Безкрай по нула
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Безкрай по нула

Единадесетият събор на народното творчество в Копривщица на 7, 8 и 9 август 2015 г. беше и юбилеен - навършиха се 50 години от полагането на началото му през 1965 г. За половината век на съществуването си това средоточие на българската певческа, музикална и танцова традиция постепенно се наложи като единственото събитие от този мащаб и характер в България - съкровищница на паметта и автентичното народно изкуство. Освен близо 20-те хиляди участници в него, които се стичат от цялата страна, за събора идват и хиляди чужденци, част от които (американци, японци, холандци) са не просто зрители и слушатели, но и страстни познавачи и изпълнители на български фолклор.

Безкрай по нула

Юбилеен ХI събор на българското народно творчество в Копривщица - тормоз над вкуса, издевателство над традицията

Нева Мичева
16680 прочитания

Единадесетият събор на народното творчество в Копривщица на 7, 8 и 9 август 2015 г. беше и юбилеен - навършиха се 50 години от полагането на началото му през 1965 г. За половината век на съществуването си това средоточие на българската певческа, музикална и танцова традиция постепенно се наложи като единственото събитие от този мащаб и характер в България - съкровищница на паметта и автентичното народно изкуство. Освен близо 20-те хиляди участници в него, които се стичат от цялата страна, за събора идват и хиляди чужденци, част от които (американци, японци, холандци) са не просто зрители и слушатели, но и страстни познавачи и изпълнители на български фолклор.


Веднъж на всеки пет години в Копривщица се събират най-добрите изпълнители на народна музика от цялата страна – певци, свирачи, танцьори – и на седем сцени, разхвърляни по красивите средногорски баири над града, в течение на три дни показват на какво са способни. Те са даровити и лъчезарни, те са всеотдайни и неподправени (дори когато са с фалшиви плитки, декоративни паламарки и пластмасови китки), а тяхната съвкупност е единствената съхранена българска автентика, от която да ти стане родно и скъпо, а не тъжно и обидно.

Бях за първи път на събора в Копривщица през 2000 г. и чувството беше възторг. Гледах и слушах как хора (голяма част от които навярно сега не са между живите) правят чудеса с гласовете или с музикалните си инструменти; наелектризират присъстващите по някакъв благороден, неописуем начин; докосват сърцето с цветовете на дрехите си, богатството на думите си, обичта си към всички, събрани в планината от музиката.

През 2005 г. не смогнах да се добера до събора и това буквално разби сърцето ми, но през 2010 г. най-сетне успях да повторя. Това събитие, съсредоточило всички разновидности на отколешното и местното, парадоксално (или не чак толкова) е единственото в България, което може да се похвали с истинска актуалност, както и световно качество и мащаб. На това, което представя, не може да се устои и възрази; то няма нужда от превод и адаптация. На втората си Копривщица заведох приятели от Португалия, Германия, Щатите и чувството беше благоговение.

Затова едва изчакахме да минат поредните пет години и се върнахме за още. Така и не разбрахме защо това Събитие на събитията се организира толкова нарядко, изплитко и в последния момент, но нейсе (датите 7-9 август станаха ясни няколко месеца преди началото, а условията за участие – чак през юни, да не говорим, че сайт копривщенският събор изобщо няма: нито обща информация, нито архив, нито опит за популяризиране, нищо).

Решихме, че е по-добре четирима души да платим общо 25 евро за кола под наем, отколкото всеки по 70 евро, колкото ни искаха за нощувка, и потеглихме. Подминахме "официалния" паркинг, където обещаваха да ни пазят колата за по три лева на час, и спряхме в парцел, чиито собственици ни приютиха срещу пет лева за деня, изпихме по едно еспресо в селския ресторант "Галерия" (12 лева за удоволствието – Милано ряпа да яде) и поехме към баирите, изпълнени с желание да се окъпем в музика и да забравим. Все пак в тази страна не всички са некомпетентни печалбари – има и хора, които нещо умеят, при това възвишено, честно, и те ни мислят доброто, и ние ей сега ще се срещнем с тях...

Момент да формулирам чувството от Копривщица 2015. Срам? Покруса? Недоумение?

