов магазин за дизайнерски хрумвания на тема дом

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

А ти в кой фонд отиваш?

Близо 93 хил. лица са сменили пенсионното си дружество през първото полугодие

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

Емисия

DAILY @7PM // 25.09.2018 Прочетете