С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

11 2 окт 2015, 16:46, 49889 прочитания

Имало едно време в Габрово

Кокетните къщи на индустриалците и тъжната история зад фасадите им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Пенчо Семов – Кораба

Увеличаване

Инфографика

Хаджиберов, Къща за гости

Увеличаване

"А как подкупи Сполуката? С пари, нали?", попитали двамата богати братя.
"С работа и мъка!", отвърнал брат им - сиромахът, който станал цар.

                                                                        Ран Босилек, "Сполука"

Дали авторът на най-ведрата римувана проза за българчета е имал предвид цялата човешка мъка и непосилния труд на съгражданите си, направили от Габрово "българския Манчестър" с цената на толкова загуби и печалби, възходи и падения, ум и знания, колкото могат да се поберат в изстраданите им житейски пътища? А какво ли би разказала непоклатимата фигура на митичния габровец Рачо Ковача, препречил реката с гигантската си снага, изваяна от Любомир Далчев през 1936 г., когато фабриките се роели, а платовете и преждите им се стелели из Европа и отвъд?
 
Гледах, слушах, четох и ми се стори, че габровци са си патили от своята предприемчивост, докато търновци е трябвало да се борят с връхлитащите ги бедствия. Свързва ги духът на Балкана чрез Янтра, бързоструйна над Габрово и някак по-улегнала и дълбока през Търново. "Защо Янтра да не дава електрическа енергия, та да осветява цяло Габрово, щом Ниагарският водопад би могъл да се използва в мощна електроцентрала за цяла Америка", наумил си един от най-дръзките предприемачи и още в първите години на ХХ век подарил на всяка къща по една светеща крушка.


Така доказал, че градът наистина живее от водата, както писал унгарският пътешественик и изследовател Феликс Каниц, отразил в рисунки и гравюри не само облика, но и неспокойния дух на това средище на занаяти, търговия и въстаничество. Идвал е и преди Руско-турската война, но по нейно време заедно с един испански журналист художник, а и с английски военен кореспондент дали воля – върху хартия или плака – на изненадата и възхищението си от живописната архитектура, от ръчно изработените облекло и покъщнина и от трудолюбието на хората по този край.

Според летописа повечето били потомци на фамилии, побегнали от престолния Търновград и намерили убежище по склоновете на Шипченския дял на Стара планина, около географския център на България. С времето те успели да си извоюват изключителни права като въоръжени пазители на прохода (дервенджии), свързващ двете половини на българските земи, и дори турците се боели да преминават през него. Векове по-късно габровските опълченци открито се сражавали срещу тях, ала след битката не отказали на ранените неприятели медицинска помощ във военновременните лазарети по училища и манастири! Човечността и милосърдието били приети като християнски добродетели от тукашните балканджии. А по-успелите от тях ги превърнали в благотворителност и щедрост.

Илюстрация


С дарения от цялото население, а най-много от богатите, са строени обществени сгради, училища и църкви, библиотека и театър. Какъв е бил този техен дух, закърмен от Янтра, та момчета от колибарски махали – Цвятковци, Калпазани, Боженци - като слизали да чиракуват при грънчари, гайтанджии, ковачи или да помагат на бащите си в дребна разносна търговия, с такова упорство и жажда за знания опознавали света наоколо си, че много от тях завършвали Априловската гимназия, за да стигнат до европейски университети. После се връщали по родните места и създавали модерна индустрия върху канарите, сред дърветата и със силата на водопадите. Там строили десетки фабрики, там възстановявали опожарените, там ги разширявали и обновявали с годините. За работниците осигурявали жилища и трапезарии, младоженките дарявали за сватбата, за децата им отваряли забавачници, а за възрастните построили старопиталища.
 