Седемте сцени са си по местата, народните таланти пак са се стекли отвсякъде, само дето сега те не са във фокуса, а са съпътстваща програма за някакъв трескав алъш-вериш, подобен на долнопробен панаир в произволно място от неособено развития свят. Под гъста воня на пържено (хем не броя скарата и чеверметата – те нали са си натюр по нашите ширини) тесен калдъръмен път през поляните води от сцена до сцена. Той изглежда или недовършен (краищата му са отрязани като от нещастен случай, парчета камък се търкалят навсякъде, от едната му страна върви нескопосен канал, в който няма вода, но можеш да си навехнеш глезена), или вече порядъчно разрушен.

Около въпросния "главен път" се намират: паркирани коли (а уж не бивало), бръмчащи генератори (пък места за преобличане на изпълнителите няма и хората си сменят дрехите по храстите); няма и шатри, беседки и под за почивка на възрастните участници, които се пържат под августовското слънце, кой колкото поеме), кошчета за отпадъци (в които повечето съвестно струпват боклуците си, но тъй като никой не минава да ги опразни, вятърът току разхвърля съдържанието им из околностите), сечище (сериозно ли трябваше да се натръшкат дърветата и да се оставят накамарени точно за дните на събора?), палатки (много е мило да видиш майка с дете на гърне пред хипарския уют на ред палатки, но наистина ли не можеше те да не са насред сцените?).

Най-много са сергиите и тентите: една до друга, заредени до отказ. Толкова, че за разлика от предишни издания вече е практически невъзможно да фотографираш човек, танц или носия, без от фона да крещи реклама. Не е ясно защо са нужни чак толкова места за хранене (преди се справяхме чудесно и с една пета от този брой, и пак бяха много), но техният загрозяващ и разводняващ ефект е направо невинен в сравнение с тези, които не са за храна. Освен разни тъкани, бродирани и дялани предмети, които къде повече, къде по-малко го докарват откъм фолклорност, на събора в Копривщица можете да си купите и самоделен крем срещу хемороиди, пластмасов пистолет, плюшен пор, "Чичко Тревичко", непонятни предмети с герои на Дисни, българско и европейско знаме... "Защо има толкова знамена? Да не вземе някой да се обърка къде е" – пита озадачената Б. пред химическите тоалетни, от които ни дели трикольорна ограда. Знамето ни е навсякъде, в истерични количества. А химическите тоалетни, които – както кошчетата за отпадъци – никой не чисти, още в ранния следобед стават хорър изживяване за всички, които по някаква причина не са склонни да прибягнат до храстите...

Не, не ми разправяйте, че по фестивали е винаги мръсно и се продават безразборни идиотщини, че местните хазяи и ресторантьори си отпускат душата с цените, че традициите не съществуват в чист вид и светът се глобализира – съществена част от съзнателния си живот съм изкарала по фестивали, карнавали и културни събития от всякакъв сорт и подобна безчувственост към цел, смисъл и участници не съм виждала.

Съборът в Копривщица беше резерват, където живееха красотата, паметта, езикът ни. Това, което заварих на 8 август, беше друго: тормоз над вкуса, издевателство над традицията. Нямаше начин да науча нещо повече за изпълнителите, за местата, от които идват, за избора им на песни или танци, но в очите ми за месеци напред се набиха хилядите им еднакви пластмасови торбички с логото на най-агресивния спонсор и неговия девиз "Търсете бикът" (драга компания, вярно ли съществувате 22 години и още не знаете за грубата грешка в слогана си?). Да сведеш съкровищницата на душата от световно музикално събитие в местен калабалък, прикачен към този и онзи спонсор и разчленен на милион сергии, е като да налееш бетон върху дюните и да пльоснеш кръчма с цаца на цени на акула. Не е като да не се е случвало, не е като да не е доказан провал.