Изумителна е историята на Пенчо Семов, който започнал от дете да помага на баща си в кърджийството, крачел през дългите зими по потурки и калпаче след кончето, натоварено с пестил, восък и "дърволак" (както сам наричал гаванките) и благодарение на търговския си усет става голям индустриалец, председателствува управителните съвети на десетки фабрики, основава банки и застрахователни компании, един от създателите е на Българското търговско параходно дружество и е най-големият дарител в Габрово след Васил Априлов.



Илюстрация


С девиза си "Любов, труд и постоянство" ръководел той работата в емблематичната вълненотекстилна фабрика "Успех" в южния край на града, от която днес са останали развалини от тухли и зеещи прозорци. А е обявена за паметник на културата, защото част от нея е изградена по проект на габровския архитект с чешка диплома Никола Гръблев, пренесъл европейския модернизъм в индустриализиращия се балкански град. Почти срещу нея, на днешната ул. "Успех", същият архитект построил през 1933 г. и скромния, но просторен градски дом на семейство Семови, който днес пустее.
 
Интересно, че точно еклектиката от стилове – възрожденски, бароков и модерен – направила силно впечатление на един от най-изявените модернисти в световната архитектура, Льо Корбюзие, който пътувал като млад из балканските държави и останал поразен от начина, по който българският град е вписан в природата. Той публикувал много снимки на характерни кътчета в Габрово, а красивата черква "Св. Йоан Предтеча" върху скалата, наричана Камъка, е нарисувал собственоръчно. 
 
С природата свързал и Пенчо Семов проектите си за подпомагане на възрастните и за образование на младите си съграждани. В обширния парк на юг от града стъписват две гигантски причудливи постройки – част от несбъднатата му мечта да осигури добруването на поколения наред след него. Понеже нямало как да докара морето, построил около 1940 г. на един хълм параход, който никога да не потъне. Смелата му идея осъществява арх. Гръблев с пететажна сграда от стоманобетон, наподобяваща днес круизен кораб – с палуби на последния етаж, прозорци като люкове, комин и нос над короните на боровете. А стените на етажите били украсени със сцени от трудния път към успеха на индустриалеца, станал меценат на автора им, чешкия скулптор Йосиф Шквара.

Илюстрация


Вътре трябвало да се помещават девически пансион и средно училище с икономическа насоченост и поне два чужди езика, но завещанието на благодетеля остава неизпълнено след войната, така че днес "Парахода" е специализирана болница за белодробни заболявания. Може би с намесата и на Съдбата, защото една от многото трагедии в живота на Пенчо Семов са отнетите му от туберкулозата първа съпруга и двете им деца. 
 
Най-благородният порив на неуморния му ум също е бил осуетен от времето и драматичните икономически и политически промени в страната ни. Пак по проект на арх. Гръблев той построява величествена сграда като вила за семейството и за посрещане на знатни гости, но я завещава за ползване от възрастни, самотни или семейни негови работници и хора на изкуството, с всички удобства, сред парка с малко езеро и кътчета за отмора. Централното крило Йосиф Шквара увенчал с композиция на старец и старица в прегръдката на ангел. Завещанието на индустриалеца, както и фондацията, натоварена с изпълнението му, са потънали някъде след 1955 г., а сградата стърчи като занемарен паметник на предвоенния възход на Габрово.

Другата си вила, край Варна, Пенчо Семов и съпругата му Радка дарили на Съюза на журналисти и хора на изкуството. Добре че "българският Рокфелер", награден за храброст и през войните, си е отишъл от този свят, преди да види как синът му, инж. Пенчо Семов, образован в Германия, е откаран в лагера Ножарево. Въпреки наивните надежди, че който и да национализира фабриките, ще остави собствениците им поне като работници да предават опита си, те чували само "За фабриканти и синовете им няма работа тук!" и били наказвани с безсмислен непосилен труд на затворници, много от които така и не излезли от лагерите.

Илюстрация

В северния край на Габрово стърчи още една невероятна, но обречена вече сграда – на "царя на електричеството", както се представил Иван Хаджиберов на цар Фердинанд, когато той пристигнал в дома му на връщане от Търново след обявяването на българската независимост на 22 септември 1908 г. Домакинът, някога опълченец на Шипка, бил не само индустриалец, но и изобретател – впряга водите на Янтра в теснина между скалисти склонове недалеч от текстилната му фабрика, построява електрическа централа, а на стената й поръчва на художника Адолф Селов да нарисува богинята Електра със светнала крушка в ръка, приседнала върху земното кълбо, под което е изобразено българско хоро с гайдар.

Какъв габровски предтеча на "Феята Електричество" – мащабният стенопис в прослава на човешкия гений, нарисуван от Раул Дюфи за парижкото световно изложение през 1937 г.!

Волният и весел дух на Хаджиберов донася от чужбина идеи за по-добър живот на работниците и им построява театрален и училищен салон, наема учители за ограмотяването им и оркестри за забавите им, построява безплатни работнически квартири със столова към тях. Негова е заслугата за железопътната линия до Царева ливада, той дарява голяма сума и за изграждане на читалището "Априлов - Палаузов", станало гордост за Габрово не само с просветната си и театрална дейност, но и с бароковата архитектура на големия архитект Никола Лазаров. По негов проект от 1907 г. е построена и високата представителна къща за гости на Хаджиберови, чийто невероятно раздвижен интериор бил организиран около централното виещо се стълбище, украсено с ниши, изписани със сцени от странстванията и постиженията на стопанина. От всичко това днес е останала само руина.

Илюстрация

И друг габровски дом – по една от централните улици, "Николаевска", на ъгъла с ул. "Неофит Рилски" и до паметника на големия просветител – е дал гостоприемство на държавници и техните дела. Построил я Христо Бобчев, който със спестените от чиракуване пари събрал съдружници да създадат фабрика за предене и тъкане, та отишъл чак в Манчестър да избере най-добрите машини. Когато пристигнали по Дунава в Свищов, за извозването им до Габрово с волски каруци се наложило да разширяват улици, да събарят къщи, да укрепват мостове. Успели през 1884 г. да пуснат втората предачница в Габрово.

Наскоро след това през града минал княз Александър Батенберг заедно с министър-председателя Петко Каравелов и тогавашния председател на Народното събрание Стефан Стамболов на път от Търново за Пловдив за обявяване на Съединението на 6 септември 1885 г. От "царските покои" в къщата князът освободил руските офицери от длъжността им с оглед на важното събитие. В негова чест фабриката с английски машини получила името "Александър". Две години по-късно следващият владетел отседнал в къщата с "царска стая". Току-що избраният за княз на България Фердинанд Кобургготски свикал в Габрово първия министерски съвет. Фамилията Бобчеви се отличила и с благотворителна и дарителска дейност, а синовете, образовани в чужбина, се върнали да помагат на баща си.

Илюстрация

На номер 10 на същата улица се е разположил, съвсем по французки, друг шедьовър на арх. Никола Лазаров, който явно е имал най-голяма слабост към Габрово и Русе за творческата си дейност извън София. Когато е построена през 1903 г. къщата на братята Хаджистойчеви, те са били съдружници във фабриката на Бобчев, но са дали и своя дан за освобождението на България: участвали са в боевете на Шипка и вече са загубили най-младия от четиримата в разбитата чета на Цанко Дюстабанов през Априлското въстание. Приземният етаж на малкия дворец бил представителен и за делова дейност – със зали, кантори и символна украса по високите стени. Най-големият брат, Цанко, е бил народен представител и помощник-кмет на града, а внук му със същото име е доживял да стане конституционен съдия в демократична България. Известно време къщата е била банка, а сега в нея величествено е експонирана колекцията на Регионалния исторически музей.
 
По-нататък по улицата се озовавам пред две кокетни къщи на номер 6 и номер 4. Първата, с изящен фронтон, е служела за кантора на фабриката за вълнен текстил, основана през 1881 г. от Иван Калпазанов, разработил за нея и своя мина, наречена "Калпазанка". Бароковата къща до нея е построена през 1900 г. от арх. Лазаров за Васил Карагьозов, инженер с европейска диплома, който преподавал дескриптивна геометрия в Априловската гимназия, преди да стане съдружник (а по-късно и зет) на Калпазанов.