Фотогалерия: Съборът в Копривщица

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Цялата галерия

Това са три дни на пет години. Три дни. Хиляди хора идват от цяла България и за малко стават звезди – заслужили, сияйни звезди. Потресаващо е как може и това да им се отнеме (в полза на какво? комисиони? печалба?) и да се удави във вмирисано тържище. Толкова талант да се съсипва с толкова бездарие! "Този събор е бисер – каза Н., – красив и чуплив. Предния път видяхме автентични изпълнители и автентична публика, а сега изпълнителите са си същите, но публиката е опорочена." Ами да: когато срещата с музиката се подмени с посредствен пазарлък, а традицията се заглуши с крясъка на национални флагове, търсенето почва да става съобразно предлагането. Копривщица 2015 довърши моите приятели, когато пред нас се изправи гол до кръста младеж с татуирана свастика. "Това не се ли преследва от закона? Това не е ли възхвала на фашизма?" Не знаех какво да кажа, както не знаех какво да кажа, докато пътувахме из потресаващата българска природа и всеки път, като се размечтаехме, попадахме я на спонтанно сметище сред боровете, я на злобно напърчен соцпаметник, я на мутренски комплекс...

За последно плаках пред толкова много хора, когато видях софийското кино "Изток" превърнато в супермаркет. Сега седнах на пожълтялата копривщенска трева и ревнах на умряло, защото какво друго да направи човек, когато види как умножават безкрая по нула?

Веднъж на всеки пет години в Копривщица се събират най-добрите изпълнители на народна музика от цялата страна – певци, свирачи, танцьори – и на седем сцени, разхвърляни по красивите средногорски баири над града, в течение на три дни показват на какво са способни. Те са даровити и лъчезарни, те са всеотдайни и неподправени (дори когато са с фалшиви плитки, декоративни паламарки и пластмасови китки), а тяхната съвкупност е единствената съхранена българска автентика, от която да ти стане родно и скъпо, а не тъжно и обидно.

Бях за първи път на събора в Копривщица през 2000 г. и чувството беше възторг. Гледах и слушах как хора (голяма част от които навярно сега не са между живите) правят чудеса с гласовете или с музикалните си инструменти; наелектризират присъстващите по някакъв благороден, неописуем начин; докосват сърцето с цветовете на дрехите си, богатството на думите си, обичта си към всички, събрани в планината от музиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 2
    obieonekenobie avatar :-|
    obieonekenobie

    Добър ден тъга. То отдавна е така. Навсякъде - Рожен, Гела ...

  • 3
    alien_s avatar :-(
    Jessika

    Емоционален, автентичен и много тъжнен разказ на видяното.
    Жалко за уникалния събор.

  • 4
    vinetu avatar :-|
    vinetu

    Материала със сигурност е писан от човек които вижда чашата наполовина празна. Бях на събора и според мен най-големия проблем беше че сцените бяха открити което в големия пек си е предизвикателство за изпълнителите, като много от тях бяха доста възрастни. Но ако единственото което си видял са кофите за боклук (които наистина трябваше да бъдат почистени по-често) и кебапчетата проблема си е лично твой. И паркинга беше 3 лева за цял ден, а не на час.

  • Pavel Petkov

    И аз бях на събора, но мисля че автора на материал е бил на друго място :) Естествено че в организационно отношение има какво да се желае, но толкова силна отрицателна оценка остава неразбрана за мен. Един адекватен материалн за събора би трябвало да покаже положителните страни и да даде конструктивно предложение за подобрение на отрицателните. Най-лесно се плюе, евала на такива журналя.
    Събора беше страхотен и след 5 години пак сме там.

  • 6
    omo41372375 avatar :-|
    Loco Motion

    Сцените се губеха сред сергиите и кебапчийниците, факт. И бръмчащият генератор за хладилника на една от походните кръчми около 4та сцена беше факт. Като седнеш на поляната пред 2ра сцена, не виждаш изпълнителите от опънати тенти някакви рекламни пред сцената. Факт.

    Абе има си деградация яка, факт!

  • 7
    yaga avatar :-?
    yaga

    когато фантазията и желаното, се разминават с реалността - следва емоционален и твърде субективен текст. Фестивалът има проблеми, но далеч не се свежда до описаното. Оценката за едно, подобно събитие се базира и на фактология и данни за посетители, разходи, приходи, участници и тн., за да е пълна картината спрямо предишни издания.

    Освен това, малко снобария не пречи, но границите са тънки.

  • 8
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Да му се дореве на всеки, не само на авторката. За едно беше прав НВ Дедо -чипът, чипът си остана същия

  • 9
    staska avatar :-(
    staska

    Този материал съм го прескочила през август. Защо ли му налетях сега. Точно - предизборно ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.