Карагьозов осигурил доставката на най-добрите машини от Германия и след време станал директор на фабриката, на чието знаме, съхранено в музея, е извезан девизът "Труди се, постоянствай, не бой се". И нему не са били спестени тежки лични загуби – съпругата му починала млада и той се грижел за четирите им деца, едно от които също си отишло без време. Упование намирал в благотворителността и във вярата си, на които се посветил, оттегляйки се в Атонския манастир като схимонах Вениамин. С щедри дарения подобрил бита на монасите и ги подпомагал за всичко. Синът на Иван Калпазанов, Добри, бил обявен през 1939 г. за почетен член на Съюза на българските индустриалци, но неговият син, кръстен на дядо си Иван, с Априловска гимназия и дипломи по икономика и текстилно инженерство от Швейцария и Белгия, след като управлявал фабриката до 1947 г., бил изпратен в Белене.

Илюстрация

На отсрещния ъгъл се е разперила като птица с източена шия красивата къща, строена в 1893 г. за Цанко Добрев, заможен търговец на вълнени платове и прежди. Още през второто десетилетие на ХХ век е купена от банка, а след неизбежната национализация е имала политическо предназначение. Днес в нея е създаден образователният и прелюбопитен Интерактивен музей на индустрията, какъвто няма другаде по целия Балкански полуостров.
 
По пешеходната главна улица "Радецка" се редят нагъсто цветните освежени фасади с кулички на къщи, някои от които проектирани от габровския  арх. Гръблев за търговци - с дюкяните в приземния етаж и с входове откъм гърба.
 
Преди да мина по един от много мостове над Янтра, не мога да пропусна още една къща, в която са ставали важни събития – на Христо Конкилев, ул. "Опълченска" 2. В този дом на среща със Стефан Стамболов през 1875 г. е решено да се възстанови  Габровският революционен комитет, а стопанинът сам настоявал въстанието да се обяви точно на 1 май 1876 г. – съдбовната дата, на която е кръстен площадът около Кулата с часовника. Христо Конкилев, който е учил в цариградския "Робърт колеж" и е издавал в. "Рак", насочен срещу консервативните сили в Габрово, се включва като подвойвода в четата на Цанко Дюстабанов. Успял да се укрие след разгрома на въстанието, Конкилев става още на другата година опълченец и се бие на Шипка в най-тежките августовски дни, а по-късно и на Шейново. След Освобождението работи в градската управа, три пъти е кмет, пет пъти става депутат, подпомага каузата на Източна Румелия. Едва след Съединението се заема с предачница, после тъкачница, докато създава своя фабрика и се нарежда сред индустриалците.

Илюстрация

Оттатък реката отдавам почит на прославената Априловска гимназия, създадена от възрожденските ръце на майстор Генчо Кънев от Трявна със средства на радетелите за българско образование, съратниците Васил Априлов и Никола Палаузов. Между отличаващите се навсякъде нейни възпитаници е и необикновеният художник Кристо Явашев, който със свободолюбивия дух на родния си край превръща в живо изкуство природни дадености и човешки творения по целия свят. Баща му, инженер, също е построил малка фабрика в Габрово...
 
*С възхищение и благодарност заимствам като най-подходящо заглавието на забележителния краеведски труд на Даниела и Момчил Цоневи. Съкровищница на  сведения за живота и делото на габровските индустриалци е Регионалният исторически музей.  

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Смесен магазин "Зоя" Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

15 ное 2019, 4094 прочитания

Ново място: Motif Ново място: Motif

Барът на "Шишман 24" отвори по-рано тази есен

1 ное 2019, 3286 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Процеси на клониране

Две заведения в София с втора версия

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10